Направо към съдържанието

Списък на ректорите на Софийския университет

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Това е списък на ректорите на Софийския университет от създаването на Висшия педагогически курс на 1 октомври 1888 г. до днес.[1] До Деветосептемврийския преврат и края на Втората световна война, ректорите се избират за академичната година, започваща на 1 октомври.

Портрет Име
(Роден-Починал)
Встъпил в длъжност Напуснал длъжност Бележки Друго
Ректори на Софийския университет
1 Александър Теодоров-Балан
(1859 – 1959)
1888 1889 Първият ректор на Алма матер на българското висше образование – висш педагогически курс. Филолог.
2 Димитър Агура
(1849 – 1911)
1889 1890 Вторият ректор сред първите преподаватели във висшия педагогически курс. Историк.
3 Емануил Иванов
(1857 – 1925)
1890 1891 Третият ректор и първи сред учените по точни науки. Математик.
4 Иван Георгов
(1862 – 1936)
1891 1892 Първият председател на Македонския научен институт. Философ.
2 Димитър Агура
(1849 – 1911)
1892 1893 Във висшия педагогически курс се открива първият факултетюридическия.[2] За втори път и за първи път преизбран ректор.
3 Емануил Иванов
(1857 – 1925)
1893 1894 Първият ректор сред учените по точни науки. За втори път.
2 Димитър Агура
(1849 – 1911)
1894 1895 Висшият педагогически курс е преобразуван със закон във висше училище, първо в България. То се разделя на три факултета: Историко-филологически, Физико-математически и Юридически.[3] За трети път преизбран ректор.
5 Марин Бъчеваров
(1859 – 1926)
1895 1896 Основоположник на метеорологията в България. Астроном.
1 Александър Теодоров-Балан
(1859 – 1959)
1896 1897 Първи ректор и на висшето училище. За втори път.
6 Георги Златарски
(1854 – 1909)
1897 1898 Основоположник на геологията в България. Геолог.
4 Иван Георгов
(1862 – 1936)
1898 1899 Първият ректор – философ. За втори път.
7 Никола Добрев
(1861 – 1925)
1899 1900 Първият ректор – химик.
8 Любомир Милетич
(1863 – 1937)
1900 1901 Първият ректор на XX век. Филолог.
6 Георги Златарски
(1854 – 1909)
1901 1902 По време на втория му ректорски мандат, на 9 април 1902 г. е почетен като първи(я) доктор хонорис кауза (на правото) на висшето училище – Екзарх Йосиф I. За втори път ректор.
1 Александър Теодоров-Балан
(1859 – 1959)
1902 1903 Първи ректор и на висшето училище. За трети път.
9 Бончо Боев
(1859 – 1934)
1903 1904 Първият финансист по занятие – ректор, и като завършил право в Московския университет. По време на мандата му е организирано първото тържествено отбелязване на 15-годишната история на висшето училище (и образование) в България. Първият юрист избран за ректор. Управител на БНБ.
6 Георги Златарски
(1854 – 1909)
1904 1905 По време на третия му ректорски мандат, Висшето училище прераства в Университет. Поставя се началото на нов етап в развитието на висшето образование в България на основата на увеличения брой преподавани дисциплини, с разностранен профил, из областите на хуманитарните дисциплини и точните науки. За трети път ректор.
4 Иван Георгов
(1862 – 1936)
1905 1906 Първият ректор – философ и първи председател на Македонския научен институт. За трети път.
10 Стефан Киров
(1861 – 1948)
1906 1907 Първият юрист по занятие и призвание – ректор на Университета. По време на ректорския му мандат избухва университетска криза (1907). Вторият ректор доживял и преживял Деветосептемврийския преврат, след Александър Теодоров-Балан.
2 Димитър Агура
(1849 – 1911)
1907 1908 Първият ректор удостоен с честта да бъде избиран четири пъти и за първи път на Университета. Този му ректорски мандат, заради университетската криза, не е одобрен от министъра на народното просвещение. За четвърти път преизбран ректор.
11 Пенчо Райков
(1864 – 1940)
1908 1909 Автор на първата българска научна публикация по химия. Химик.
12 Михаил Поповилиев
(1873 – 1928)
1909 1910 Третият ректор – юрист. Специалист по международно право.
13 Беньо Цонев
(1863 – 1926)
1910 1911 Основоположник на българистиката и първи съставител на опис на ръкописите в Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Първият историк на българския език.
14 Степан Юринич
(1855 – 1947)
1911 1912 Първият зоолог – ректор. Първият и единствен чуждестранен учен избиран за ректор.
10 Стефан Киров
(1861 – 1948)
1912 1913 Първият юрист преизбиран за ректор на Университета. За втори път.
15 Васил Златарски
(1866 – 1935)
1913 1914 Основоположник на българската медиевистика. По-малък брат на Георги Златарски – на три пъти предходно избиран за ректор.
16 Георги Бончев
(1866 – 1955)
1914 1915 Вторият ректор – геолог. Третият ректор доживял и преживял Деветосептемврийския преврат.
17 Анастас Иширков
(1868 – 1937)
1915 1916 Основоположник на българската географска наука. По време на ректорския му мандат, България влиза в Първата световна война.
4 Иван Георгов
(1862 – 1936)
1916 1917 Първият ректор – философ и първи председател на Македонския научен институт. За четвърти път.
18 Георги Шишков
(1865 – 1943)
1917 1918 Основател на Зоологическия институт при Софийския университет. Зоолог.
4 Иван Георгов
(1862 – 1936)
1918 1919 Първият ректор – философ и единствен избиран петкратно. С последния му ректорски мандат България излиза победена от Първата световна война със Солунското примирие, като в годините от 1918 до 1923 се откриват 4 нови факултета – Медицински, Агрономо-лесовъден, Богословски, Ветеринарно-медицински.
19 Александър Цанков
(1879 – 1959)
1919 1920 Първият ректор – юрист, завършил Юридическия факултет на Софийския университет. Първият ректор роден след Освобождението на България. По време на ректорския му мандат е сключен Ньойския договор. Първият ректор с последваща политическа кариера.
20 Методий Попов
(1881 – 1954)
1920 1921 Първият биолог – ректор. Специалист по сравнителна анатомия, паразитология и хистология. По време на ректорския му мандат Иван Вазов е отличен със званието доктор хонорис кауза, като „народен поет“ по царски указ.
8 Любомир Милетич
(1863 – 1937)
1921 1922 Първият ректор на XX век. За втори път, но първи на Университета.
21 Захари Караогланов
(1878 – 1943)
1922 1923 Основоположник на българската аналитична химия. По време на ректорския му мандат е извършен Деветоюнския преврат.
22 Васил Моллов
(1875 – 1938)
1923 1924 Първият медик – ректор след откриването на четири нови факултета. Основоположник на книничната микробиология.
15 Васил Златарски
(1866 – 1935)
1924 1925 Основоположник на българската медиевистика. За втори път ректор.
23 Стефан Петков
(1866 – 1951)
1925 1926 Първият ботаник – ректор след откриването на четири нови факултета. Инициатор за приемането на първия български закон за опазване на околната среда – за защита на родната природа.
24 Владимир Алексиев
(1879 – 1948)
1926 1927 Първият фармаколог – ректор след откриването на четири нови факултета. Основоположник на българската фармация.
25 Гаврил Кацаров
(1874 – 1958)
1927 1928 Първият ректор – археолог. Основоположник на българската тракология.
18 Георги Шишков
(1865 – 1943)
1928 1929 По време на втория му ректорски мандат е издигнат третият доктор хонорис кауза и първия държавен глава доктор на Университета – цар Борис III. На професор Павел Милюков също е присъдено почетното научно звание „доктор по заслуги“ на Университета по случай 40-годишнината на Университета.[4] За втори път.
26 Стефан Баламезов
(1883 – 1960)
1929 1930 Вторият ректор – юрист, завършил Юридическия факултет на Софийския университет. Предходно през 1926/27 академична година е декан на първия факултет на Университета. Специалист по конституционно право. По време на ректорския му мандат е присъдено петото университетско докторско звание за заслуги на Марин Русев.
27 Стоян Киркович
(1875 – 1960)
1930 1931 Основоположник на българската пропедевтика на вътрешните болести. Медик.
28 Богдан Филов
(1883 – 1945)
1931 1932 Първият ректор осъден на смърт и разстрелян като държавен престъпник. Археолог и политик.
21 Захари Караогланов
(1878 – 1943)
1932 1933 Основоположник на българската аналитична химия. За втори път.
29 Любен Диков
(1895 – 1973)
1933 1934 Първият българин – член на Академията за германско право. Джорджо дел Векио и Петър Мюленс стават доктор хонорис кауза на Университета. Осъден от Народния съд и репресиран. Първият ректор доживял и живял при Живковската конституция.
22 Васил Моллов
(1875 – 1938)
1934 1935 Първият медик – ректор. За втори път. Никълъс Мъри Бътлър става доктор хонорис кауза на Университета.
30 Михаил Арнаудов
(1878 – 1978)
1935 1936 Изследовател на българското възраждане. Литературен историк.
31 Георги Манев
(1884 – 1965)
1936 1937 Първият физик – ректор. Първият български университетски преподавател по теоретична физика.
32 Георги Генов
(1883 – 1967)
1937 1938 Юрист – специализант по международно публично право. Академик на БАН, автор на изследване по политическа и дипломатическа история на Източния въпрос.
33 Александър Станишев
(1888 – 1945)
1938 1939 Първият хирург – ректор. В дните 21 – 25 май 1939 г. по време на ректорския му мандат е тържествено отбелязана 50-годишнината на Университета, вече носещ името на Климент Охридски. Академичният съвет присъжда 99 звания „доктор хонорис кауза“.[5] Осъден на смърт от Народния съд и разстрелян заради политическата си кариера и дейност.
34 Янаки Моллов
(1882 – 1948)
1939 1940 Първият (агро)икономист – ректор на Университета. Непосредствено преди ректорския му мандат избухва Втората световна война, хвърляйки сянка върху Университета.
35 Стефан Цанков
(1881 – 1965)
1940 1941 Първият богослов – ректор. По време на ректорския му мандат България си връща Южна Добруджа и се присъединява към Тристранния пакт.
36 Стефан Ангелов
(1876 – 1964)
1941 1942 Първият декан на Ветеринарно-медицинския факултет. Микробиолог.
37 Димитър Кацаров
(1881 – 1960)
1942 1943 Първият педагог и психолог – ректор. Ректор в разгара и прелома на Втората световна война.
38 Любомир Чакалов
(1886 – 1963)
1943 1944 Специалист по висш анализ. Математик.
39 Димитър Силяновски
(1892 – 1971)
1944 1945 Последният юрист и ректор избиран за академичната година. Деветосептемврийският преврат осуетява ректорството му.
40 Димитър Ораховац
(1892 – 1963)
1945 1947 Първият ректор за две последователни академични години. Лекар – физиолог.
41 Георги Наджаков
(1897 – 1981)
1947 1951 Автор на първото българско научно откритие. Физик. По време на ректорството му е приета и влиза в сила Димитровската конституция.
42 Владимир Георгиев
(1908 – 1986)
1951 1956 Първият ректор – класически филолог. Филолог.
43 Даки Йорданов
(1893 – 1978)
1956 1962 Първият ботаник – ректор. Член-основател на Българското ботаническо дружество. Първият ректор избран след Априлския пленум на ЦК на БКП (1956). Последният ректор роден през XIX век.
44 Димитър Косев
(1904 – 1996)
1962 1968 Първият ректор доживял и преживял Ноемврийския пленум на ЦК на БКП (1989). Историк.
45 Пантелей Зарев
(1911 – 1997)
1968 1972 Литературен критик и специализант по теория на литературата. Философ.
46 Христо Христов
(1915 – 1990)
1972 1973 Основоположник на ИЯИЯЕ. Физик. Първият ректор избран след влизането в сила на Живковската конституция.
47 Благовест Сендов
(1932 – 2020)
1973 1979 Първият информатик – ректор. Математик и политик. Председател на БАН и председател на Народното събрание. Първият ректор доживял и живял през XXI век.
48 Илчо Димитров
(1931 – 2002)
1979 1981 Избран за ректор в контекста на честванията „1300 години България“. Историк.
49 Георги Близнаков
(1920 – 2004)
1981 1986 Член на редица чуждестранни академии на науките. Химик и физикохимик.
50 Минчо Семов
(1935 – 2006)
1986 1989 Първият политолог – ректор. Юбилеен 50-ти ректор. Философ. По време на ректорстването му, по случай 100-годишнината на Университета, в дните от 3 до 8 октомври 1988 г. са проведени юбилейни тържества. Доктор хонорис кауза на Университета стават Дмитрий Лихачов и Рикардо Пикио и редица други чуждестранни учени и политици. Ректор до 15 ноември 1989 г.[6]
51 Никола Попов
(1922 – 2015)
1989 1991 Първият ректор след Ноемврийския пленум на ЦК на БКП (1989) и по времето на така наречения преход от тоталитаризъм към демокрация. По време на ректорстването му е приета действащата Конституция на България. Икономист.
52 Николай Генчев
(1931 – 2000)
1991 1993 Вторият ректор – изследовател на българското възраждане, след Михаил Арнаудов. Историк. По време на ректорстването му много висши училища се преименоват в университети.
53 Иван Лалов
(род. 1938)
1993 1999 Последният ректор на XX век. Физик.
54 Боян Биолчев
(род. 1942)
1999 2007 Първият ректор на XXI век. Филолог и публицист.
55 Иван Илчев
(род. 1953)
2007 2015 Професор по нова и най-нова история на балканските народи. Историк. За първи път ректор е син на друг ректор на Университета.
56 Анастас Герджиков
(род. 1963)
2015 2023 Професор по римска литература и специалист по политическата теория на античността и средновековието. Класически филолог.
57 Георги Вълчев
(род. 1962)
2023 Член на управителните съвети на Общобългарски комитет „Васил Левски“ и на Съюза на учените в България. Философ.