Банатски българи

Градове населени с банатски българи

Банатските българи са онези български преселници, които живеят в историческата област Банат. Когато тази област е била в рамките на Австро-Унгария, тези българи са известни с названието „южноунгарски българи“. Самите те се наричат помежду си „павликяни“ или на местното наречие „павликене“, „палкене“ и „паулкене“, тъй като произлизат от българите павликяни. В научните среди те са познати като „банатски българи“. След Освобождението, някои от тях се завръщат в родината и тук околното население започва да ги нарича „банатчани“.

След преселването си в Австрийската империя, банатските българи се обособяват в отделна българска етно-религиозна група със свои отличителни особености. Тези наши сънародници изповядват католицизма, говорят свой диалект, пишат с латински букви и имат самобитна материална и духовна култура, силно повлияна от местното унгарско, немско, румънско и сръбско население. Ето защо към групата на банатските българи не спадат онези българи-градинари, заселили се в банатските градове в 18 и 19 век, които са православни. Към банатските българи не се отнасят и крашованите, които също са католици от български произход, но поради продължителното хърватско църковно и културно влияние са се обособили като отделна славянска етнографска група.

История

Банатските българи произхождат от Северна България. Изселването им започва през годините 1689 и 1726-1730 г. и е в резултат на политическите и стопански условия по българските земи през 17 и 18 век. Поради своята католическа вяра тези наши сънародници установяват връзки с Хабсбургската монархия и след австро-турските войни им е позволено да се заселят в Банат през 1738 и 1741 г. Начален тласък на преселването дава Чипровското въстание и преследването на българите-католици след потушаването на въстанието.

След поражението на турците при Белград през 1688 г., Австрия подбужда организирането на въстание от българите-католици в района на Чипровец и околностите му. Въстанието не успява и скоро е жестоко потушено от османската власт. Оцелелите българи-католици успяват да преминат във Влашко, както и в зоните, контролирани от Австрия — Седмиградско и Славония. Във Влашко те се установяват предимно в областта Малка Влахия. Получават известни привилегии от влашките князе, а след 1718 г., когато Малка Влахия е присъединена към австрийските владения и българите католици са покровителствани от австрийските власти, със специален указ от 1727 г. получават още редица привилегии. Това стимулира и други българи-католици, около 300 семейства от крайдунавските павликянски села Белене, Ореш, Трънчовица, Петокладенци и други, в периода 1726-1730 година да преминат във Влашко.

През 1737 г. при избухването на поредната турско-австрийска война българите в Малка Влахия формират свое опълчение, готвещо се да настъпи в Османската империя в помощ на австрийците. Неблагоприятният ход на войната обаче води до нахлуването на турски аскер и българите-католици са принудени отново да търсят убежище. С изтеглянето на австрийските войски бягат и българските бежанци. Чипровчани, които живеели във влашките градове Крайова, Ръмник и Брадичени, преминават в Седмиградско и се установяват временно при своите събратя в Алвинц и Дева (Румъния), заселили се там през 1700 г. Оттам се обръщат към австрийските власти с молба за ново място за заселване. Павликяните, живущи покрай Дунава, преминават през Оршова в Банат и се установяват временно в крашованското село Рекаш, откъдето също издействат позволение за място за заселване.

През пролетта на 1738 г. павликяните получават правото от австрийските власти да се заселят в местността Бешенов. На чипровчани е определена местността Винга. Те обаче остават в Алвинц и Дева, докато не получават уверение, че ще им се потвърдят привилегиите от Влашко. Уверението е получено през 1741 г. и те се пресе­лват в Банат.

Така банатските българи се установяват в Банат и създват първите български колонии в земите на Хабсбургите. По-късно те се заселват и в други селища на областта, а след Освобождението на България някои от тях се преселват в родината. В новите си селища банатските българи развиват свой бит и култура, като същевременно с това запазват своите български самоличност и самосъзнание.

До 1863 г. богослужебен език в църквите на банатските българи е т.нар. „илирийски“ или „далматски“ език, всъщност хърватски език. От 1863 г. богослужението се води на банатски български.

Географско разположение на българите в Банат

Банатски българчета в народни носии на Фестивала на българската песен и танц в Тимишоара

Разположение на селата, в които живеят основно банатски българи

Историческата област Банат е разположена в Югозападна Румъния, в североизточната част на Сърбия, а малка част се намира в Южна Унгария. Населението на областта представлява пъстра палитра от румънци, сърби, унгарци, словаци, хървати, русини, немци, цигани, евреи и българи като преобладаващото население са румънци, сърби и унгарци.

Банатските българи живеят компактно в двадесетина селища и в двете части на Банат; в Румънски Банат това са селищата Стар Бешенов, Винга, Брещя, Дента, Телепа (Болгартелеп, дн. Колония булгара), Модош, Бело блато, Гюргево, Иваново, Канак и Стари лец, в Сръбски Банат. Освен това банатски българи живеят още в градовете Тимишоара, Арад, Кикинда, Велики Бечкерек, Вършац, Панчево, Сегед, Будапеща и др. Броят на банатските българи в миналото се е движил между 4 000 и 25 000 души. Според известния историк на Банат - Сентклараи, при заселването е имало 4 600 българи. Днес банатските българи наброяват около 12 000 в Румънски Банат (по официални данни те наброяват 6 500) и около 3000 в Сръбски Банат (по официални данни — 1 658).

В България живеят около 6 000 банатски българи в селата Бърдарски геран, Драгомирово, Гостиля, Брегаре и Асеново, в които те се завръщат след Освобождението на България през 1878 г. Още около 1000 банатски българи живеят разпръснати из Унгария. Така броят на банатските българи е около 22 000 души.

Главният фактор, който е способствал за разселването през различни времена на банатските българи от първоначалните две български колонии в Банат — Бешенов и Винга, е стопанският. Стремежът е да се задоволят нуждите от обработваема земя, тъй като броят на на­селението постоянно се е увеличавал, а земята във Винга и Бешенов оставала същата. Разсел­ването се е извършвало като едри земевладелци отстъпват на преселниците по договор земя за обработване (например в Ечка, Лукачфалва, Бело блато), или чрез закупуването и (Канак, Итварнок, Избище, Офсеница), или на земи, давани им от държавата, като ги снабдява със земи на дългосрочно изплащане (Брещя, Дента, Гюргево, Иваново и Телепа). Изселвали се изключително бедни и малоимотни семейства. На новите места преселниците трябвало да си по­строят сами жилища и да преодоляват трудностите по разработването на земите (разчистване на гори, отводняване на реки и блата и др.). Много често природни бедствия, главно наводнения, унищо­жавали току-що построените жилища на преселниците и ги принуждавали да се завърнат в род­ните си места или да започнат всичко отначало. Разселването е било почти непрекъснат про­цес — извършвало се е на всеки 10-20 години.

Език

Банатският език е нормиран и се разглежда като втора книжовна форма на българския език покрай българския книжовен език и македонския литературен език. Банатският български език използва свое писмо, формирано на основата на хърватската редакция на латиницата, и съхранява много старинни форми на езика, говорен в България. Банатският български език е кодифициран през 1866 г. от Винганското учителско дружество. Основно съчинение е „Balgarskotu pravopisanj“ на учителя от Винга Йосиф Рил. Главният принцип в банатския правопис е фонетичният, т. е. пише се както се изговаря. Банатската норма се използва в литературата, печата, църквата и медиите с незначителни различия, дължащи се на отделните диалекти. В периода 1860–1896 г. банатският български език е основен език на преподаване в българските училища в Банат. След тази дата той е заменен с унгарския (до 1918), а след това — с румънски или сръбски.

Латиница Съответствие на кирилица МФА (IPA)	А а Ъ /ɤ̞/,/ɐ/	Á á А /а/	B b Б /b/	C c Ц /ʦ/	Č č Ч /ʧ/	Ć ć (КЬ) /kʲ/	D d Д /d/	Dz dz (ДЗ) /dz/	Dž dž (ДЖ) /dʒ/	E e Е /ɛ/	É é Ѣ /e/
Латиница Кирилица IPA	F f Ф /f/	G g Г /ɡ/	Gj gj (ГЬ) /ɡʲ/	H h Х /h/	I i И /i/	J j Й , Ь /j/	K k К /k/	L l Л /l/	Lj lj (ЛЬ) /lʲ/	M m М /m/	N n Н /n/
Латиница Кирилица IPA	Nj nj (НЬ) /ɲ/	O o О /ɔ/	P p П /p/	R r Р /r/	S s С /s/	Š š Ш /ʃ/	T t Т /t/	U u У /u/	V v В /v/	Z z З /z/	Ž ž Ж /ʒ/

Бележити личности

• Полковник Стефан Дуньов (1815–1889) — революционер и участник в Унгарската революция (1848 г.), един от българите-гарибалдийци
• Еусебиус Ферменджин (1845–1897) историк, високопоставен францискански клерик, теолог, полиглот, активен член на Южнославянската академия на науките
• Леополд Косилков (1850–1940) — учител и писател
• Жозу Рил — учител от 19-ти век и световно признат автор на учебници, кординирал правописа и граматиката на банатския български през 1866
• Карол Телбиз (1853–1914) — дългогодишен кмет на Тимишоара (1885–1914)
• Антон Лебанов (1912-2008) — юрист, журналист и поет
• Карол Телбизов (1915–1994) — юрист, журналист и учен

Вижте още

• Шкеи
• Крашовани
• Бесарабски българи

Външни препратки

• Първия и до сега едиствения блог на банатски български
• Уебсайт на вестник Náša glás и Literaturna miselj, както и информация за банатските българи. (на банатски български)
• „Банатските българи“, публикации издадени през 1938 (на български)
• Говорът и книжовноезиковата практика на българите-католици в Сръбски Банат
• Етнографска карта на Румънски Банат, показваща селищата, обитавани от банатски българи (в кафяво) към 2002 (Официален сайт на Демократичния съюз на унгарците в Румъния)
• Любомир Георгиев. Проявления на модерното у българската католическа емиграция през XVIII век
• Стойко Стойков за българските говори в Румъния
• Обща характеристика на банатския говор
• Дружество на банатските българи в България
• StárBišnov, Сайт на банатските българи по цял свят

Източници

Литература

• Любомир Георгиев. "Българите католици в Трансилвания и Банат (XVIII - първата половина на XIX в.)", София 2010 г.
• Благовест Нягулов. „Банатските българи. Историята на една малцинствена общност във времето на националните държави“, София 1999 г.

Източници

• Любомир Милетич. „Изследвания за българите в Седмиградско и Банат“. София 1987
• Карол Телбизов. „Общинското управление на банатските български общини под австрийска и унгарска власт“. в: "Годишник на Висшето училище за стопански и социални науки „Свети Кирил Славянобългарски“, Варна, 1945, кн. 18, с. 1-57.

Тази статия е включена в списъка на избраните на 23 юни 2007. Тя е оценена от участниците в проекта като една от най-добрите статии на български език в Уикипедия.