Петър I (България): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Премахната редакция 9499535 на 62.73.82.135 (б.)
Етикет: Връщане
Редакция без резюме
Ред 6: Ред 6:
| описание на изображението=<small>Печат на Св. цар Петър I Български</small>
| описание на изображението=<small>Печат на Св. цар Петър I Български</small>
| управление=[[927]] – [[969]]
| управление=[[927]] – [[969]]
| коронация=
| коронация=[[927]]
| обкръжение=
| обкръжение=
| пълно име=
| пълно име=
| други титли=
| други титли=
| кръщене=
| кръщене=[[902]]
| роден=[[912]] или ок. [[900]]
| роден=[[900]]
| място на раждане=
| място на раждане=[[Плиска]]
| починал=[[30 януари]] [[969]] г.
| починал=[[30 януари]] [[969]] г.
| място на смъртта= като монах
| място на смъртта= [[Преслав]]
| погребан=
| погребан=
| предшественик=[[Симеон I Велики]]
| предшественик=[[Симеон I Велики]]
Ред 27: Ред 27:
|общомедия =Peter I of Bulgaria
|общомедия =Peter I of Bulgaria
}}
}}
'''Свети цар Пѐтър''' (* [[912]] г. или около [[900]] г., † [[30 януари]] (или [[29 януари]]) [[969]] г.) е български [[цар]] и [[светия]], управлявал [[България]] от [[927]] г. до [[969]] г. Петър е вторият син на цар [[Симеон Велики]].
'''Свети цар Пѐтър''' (* [[900]] г., † [[30 януари]] [[969|970]] г.) е български [[цар]] и [[светия]], управлявал [[България]] от [[927]] г. до [[969]] г. Петър е вторият син на цар [[Симеон Велики]].


== Биография ==
== Биография ==
Ред 52: Ред 52:
|дата на раждане= 912 или ок. 900
|дата на раждане= 912 или ок. 900
|място на раждане= Преслав
|място на раждане= Преслав
|дата на смъртта= [[30 януари]] [[969]]
|дата на смъртта= [[30 януари]] [[970]]
|място на смъртта=
|място на смъртта=
|титли= цар
|титли= цар

Версия от 17:37, 7 юни 2019

Вижте пояснителната страница за други личности с името Петър.
Петър I
цар на България
Файл:Att-4530f2b0d0708riza.jpg
Печат на Св. цар Петър I Български
Управление927 – 969
Коронация927
НаследилСимеон I Велики
НаследникБорис II
Роман
Лични данни
Роден
Починал
Кръщене902
Семейство
ДинастияКрумова династия
БащаСимеон I Велики
МайкаСестра на Георги Сурсувул
БракМария Лакапена Ирина Лакапина
ПотомциБорис II
Роман
Петър I в Общомедия

Свети цар Пѐтър (* 900 г., † 30 януари 970 г.) е български цар и светия, управлявал България от 927 г. до 969 г. Петър е вторият син на цар Симеон Велики.

Биография

Петър сключва църковен брак на 8 октомври 927 г. в Константинопол с внучката на император Роман I Лакапин, дъщерята на император Христофор Лакапин и на Августа София – Мария Лакапина, прекръстена при венчавката на Ирина (гр." мир") в чест на възстановения „дълбок мир“, който настъпва между двата народа и продължава 36 години. По силата на сключения договор Българската архиепископия е канонично издигната в ранг на самостоятелна Българска патриаршия и архиепископът на Дръстър (дн. Силистра) – Дамян, става първият всеобщопризнат български патриарх. Също така Византия окончателно официално признава царската титла на българския владетел.[1] Първородният син на цар Петър от брака му с Мария (Ирина) е цар Борис II. Те имат и още един син – Роман-Симеон, кръстен на славните си прадеди.

Отсамдунавска България при цар Петър I

С подписването на „дълбокия мир“ недоволството в преславския двор нараства. Срещу действията на Петър се обявяват всички, които поддържат политиката на цар Симеон, разчитаща главно на военните действия срещу Византия. През 928 г. Иван (или Йоан), по-малкият брат на Петър, опитва да вдигне бунт срещу новия владетел, но действията му съвсем скоро са осуетени. Две години по-късно, през 930 г., подобен опит прави и първородният Симеонов син, Михаил, като дори успява да спечели известен брой привърженици в района на Долна Струма. Цар Петър обаче бързо се справя и с тази заплаха, с което се утвърждава на престола.

Петър не успява да се справи със запазването на обширната държава, която наследява от баща си. Около 931 г. сръбският владетел Чеслав избягва от Преслав и вдига въстание. Цар Петър се примирява с възстановяването на сръбската автономия. Маджарите нахлуват моногократно – 934 г., 943 г., 948 г. и 958 г. Петър не съумява да се справи и с тях; първо се задължава да им плаща данък, а по-късно се принуждава да сключи мирен договор, който е насочен срещу Византия.

През 968 и 969 г. в България нахлуват руските дружини на киевския княз Светослав I, подстрекаван от император Никифор II Фока. През 969 г. те достигат до Велики Преслав. Цар Петър не издържа на напрежението и получава апоплектичен удар.

Цар Петър е най-дълго управлявалият държавен глава в историята на българската държава.

Българската църква

Свети цар Петър Български
цар
Роден912 или ок. 900
Преслав
Починал30 януари 970
Празник30 януари
Свети цар Петър Български в Общомедия

Той отделя голямо внимание на Българската църква и след смъртта си е канонизиран за светец.

През управлението на цар Петър Българката църква за пръв път получава състояние на автокефалност, изравнявайки се с другите независими църкви по онова време. Така българската патриаршия успява да постигне големи успехи по отношение на интеграцията и разпространението на старобългарската култура и език сред останалите славянски народи. Благодарение на усилията на цар Петър българската църква (с прекъсване през византийското владичество) остава най-могъщия стълб на православието сред славяните.

Разкошът на официалната църква и тежките данъци, довеждат до разпространение на ереси, поддръжниците на които призовават към отказ от светските блага. Впоследствие това движение получава в България названието — богомилство.

Освен това като форма на социален протест, все по-големи размери придобива отшелничеството.

Цар Петър се среща с великия български светец Иван Рилски. Срещата се провела на разстояние, те се виждали от далече. Цар Петър изпраща дарове на Йоан Рилски, състоящи се от плодове и злато. Йоан връща златото, отвръщайки с думите: „за какво му е злато на този, който ограничава себе си даже в хляба и водата…“, плодовете приема. Свети Иван написва писмо до цар Петър с духовни наставления.

Семейство

Смъртта на цар Петър, миниатюра от Ватиканския препис на Манасиевата летопис

Петър I е женен за Мария Лакапина (прекръстена на Ирина), която е дъщеря на Христофор Лакапин от Византия и на Августа София, и внучка на император Роман I Лакапин. От този брак има:

Източници

  • Андреев, Й., Лазаров, Ив. и Павлов, Пл., „Кой кой е в средновековна България (Второ издание)“, Издателство „Петър Берон“, София 1999 г. ISBN 954-402-047-0.
  • Fine, Jr., John V.A. (1987). The Late Medieval Balkans: A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest. Ann Arbor: University of Michigan Press. ISBN 9780472100798.
  • Павлов, Пл. Забравени и неразбрани (Събития и личности от българското Средновековие). С., изд. „Сиела“, 2010.
  • The Bulgarian State in 927-969 : the epoch of Tsar Peter I. First edition. [Łodź, Poland], 2018. ISBN 8323345457. OCLC 1078891613.
  1. ↑ В дворцово-църковния комплекс Света Богородица Живоносен Источник традиционното място за венчавка на ромейските принцеси (гр. "Пиги", днес скромен патриаршески манастир в Истамбул) разположен срещу Празничните врата (Врати Пиги, Силиврийски врата) на Цариград на 8 октомври 927 г.  Цар Петър I се венчава за императорската дъщеря Ирина Лакапина и с тържествена процесия по триумфлния път до Евдом, мястото за коронации на императорите, те са изпратени за България, а ромейте окончатлно официално признават царската титла на българския владетел и Партиаршеския ранг на Българската църква. лит.: ГИБИ т.5 с.166 ГИБИ т.5 с.135 ГИБИ т.6 с.225 и др.

Външни препратки

Симеон I →
Печат на Първото българско царство
Печат на Първото българско царство
цар на България (927 – 970) 		→ Борис II
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Петър_I_(България)&oldid=9513612“.