Самовар
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
Самоварът е уред за правене на чай в Русия, Иран, Азербайджан и някои други страни. Съставен е от централна част, в която се слагат въглища, за да се затопли водата. Долната (по-голяма) част се пълни с вода, а в горното чайниче се вари много силен черен чай (запарка). След това запарката се разрежда с гореща вода от кранчето на основната долна част.
Уреди от подобен тип са извести отдавна в Китай, Япония („хого“, „чибати“), Иран, даже в Древен Рим. В Русия самоварът за приготвяне на гореща вода за чай започва да се използва от 17 век, като придобива голямо разпространение, ставайки част от националната култура. Колекции от самовари с художествена и антикварна стойност могат да се видят в много руски музеи.
През 20 век самоварите започват да работят на електричество, заменят се от чайници, поставяни на електрически котлони. От средата на 1990-те и те масово излизат от употреба, изместени от евтините и по-удобни електрически кани с функция за автоматично изключване след завиране на водата.
История[редактиране | редактиране на кода]
Първите исторически регистрирани производители на самовари са руските инженери Лисицини Иван Фьодорович и Назар Фьодорович.[1][2] От детството си те се занимават с металообработване в месинговата фабрика на баща си, Федор Иванович Лисицин. През 1778 г те изработват самовар, а през същата година Назар Лисицин регистрира първата фабрика за самовари в Русия.[3][4] Те може и да не са изобретателите на самовара, но са първите документирани производители на самовари[5]и техните разнообразни и красиви проекти на самовари са оказали голямо влияние върху по-нататъшната история на самоварното производство.[6] Тези и други ранни майстори са живели в Тула, град, известен с металообработването и производството на оръжия. От XVIII в Тула е и основен център на руското производство на самовари, а тулският самовар е запазена марка на града.[7] Руска поговорка, еквивалентна на "да вземеш въглища в Нюкасъл", означава "да отидеш в Тула със самовара си".
Извън Русия[редактиране | редактиране на кода]
Иран[редактиране | редактиране на кода]
Културата на самоварите има аналог в Иран и се поддържа от емигранти по целия свят. В Иран самоварите се използват от поне два века (приблизително от началото на епохата на тесни политически и етнически контакти между Русия и Иран), а електрическите самовари, захранвани с нефт или природен газ, все още са широко разпространени.
Кашмир[редактиране | редактиране на кода]
Кашмирските самовари са изработени от мед с гравирани или релефни калиграфски мотиви.[8] На самом деле в Кашмире существовало два варианта самовара. Медният самовар се използва от мюсюлманите, а месинговият - от местните индуси, наречени кашмирски пандити. Месинговите самовари са никелирани отвътре.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ The history of the appearance of the Samovar in Russia // historical-facts.com. Посетен на 3 февруари 2024 г.
- ↑ Russian Samovars // masterrussian.com. Посетен на 3 февруари 2024 г.
- ↑ Russian Samovars Make a Comeback // www.csmonitor.com. Посетен на 3 февруари 2024 г.
- ↑ What Is a Russian Samovar? Cultural Significance // www.thoughtco.com. Посетен на 3 февруари 2024 г.
- ↑ Что такое русский самовар? // yavitrina.ru. Посетен на 3 февруари 2024 г.
- ↑ Bread and Salt: A Social and Economic History of Food and Drink in Russia // books.google.com. Посетен на 3 февруари 2024 г.
- ↑ Тульский Самовар: Народный Промысел // schci.ru. Посетен на 3 февруари 2024 г.
- ↑ A 19th century Kashmiri Samovar, from the Central Asian Museum // www.theheritagelab.in. Посетен на 3 февруари 2024 г.
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
