Хауърд Флори
| Хауърд Флори Howard Walter Florey | |
| австралийски биолог | |
 | |
| Роден |
24 септември 1898 г.
|
|---|---|
| Починал | 21 февруари 1968 г.
|
| Учил в | Модлин Колидж |
| Научна дейност | |
| Област | Биология |
| Работил в | Оксфордски университет Кеймбриджки университет Университет в Шефийлд |
| Известен с | изследвания на свойствата на пеницилина |
| Повлиян | Чарлз Шерингтън |
| Хауърд Флори в Общомедия | |
Хауърд Уолтър Флори (на английски: Howard Walter Florey) е английски патолог и бактериолог, роден в Австралия.
През 1945 г. споделя с Александър Флеминг и Ернст Борис Чейн Нобеловата награда за физиология или медицина за ролята им в откриването на пеницилина и лечебното му въздействие при различни инфекциозни болести. Смята се, че откритията на Флори са спасили живота на повече от 80 милиона души по целия свят.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Хауърд Флори е роден в Аделейд в семейството на заможен индустриалец. От 1917 до 1921 г. следва медицина в университета в родния си град, където среща бъдещата си съпруга и сътрудничка в медицинските изследвания Етел Рийд. Флори получава стипендия да продължи следването си в Магдалин Колидж към Оксфордския университет, от който се дипломира през 1925 г. На следващата година печели конкурс за докторантура в Кеймбриджкия университет. След като известно време работи в Кеймбридж и САЩ, през 1931 г. Флори е назначен за завеждащ катедрата по патология в Университета в Шефийлд. През 1935 г. се връща в Оксфорд като професор по патология и ръководител на изследователска група.
През 1938 г. в сътрудничество с биохимиците Ернст Чейн и Норман Хийтли, Флори прави систематично проучване на свойствата на известните естествени антибактериални субстанции. Първоначален обект на техния научен интерес бил ензимът лизозим – антибактериално вещество, открито в човешката слюнка и сълзи, но впоследствие учените се ориентират към вещества, наречени антибиотици[2].
Така Флори и Чейн се запознават с публикация на Александър Флеминг, в която той съобщава за откритието си на антибактериалното действие на плесента Penicillium chrysogenum (остаряло название: Penicillium chrysogenum). Флеминг обаче не успява да изолира пеницилина като химически стабилен продукт в количество, достатъчно за продължаване на изследванията, заради което и се отказва от работата си в тази област.[3] Флори, Чейн и сътрудниците им откриват нов начин за култивиране на пеницилиновата плесен и получават количество, достатъчно за изолирането на веществото в чист вид. Първите опити правят върху мишки, а през 1941 г. за първи път успешно го прилагат върху човек чрез клинично изследване, от което става ясно, че пеницилинът е с много по-ниска токсичност и по-висока ефективност от всички познати дотогава антибактериални средства.
По това време Европа е във война и има огромна нужда от подобно лекарство, но при тези условия е невъзможно промишлено производство. През юни 1941 г. Флори отпътува за САЩ, където успява да убеди американското правителство да направи солидни инвестиции в производството на пеницилин. Първите възползвали се са войниците, участващи в Десанта в Нормандия през 1944 г.[3]
През 1945 година Хауърд Флори, Александър Флеминг и Ърнст Чейн получават Нобеловата награда за физиология или медицина.
Флори е член, а от 1960 до 1965 г. – и президент на Британското кралско научно дружество, както и член на много научни академии и организации. През 1944 г. е удостоен с рицарско звание, което през 1965 г. е повишено в титлата Барон Флори на Аделейд, щата Южна Австралия и Австралийската общност, и на Марстън, окръг Оксфорд.
След смъртта на съпругата си Етел, Флори се жени през 1967 г. за дългогодишната си колежка и асистентка в изследванията д-р Маргарет Дженингс. На следващата година умира от сърдечен удар и в негова чест е отслужена паметна служба в Уестминстърското абатство.
Посмъртно признание[редактиране | редактиране на кода]
Хауърд Флори получава и посмъртни почести и признание. Дълги години лика му носи банкнотата от 50 австралийски долара[4], а през 2009 г. е емитирана мемориална монета от 1 долар в чест на стогодишнината от рождението му[5]. На негово име е кръстено предградието Флори на Канбера. Институтът „Хауърд Флори“ в Университета в Мелбърн и най-голямата лекционна зала в медицинския колеж към Университета в Аделейд също носят неговото име.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ ((en)) Woodward, Billy. „Howard Florey-Over 80 Million Lives Saved.“ Scientists Greater Than Einstein. Fresno: Quill Driver Books, 2009.
- ↑ ((en)) Биографична информация за Хауърд Флори на сайта на Нобеловите награди
- ↑ а б Енциклопедия „Нобелови лауреати“, Българска енциклопедия – БАН и Отворено общество, 1994, ISBN 954-8104-03-2, ISBN 954-520-030-8
- ↑ ((en)) The Reserve Bank and Reform of the Currency: 1960 – 1988 Архив на оригинала от 2011-03-14 в Wayback Machine.
- ↑ ((en)) Australian Dollar Coins – Lord Howard Florey Birth Centenary
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- ((en)) Florey, Howard (Lord) (1898 – 1968) National Library of Australia, Trove, People and Organisation record for Howard Walter Florey
- ((en)) Papers at the Royal Society[неработеща препратка].
- ((en)) Биография на Флори на сайта на Нобеловата награда
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Howard Florey в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
