Направо към съдържанието

Иван Лесовой

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Иван Лесовой
Министър на войната
Мандат24 април 1882 – 3 юли 1882
МонархАлександър I Батенберг
ПредшественикВладимир Крилов
НаследникАлександър Каулбарс
Лична информация
Роден
Починал
Военна служба
Години1858–1882
Преданост Руска империя
Княжество България
Военно званиегенерал-майор
Войни/БиткиРуско-турска осв. война
Портал Портална икона Политика

Иван Мартинович Лесовой е руски офицер, генерал-майор. Участник в Руско–турската война от 1877–1878. Първи началник на българската артилерия (1878–1883) и военен министър на Княжество България (1882).

Иван Лесовой е роден на 22 ноември 1835 г. в Руската империя. През 1858 г. завършва военно училище, а през 1867 г. Военноартилерийската академия. В периода 1863-1864 г. взима участие в разгрома на Варшавското въстание.

Участва в Руско-турската война от 1877–1878 година при обсадата на Никопол [1]

През 1878 г. е командващ артилерията на Българската земска войска. Участва в създаването на Българската армия. През 1882 г. по време на режима на пълномощията е назначен за военен министър на Княжество България. Служи като генерал-адютант на княз Александър I Батенберг. В края на 1882 г. се завръща в Русия.

  • Боево отличие (1863, със званието поручик)
  • Oрден „Св. Станислав“ III степен (1863)
  • Орден „Св. Анна“ III степен (1865)
  • Oрден „Св. Станислав“ II степен (1968)
  • Oрден „Св. Станислав“ II степен с императорска корона (1972)
  • Орден „Св. Владимир“ IV степен (1874)
  • Орден „Св. Георги“ IV степен (1877)
  • Златно оръжие „За храброст“ (1879)
  • Орден „Св. Анна“ II степен (1881, със званието генерал-майор)
  • Орден „Св. Владимир“ III степен (1882)
  • Oрден „Св. Станислав“ I степен (1883)
  • Орден „Св. Анна“ I степен (1887)
  • Български орден „Св. Александър“ III степен
  • Румънски орден „Румънска звезда“ III степен и медал „За храброст“ (1880)
  • Български орден „Св. Александър“ II степен (1882)
  • Сръбски орден „Таково“ I степен (1882)
  • Черногорски орден „Данило“ I степен (1883)
  • Български орден „За храброст“ III степен (1883)
  • Български орден „За заслуга“ (1884)
  • Турски орден „Меджидие“ I степен (1884)
  • Български орден „Св. Александър“ I степен

Използвана литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Атанасов, Д. – „Първостроители на българската артилерия“, София, 1992, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 5-15
  • „Списокъ генераламъ по старшинству“, С.-Петербургъ, 1891, Военната Типографiя (въ вданиi Главного Штаба), стр. 455
  1. Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 27, ISBN 954-528-790-X