Долно Уйно: Разлика между версии
LordBumbury (беседа | приноси) м област с малка буква |
#100commonsdays 005 |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Селище в България |
{{Селище в България |
||
| картинка = Dolno Ujno Bulgaria 2.JPG |
|||
| картинка-описание = Главната улица в с. Долно Уйно |
|||
| екатте = 22862 |
| екатте = 22862 |
||
| надм-височина = 596 |
| надм-височина = 596 |
||
Ред 7: | Ред 9: | ||
| изт-дължина = 22.567 |
| изт-дължина = 22.567 |
||
| площ = 10,748 |
| площ = 10,748 |
||
| общомедия = Dolno Uyno |
|||
}} |
}} |
||
Ред 51: | Ред 54: | ||
|} |
|} |
||
[[File:Dolno-Uyno-mayors.jpg|thumb|260px|Кметството на Долно Уйно]] |
|||
[[File:Dolno-Uyno-house.jpg|thumb|260px|Къща на главната улица]] |
|||
== История == |
== История == |
||
Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от тракийско, антично и късноантично селище и некропол свидетелстват, че районът е бил населяван от дълбока древност. |
Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от тракийско, антично и късноантично селище и некропол свидетелстват, че районът е бил населяван от дълбока древност. |
||
Версия от 18:09, 5 ноември 2016
Долно Уйно | |
Главната улица в с. Долно Уйно | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 16 души[1] (15 март 2024 г.) 1,55 души/km² |
Землище | 10,748 km² |
Надм. височина | 692 m |
Пощ. код | 2560 |
Тел. код | 07938 |
МПС код | КН |
ЕКАТТЕ | 22862 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Кюстендил |
Община – кмет | Кюстендил Огнян Атанасов (Партия на зелените; 2023) |
Долно Уйно в Общомедия |
Долно Уйно е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, област Кюстендил.
География
Село Долно Уйно се намира в планински район, в Кюстендилското Краище, по поречието на река Драговищица и десния и приток - река Ломница, на 25 км северозападно от гр. Кюстендил. През селото минава шосето Кюстендил - Босилеград.
Селото е разпръснат тип, образувано от махали: Корнец, Деданиковци, Цветкова, Бабабоневска, Славковци, Райковци, Моралийска, Селище, Янковци.
Климат: умерен, преходно-континентален.
През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици: община Горно Уйно (1883-1920), община Долно Уйно (1934-1958), община Драговищица (1958-1961), община Долно Уйно (1961-1978), община Драговищица (1978 - 1987), община Кюстендил (от 1987 г.). [1]
Население
Година | 1880 | 1900 | 1926 | 1934 | 1946 | 1956 | 1965 | 1975 | 1985 | 1992 | 2001 | 2009 |
Население | 209 | 346 | 525 | 550 | 494 | 273 | 240 | 138 | 121 | 91 | 48 | 24 |
История
Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от тракийско, антично и късноантично селище и некропол свидетелстват, че районът е бил населяван от дълбока древност.
Село Долно Уйно е старо средновековно селище, посочено в турски данъчен регистър от 1570-1572 г. под същото име като тимар към нахия Горно Краище на Кюстендилския санджак с 28 домакинства, 17 ергени и 7 бащини. В списъка на джелепкешаните от 1576-1577 г. е записано селище Долна Уйна към кааза Ълъджа (Кюстендил) с 3 данъкоплатци.
През 1893 г. селото има 6358 декара землище, от които 3542 дка гори, 1812 дка ниви, 134 дка естествени ливади, 654 дка пасища и мери и 216 дка овощни градини и се отглеждат 366 овце, 620 кози, 189 говеда и 58 коня. Основен поминък на селяните са земеделието и животновъдството. Част от населението са сезонни работници. Развити са домашните занаяти; има воденица.
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от селото е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[2]
В селото е открито училище през 1902 г., което от 1920 г. е в собствена сграда. Училището е закрито през 1996 г. През 1920 г. е открита пощенска станция, през 1928 г. се основава читалище "Народна пробуда".
През 1944 г. е учредена Кредитна кооперация "Съгласие", през 1960 г. тя се присъединява към кооперация "Драговищица" - с. Горановци, а същата година уедрената кооперация се включва в състава на "Наркооп" - Кюстендил.
През 1956 г. е учредено ТКЗС "Драговищица", което от 1979 г. е в състава на АПК "Драговищица" - с. Драговищица.
Селото е електрифицирано (1955) и водоснабдено (1962). Главната улица е асфалтирана. Построени са нова пощенска станция и ученически интернат.
Религии
Село Долно Уйно принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.
Обществени институции
- Кметско наместничество - с. Долно Уйно, отговаря и за с. Горно Уйно.
Исторически, културни и природни забележителности
- Оброк "Свети Илия". Намира се на около 300 м югоизточно от училището в местността Свети Илия. На мястото има следи от крепостен зид.
Редовни събития
Личности
- Мирчо Асенов Стойков (20.10.1918 - 05.04.2005 г.) - партизанин, държавен и партиен деец, генерал-полковник, АБПФК.
Литература
- Захариев, Йордан. Сборник за народни умотворения и народопис. книга XXXII. Кюстендилско Краище, София, 1918 г., изд. БАН, с. 404-409;
- Стойков, Руси - Селищни имена в западната половина на България през XVI век (по турски регистър за данъци от 984 г. (1576-1577 г.) - В: Езиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. София, 1960 г., с. 442;
- Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. - Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г., с.17;
- Соколоски, Методија. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери от XVI век за Ќустендилскиот санџак. т.V, кн.I, Скопије, 1983 г., с.761-762;
- Андонов, Боян. Горно и Долно Уйно. София, 1987 г., 307 с.;
- Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд. БАН, с. 196;
- Чолева-Димитрова, Анна М. - Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд. Пенсофт.
- Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан - Археологически паметници от Кюстендилско. Част I. Археологически паметници от Кюстендилското Краище, Велико Търново, изд. Фабер, 2002 г., с. 26-28;
- Тикварски, Любен. В пазвите на три планини. Географско-историческо проучване на 40 села от Кюстендилско, Кюстендил, 2009 г., изд. Читалище Зора - Кюстендил, с. 86-90;
Бележки
- ↑ www.grao.bg
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 844.
Външни препратки
|