Долно Уйно: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 94.155.68.185 (б.), към версия на Michaello
Ред 1: Ред 1:
'''Долно ХУйно''' е [[село]] в Западна [[България]].
'''Долно Уйно''' е [[село]] в Западна [[България]].
То се намира в [[община Кюстендил]], [[Област Кюстендил]].
То се намира в [[община Кюстендил]], [[Област Кюстендил]].


Ред 28: Ред 28:
Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от тракийско, антично и късноантично селище и некропол свидетелстват, че района е населяван от дълбока древност.
Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от тракийско, антично и късноантично селище и некропол свидетелстват, че района е населяван от дълбока древност.


Село Долно Уйно е старо средновековно селище, посочено в турски данъчен регистър от 1570-1572 г. под същото име като [[тимар]] към нахия Горно Краище на Кюстендилския [[санджак]](ташак) с 28 домакинства, 17 ергени и 7 бащини. В списъка на [[джелепкешани]]те от 1576-77 г. е записано селище Долна Уйна към [[кааза]] Ълъджа (Кюстендил) с 3 данъкоплатци.
Село Долно Уйно е старо средновековно селище, посочено в турски данъчен регистър от 1570-1572 г. под същото име като [[тимар]] към нахия Горно Краище на Кюстендилския [[санджак]] с 28 домакинства, 17 ергени и 7 бащини. В списъка на [[джелепкешани]]те от 1576-77 г. е записано селище Долна Уйна към [[кааза]] Ълъджа (Кюстендил) с 3 данъкоплатци.

== Религии ==
== Религии ==
Село Долно Уйно принадлежи в църковно-административно отношение към [[Софийска епархия]], архиерейско наместничество [[Кюстендил]]. Населението изповядва източното [[православие]].
Село Долно Уйно принадлежи в църковно-административно отношение към [[Софийска епархия]], архиерейско наместничество [[Кюстендил]]. Населението изповядва източното [[православие]].

Версия от 16:38, 8 ноември 2009

Долно Уйно е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, Област Кюстендил.

Долно Уйно
България
42.4164° с. ш. 22.5774° и. д.
Долно Уйно
Област Кюстендил
42.4164° с. ш. 22.5774° и. д.
Долно Уйно
Общи данни
Население16 души[1] (15 март 2024 г.)
Надм. височина692 m
Пощ. код2560
Тел. код07938
МПС кодКН
ЕКАТТЕ22862
Администрация
ДържаваБългария
ОбластКюстендил
Община
   кмет
Кюстендил
Огнян Атанасов
(Партия на зелените; 2023)
Долно Уйно в Общомедия


География

Село Долно Уйно се намира в планински район, в Кюстендилското Краище, по поречието на река Драговищица.

Селото е разпръснат тип, образувано от махали  :

История

Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от тракийско, антично и късноантично селище и некропол свидетелстват, че района е населяван от дълбока древност.

Село Долно Уйно е старо средновековно селище, посочено в турски данъчен регистър от 1570-1572 г. под същото име като тимар към нахия Горно Краище на Кюстендилския санджак с 28 домакинства, 17 ергени и 7 бащини. В списъка на джелепкешаните от 1576-77 г. е записано селище Долна Уйна към кааза Ълъджа (Кюстендил) с 3 данъкоплатци.

Религии

Село Долно Уйно принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

Обществени институции

Исторически, културни и природни забележителности

  • Оброк "Свети Илия". Намира се на около 300 м. югоизточно от училището в местността "Свети Илия". На мястото има следи от крепостен зид.

Редовни събития

Личности

Литература

  • Захариев, Йордан. Сборник за народни умотворения и народопис. книга XXXII. Кюстендилско Краище, София, 1918 г., изд.БАН., с.404-409;
  • Стойков, Руси - Селищни имена в западната половина на България през XVI век (по турски регистър за данъци от 984 г. (1576-77 г.) - В : Езиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. София, 1960 г., с.442;
  • Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. - Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г., с.17;
  • Соколоски, Методија. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери от XVI век за Ќустендилскиот санџак. т.V, кн.І, Скопије, 1983 г., с.761-762;
  • Андонов, Боян. Горно и Долно Уйно. София, 1987 г., 307 с.;
  • Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд.БАН., с.196;
  • Чолева-Димитрова, Анна М. - Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд.Пенсофт.
  • Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан - Археологически паметници от Кюстендилско. Част І. Археологически паметници от Кюстендилското Краище., Велико Търново, изд.Фабер, 2002 г., с.26-28;

Други

Външни препратки

Шаблон:Мъниче селища в България