Австро-Унгария: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 50: | Ред 50: | ||
|- |
|- |
||
! '''Съществувала''' |
! '''Съществувала''' |
||
| от [[1867]] до [[1918]] |
| от [[1867]] до [[1918]] г. |
||
|- |
|- |
||
| colspan="2" align="left" | <font size="1">('''1''')Официалното име на Австро-Унгария на [[немски език|немски]]</font> |
| colspan="2" align="left" | <font size="1">('''1''')Официалното име на Австро-Унгария на [[немски език|немски]]</font> |
||
Ред 65: | Ред 65: | ||
Австро-Унгария се появява през [[1867]] г. в резултат на реформата на [[Австрийска империя|Австрийската империя]], която започва своята история през [[14 век]]. |
Австро-Унгария се появява през [[1867]] г. в резултат на реформата на [[Австрийска империя|Австрийската империя]], която започва своята история през [[14 век]]. |
||
Населението на Австро-Унгария е |
Населението на Австро-Унгария е около 40 млн. жители през 1890 г. и достига до 50 млн. през 1914 г. като средногодишният естествен прираст през този период е около 500 000 души годишно. Същевременно ежегодно емигрират около 250 000 души. <ref name="economicpeace">[http://www.gutenberg.org/files/15776/15776-h/15776-h.htm '''Keynes, John Maynard:''' ''The Economic Consequences of the Peace''] (1919), от [[Проект Гутенберг]] (глави 2.I и 2.II)</ref> |
||
В началото на [[20 век]] Австро-Унгария внася и изнася най-много стоки от и към Германската империя и зависи икономически от нея. <ref name="economicpeace" /> |
В началото на [[20 век]] Австро-Унгария внася и изнася най-много стоки от и към Германската империя и зависи икономически от нея. <ref name="economicpeace" /> |
||
Ред 72: | Ред 72: | ||
=== Първа световна война === |
=== Първа световна война === |
||
Австро-Унгария има една от най-силните сухопътни армии по време на войната. Мобилизирани са 9 000 000 души, като това е третата по численост мобилизация след Руската империя и Германия. |
Австро-Унгария има една от най-силните сухопътни армии по време на войната. Мобилизирани са 9 000 000 души, като това е третата по численост мобилизация след тези в Руската империя и Германия. |
||
Австро-Унгария е в най-тежко положение от всички съюзници по време на войната, тъй като е принудена да води война на 4 фронта - Южен Балкански ([[Солунски фронт|Солунски]]), Румънски, Източен (руски) и Италиански фронт. Въпреки това Австро-Унгария постига редица победи във войната. През [[1915]] г., заедно с българската армия разгромява окончателно [[Сърбия]], при което загиват около половин милион сърби и още толкова емигрират от страната. През [[1916]] г. Австро-Унгария разгромява [[Черна гора]] и налага договор на безусловна капитулация, по-късно същата година Австро-Унгария, заедно с България и Германия побеждават румънската армия и окупира 2/3 от територията на Румъния. |
Австро-Унгария е в най-тежко положение от всички съюзници по време на войната, тъй като е принудена да води война на 4 фронта - Южен Балкански ([[Солунски фронт|Солунски]]), Румънски, Източен (руски) и Италиански фронт. Въпреки това Австро-Унгария постига редица победи във войната. През [[1915]] г., заедно с българската армия разгромява окончателно [[Сърбия]], при което загиват около половин милион сърби и още толкова емигрират от страната. През [[1916]] г. Австро-Унгария разгромява [[Черна гора]] и налага договор на безусловна капитулация, по-късно същата година Австро-Унгария, заедно с България и Германия побеждават румънската армия и окупира 2/3 от територията на Румъния. |
||
През [[1917]] г. австро-унгарската армия разгромява италианците при [[Капорето]] и разрушава |
През [[1917]] г. австро-унгарската армия разгромява италианците при [[Битка при Капорето|Капорето]] и разрушава италианския фронт, избити са няколко стотин хиляди италианци, пътищата към Милано и Рим са открити. Въпреки това Австрия не предприема решително настъпление, защото изпраща войски на Германия в помощ на западния фронт. През това време Австро-Унгария води редица преговори за излизане от войната, някои от които са почти успешни, но упорството на Италия да вземе най-голямото австрийско [[пристанище]] [[Триест]], провалят почти завършилите мирни преговори. |
||
=== Последици от войната и разпокъсването на империята === |
=== Последици от войната и разпокъсването на империята === |
||
[[Файл:Österreich-Ungarns Ende.png|thumb|left|350px|Австро-Унгария и новите граници в Централна Европа след края на [[Първа световна война|Първата световна война]] ([[1920]] |
[[Файл:Österreich-Ungarns Ende.png|thumb|left|350px|Австро-Унгария и новите граници в Централна Европа след края на [[Първа световна война|Първата световна война]] ([[1920]] г.)]] |
||
[[Файл:Austria Hungary ethnic.svg|thumb|left|350px|[[Етнос]]и на територията на Австро-Унгария ([[1910]] |
[[Файл:Austria Hungary ethnic.svg|thumb|left|350px|[[Етнос]]и на територията на Австро-Унгария ([[1910]] г.)]] |
||
Едновременно с поражението във войната Австро-Унгария е насилствено разкъсана от [[Антанта]]та ([[ноември]] [[1918]] г.). Главната причина за това е страхът от бързо възстановяване на мощната държава и желанието за завземане на австрийските сфери на влияние от Антантата. |
Едновременно с поражението във войната Австро-Унгария е насилствено разкъсана от [[Антанта]]та ([[ноември]] [[1918]] г.). Главната причина за това е страхът от бързо възстановяване на мощната държава и желанието за завземане на австрийските сфери на влияние от Антантата. |
||
Поражението от войната е изключително трагично за империята. Някогашната славна държава е |
Поражението от войната е изключително трагично за империята. Някогашната славна държава е разпокъсана по безпринципен начин от окупаторските войски и от [[Сен-Жерменски договор|Сен-Жерменския договор]]. |
||
==== Австрия ==== |
==== Австрия ==== |
||
Ред 90: | Ред 90: | ||
==== Унгария ==== |
==== Унгария ==== |
||
Същата съдба сполетява и [[Унгария]]. Около 3,5 милиона маджари |
Същата съдба сполетява и [[Унгария]]. Около 3,5 милиона маджари остават извън пределите на родината – 2 милиона в [[Трансилвания]] ([[Румъния]]), 700 000 в [[Чехословакия]], 500 000 в [[Кралство на сърби, хървати и словенци|Сърбо-хърватско-словенското кралство]] и по-малки групи в [[Полша]], [[Австрия]] и [[Италия]]. Унгария губи 2/3 от територията си, около 30% от унгарското население и около 60% от цялото население на бившето унгарско кралство. Кралят от династията на Хабсбургите е свален. |
||
==== Бохемия, Моравия и Словакия ==== |
==== Бохемия, Моравия и Словакия ==== |
||
Ред 101: | Ред 101: | ||
== Граници == |
== Граници == |
||
На север Австро-Унгария граничи със [[Саксония]], [[Прусия]] и [[Руска империя|Руската империя]], на изток – с Румъния и Русия, на юг – с Румъния, Сърбия, Османската империя, Черна гора, Италия и [[Адриатическо море]], а на запад – с Италия, [[Швейцария]], [[Лихтенщайн]] и [[Бавария]]. ( |
На север Австро-Унгария граничи със [[Саксония]], [[Прусия]] и [[Руска империя|Руската империя]], на изток – с Румъния и Русия, на юг – с Румъния, Сърбия, Османската империя, Черна гора, Италия и [[Адриатическо море]], а на запад – с Италия, [[Швейцария]], [[Лихтенщайн]] и [[Бавария]]. (През [[1871]] г. Саксония, Прусия и Бавария влизат в състава на [[Германска империя|Германската империя]]). |
||
== Административно деление == |
== Административно деление == |
||
Ред 107: | Ред 107: | ||
[[Файл:Austria1914physical.jpg|thumb|right|450px|Австро-Унгария, 1914 г.]] |
[[Файл:Austria1914physical.jpg|thumb|right|450px|Австро-Унгария, 1914 г.]] |
||
[[Файл:Location Austria-Hungary.png|thumb|right|450px|Австро-Унгария на политическата карта на [[Европа]], 1914 г.]] |
[[Файл:Location Austria-Hungary.png|thumb|right|450px|Австро-Унгария на политическата карта на [[Европа]], 1914 г.]] |
||
Империята в политическо отношение се дели на две половини – на [[Цислейтания]], състояща се от земите на австрийската корона, управлявани с помощта на райхсрата, и на [[Транслейтания]] |
Империята в политическо отношение се дели на две половини – на [[Цислейтания]], състояща се от земите на австрийската корона, управлявани с помощта на райхсрата, и на [[Транслейтания]] – включващи в себе земите на унгарската корона и подчиняващи се на унгарския парламент и правителство. |
||
В административно отношение Австро-Унгария се дели на следните съставни части ([[Земи на Короната]]) – ''Цислейтания'' (австрийска част), ''Транслейтания'' (унгарска част) и ''Босна и Херцеговина'', която е подчинена и на двете: |
В административно отношение Австро-Унгария се дели на следните съставни части ([[Земи на Короната]]) – ''Цислейтания'' (австрийска част), ''Транслейтания'' (унгарска част) и ''Босна и Херцеговина'', която е подчинена и на двете: |
||
Ред 145: | Ред 145: | ||
|[[Австрийско приморие]] || [[Триест]] |
|[[Австрийско приморие]] || [[Триест]] |
||
|} |
|} |
||
{| border=1 |
{| border=1 |
||
Ред 156: | Ред 157: | ||
| [[Риека|Свободен град Фиуме]] || [[Риека|Фиуме]] (''Фиуме'') |
| [[Риека|Свободен град Фиуме]] || [[Риека|Фиуме]] (''Фиуме'') |
||
|} |
|} |
||
{| border=1 |
{| border=1 |
||
Ред 166: | Ред 168: | ||
== Владетели == |
== Владетели == |
||
Начело на Австро-Унгария стои австрийския император, който е и унгарски крал (''Негово императорско и кралско величество''; учрежденията се наричат ''Императорски и кралски''). Той се ползва с още много други титли (най-важната от тях |
Начело на Австро-Унгария стои австрийския император, който е и унгарски крал (''Негово императорско и кралско величество''; учрежденията се наричат ''Императорски и кралски''). Той се ползва с още много други титли (най-важната от тях е ''крал на Бохемия'', или Чехия), отнасящи се към различни региони, държави или традиционни за династията на [[Хабсбурги]]те. |
||
Хабсбурги |
Хабсбурги |
Версия от 10:22, 12 май 2014
Тази статия се нуждае от подобрение. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Австро-Унгария Die im Reichsrat vertretenen Königreiche und Länder und die Länder der heiligen ungarischen Stephanskrone1 A birodalmi tanácsban képviselt királyságok és országok és a magyar szent korona országai2 | |
Карти | |
Граници на Австро-Унгария (1913) | |
Статистически данни | |
Официални езици | В Цислейтания немски и малцинствени езици В Транслейтания унгарски и латински |
---|---|
Държавна религия | Католицизъм |
Държавен глава | Император на Австрия, Крал на Унгария, Крал на Бохемия и т.н. |
Площ | 676 615 км² (1910) |
Население | 51 390 223 (1910) |
Валута | крона |
Национален химн | Volkshymne (Народен химн) |
Съществувала | от 1867 до 1918 г. |
(1)Официалното име на Австро-Унгария на немски | |
(2) Официалното име на Австро-Унгария на унгарски |
Австро-Унгария (Шаблон:Lang-de, Шаблон:Lang-hu) е дуалистична монархия състояща се от две части – Цислейтания (западната част) и Транслейтания (източната част). Императорът на Австрия е и крал на Унгария. Просъществува от 1867 г., когато Унгария получава широка автономия в рамките на империята, до разпадането ѝ през 1918 г.
Австро-Унгария е втората по големина държава в Европа след Руската империя и трета по население след Руската и Германската империя.
История
Образуване на дуалистичната монархия
Австро-Унгария се появява през 1867 г. в резултат на реформата на Австрийската империя, която започва своята история през 14 век.
Населението на Австро-Унгария е около 40 млн. жители през 1890 г. и достига до 50 млн. през 1914 г. като средногодишният естествен прираст през този период е около 500 000 души годишно. Същевременно ежегодно емигрират около 250 000 души. [1]
В началото на 20 век Австро-Унгария внася и изнася най-много стоки от и към Германската империя и зависи икономически от нея. [1]
Във външнополитическо отношение Австро-Унгария е част от Съюз на тримата императори заедно с Германия и Русия. През 1914 г. влиза в състава на блока на Централните сили, където заедно с Германия, Турция и България влиза в Първата световна война.
Първа световна война
Австро-Унгария има една от най-силните сухопътни армии по време на войната. Мобилизирани са 9 000 000 души, като това е третата по численост мобилизация след тези в Руската империя и Германия.
Австро-Унгария е в най-тежко положение от всички съюзници по време на войната, тъй като е принудена да води война на 4 фронта - Южен Балкански (Солунски), Румънски, Източен (руски) и Италиански фронт. Въпреки това Австро-Унгария постига редица победи във войната. През 1915 г., заедно с българската армия разгромява окончателно Сърбия, при което загиват около половин милион сърби и още толкова емигрират от страната. През 1916 г. Австро-Унгария разгромява Черна гора и налага договор на безусловна капитулация, по-късно същата година Австро-Унгария, заедно с България и Германия побеждават румънската армия и окупира 2/3 от територията на Румъния.
През 1917 г. австро-унгарската армия разгромява италианците при Капорето и разрушава италианския фронт, избити са няколко стотин хиляди италианци, пътищата към Милано и Рим са открити. Въпреки това Австрия не предприема решително настъпление, защото изпраща войски на Германия в помощ на западния фронт. През това време Австро-Унгария води редица преговори за излизане от войната, някои от които са почти успешни, но упорството на Италия да вземе най-голямото австрийско пристанище Триест, провалят почти завършилите мирни преговори.
Последици от войната и разпокъсването на империята
Едновременно с поражението във войната Австро-Унгария е насилствено разкъсана от Антантата (ноември 1918 г.). Главната причина за това е страхът от бързо възстановяване на мощната държава и желанието за завземане на австрийските сфери на влияние от Антантата.
Поражението от войната е изключително трагично за империята. Някогашната славна държава е разпокъсана по безпринципен начин от окупаторските войски и от Сен-Жерменския договор.
Австрия
Австрия е превърната в малка немскоезична държава, с едва 40% от немците в империята и около 12% от територията и цялото население на империята. Около 8 млн. австрийци остават завинаги извън родината – 3,5 млн. в Чехословакия, 2 милиона в Унгария, 1 милион в Румъния, 600 000 в Сърбо-хърватско-словенското кралство, 500 000 в Полша, 200 000 в Италия.
Унгария
Същата съдба сполетява и Унгария. Около 3,5 милиона маджари остават извън пределите на родината – 2 милиона в Трансилвания (Румъния), 700 000 в Чехословакия, 500 000 в Сърбо-хърватско-словенското кралство и по-малки групи в Полша, Австрия и Италия. Унгария губи 2/3 от територията си, около 30% от унгарското население и около 60% от цялото население на бившето унгарско кралство. Кралят от династията на Хабсбургите е свален.
Бохемия, Моравия и Словакия
Земите на австрийските провинции Бохемия, Моравия и Словакия сформират Чехословакия – изкуствено създадена държава под натиска на Франция, не на национален принцип, а на принципа на изгодните граници, които биха помогнали максимално за изолацията на Германия и максималното смаляване на Австрия и Унгария, за да не могат никога да се съвземат. От 13 млн. души 6 млн. са чехи, 3,5 млн. са австрийци, 2 млн. са словаци, 700 000 са унгарци, 500 000 русини и други по-малки етнически групи.
Словенските, хърватски и босненски земи
Словенските, хърватските и босненските земи влизат в състава на Кралство на сърби, хървати и словенци (от 1929 г. – Кралство Югославия), поради заплахата от Италия. Словения, Хърватско и Босна днес оценяват излизането от демократичната Хабсбургска империя като историческа грешка.
Краковската земя и Галиция стават част от новата държава – Полша.
Граници
На север Австро-Унгария граничи със Саксония, Прусия и Руската империя, на изток – с Румъния и Русия, на юг – с Румъния, Сърбия, Османската империя, Черна гора, Италия и Адриатическо море, а на запад – с Италия, Швейцария, Лихтенщайн и Бавария. (През 1871 г. Саксония, Прусия и Бавария влизат в състава на Германската империя).
Административно деление
Империята в политическо отношение се дели на две половини – на Цислейтания, състояща се от земите на австрийската корона, управлявани с помощта на райхсрата, и на Транслейтания – включващи в себе земите на унгарската корона и подчиняващи се на унгарския парламент и правителство.
В административно отношение Австро-Унгария се дели на следните съставни части (Земи на Короната) – Цислейтания (австрийска част), Транслейтания (унгарска част) и Босна и Херцеговина, която е подчинена и на двете:
Провинция | Столица |
---|---|
Кралство Бохемия | Праг (Прага) |
Херцогство Буковина | Черновиц (Черновци) |
Кралство Галиция и Лодомерия | Лемберг (Лвов) |
Ерцхерцогство Горна Австрия | Линц |
Кралство Далмация | Спалато (Сплит) |
Ерцхерцогство Долна Австрия | Санкт Пьолтен |
Херцогство Залцбург | Залцбург |
Херцогство Каринтия | Клагенфурт |
Херцогство Крайна | Лайбах (Любляна) |
Маркграфство Моравия | Брюн (Бърно) |
Херцогство Горна и Долна Силезия | Тропау (Опава) |
Княжеско графство Тирол | Инсбрук |
Провинция Форарлберг | Брегенц |
Херцогство Щирия | Грац |
Австрийско приморие | Триест |
Провинция | Столица |
---|---|
Кралство Унгария | Будапеща |
Кралство Хърватско и Славония | Аграм (Загреб) |
Свободен град Фиуме | Фиуме (Фиуме) |
Провинция | Столица |
---|---|
Босна и Херцеговина (от 1908) | Сараево |
Владетели
Начело на Австро-Унгария стои австрийския император, който е и унгарски крал (Негово императорско и кралско величество; учрежденията се наричат Императорски и кралски). Той се ползва с още много други титли (най-важната от тях е крал на Бохемия, или Чехия), отнасящи се към различни региони, държави или традиционни за династията на Хабсбургите.
Хабсбурги
- Франц II (1804-1835), който едновременно е и унгарски крал под името Ференц I (1804-1835)
- Фердинанд I (1835-1848), който едновременно е и унгарски крал под името Фердинанд V (1835-1848)
- Франц Йосиф (1848-1916), който едновременно е и унгарски крал (де факто: 1849-1916, де юре: 1867-1916)
- Карл I, който едновременно е и унгарски крал под името Карл IV (1916-1918)
Източници
- ↑ а б Keynes, John Maynard: The Economic Consequences of the Peace (1919), от Проект Гутенберг (глави 2.I и 2.II)