Музеи в България

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Музеите в България са културни учреждения под методическото ръководство на дирекция „Музеи, галерии и изобразителни изкуства“. Музеите в страната се делят на национални, стопанисвани от държавата (например Земенският манастир); регионални, стопанисвани от общините (например историческият музей в Гоце Делчев) и частни (например етнографският музей „Маджарова къща“ в с. Арда). В музеите работят историци, археолози и етнографи, а напоследък и специалисти със специалност „Музейно дело“, която е разкрита в някои български университети.

История[редактиране | редактиране на кода]

През 1891 от Народната библиотека в София се отделя Народният музей и се създава археографска комисия при Министерството на народното просвещение. Това дава началото на музейното дело в България. Впоследствие музеи се разкриват в окръжните градове на страната. Днес регионалните исторически музеи обикновено не включват работата само на територията на областта, на която се намират. Така например Регионалният исторически музей в Русе развива своята дейност в областите Русе, Разград и Силистра.

Първият литературен музей в България е официално открит на 26 ноември 1926 година от министъра на просвещението Стоян Омарчевски, който внася в Народното събрание обширен доклад с мотивите за превръщането на дома на Иван Вазов в София в музей. Днес музеи на народния будител има още в родния му Сопот и в Берковица, където е живял.

Националният исторически музей е създаден и като научна институция с разпореждане на Бюрото на Министерския съвет от 5 май 1973 г. Към него са включени обекти с особено значение за българската история, като Земенският манастир, Боянската църква, парахода Радецки, Храм-паметника "Свети Четиридесет мъченици (Велико Търново) и други. Първата представителна експозиция на музея е открита през 1984 г. в чест на 1300-годишнината от създаването на България.

Голям е делът на музеите в България, включени в инициативата Стоте национални туристически обекта.

Благоевград[редактиране | редактиране на кода]

Кордопуловата къща в Мелник

Бургас[редактиране | редактиране на кода]

Малко Търново – исторически музей

Варна[редактиране | редактиране на кода]

Велико Търново[редактиране | редактиране на кода]

Видин[редактиране | редактиране на кода]

Враца[редактиране | редактиране на кода]

Габрово[редактиране | редактиране на кода]

Архитектурно-етнографски комплекс „Етъра“, Габрово

Добрич[редактиране | редактиране на кода]

Дом-паметник „Йордан Йовков“, Добрич

Кърджали[редактиране | редактиране на кода]

Кюстендил[редактиране | редактиране на кода]

Ловеч[редактиране | редактиране на кода]

Исторически музей Тетевен
Музей на СОУ „Свети Климент Охридски“Ловеч

Монтана[редактиране | редактиране на кода]

Експозиция в историческия музей Берковица

Пазарджик[редактиране | редактиране на кода]

Черквата „Света Неделя“, част от историческия музей в Батак

Перник[редактиране | редактиране на кода]

Плевен[редактиране | редактиране на кода]

Пловдив[редактиране | редактиране на кода]

Ботевата къща в Национален музей Христо Ботев – Калофер

Разград[редактиране | редактиране на кода]

Русе[редактиране | редактиране на кода]

Регионален исторически музей Русе

Силистра[редактиране | редактиране на кода]

Природонаучен музей Сребърна

Сливен[редактиране | редактиране на кода]

Скулптура на Хаджи Димитър в къщата-музей на войводата в Сливен

Смолян[редактиране | редактиране на кода]

Регионален исторически музей Смолян

София[редактиране | редактиране на кода]

Къща-музей „Иван Вазов“ София

София област[редактиране | редактиране на кода]

Исторически музей Клисура

Стара Загора[редактиране | редактиране на кода]

Музей "Неолитни жилища Стара Загора

Търговище[редактиране | редактиране на кода]

Хасково[редактиране | редактиране на кода]

Шумен[редактиране | редактиране на кода]

В Шуменската крепост функционира и археологически музей

Ямбол[редактиране | редактиране на кода]

Историческият музей в Ямбол

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]