Бахово
| Бахово Πρόμαχοι | |
 Църквата „Свети Архангел Михаил“ | |
  Бахово  Бахово  Бахово | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Мъглен |
| Географска област | Мъглен |
| Надм. височина | 290 m |
| Население | 1654 души (2021 г.) |
| Демоним | баовчани |
| Пощенски код | 584 00 |
| Официален сайт | www.promahi.gr |
| Бахово в Общомедия | |
Бахово или Баово (на гръцки: Πρόμαχοι, Промахи, до 1926 година Μπάχοβο, Бахово, катаревуса: Μπάχοβον, Баховон[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Мъглен (Алмопия) в административна област Централна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Бахово е разположено на 290 m надморска височина в северната част на котловината Мъглен (Моглена), на 9 km северозападно от демовия център Съботско (Аридеа), в южното подножие на планината Нидже (Ворас). Край Бахово е разположен манастирът „Свети Иларион Мъгленски“.[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]
Селото според легендите не е много старо. Основано е от жителите на село Грамади, разположено между Пребъдище и Бахово. Баовчани се преселвали многократно, за да избегнат тежките данъци, а името Бахово идвало от честата употреба на бах, в значение на стига.[2]
В края на XIX век Бахово е голямо чисто българско село във Воденска каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Бахово (Bahovo), Мъгленска епархия, живеят 600 гърци.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 г., Бахово (Bahovo) е посочено като село във Воденска каза със 134 къщи и 725 жители българи.[4]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Баово живеят 560 българи християни.[5] В началото на XX век селото е изцяло гъркоманско и става една от най-стабилните опори на гръцката въоръжена пропаганда в Македония и става известно като Гръцкото село в областта.[6] Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Баово (Baovo) има 1280 българи патриаршисти гъркомани и в селото има гръцко училище.[7]
Екзархийската статистика за Воденската каза от 1912 година показва селото с 1008 жители.[2]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Бахово има 35 къщи славяни християни.[8] В 1926 година е преименувано на Промахи. Между 1943 и 1944 година в Бахово се водят сражения между партизани от ЕЛАС и немски войници, в които загиват 10 войници и много партизани.[9] Селото пострадва и от Гражданската война (1946 - 1949), като част от жителите му емигрират.[2]
Според изследване от 1993 година селото е чисто „славофонско“ и в него „македонският език“ е запазен на средно ниво.[10]
Селото произвежда пипер, картофи, тютюн, като е развито и скотовъдството и експлоатацията на горите - землището му е най-голямото в Мъглен.[2]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Дутвица[11] | Δουτβίτσα | Мурия | Μουριά[12] | местност на ЮИ от Бахово[11] |
| Сумил | Σουμίλ | Веланидопос | Βέλανιδότοπος[12] | |
| Гаврен[11] | Γκάβρεν | Гаврокорфи | Γαβροκορφή[12] | връх в Нидже на С от Бахово (869 m)[11] |
| Кория[11] | Κορίτ | Дасаки | Δασάκι[12] | гора в Нидже на С от Бахово[11] |
| Голема[13] | Γκολέμα | Мегало Рема | Μεγάλο Ρέμα[12] | река Ю от Бахово (Сушица)[13] |
| Студенковица[11][13] | Στουντεκόβιτς | Крия Периохи | Κρύα Περιοχή[12] | местност на З от Бахово[11] |
| Нечеви дърва[13] или Мечеви дърва | Μετσεβί Ντέρβα | Аркудорема | Άρκουδόρεμα[12] | река Ю от Бахово, ляв приток на Голема[11] |
| Слива | Σλίβα | Дамаскиния | Δαμασκηνιά[12] | |
| Мал Петерник[11] | Μικρό Πετερνίκ | Акритас | Ακρίτας[12] | връх в Нидже на З от Бахово (1517,4 m)[11] |
| Кемца[11] | Κέμτσα | Халинария | Χαλινάρια[12] | гора в Нидже на СЗ от Бахово[11] |
| Сито рид[13] или Сита рид[11] | Σιτορίτ | Митери | Μυτερή[12] | връх в Нидже на СЗ от Бахово (827 m)[13] |
| Горен Петерник[11] | Άνω Πέτερνικ | Ана | Άννα[12] | връх в Нидже на З от Бахово (1756 m)[11] |
| Попово лозе[11] | Πόπο Βολόζι | Амбелия ту Папа | Αμπέλια του Παπά[12] | връх в Нидже на СЗ от Бахово (1771,8 m)[13] |
| Скорна[13] | Σκόρνα | Царухи | Τσαρούχι[12] | връх в Нидже на СЗ от Бахово (1774 m)[13] |
| Катрис[11] | Κατρίς | Александрос | Αλέξανδρος[12] | връх в Нидже на СЗ от Бахово (1666 m)[11] |
| Свинар[11] | Σφήναρ | Сфина | Σφήνα[12] | връх в Нидже на СЗ от Бахово[11] |
| Каркилто[11] или Кармилие[13] или Кармилто | Καρμίλτο | Дендра | Δένδρα[12] | гора в Нидже на И под граничния връх Папрат ()[11][13] |
| Парте[11] | Πάρτε | Агораста | Αγοραστά[12] | местност в Нидже на СЗ от Бахово на ЮИ под граничния връх Мал Козяк (1783 m) гранична пирамида № 108[11][13] |
| Чаир[11] | Τσαΐρ | Ливади | Λιβάδι[12] | местност в Нидже на СЗ от Бахово на И под граничния връх Папрат[11] |
| Сама бука[11] | Σαμαμπούκα | Мани Оксия | Μάνη Όξυά[12] | местност в Нидже на СЗ от Бахово на ЮИ под граничния връх Козяк (1816,3 m)[11] |
| Кисалците[11] | Κισάλτσιτε | Воскес | Βοσκές[12] | местност в Нидже на СЗ от Бахово на СИ под граничния връх Папрат[11] |
| Китката[11] | Κίτκατα | Лулудотопос | Λουλουδότοπος[12] | връх в Нидже на СЗ от Бахово[11] |
| Китка[11] | Κίτκα | Лулуди | Λουλούδι[12] | връх в Нидже на СЗ от Бахово (1488,8 m)[11] |
| Мал Катрис[11] | Μικρό Κατρίς | Партена | Παρθένα[12] | връх в Нидже на СЗ от Бахово (1390,7 m)[11] |
| Локва[11] | Λόκβα | Aeторахи | Άετορράχη[12] | връх в Нидже на СЗ от Бахово[11] |
| Коюва липа | Κόϊβα Λίπα | Фламури ту Никола | Φλαμούρι τοϋ Νικόλα[12] | |
| Голо бело[11] | Γκόλο Μπέλο | Гимно | Γυμνό[12] | връх в Нидже на С от Бахово (1409 m)[11] |
| Монат дол | Μόνατ Ντόου | Κτυπημένο[12] | ||
| Порой[11] | Πορόϊ | Ксирорема | Ξηρόρεμα[12] | река на С от Бахово, разделяща Нидже от Пиново (Козяк)[11] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 1082[2] | 978[2] | 1160[2] | 1598[2] | 1549[2] | 1872[2] | 1821[2] | 1754[2] | 1862[2] | 1825 | 1740 | 1654 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Бахово
Алексо Пошинов, разстрелян от германските окупационни войски на 20 януари 1944 година в Съботско[14]- Анастас Прошов (Αναστάσιος Πρώσιος, 1833 - 1914), гръцки андартски деец[15]
- Георги Ступов (Γεώργιος Στούπης), гръцки андартски деец, четник при Христо Чочо и Карапанос, убит при престрелка с комитата Миланов край селото[16]
- Антон Митренчев (Αντώνιος Μητρέντσης), гръцки андартски деец[15]
- Антон Попов (Αντώνιος Παπάς), гръцки андартски деец[15]
- Вангел Митренчев (Ευάγγελος Μητρέντσης), гръцки андартски деец[15]
- Георги Прошов (Γεώργιος Πρώσιος, 1881 - 1941), гръцки андартски деец[15]
- Георги Шаламанов, разстрелян от германските окупационни войски на 3 март 1944 година на пътя Солун - Кукуш[14]
- Димитри Джамбазов, загинал в германски концентрацонен лагер[17]
- Димитри Кукули, разстрелян от германските окупационни войски на 3 март 1944 година на пътя Солун - Кукуш[14]
- Димитър Попниколов (Димитриос Папаниколау, 1874 - 1951), гъркомански духовник и революционер
- Евстати Калешов (Ευστάθιος Καλέσης, 1866 - 1940), гръцки андартски деец[15]
- Захария Вешков, разстрелян от германските окупационни войски на 3 март 1944 година на пътя Солун - Кукуш[14]
- Иван Димитров (Йоанис Димитриу), гръцки андартски капитан
- Кольо Прошов - Гьоро (1921 – 1948), гръцки комунист, роден в бедно семейство, член на ЕПОН, по-късно на КПГ и на ЕЛАС, в началото на 1946 година става нелегален в Каймакчалан, присъединява се към ДАГ и се сражава на Каймакчалан, Паяк, Вич, Хасия, Олимп, Козяк, Аграфа, командва рота в опарециите в района Аграфа - Кардица през пролетта на 1947 година, в операциите Смоково-Вулгара-Фурна, в битките около Карпениси, участва при атаката на тесалийската щабквартира на ДАГ през лятото на 1947 година в района на Роваляри-Фурна, ротата му се отличава в операциите срещу линията Ай Лия при Палеохори, Кардишко, Прошов атакува от връх Мароа и взима 110 пренници и оръжие, през май 1947 година ротата му напада цял батальон, като Прошов е ранен, произведен е в майор, участва в битката на Буковик - Вич през ноември 1948 година, където загива[18]
- Коста Вешков, разстрелян от германските окупационни войски на 3 март 1944 година на пътя Солун - Кукуш[14]
- Нико Иконому, учител, разстрелян от германските окупационни войски на 3 март 1944 година на пътя Солун - Кукуш[14]
- Нико Туба, разстрелян от германските окупационни войски на 3 март 1944 година на пътя Солун - Кукуш[14]
- Петре Калояновски (1925 – 1948), гръцки комунист, войник на ДАГ, загинал на 28 декември 1948 година в битката за Съботско[19]
- Петре Тануров (1915 – 1948), деец на ДАГ
- Петър Попниколов (Πέτρος Παπανικοάου), гръцки андартски деец[15]
- Перикли Тануровски, разстрелян от германските окупационни войски на 3 март 1944 година на пътя Солун - Кукуш[14]
- Петро Аджиев, разстрелян от германските окупационни войски на 20 януари 1944 година в Съботско[14]
- Спиро Херули, разстрелян от германските окупационни войски на 3 март 1944 година на пътя Солун - Кукуш[14]
- Трайко Судев (Τραϊανός Σούδης), гръцки андартски деец[15]
- Христо Вешков, разстрелян от германските окупационни войски на 20 януари 1944 година в Съботско[14]
- Христо Херули, разстрелян от германските окупационни войски на 3 март 1944 година на пътя Солун - Кукуш[14]
- Христо Чочо (Τσώτσο Βέσκα, Βέσκο), гръцки андартски капитан
- Яни Калоянов, загинал в германски концентрацонен лагер[17]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 83. (на македонска литературна норма)
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 52. (на френски)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 156-157.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 150.
- ↑ Τοπική Κοινότητα Προμάχων // Δήμος Αλμωπίας. Посетен на 2014-06-19.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190-191. (на френски)
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 24. (на сръбски)
- ↑ Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 64 - 65. (на английски)
- ↑ Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак ал ам ан ао ап ар По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1071. (на гръцки)
- ↑ а б в г д е ж з и к л м Topografska Karta JNA 1: 50.000.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 64. (на английски)
- ↑ а б в г д е ж з Ιστορία της Αλμωπίας // Δημοτικό Σχολείο Θεοδωρακείου. Посетен на 7 октомври 2024 г. (на гръцки)
- ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 129. (на гръцки)
- ↑ а б Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 65. (на английски)
- ↑ Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 259 - 261. (на английски)
- ↑ Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 133. (на английски)
| ||||||||||||||||||||||||
