Родни (линеен кораб, 1925)
| „Родни“ HMS Rodney (29) | |
 Линкорът „Родни“ отплава от Ливърпул след ремонт | |
| Флаг |  Великобритания |
|---|---|
| Клас и тип | Линеен кораб от типа „Нелсън“ |
| Производител | Cammell Laird в Бъркинхед, Великобритания. |
| Служба | |
| Поръчан | 11 декември 1922 г. |
| Заложен | 28 декември 1922 г. |
| Спуснат на вода | 17 декември 1925 г. |
| Влиза в строй | 10 ноември 1927 г. |
| Изведен от експлоатация | 1946 г., утилизиран през март 1948 г. |
| Състояние | извън експлоатация |
| Основни характеристики | |
| Водоизместимост | 34 270 t (стандартна) 38 030 t (пълна) |
| Дължина | 201,3 m (по КВЛ) 216,6 m (максимална) |
| Ширина | 32,3 m (максимална) |
| Газене | 8,6 m |
| Броня | пояс: 330 – 356 mm; носови траверси: 305 – 203 mm; кърмови траверси: 254 – 102 mm; палуба: 159 – 95 mm; барбети ГК: 381 – 305 mm; кули ГК: 406 mm; (чело, 280 – 229 mm борд и тил, 184 mm покрив) барбети СК: 25 mm кули СК: 38 – 25 mm; бойна рубка: 356 – 254 mm (165 mm покрив) |
| Задвижване | 2 парни турбини Brown Curtis; 8 парни водотръбни котли „адмиралтейски“ тип; 2 гребни винта; 45 000 к.с. |
| Скорост | 23 възела (43 km/h) |
| Далечина на плаване | 14 500 морски мили при 10 възела ход |
| Екипаж | 1314 души (1361 като флагман) |
| Въоръжение | |
| Артилерия | 3x3 406 mm; 6x2 152 mm Зенитна артилерия: 6x1 120 mm; 3x8 40 mm; 2x4 12,7 mm картечници |
| Торпедно въоръжение | 2 x 622 mm ТА |
| Самолети | 1 катапулт, 1 хидросамолет[1] |
| „Родни“ в Общомедия | |
Родни (на английски: HMS Rodney (29)) е вторият британски линеен кораб от типа „Нелсън“. Наречен е в чест на адмирал Джордж Родни, носи прякора „Роднол“. Негов девиз е латинската фраза „Non Generant Aquilae Columbas“ (на латински: Орлите не могат да родят гълъби). Носи бордов номер 29. Носи служба в Средиземноморието и Атлантика в годините на Втората световна война, участва в потопяването на линкора „Бисмарк“. Разкомплектован за метал през 1948 г.
Дизайн[редактиране | редактиране на кода]
Известен е като „Имението на кралица Ана“ благодарение на структурата на капитанския мостик и като „Кораба от вишнево дърво“: той е замислен като кораб с по-големи размери, обаче неговият проект е изменен след сключването на Вашингтонското съглашение. За да се разположат в трите куполни артилерийски установки главните оръдия, всички тези установки са поставени на носа на съда, а за съхраняване на бойните качества е снижена скоростта и махната излишната броня от някои отделения на кораба. Независимо от ограничения, указани в съглашението, линкорите „Родни“ и „Нелсън“ се наричат най-мощните линкори в света (поне до 1936 г.).
Строителство и въвеждане на служба[редактиране | редактиране на кода]
Линкора „Родни“ е заложен на 28 декември 1922 г. в един и същи ден с „Нелсън“. Построен е в Бъркинхед от корабостроителницата „Камел Лерд“. На вода е спуснат през декември 1925 г., почти след две години (през ноември 1927 г.) е въведен в състава на флота на Великобритания. Стойността на строителството на кораба съставя 7617000 фунта стерлинги. Един от първите капитани на линкора е лейтенант-командера Джордж Кемпбъл Рос – сина на военноморския инженер и пионер е корабостроенето Арчибалд Рос.
Служба[редактиране | редактиране на кода]
Начало на войната[редактиране | редактиране на кода]
До войната „Родни“ носи служба в състава на Атлантическия и Домашния флотове. През 1931 г. неговият екипаж участва в Инвергордънския метеж поради намаляването на заплатите на работниците, но след преговори с правителството хората прекратяват съпротивата. В края на декември 1939 г. кораба по спешност влиза за ремонт поради проблем с ходовата част. По време на отбраната на Норвегия кораба е подложен на голямо авионападение, на 9 април 1940 г. до Кармьое – немски бомбардировач пуска над него 500-кг бомба. Тя пробива бронираната палуба, но без да се взриви. На 13 септември 1940 г. „Родни“ извършва преход от Скапа Флоу на Оркнейските острови в Росайт във Ферт оф Форт за подготовка към отбраната на Британия в случай на немски морски десант. От ноември до декември той съпровожда британските конвои, които плават от Халифакс и за Халифакс (Нова Шотландия). През януари 1941 г. той участва в боевете срещу линкорите „Шарнхорст“ и „Гнайзенау“, обаче операцията е неудачна и британците не успяват да потопят тези кораби. На 16 март все пак „Родни“ влиза в поредния контакт с линкорите, обаче те успяват да се измъкнат от преследвачите.
Ловът на „Бисмарк“[редактиране | редактиране на кода]
През май 1941 г. „Родни“ под командването на адмирал Фредерик Далримпъл-Хамилтън заедно с два разрушителя съпровожда британския транспортен кораб „Британик“ за Канада. На 24 май 1941 г. екипажа получава радиограма със заповед незабавно да влезе в състава на специалния отряд за унищожаването на „Бисмарк“. На 26 май линкора се среща с другия линкор „Кинг Джордж V“ и се насочва с него за пресрещане на немците. Сутринта на 27 май, в 08:00, при поддръжката на крайцерите „Норфолк“ и „Дорсетшир“ той настига немския кораб (разстояние 21 морски мили при видимост от 10 морски мили). „Родни“ поддържа курс на север така, че да води огън по „Бисмарк“ от достатъчна дистанция.
Огъня е открит в 08:47. В 09:08 „Родни“ изстрелва свои 406-мм снаряди и попада в немските носови кули „Антон“ и „Бруно“, изваждайки от строя последната; второто попадение разрушава предния контролен пункт, от взрива загиват почти всичките висши офицери в екипажа. „Бисмарк“ не прекратява своята стрелба, но в 09:31 кула „Цезар“ дава залп и излиза от строй. Разривите на снарядите повреждат британския линкор и заклинват торпедните апарати на кораба. В крайна сметка екипажа на „Бисмарк“ напълно се съсредоточава в борбата с линкора „Родни“, което става и капан за немците. По повод на това адмирал Хернси отбелязва: „Слава Богу, че немците стрелят по „Родни““. След 44 минути „Родни“ вече се приближава на разстояние до 3 км, което му позволява да стреля в упор, в същото време „Кинг Джордж V“ продължава стрелбата от голямо разстояние.
Запаса гориво на британците почти привършва, но и немците не могат повече да се движат към порт, вследствие на което „Родни“, „Кинг Джордж V“ и разрушителите са отзовани. Линкора е довършен от крайцерите „Норфолк“ и „Дорсетшир“, които изстрелват свои торпеда. Според някои данни, командира на кораба Линдеман е убит от снаряд на „Родни“, обаче спасилите се от „Бисмарк“ моряци утвърждават, че той остава на съда докрай и потъва заедно със своя кораб.
Съединение H[редактиране | редактиране на кода]
След края на операцията линкора се насочва в Бостън за ремонт. Подобно действие има и политическо значение: САЩ, приемайки кораба, изразяват готовност да се сражават на страната на антихитлеровата коалиция. По време на ремонта екипажа служи в Гражданския корпус по охрана на обкръжаващата среда, някои от моряците даже успяват да създадат семейства в САЩ.[2] През септември 1941 г. кораба се връща в състава на флота и се насочва за Гибралтар, където като член на съединението „H“ участва в съпровождането на конвоите за Малта. През ноември е на стоянка в Исландия, до май 1942 г. се ремонтира, връща се в съединение „H“ след ремонта. Участва в десанта на войските в Алжир, десантите в Сицилия и Салерно. От октомври 1943 г. отново служи в британския домашен флот, участва в операция „Оверлорд“, обстрелвайки Кан и Олдерни. На 7 юни 1944 г. се сблъсква със съда LCT-427, което води до гибелта на 13 моряка.[3] През септември 1944 г. за първи път съпровожда конвой за Мурманск.
Край на службата[редактиране | редактиране на кода]
За времето на войната изминава над 156 хиляди морски мили, даже с оглед на това, че неговите двигатели не работят в пълна сила от 1942 г. Проблемите с машинното отделение водят до това, че кораба в първата година след войната е изваден от състава на флота. На 26 март 1948 г. в Инверкитинг кораба е официално продаден и пуснат за скрап.[4]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Всички характеристики са към септември 1939 г.
- ↑ N.H. Connection to the Sinking of the Bismarck // May 2007. Wright Museum. Архивиран от оригинала на 2012-07-10. Посетен на 29 June 2011.
- ↑ BBC online
- ↑ Siegfried Breyer: „Schlachtschiffe und Schlachtkreuzer 1905 – 1970“, Karl Müller 1993, p. 196
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Ballantyne, Iain. H.M.S. Rodney. Barnseley, UK, Pen and Sword, 2008. ISBN 978-1-84415-406-7.
- Brown, David K. The Grand Fleet: Warship Design and Development 1906 – 1922. reprint of the 1999. London, Caxton Editions, 2003. ISBN 1-84067-531-4.
- Brown, David K. Nelson to Vanguard: Warship Design and Development 1923 – 1945. London, Chatham Publishing, 2006. ISBN 1-59114-602-X.
- Burt, R. A. British Battleships, 1919 – 1939. London, Arms and Armour Press, 1993. ISBN 1-85409-068-2.
- Parkes, Oscar. British Battleships. reprint of the 1957. Annapolis, MD, Naval Institute Press, 1990. ISBN 1-55750-075-4.
- Raven, Alan и др. British Battleships of World War Two: The Development and Technical History of the Royal Navy's Battleship and Battlecruisers from 1911 to 1946. Annapolis, MD, Naval Institute Press, 1976. ISBN 0-87021-817-4.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- NELSON battleships (1927) ((en))
- Maritimequest HMS Rodney Photo Gallery ((en))
- www.maritimequest.com ((en))
- Royal Navy History, HMS Nelson, Institute of Naval History ((en))
- Battleships-Cruisers.co.uk ((en))
- www.wunderwaffe.narod.ru ((ru))
- ship.bsu.by Архив на оригинала от 2019-07-18 в Wayback Machine.((ru))
- Доклад в института на корабните инженери на 70-а сесия в Лондон, 20 март 1929 г. „Trans. Inst. Naw. Arch.“, 1929, London, рр. 1 – 21. (превод на руски)
В Общомедия има медийни файлове относно Родни (линеен кораб, 1925)
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата HMS Rodney (1925) в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |