Разлика между версии на „Чипровско въстание“

Направо към навигацията Направо към търсенето
разместване
(добавки и корекции)
(разместване)
Около 100 души са избити, а между 800 и 2000 са отвлечени в робство, като 2 – 3 хиляди души успяват да избягат.{{hrf|Чолов|2008|131}} Повечето от заробените са откупени от роднините си и от пловдивски католици, през чиито села минавали робските кервани, и все пак стотици никога повече не видели семействата си и родната земя. Според местни предания католическата църква откупва от турците неголяма група жени и деца, която заселва в село [[Раковски (град)|Секирово]], днешен град Раковски. От фамилията на войводите [[Станиславови]] били отведени в робство 8 човека и само трима успели да откупят.
 
В следващите месеци съпротивата продължава, като постепенно остатъците от въстаническата армия се превръщат в хайдушки чети. В това време австрийски части зад Балкана бездействат, а австрийците превземат [[Видин]] чак през есента на [[1689]] г.<ref name ="Cholakov" />
== Преселение ==
 
== Последствия ==
Въстанието и потушаването му предизвиква масивна вълна от преселение от цяла [[Северозападна България]], предимно на запад и на север, към области доминирани от християни. Два са били основните маршрути на бежанците съпровождани от четите, по които успели да се спасят от османските потери без повече жертви. Първият, през [[Стара планина]] на запад до [[Славония]], изминали 600-те от дружината на [[Георги Пеячевич]] с още по-голям брой жени и деца. Може да се предположи, че са били общо около 1200 – 1800 човека. Вторият, на север, през река [[Дунав]] във [[Влашко]] начело с архиепископ [[Стефан Княжевич|Стефан Кнежевич]] и копиловчаните братя Никола и Гюра Качамага изминали по отчета на архиепископ Кнежевич 3000 човека. Днес българско малцинство има в областта [[Банат]], като освен на чипровчани, те са наследници и на никополски и свищовски павликяни, преселили се там в края на [[17 век]]. <ref name ="Cholakov" />
 
 
Голяма компактна група православни Чипровски бежанци след въстанието се заселила през 1690 г. в отделен свой квартал на град [[Сентендре|Сент Ендре]], северно от [[Будапеща]]. Там издигнали своя църква с патрон „Свети Никола“, известна като „Кипровачката“. Градчето в днешно време е архитектурен резерват заради бароковите сгради и някогашният крайбрежен български квартал е един от най-благоустроените.<ref name="Lovrov">[http://falmis.org/statii/banatsi-balgari/393-chiprovskoto-vastanie-1688g Александър Ловров, Чипровското въстание 1688 г.]</ref>
 
== Последствия ==
В следващите месеци съпротивата продължава, като постепенно остатъците от въстаническата армия се превръщат в хайдушки чети. В това време австрийски части зад Балкана бездействат, а австрийците превземат [[Видин]] чак през есента на [[1689]] г.<ref name ="Cholakov" />
 
Село Клисура никога не било възстановено и останало да блуждае из преданията като дух на жертва за българската свобода. Според предания неговите жители са останали в местността, където са се крили след въстанието и днешните жители на село [[Равна (област Монтана)|Равна]] би трябвало да са потомци на онези от легендарното вече село Клисура.<ref name="Lovrov" /> Единадесет години след събитията в останалите селища няма „нито един човек“.
 
Чипровското въстание е феномен в българската история. То е ненадминато по продължителната и много грижлива подготовка (повече от 60 години), по много високото образователно и интелектуално ниво на народните водачи и военните командири, по изключително високото ниво на политическа и военна ангажираност на могъщи европейски сили с българската кауза, по старателно планираната много висока сигурност в постигането на краен успех, по продължителност на действията на въстаническите бойни части повече от година само на българска земя и над 12 години непосредствено до западните ѝ покрайнини.
 
Чипровското въстание слага край на статута на [[Северозападна България]] като [[буферна зона]] между [[Османската империя]] и [[Хабсбургска монархия|хабсбургските територии]]. {{факт|Ликвидирани са привилегиите на българската аристокрация и властта, която тя упражнява в района.|2017|8|20}} Сложен е край на католическото влияние в района. Седалището на [[Софийско-пловдивска епархия|Софийската католическа епархия]] е преместено от [[Чипровци]] в Пловдивско. Значението на Чипровци като културно и икономическо средище силно намалява.

Навигация