Янковец
| Янковец Јанковец | |
| — село — | |
 „Успение на Пресвета Богородица“ | |
  Янковец | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Ресен |
| Географска област | Горна Преспа |
| Надм. височина | 876 m |
| Население | 1169 души (2002) |
| Пощенски код | 7320 |
| МПС код | ВТ |
| Янковец в Общомедия | |
Янковец (на македонска литературна норма: Јанковец) е село в Община Ресен, Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на около километър северно от град Ресен и на практика се е сляло с града. Край Янковец е разположен манастирът „Успение на Пресвета Богородица“.
История
[редактиране | редактиране на кода]
Манастирът Янче в Преспанско е засвидетелстван през XV век.[1] В XIX век Янковец е село в Битолска кааза, Нахия Горна Преспа на Османската империя. Около 1840 година имотите на селото са заграбени насилствено от Иляз паша и то е превърнато в чифлигарско. По-късно жителите успяват да се откупят.[2]
През 1861 година британската пътешественичка Мери Аделейд Уокър пише относно разследване на убийство в Янковец за „турските ексцесии срещу потиснатото население на раята“ и че „тези истории са толкова изкривени от подкупи, рушвети, лъжесвитетелстване, изнудвания за подписи и корупция във всички форми, че е трудно да се разбере на кого да се вярва, въпреки че дезорганизацията на полицията в провинцията без съмнение съществуваше“. Убиецът е заптие на име Керин, който веднъж е отстранен за сериозна злоупотреба с власт и влязъл в затвора за кражби, освободен и възстановен с протекция. Той опитва да убий християнски съдия, който го е осъдил по време на закуска на тревата, но вместо него уцелва и убива случаен младеж, Ставри Коти. Турските жандарми, които са част от гостите не помръдват, а Йован, млад приятел на убития, се опитва да спре убиеца и му бива отрязана ръката с ятаган. Заптиетата преследват убиеца по-късно, настигат го, разговарят с него и поемат в друга посока. Мюдирът на Ресен, дава „уклончив отговор“ относно поведението на жандармите след като изтрезнява и не прави нищо за продължаване на разследването.[3]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873, Янковец (Yankovetz) е посочено като село с 220 домакинства и 490 жители българи и 85 власи.[4] В 1894 година в Янковец е открито влашко училище.[5]
В 1894 година Густав Вайганд пише в „Аромъне“: „Янковацъ съ 180 кѫщи, отъ които 50 сѫ аромѫнски“.[6]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Янковецъ има 1080 жители, мнозинството от които българи християни – 900 и 180 власи.[7]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Янковец е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак със 122 къщи.[8]
В началото на XX век по-голямата част от българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Янковец има 1200 българи екзархисти, 200 българи патриаршисти гъркомани и 150 власи. В селото има българско, гръцко и влашко училище.[9]
При избухването на Балканската война в 1912 година 16 души от Янковец са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10]
По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Борис Ив. Кьорпанов от Ресен е български кмет на Янковец от 9 август 1941 година до 2 април 1942 година. След това кметове са Андрей Д. Весов от Велес (2 април 1942 – 27 декември 1943) и Симеон Г. Татарчев от Ресен (26 март 1943 – 9 септември 1944).[11]
Според преброяването от 2002 година селото има 1169 жители, от които:[12]
| Националност | Всичко |
| македонци | 1149 |
| албанци | 0 |
| турци | 6 |
| роми | 0 |
| власи | 7 |
| сърби | 6 |
| бошняци | 0 |
| други | 1 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Янковец
Андрея Иванов Темелков Тишанков (1858 – 1937), български опълченец- Андрей Казепов (1880 – 1904), български революционер, кресненски войвода на ВМОРО
- Борис Проевски (1879 – 1961), български революционер и общественик
- Гаврил Босилков (? – 1941), български революционер, деец на ВМОРО и Илинденската организация[13]
Димитър Бузлевски (р. 1952), политик от Северна Македония- Димитър Янков, български опълченец, II опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[14]
- Кире Гещаковски (р. 1954), политик от Северна Македония, депутат от ПСД
- Лазар Блажев Наумов (1882 – след 1943),[15] неграмотен,[16] доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи във 2-ра рота на 9-та велешка дружина[17]
- Методи Хърватов (1905 – 1980), български общественик
- Михаил Ставрев – Хальо, български революционер
- Никола Мильовски (1883 – 1940), български революционер
- Никола Низамов (1867 – ?), български революционер
-
Христо Низамов (1903 – 1989), виден американски журналист и деец на МПО - Петър Ингилизот (Пере), селски войвода на ВМОРО, войвода на четата от Янковец през Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година[18]
- Петър Николов, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Христов Германчето[19]
- Славе Нечев Чавчето (1896 – 1982), български войвода, деец на ВМРО
- Трифун Иванов (1879 – ?), български революционер, терорист на ВМОРО
- Починали в Янковец
Калиник Преспански и Охридски, гръцки духовник, преспански и охридски митрополит от 1802 до 1843 г.
Наум Веслиевски (1921 – 1972), югославски партизанин и деец на НОВМ
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Гандев, Христо. „Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване“, Наука и изкуство, II изд., София, 1989.
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 32, 22 февруари 1911, стр. 2.
- ↑ Лео, Мишел. България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878). София, ТАНГРА ТанНакРа, 2013. ISBN 9789543781065. OCLC 894636829. с. 146 – 147.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 86 – 87.
- ↑ Барболов, Георги. Историята на аромъните и взаимоотношенията им с българите, София 2000, стр. 83.
- ↑ Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 42.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 240.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 15. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 170-171. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 890.
- ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 17 декември 2007
- ↑ Отчетъ // Илюстрация Илиндень XIII (10 (130). Издание на Илинденската Организация, декемврий 1941. с. 7. Архивиран от оригинала на 2017-11-14.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 34.
- ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 151.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 87.
- ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 152.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 126.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.39
| ||||||||
