Михаил Кантакузин: Разлика между версии
м Робот: Преместване на 1 междуезикови препратки към Уикиданни, в d:q4212595. |
поправка ISBN |
||
| Ред 4: | Ред 4: | ||
| описание= Руски военен деец |
| описание= Руски военен деец |
||
| наставка= |
| наставка= |
||
| роден-дата= [[1840]] |
| роден-дата= [[1840]] |
||
| роден-място=[[Руска империя]] |
| роден-място=[[Руска империя]] |
||
| починал-дата=[[1891]] |
| починал-дата=[[1891]] |
||
| починал-място=[[Руска империя]] |
| починал-място=[[Руска империя]] |
||
| още= |
| още= |
||
}} |
}} |
||
| Ред 14: | Ред 14: | ||
==Биография== |
==Биография== |
||
Михаил Кантакузин е роден през 1840 година в Русия. През 1859 година завършва Военно училище, а през 1868 година Николаевската академия на Генералния щаб. Участва в работите по конвенцията за съвместни действия на Русия и Румъния срещу Османската империя. |
Михаил Кантакузин е роден през 1840 година в Русия. През 1859 година завършва Военно училище, а през 1868 година Николаевската академия на Генералния щаб. Участва в работите по конвенцията за съвместни действия на Русия и Румъния срещу Османската империя. |
||
По време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]] е помощник-началник щаб на Действащата армия на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]]<ref>Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 36, ISBN 954-528-790- |
По време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]] е помощник-началник щаб на Действащата армия на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]]<ref>Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 36, ISBN 954-528-790-X</ref>. Остава на служба в [[Българска армия|българската армия]]. В периода 1884-1885 година е назначен за военен министър на [[Княжество България]]. Спазва стриктно [[Българо-руска военна конвенция (1883)|българо-руската военна конвенция от 1883 г.]] Полага усилия да се изгради целесъобразна структура на армията. По негово време са сформирани пехотните [[полк]]ове (1884), което води до усъвършенстването на пехотните [[бригада|бригади]], създадени през 1883. Като цяло армията е подготвена и с успех участва в [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война]]. На 22 септември 1885 г. поради отзоваване на всички руски офицери от [[Княжество България]] е освободен от поста и се завръща в Русия. Умира през 1891 година. |
||
== Източници == |
== Източници == |
||
<references /> |
<references /> |
||
{{пост списък|Министър на отбраната на България|10}} |
{{пост списък|Министър на отбраната на България|10}} |
||
Версия от 19:43, 11 юни 2013
| Михаил Кантакузин | |
| Руски военен деец | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
Михаил Александрович Кантакузин е наследствен княз. Руски военен деец, офицер, генерал-майор, участник в Руско-турската война (1877-1878). Военен министър на Княжество България (1884-1885).
Биография
Михаил Кантакузин е роден през 1840 година в Русия. През 1859 година завършва Военно училище, а през 1868 година Николаевската академия на Генералния щаб. Участва в работите по конвенцията за съвместни действия на Русия и Румъния срещу Османската империя.
По време на Руско-турската война (1877-1878) е помощник-началник щаб на Действащата армия на Балканския полуостров[1]. Остава на служба в българската армия. В периода 1884-1885 година е назначен за военен министър на Княжество България. Спазва стриктно българо-руската военна конвенция от 1883 г. Полага усилия да се изгради целесъобразна структура на армията. По негово време са сформирани пехотните полкове (1884), което води до усъвършенстването на пехотните бригади, създадени през 1883. Като цяло армията е подготвена и с успех участва в Сръбско-българската война. На 22 септември 1885 г. поради отзоваване на всички руски офицери от Княжество България е освободен от поста и се завръща в Русия. Умира през 1891 година.
Източници
- ↑ Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 36, ISBN 954-528-790-X
| |||||||||||||||
| |||||||||||||||