Евровизия 1974: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
JarrahTree (беседа | приноси)
Ред 165: Ред 165:
<gallery>
<gallery>
Файл:Olivia Newton-John 930-0132.jpg|Оливия Нютън-Джон
Файл:Olivia Newton-John 930-0132.jpg|Оливия Нютън-Джон
Файл:Peret 925-1521.jpg|Перет
Файл:Aankomst Spaanse zanger Peret op Schiphol, Peret met gouden plaat, Bestanddeelnr 925-1521.jpg|Перет
Файл:Eurovision Song Contest 1976 - Norway - Anne-Karine Strøm 1.png|Ане-Карине Стрьом
Файл:Eurovision Song Contest 1976 - Norway - Anne-Karine Strøm 1.png|Ане-Карине Стрьом
Файл:Mouth & MacNeal - TopPop May 1974 1.png|Маут и МакНийл
Файл:Mouth & MacNeal - TopPop May 1974 1.png|Маут и МакНийл

Версия от 13:25, 10 май 2018

Евровизия 1974
„Брайтън доум“
Дати
Финал6 април 1974 г.
Домакин
Място Великобритания
„Брайтън доум”, Брайтън
ВодещиКети Бойл
РежисьорКлифърд Браун
Местно излъчванеБи Би Си (BBC)
Участници
Брой участници17
Дебют Гърция
Оттегляне Франция
Карта на участниците
  •   Участващи страни
      Страни участвали преди, но не и през 1974 г.
Вот
Система за гласуваневижте раздел „Промяна в правилата“
Победител Швеция
АББА“ – „Waterloo“

1973
Евровизия
1975
Евровизия 1974 в Общомедия

Евровизия 1974 е 19-тото издание на песенния конкурс. Провежда се на 6 април 1974 г. в морския курорт Брайтън, Великобритания, на сцената на концертна зала „Брайтън доум“.

История

Както обикновено се случва в историята на фестивала, когато някоя държава откаже да го проведе, на помощ идва Би Би Си. Люксембургската телевизия, домакин на предишното издание и чиято песен „Tu te reconnaîtras“ побеждава тогава, решава, че не е в състояние по финансови причини да приеме конкурса два пъти поред. Дебют прави Гърция. Франция се оттегля в последния момент, заради кончината на президента Жорж Помпиду и обявения по този повод национален траур. Така участващите страни стават 17. Водеща отново е Кети Бойл, която е била в тази роля в три предишни издания: 1960 г., 1963 г. и 1968 г. Още едно познато лице се мярка за малко в публиката – Санди Шоу, победителката през 1967 г.

Завръщане

Двама изпълнители и една група, участвали в минали издания, се пробват отново. Това са италианката Джильола Чинкуети, победител от 1964 г., Ромюальд, представял през 1964 г. Монако, а в 1969 г. Люксембург, сега отново състезаващ се за Монако, и „Бендик сингърс“ от Норвегия, които са участници през 1973 г. [1][2]

Промяна в правилата

Правилата на „Евровизия“ са най-често променящото се нещо. След няколкогодишен експеримент е сложен край на присъствието на журитата в залата на конкурса. Те отново се намират в родните си държави и пак съобщават своя вот по телефона. Наместо с по двама членове, както досега, е върната схемата от 60-те години – националните журита се състоят от по 10 човека. Всеки един от тях може да даде по една точка на песента, която му е харесала най-много. Въведени са изисквания за състава. Във всяко жури трябва да има по равни бройки мъже и жени и млади и стари членове. Най-младите не трябва да са по-малки от 16 години, а най-възрастните – повече от 60-годишни. Освен това разликата между най-младия и най-възрастния член не бива да е по-малка от 10 години.[3]

АББА

Всички наблюдатели очакват, че звездата на това издание ще е австралийката Оливия Нютън-Джон. В последните три години тя има издадени няколко успешни сингъла, достигнали до челната десетка на британската класация, единият от които е „If Not For You“ по музика на Боб Дилън. Големите победители обаче са съвсем други. Швеция изпраща на фестивала песента „Ватерло“, написана в модерно поп звучене и изпълнена от неизвестната до този момент група „АББА“. Още с появата си на сцената шведите дават заявка за фаворити – диригентът, който водят със себе си – Свен-Олоф Валдоф (1929 – 2011), излиза облечен като Наполеон. Това е първа победа за Швеция на „Евровизия“ и първият случай в историята на фестивала, когато негови призьори след това са ставали световни звезди. Само още един изпълнител е успявал да повтори този успех – канадката Селин Дион, която пее за Швейцария през 1988 година.[4]

Музика и политика

1974 г. е много специална за конкурса. Макар организаторите му всячески да се стремят да го отделят от политиката, тя винаги го съпътства под една или друга форма. Този път той играе, макар и косвена, роля във военния преврат в Португалия. Песента „E depois do adeus“ на Пауло дю Карвалиу става толкова популярна в страната, че е избрана от военните заговорници за единия от двата сигнала, с които се дава начало на акцията им. Излъчването на композицията по радиото в 10:55 часа на 25 април е сигнал, че всички заговорници трябва да са в готовност за действие.

Италианската телевизия RAI пък решава да не излъчи своята собствена песен „Si“ („Да“), изпълнена от Джильола Чинкуети. Докато песента върви на сцената на фестивала, италианците гледат реклами на предстоящи предавания. Това е направено заради опасенията да не би текстът, където „да“ се повтаря почти непрекъснато, да бъде възприет от зрителите като агитация в предстоящия референдум „за“ или „против“ новоприетото законодателство, легализиращо разводите в страната. Песента е свалена от ефира на държавните медии за повече от месец, докато не се обявят крайните резултати.

Участници и резултати

# Страна Език Изпълнител/и Песен Превод Точки Място
01  Финландия английски Карита Холмстрьом „Keep Me Warm“ „Съхрани топлината ми“ 4 13
02  Великобритания английски Оливия Нютън-Джон „Long Live Love“ „Да живее любовта“ 14 4
03  Испания испански Перет „Canta y se feliz“ „Пей и бъди щастлив“ 10 9
04  Норвегия английски Ане-Карине Стрьом и „Бендик сингърс“ „The First Day of Love“ „Първият ден на любовта“ 3 14
05  Гърция гръцки Маринела „Κρασί, θάλασσα και τ' αγόρι μου“ („Краси, таласа ке т`агори му“) „Вино, море и моето гадже“ 7 11
06  Израел иврит „Пуги“ „נתתי לה חיי“ („Натати ла хаяй“) „Отдадох ѝ живота си“ 11 7
07  Югославия сръбски „Корни група“ „Генерација 42“ „Поколение 42“ 6 12
08  Швеция английски АББА „Waterloo“ „Ватерло“ 24 1
09  Люксембург английски, френски Ирен Шеер „Bye, Bye, I Love You“ „Чао, чао, обичам те“ 14 4
10  Монако френски Ромюальд „Celui qui reste et celui qui s’en va“ „Този, който остава и този, който си тръгва“ 14 4
11  Белгия френски Жак Устен „Fleur de liberté“ „Цвете на свободата“ 10 9
12  Нидерландия английски Маут и МакНийл „I See a Star“ „Виждам звезда“ 15 3
13  Ирландия английски Тина „Cross Your Heart“ „Закълни се“ 11 7
14  Германия немски Зинди и Берт „Die Sommermelodie“ „Лятната мелодия“ 3 14
15  Швейцария немски Пиера Мартел „Mein Ruf nach dir“ „Моят зов към теб“ 3 14
16  Португалия португалски Пауло дю Карвалиу „E depois do adeus“ „След сбогуване“ 3 14
17  Италия италиански Джильола Чинкуети „Si“ „Да“ 18 2

Гласуване

Гласуваща страна
Точки
Получаваща страна
 Финландия 4 1 2 1
 Великобритания 14 1 1 4 1 1 2 1 3
 Испания 10 2 1 3 1 1 2
 Норвегия 3 1 1 1
 Гърция 7 2 4 1
 Израел 11 2 1 2 1 2 3
 Югославия 6 1 1 1 1 2
 Швеция 24 5 1 2 2 1 1 3 1 2 5 1
 Люксембург 14 1 1 2 2 1 1 3 1 2
 Монако 14 2 1 1 1 2 2 1 2 1 1
 Белгия 10 2 5 3
 Нидерландия 15 1 1 2 1 3 3 1 1 1 1
 Ирландия 11 1 2 2 1 2 2 1
 Германия 3 1 1 1
 Швейцария 3 1 1 1
 Португалия 3 1 2
 Италия 18 2 5 2 1 1 4 1 1 1

Галерия

Източници

Външни препратки