Направо към съдържанието

Грамоща

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за селото. За планината вижте Грамос. За бившето село вижте Грамос (Костурско).
Грамоща
Γράμμος
— село —
Гърция
40.3925° с. ш. 20.8356° и. д.
Грамоща
Западна Македония
40.3925° с. ш. 20.8356° и. д.
Грамоща
Костурско
40.3925° с. ш. 20.8356° и. д.
Грамоща
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемНестрам
Географска областГрамос
Надм. височина1380 m
Население10 души (2021 г.)
Грамоща в Общомедия

Грамоща или Грамуща[1] (произношение в местния говор Грамушча), или Грамос (на гръцки: Γράμμος или Γράμος, до 1927 година Γράμμοστα, Грамоста,[2]на арумънски: Gramosta) е село в югозападната част на Егейска Македония, Гърция, част от дем Нестрам в административната област Западна Македония.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Грамоща е разположено високо в алпийска долина в склоновете на планината Грамос на 70 километра югозападно от град Костур (Кастория). В близост до селото е разположено алпийското езеро Гиздово (Гистова), както и проломът Катафики.

История

[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

До XVIII век Грамоща е българско село, но населението му се изселва в Грамос, чиито жители по-късно се изселват в съседното село Дреновени (днес Кранионас). В Грамоща се заселват власи.[1][3] В 1769 година албански банди разрушават седем села в областта - Грамоща, Линотопи, Въртеник, Пискохори, Лагор, Омотско и Загар.[4]

В края на XIX век Грамоща е влашко село в Костурска каза. Църквата „Успение Богородично“ е издигната в 1887 година, разрушена в Гражданската война и възстановена. В нея се пази ценната икона „Света Богородица Грамощенска“.[5] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Грамосъ (Грамости) има 160 жители власи.[6]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Грамош е чисто българско село в Костурската каза на Корчанския санджак с 30 къщи.[7]

По време на Илинденско-Преображенското въстание в Грамоща влиза голямата чета на Васил Чекаларов, радушно посрещната от влашкото население. Селото е нападнато от албански башибозук, който обаче е отблъснат от четата на ВМОРО.[8][9]

Гръцка статистика от 1905 година показва Грамоща като село с 450 жители гърци.[10]

В Гърция

[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година влиза в Гърция.

В „Етнография на Македония“, издадена в 1924 година, Густав Вайганд пише:

„ Котловината на Кастория е българска, но самата Кастория както и Маврово са гръцки, респективно гърцизирани, в Хрупища гръцката партия е наистина много силна, но не може да става дума за гърцизиране. Гощерац е почти, Богатсико - напълно гърцизирано. Езиковата граница върви от Гощерац към моста на Смикси, на север лежащото Пишак е още българско, а обратно Витсани и Бубуща са гръцки. Долината на идващия от Грамости поток, на Белица, е българска до Хамотско, следващото Линотопи е албанско, а следващото Грамости - аромънско.[11] “

Селото се използва само през лятото от власи скотовъдци. В 1940 година има 55 жители - всички мъже.[1]

От 1997 година Грамос е единствено селище на самостоятелна община, която от 1 януари 2011 година по закона „Каликратис“ е слята с дем Нестрам.[12]

Прекръстени с официален указ местности в община Грамоща на 5 май 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Юстова[13] Γκουστόβα Левентико Λεβέντικο[14] Местност в Грамос, ЮЗ от Грамоща[13]
Скирци[13] Σκίρτση Перифано Περήφανο[14] връх в Грамос (2442 m), Ю от Грамоща[13]
Гиздово[13] Λίμνη Γκέστοβα Лимни Граму Λίμνη Γράμμου[14] езеро, ЮЗ от Грамоща[13]
Губел[13] Γκοῦμπελ Корифи Булояни Κορυφή Μπουλογιάννη[14] връх в Грамос, СЗ от Грамоща и З от Въртеник[13]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 0[1] 0[1] 13[1] 55[1] 0[1] 0[1] 0[1] 0[1] 28[1] 149 105 10

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Родени в Грамоща
Други

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 14. (на македонска литературна норма)
  2. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. ↑ Οδοιπορικό στη Γράμμουστα // Архивиран от оригинала на 2008-05-29. Посетен на 2009-04-17.
  4. ↑ Ανάτυπον από το Λεξικογραφικόν Δελτίον, σ.52 -Τομ. ΚΕ΄, Αθήνα 2005 της Ακαδημίας Αθηνών.
  5. ↑ Ανεξερεύνητοι τόποι: Οι άγνωστες μονές του Γράμμου // Travel.gr, 01 Μαΐου 2024. Посетен на 1 септември 2024 г. (на гръцки)
  6. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 266.
  7. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 99. (на македонска литературна норма)
  8. ↑ Дневници и спомени за Илинденско-Преображенското въстание. София, Издателство на Отечествения фронт, 1984. с. 65.
  9. ↑ Освободителната борба въ Костурско (до 1904 г.). По спомени на Пандо Кляшевъ. Съобщава Л. Милетичъ. София, Материяли за историята на македонското освободително движение, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, Книга II, Печатница П. Глушковъ, 1925. с. 135.
  10. ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Grammos Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  11. ↑ Вайганд, Густав. Етнография на Македония, т. 1, София, 1992, стр. 465-466.
  12. ↑ Ν. 3852/10, архив на оригинала от 5 юли 2010, https://web.archive.org/web/20100705024807/http://www.kedke.gr/uploads/N38522010_KALLIKRATIS_FEKA87_07062010.pdf, посетен на 5 юли 2010 
  13. ↑ а б в г д е ж з По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  14. ↑ а б в г Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 Μαΐου 1969. σ. 712. (на гръцки)
  15. ↑ Δρακοπούλου, Ευγενία. Έλληνες ζωγράφοι μετά την Άλωση (1450-1850), τόμος 3, Αβέρκιος - Ιωσήφ (Συμπληρώσεις-Διορθώσεις). Αθήνα, Ινστιτούτο Νεοελληνικών Ερευνών / Εθνικό Ίδρυμα Ερευνών, 2010. ISBN 978-960-7916-94-5. σ. 282. Архив на оригинала от 2021-10-29 в Wayback Machine.
  16. ↑ Куюмджиева, Маргарита. Зографи от селищата на планината Грамос: Линотопи и Грамоста // Пътища на балканските зографи. Посетен на 1 юни 2019 г.
  17. ↑ Палигора, Ристо. Каталог Цркви и Манастири на Баба Планина. Битола, Центар за развој на Пелагонискиот плански регион. с. 20. Посетен на 2 юли 2015. Архив на оригинала от 2015-07-03 в Wayback Machine.
  18. ↑ Палигора, Ристо. Неколку царски двери от ХVІ и ХVІІ век во регионите на Пелагониjа и Преспа, в: Прилози ХLІV 1-2, посветени на академик Цветан Грозданов по повод 50 години научноистражувачка деjност. Зборник на трудови од научниот собир одржан на 4 октомври 2012 година во Охрид. Скопje, 2013. с. 150.
  19. ↑ Карафезов, Спас. Сърцето вижда. София, Успех-ССБ, 2007.
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Грамоща&oldid=12365564“.