Захарна фабрика: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 23: | Ред 23: | ||
* тролейбуси (ТБ) – № 6, 7. |
* тролейбуси (ТБ) – № 6, 7. |
||
* маршрутни таксита |
* маршрутни таксита |
||
== Външни препратки == |
|||
* [http://weather-webcam.eu/webcam-zaharna-fabrika-sofia-online Уеб камера от кв. "Захарна Габрика"] |
|||
==Бележки== |
==Бележки== |
||
Версия от 03:05, 20 март 2013
Захарна фабрика е квартал на град София. Той е включен в територията на столичния район Илинден.
В близост до квартала се намира западният парк „Христо Смирненски“, железопътна гара Захарна фабрика и циганска махала покрай река Суходолска.
История
На 28 ноември 1898 г. на 2.5 километра вън от тогавашна София, в северозападния ъгъл на мястото, където се пресичат жп линията София - Кюстендил и пътя София - Ниш е открита захарна фабрика. Тя е построена от белгийски концесионери от групата на Ернест Солвей (вижте Български захарни фабрики и рафинерии). [1]
Фабриката впоследствие дава името на бъдещия софийски квартал.
На 12 октомври 1941 година е положен основния камък за строителството на 350 работнически апартамента в квартала. Строителството се осъществява със средства на фонд Обществени осигуровки върху 80 декара общинска земя. Отслужен e водосвет от тогавашния Софийски митрополит Стефан. Присъстват столичния кмет инж. Иван Иванов, министъра на търговия д-р Славчо Загоров[2].
В близост се състои най-кръвопролитния сблъсък на Войнишкото въстание през 1918 г. - свидетел на което става поета Христо Смирненски.
Училище
В квартала се намира 110-то основно училище „Проф. Гаврил Кацаров“.
Транспорт
До квартала можете да достигнете с:
- автобуси (А) – № 53, 77, 82, 83, 108, 309 и 310;
- трамваи (ТМ) – № 3;
- тролейбуси (ТБ) – № 6, 7.
- маршрутни таксита
Външни препратки
Бележки
- ↑ Белгийци помагат за стопанския ни бум в началото на ХХ в.
- ↑ Списание СЕРДИКА, 1941 г., бр. 8, "30 дни из живота на града", стр. 57
| |||||