Правителство на Константин Муравиев: Разлика между версии
Редакция без резюме |
добавка по съставянето |
||
Ред 2: | Ред 2: | ||
== Политика == |
== Политика == |
||
След падането на кабинета на [[Иван Багрянов]] в парламента се разглеждат няколко варианта за съставяне на нов кабинет - правителство на [[Отечествен фронт|Отечествения фронт]], начело с [[Кимон Георгиев]], нов кабинет на Багрянов, доминиран от [[БЗНС - Пладне]], и вариант, доминиран от умерената опозиция с премиер Константин Муравиев.<ref name="недев">{{cite book | last = Недев | first = Недю | authorlink = Недю Недев | year = 2007 | title = Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време | publisher = „Сиела“ | location = София | pages = 566 | isbn = 978-954-28-0163-4}}</ref> |
|||
⚫ | Оптите |
||
⚫ | Оптите да се включат в новото правителство представители на Отечествения фронт завършват без успех. Комунистите и техните съюзници са иформирани за готвената от СССР окупация на България и очакват да получат цялата власт. Правителството на Муравиев разпуска [[25 Обикновено Народно събрание|XXV Обикновено Народно събрание]] и фашистките организации. Дадена е пълна амнистия на политическите затворници. Възстановени са демократичните права и свободи на българските граждани. Започва изтеглянето на българските окупационни войски в Сърбия и Македония<ref name="Encyclopedy"/>. |
||
На [[5 септември]] [[1944]] г. кабинетът скъсва дипломатическите отношения с [[Германия]], но позволява на нейните войски да се изтеглят от страната. Същият ден под претекст, че правителството продължава да подкрепя Германия, [[СССР]] обявява война на България. На [[8 септември]] първите съветски военни части навлизат в [[Южна Добруджа]]. Правителството нарежда на българските войски да не оказват съпротива. На 8 срещу 9 септември, възползвайки се от присъствието на съветските войски, нелегалната опозиция завзема власта – извършен е [[Деветосептемврийския преврат]]. Водеща роля в преврата има армията, ръководена от запасни и дейставщи офицери, членове на политическия кръг „[[Звено]]“ и на [[Военен съюз|Военния съюз]]<ref name="Encyclopedy"/>. |
На [[5 септември]] [[1944]] г. кабинетът скъсва дипломатическите отношения с [[Германия]], но позволява на нейните войски да се изтеглят от страната. Същият ден под претекст, че правителството продължава да подкрепя Германия, [[СССР]] обявява война на България. На [[8 септември]] първите съветски военни части навлизат в [[Южна Добруджа]]. Правителството нарежда на българските войски да не оказват съпротива. На 8 срещу 9 септември, възползвайки се от присъствието на съветските войски, нелегалната опозиция завзема власта – извършен е [[Деветосептемврийския преврат]]. Водеща роля в преврата има армията, ръководена от запасни и дейставщи офицери, членове на политическия кръг „[[Звено]]“ и на [[Военен съюз|Военния съюз]]<ref name="Encyclopedy"/>. |
Версия от 10:38, 26 септември 2015
Правителството на Константин Муравиев е шестдесет и второто правителство на Царство България, назначено с Указ № 8 от 2 септември 1944 г.[1]. Управлява страната до 9 септември 1944 г., след което е наследено от второто правителство на Кимон Георгиев[2]. Това е последното българско правителство преди комунистическия преврат в страната извършен с помощта на Червената армия.
Политика
След падането на кабинета на Иван Багрянов в парламента се разглеждат няколко варианта за съставяне на нов кабинет - правителство на Отечествения фронт, начело с Кимон Георгиев, нов кабинет на Багрянов, доминиран от БЗНС - Пладне, и вариант, доминиран от умерената опозиция с премиер Константин Муравиев.[3]
Оптите да се включат в новото правителство представители на Отечествения фронт завършват без успех. Комунистите и техните съюзници са иформирани за готвената от СССР окупация на България и очакват да получат цялата власт. Правителството на Муравиев разпуска XXV Обикновено Народно събрание и фашистките организации. Дадена е пълна амнистия на политическите затворници. Възстановени са демократичните права и свободи на българските граждани. Започва изтеглянето на българските окупационни войски в Сърбия и Македония[2].
На 5 септември 1944 г. кабинетът скъсва дипломатическите отношения с Германия, но позволява на нейните войски да се изтеглят от страната. Същият ден под претекст, че правителството продължава да подкрепя Германия, СССР обявява война на България. На 8 септември първите съветски военни части навлизат в Южна Добруджа. Правителството нарежда на българските войски да не оказват съпротива. На 8 срещу 9 септември, възползвайки се от присъствието на съветските войски, нелегалната опозиция завзема власта – извършен е Деветосептемврийския преврат. Водеща роля в преврата има армията, ръководена от запасни и дейставщи офицери, членове на политическия кръг „Звено“ и на Военния съюз[2].
Сформирано е правителство на Отечествения фронт, което заемат най-важните места в кабинета. Постът министър-председател заема Кимон Георгиев, а военен министър става Дамян Велчев. Министрите на кабинетите на професор Богдан Филов, Иван Багрянов, Добри Божилов и Константин Муравиев са арестувани. В страната започват масови репресии срещу противниците на Отечествения фронт. Хиляди са избити без съд и присъда[2].
Съставяне
Кабинетът, оглавен от Константин Муравиев, е образуван от политически дейци на БЗНС „Врабча-1“, Демократическата и бившата Народна партия.[2].
Кабинет
Сформира се от следните 11 министри[2].
В краткия си период на водене не са правени промени.
Литература
- Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
Бележки
- ↑ ДВ. Указ № 8 от 2 септември 1944 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 191 от 2 септември 1944 г.
- ↑ а б в г д е Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2008. ISBN ISBN 954-528-790-X. с. 223-225.
- ↑ Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 566.
|