Христо Попов (подполковник): Разлика между версии
м Добавяне на Категория:Възпитаници на Женевския университет, ползвайки HotCat |
Редакция без резюме |
||
Ред 8: | Ред 8: | ||
| роден-страна = [[Османска империя]] |
| роден-страна = [[Османска империя]] |
||
| починал-град = [[Картинка:Flag of Bulgaria.svg|20px|border|Национално знаме на България]] [[София]] |
| починал-град = [[Картинка:Flag of Bulgaria.svg|20px|border|Национално знаме на България]] [[София]] |
||
| починал-страна = [[ |
| починал-страна = [[НРБ]] |
||
| преданост = [[Картинка:Flag of Bulgaria.svg|20px|border|Национално знаме на България]] [[България]] |
| преданост = [[Картинка:Flag of Bulgaria.svg|20px|border|Национално знаме на България]] [[България]] |
||
| въоръжени сили = [[Артилерия]] |
| въоръжени сили = [[Артилерия]] |
Версия от 20:49, 19 октомври 2016
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Христо Попов.
Христо Попов | |
български политик и офицер | |
Звание | Подполковник |
---|---|
Години на служба | 1878 – 1889 |
Служи на | България |
Род войски | Артилерия |
Военно формирование | №6 пеша дружина 1-ви пехотен полк |
Битки/войни | Сръбско-българска война Балканска война Междусъюзническа война |
Награди | Вижте по-долу |
Образование | Национален военен университет |
Дата и място на раждане | 18 декември 1858 г.
|
Дата и място на смърт | 28 октомври 1951 г.
|
Христо Попов в Общомедия |
Христо Георгиев Попов е български офицер и политик, военен деец от Сръбско-българската война в която командва 1-ви пехотен полк в боевете при Гургулят. Като политик от Либералната партия става кмет на София (1899 – 1901) и министър на вътрешните работи и народното здраве (1915 – 1916).
Биография
Христо Попов е роден на 30 декември (18 декември стар стил) 1858 г. в Шумен. През 1875 – 1876 г. е учител в родния си град, а по време на Руско-турската война сътрудничи на руските войски. През 1879 г. завършва с първия випуск Военното училище в София, а след това и Николаевската военна академия в Санкт Петербург.[1]
На 11 септември 1885 г. Христо Попов е преназначен за командир на 1-ви пехотен софийски полк.[2] През Сръбско-българската война (1885) с полка си участва в боевете на Сливнишката позиция. На 7 ноември е назначен за командващ на отряд на крайния ляв фланг и при Гълабово възпрепятства Моравската и Шумадийската дивизии при обхода им на левия фланг. Заедно с отряда си участва в боевете при Гургулят, Бански дол и Пирот (14-15 ноември). Награден е с военен орден „За храброст“ III степен.
През 1886 г. Попов участва в потушаването на проруския метеж, целящ отстраняването на княз Александър I Батенберг. На 12 януари 1889 г. се уволнява от армията като майор.[3]
След като напуска армията, Христо Попов завършва право в Женева. След завръщането си в България е активен участник в Либералната (радославистка) партия, като от 1899 до 1901 е кмет на София. Участва в Балканската война, а след нейния край е председател на парламентарната анкетна комисия, разследвала причините за Първата национална катастрофа. От 1915 до 1916 е вътрешен министър в правителството на Васил Радославов. За участието си в него през 1923 е осъден на 10 години затвор от Третия държавен съд, но е амнистиран през 1924.[3]
Подполковник Христо Попов умира на 28 октомври 1951 година в София.
Военни звания
- Подпоручик (30 август 1878)
- Поручик (24 март 1882)
- Капитан (25 февруари 1885)
- Майор (19 март 1886)
- Подполковник (28 юли 1913)
Награди
- Военен орден „За храброст“ III степен
Библиография
- Гургулят, Брезник, Трън и Пирот или Брезнишко-Трънският отряд в Сръбско-българската война 1885 г. 1889.
Бележки
- ↑ Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9. с. 378.
- ↑ Сръбско-българската война 1885. Сборник документи, София, 1985, Военно издателство, стр. 35
- ↑ а б Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9.
Източници
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 5 и 6. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.
- Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 36
- Съединението 1885 – енциклопедичен справочник. София, Държавно издателство „д-р Петър Берон“, 1985., с. 176
Димитър Яблански | → | кмет на София (12 април 1899 – 4 януари 1901) | → | Петър Чернев |
|
- Министри на вътрешните работи на България
- Български политици (1878 – 1918)
- Кметове на София
- Български подполковници
- Български военни дейци от Сръбско-българската война
- Български военни дейци от Балканските войни
- Първи випуск на военното училище в София
- Родени в Шумен
- Носители на орден „За храброст“
- Възпитаници на Женевския университет