Платон: Разлика между версии

Редактиране
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Ред 144: Ред 144:
== Библиография ==
== Библиография ==
=== От Платон ===
=== От Платон ===
⚫
* Платон: Закони, С., ИК СОНМ, 2006
* Платон: Апология, Критон, Евтифрон, Малкият Хипий, Ион, Големият Хипий, Алкивиад, Хармид, Лахет, Лизис, Протагор – в „Диалози“, т. 1, С, 1979
* Платон: Апология, Критон, Евтифрон, Малкият Хипий, Ион, Големият Хипий, Алкивиад, Хармид, Лахет, Лизис, Протагор – в „Диалози“, т. 1, С, 1979
* Платон: Менон, Горгий, Кратил, Пирът, Федон, Федър – в „Диалози“, т. 2, С, 1982
* Платон: Менон, Горгий, Кратил, Пирът, Федон, Федър – в „Диалози“, т. 2, С, 1982
* Платон: Държавата – в „Диалози“, т. 3, С, 1988
* Платон: Държавата – в „Диалози“, т. 3, С, 1988
* Платон: Парменид, Софистът, Теетет, Тимей, Филеб, в „Диалози“, т. 4, С., 1990
* Платон: Парменид, Софистът, Теетет, Държавникът, Филеб, Тимей, Критий в „Диалози“, т. 4, С., 1990
⚫
* Платон: Закони, С., ИК СОНМ, 2006
* Платон: Пир, С., ИК Изток-Запад, 2015
* Платон: Пир, С., ИК Изток-Запад, 2015
* [https://www.amazon.com/Plato-Complete-Works-31-Books-ebook/dp/B016R8AZNK/ref=sr_1_3?ie=UTF8&qid=1484635092&sr=8-3&keywords=Plato Plato: The Complete Works (31 Books)]
* [https://www.amazon.com/Plato-Complete-Works-31-Books-ebook/dp/B016R8AZNK/ref=sr_1_3?ie=UTF8&qid=1484635092&sr=8-3&keywords=Plato Plato: The Complete Works (31 Books)]
Ред 156: Ред 156:
* Ц. Бояджиев, „Неписаното учение“ на Платон, С, 1984.
* Ц. Бояджиев, „Неписаното учение“ на Платон, С, 1984.
* Лосев, А. Ф.: Бытие, имя, космос, Очерки античного символизма и мифологии, М, 1993
* Лосев, А. Ф.: Бытие, имя, космос, Очерки античного символизма и мифологии, М, 1993
* Лосев, А. Ф.: „История античной эстетики. СОФИСТЫ. СОКРАТ. ПЛАТОН“, том II М.: „Искусство“, 1969
* Лосев, А. Ф.: „История античной эстетики. СофистЫ. Сократ. Платон“, том II М.: „Искусство“, 1969
* Лури, Г. „Въведение в речника на Платон“, С. ИК на НБУ, 2012
* Лури, Г. „Въведение в речника на Платон“, С. ИК на НБУ, 2012


Версия от 20:56, 26 септември 2019

Платон
Πλάτων
древногръцки философ
Копие на скулптурен портрет от Силанион, изработен около 370 г. пр.Хр.
Копие на скулптурен портрет от Силанион, изработен около 370 г. пр.Хр.
Роден
Починал
Философия
ЕпохаАнтичност
ШколаПлатонизъм
ИнтересиРеторика, Изкуство, Литература, Епистемология, Правосъдие, Добродетел, Политика, Образование, Семейство, Милитаризъм, Етика, Епистемология, Математика
ИдеиПлатонически реализъм
ПовлиянСократ, Омир, Хезиод, Аристофан, Езоп, Протагор, Парменид, Питагор, Хераклит, орфизъм
Повлиял
 
Почти цялата по-късна Западна философия, включително Аристотел, Августин, неоплатонизъм, Цицерон, Плутарх, стоицизъм, Анселм, Макиавели, Декарт, Хобс, Лайбниц, Мил, Шопенхауер, Киркегор, Ницше, Хайдегер, Аренд, Гадамер и много други
Семейство
Уебсайт
Платон в Общомедия

Пла̀тон (на гръцки: Πλάτων) е древногръцки учен, математик и философ. Той е ученик на Сократ, автор на философски диалози и основател на Атинската академия, която е първата институция за висше образование в Западния свят. Наред със своя учител Сократ и с ученика си Аристотел, Платон поставя основите на Западната философия и наука.[1] Счита се, че за разлика от други негови съвременници, цялото творчество на Платон остава непокътнато в продължение на повече от 2400 години.[2] Освен че е основополагаща фигура на западната наука, философия и математика, Платон често се цитира и като един от основателите на западната религия и духовност. Фридрих Ницше нарича християнството „платонизъм за хората“.

Платон е новатор в областта на писмения диалог и диалектичните форми в областта на философията, които се счита, че са създадени от него. Основател е най-вероятно и на западната политическа философия, с неговите диалози „Република“ и „Закони“, осигуряващи едни от най-ранните съществуващи тълкувания на политически въпроси от философска гледна точка.

Изтънчеността на Платон като писател е очевидна в неговите Сократови диалози; приписват му се трийсет и шест диалога и тринайсет писма. Литературните произведения на Платон са публикувани в няколко форми, вследствие на което съществуват различни споразумения относно названията на неговите текстове.[3] Диалозите написани от Платон служат за преподаване на различни дисциплини включително философия, логика, етика, реторика и математика.

Живот

Произход и семейство

Точното време и място на раждане на Платон не е известно, но е сигурно, че той принадлежи на аристократично и влиятелно семейство. Въз основа на древните източници, повечето съвременни изследователи смятат, че той е роден в Атина или на близкия остров Егина между 429 и 423 година п.н.е.

Според спорни сведения, цитирани от Диоген Лаерций, баща му Аристон е далечен потомък на митичния атински цар Кодър и месенския цар Мелант.[4][5][6] Майка на Платон е Периктиона, чийто род претендира за връзка с известния атински законодател и поет Солон.[7] Тя е сестра на Хармид и племенница на Критий, едни от Тридесетте тирани, олигарсите, управлявали в Атина след нейното поражение в Пелопонеската война (404 – 403 година пр.н.е.).[8][9][10] Освен Платон, Аристон и Периктиона имат още три деца – синове Адимант и Главкон и дъщеря Потона, чийто син Спевсип по-късно наследява Платон начело на Академията.[8][9][10] Според диалога „Държавата“, Платон е най-малкият от тримата братя,[11][10] но според техния съвременник Ксенофонт Главкон е по-малък от Платон.[12]

Традиционно приеманата дата на раждане на Платон (428 или 427 година пр.н.е.) се основава на съмнителна интерпретация на Диоген Лаерций, който пише: „Когато [Сократ] си отишъл, [Платон] се присъединил към Кратил Хераклитеца и Хермоген, които философствали по начина на Парменид. След това, на двадесет и осем, казва Хермодор, [Платон] отишъл при Евклид в Мегара.“ От този текст не следва пряко, че Платон заминава за Мегара веднага след смъртта на Сократ, а по-скоро точно обратното.[13] В своето „Седмо писмо“ самият Платон отбелязва, че достига пълнолетие по времето, когато Тридесетте идват на власт, и отбелязва: „Но младеж под двадесет години би станал за смях, ако се опита да излезе на политическата сцена.“ По тази причина някои автори отнасят раждането на Платон към 424 или 423 година пр.н.е.[14]

Предмет на спорове е и самото име на Платон. Според Диоген Лаерций, рожденото име на философа е Аристокъл, както се казва и дядо му, но треньорът му по борба Аристон от Аргос му дава прозвището Платон („широк“), заради здравото му телосложение.[15][16] В наши дни някои изследователи оспорват тази хипотеза, тъй като първите сведения за нея се появяват едва през епохата на Елинизма, а по времето на самия философ името Платон е често срещано в Атина.

Изглежда Аристон умира, докато Платон е още дете, макар че е трудно да се установи кога точно става това.[5][9] Периктиона се жени повторно за своя вуйчо Пириламп, приятел и политически съмишленик на Перикъл и дългогодишен посланик в Персийската империя.[17][5][18] Пириламп има син от предишен брак, Дем, който е известен с красотата си,[19][20][21] а Периктиона му ражда още един син, Антифон.[22]

За разлика от сдържаността си към самия себе си, Платон често включва изтъкнатите си родственици в своите диалози или споменава подробности за тях: на Хармид е наречен един от диалозите, Критий говори в диалозите „Хармид“ и „Протагор“, а Адимант и Главкон играят важна роля в „Държавата“.[23] Тези и някои други споменавания говорят за значителната семейна гордост на Платон и помагат за възстановяването на неговото родословно дърво.[24]

Ранни години

Средновековна илюстрация, изобразяваща Платон и Сократ

Според Апулей Спевсип възхвалява ума и скромността на Платон като дете и „първите плодове на неговата младост, пропити с тежък труд и любов към учението“.[25] Платон вероятно е обучаван по граматика, музика и гимнастика от най-изтъкнатите учители на своето време.[26][27] Дикеарх дори твърди, че Платон е участвал в състезанията по борба на Истмийските игри.[28] Още в ранна възраст Платон получава и обучение по философия, като първите му стъпки в тази област се осъществяват под влиянието на Кратил, известен философ и ученик на Хераклит, чрез когото се запознава с възгледа за постоянно изменящия се свят.[29][30]

Решаващ фактор за формирането на Платон като философ става учението на Сократ. Около 407 година пр.н.е. той започва да участва в кръга около прочутия атински диалектик и остава негов слушател до самата му смърт през 399 година пр.н.е.[30] Точният характер на отношенията между Платон и Сократ остава предмет на спорове. В „Апология на Сократ“ Платон се представя за ентусиазиран млад последовател на Сократ и един от неговите ученици, които предлагат да платят глоба в замяна на смъртното му наказание.[31] Федон от едноименния диалог изброява посетителите на Сократ в затвора през неговия последен ден, отбелязвайки, че Платон отсъства, тъй като е болен.[32]

В своите диалози Платон никога не говори от свое име и не е сигурно доколко образът на Сократ в тях отразява действителните възгледи на реалния Сократ. Неговите съвременници Ксенофон и Аристофан представят Сократ по различен начин, а Аристотел говори за различия във възгледите за идеите на Платон и Сократ.[33] Според някои изследователи Платоновият Сократ е просто говорител на автора.[34]

Пътешествия

През следващите години Платон изглежда пътува в Италия, Сицилия, Египет.[35] Пребивава известно време в Мегара, където по това време преподава Евклид (също бивш ученик на Сократ, който не бива да се бърка с прочутия математик).[36] Застоява се по-дълго време в Египет. Следва пътуване в Южна Италия, където се запознава с питагорейското учение.

За известно време Платон взема дейно участие в политическия живот в големия сицилиански град Сиракуза, където управлява тиранът Дионисий I Стари.[37] От това време е и познанството му с Дион, тогава към двадесетгодишен, шурей на Дионисий, върху когото оказва силно и трайно влияние. Когато е на четиридесет години Платон е изгонен от Сиракуза и попада в робство, като според някои източници това става по заповед на Дионисий, а според други е заловен от пирати.[36] Отведен в Кирена, която по това време е във война с Атина, той едва не загива, но е откупен от свой почитател и се връща в Атина.

Основаване на Академията

 Основна статия: Платонова академия
Платоновата академия, подова мозайка в Помпей, 1 век.

Четиридесетгодишен, през 387 година пр.н.е. или малко по-късно, Платон купува парцел в местността Академова гора в северозападните покрайнини на Атина, където създава Платоновата академия, едно от първите известни организирани училища в европейската история.[38] Вероятно идеята за това от Платон получава от общността на питагорейците в Италия. Академията представлява голямо оградено място, принадлежало в миналото на атинянин на име Академ или наречено на митичен герой с това име.

В академията Платон започва да дава философско-научни уроци и предразполага учениците си да се занимават с изследвания. Тя се конкурира с школата на Исократ, който малко преди това, през 390 година пр.н.е., основава училище по реторика.[39][40]

Последни години

След смъртта на Дионисий Стари през 367 година пр.н.е. Платон е поканен от Дион да се върне в Сиракуза като учител на новия тиран Дионисий Млади, когото трябва да наставлява, така че да стане владетел философ. Дионисий изглежда приема наставленията на Платон, но започва да подозира в нелоялност вуйчо си Дион. Накрая той прогонва Дион от града, а Платон задържа при себе си, въпреки нежеланието му да остане. В крайна сметка Платон се връща в Атина, а през 356 година пр.н.е. Дион завзема за кратко властта в Сиракуза, отстранен от Калип, който също е ученик на Платон.

Платон остава до края на живота си в Атина, отдаден изцяло на работата на Академията.

Съществуват различни описания на смъртта на Платон. Според един от вариантите, основаващ се на силно повреден ръкопис, Платон умира в леглото си, докато младо тракийско момиче му свири на флейта.[41][42] Според друга версия, базирана на Диоген Лаерций, който от своя страна се позовава на изгубен източник от 3 век, Платон умира по време на сватбено празненство.[43] Според Тертулиан той просто умира в съня си.[43]

Платон умира около 347 година пр.н.е. в Атина. Той е погребан на парцела на Академията или наблизо.

Философия

Папирус-фрагмент от Politeia от Оксиринх, 3 век, Sackler Library, Оксфорд.

Повтарящи се теми

Метафизика

Епистемология

Политическа философия

Произведения

Платон (ляво) с „Тимей“ в ръцете и Аристотел с „Никомахова етика“, от Рафаел (1510 – 1511), фреска в Stanza della Segnatura (Ватикана)

Неговите идеи достигат до нас чрез записаните философски и драматични произведения, които се пазят в ръкописи, възстановени и редактирани много пъти (както и преведени) от началото на хуманизма. В писмовното наследство на Платон, освен диалози, са включени писма, определения, и епиграми, чието авторство е съмнително. Известните диалози на Платон се приемат за автентични с практически консенсус, докато оспорваните остават по-неизвестни.

Произведенията на Платон се групират според времето, в което са били създавани, както и според основното им съдържание, теми, понятия, начини на излагане на възгледите. Най-широко приетата периодизация е тази, която прави А. Ф. Лосев.[44]

Ранни творби

Преходни творби

Зрели творби

Късни творби

Спорни и неавтенични съчинения

  • Оспорвано е авторството на: Алкивиад I, Алкивиад II, Клитофонт, Менексен, Минос, Теаг
  • Неавтентични се считат Аксиох, Демодок, Ериксий, Халцион, Сизиф, За Справедливостта, Епиномис (или Послезаконие)

На Платон са приписвани около тридесет писма. Възможно е всички те да са апокрифни, но относно седмото и осмото от тях мненията са разделени.[30]

Наследство

Понеже Платон не е женен и няма деца, неговото наследство се пада на неговия племенник, момчето Адимант, а за свой наследник като ръководител на Академията Платон определя своя племенник Спевсип.

Платоновата академия продължава да функционира и след смъртта на Платон до нейното закриване от римския военачалник Луций Корнелий Сула през 84 г. пр. Хр. В началото на ІV век е възстановена от неоплатониците и е отново закрита от император Юстиниан I през 529 г. През тези години в нея се обучават много видни интелектуалци, сред които най-известен е училият при самия Платон Аристотел.[45]

Името на философа носи кратерът Платон на Луната.

Библиография

От Платон

  • Платон: Апология, Критон, Евтифрон, Малкият Хипий, Ион, Големият Хипий, Алкивиад, Хармид, Лахет, Лизис, Протагор – в „Диалози“, т. 1, С, 1979
  • Платон: Менон, Горгий, Кратил, Пирът, Федон, Федър – в „Диалози“, т. 2, С, 1982
  • Платон: Държавата – в „Диалози“, т. 3, С, 1988
  • Платон: Парменид, Софистът, Теетет, Държавникът, Филеб, Тимей, Критий в „Диалози“, т. 4, С., 1990
  • Платон: Закони, С., ИК СОНМ, 2006
  • Платон: Пир, С., ИК Изток-Запад, 2015
  • Plato: The Complete Works (31 Books)

За Платон

  • Г. В. Фр. Хегел, „История на философията“, т. 2, София 1982, стр. 155-27Х
  • Ц. Бояджиев, „Неписаното учение“ на Платон, С, 1984.
  • Лосев, А. Ф.: Бытие, имя, космос, Очерки античного символизма и мифологии, М, 1993
  • Лосев, А. Ф.: „История античной эстетики. СофистЫ. Сократ. Платон“, том II М.: „Искусство“, 1969
  • Лури, Г. „Въведение в речника на Платон“, С. ИК на НБУ, 2012

Бележки

  1. ↑ Encyclopaedia Britannica 2002.
  2. ↑ Cooper, John M.; Hutchinson, D. S., eds. (1997): „Introduction“.
  3. ↑ Irwin 2010, с. 63 – 64, 68 – 70.
  4. ↑ Diogenes Laertius, Life of Plato, III
  5. ↑ а б в Nails 2002, с. 53.
  6. ↑ Βιλαμόβιτς 2005, с. 46.
  7. ↑ Diogenes Laertius, Life of Plato, I
  8. ↑ а б Guthrie 1986, с. 10.
  9. ↑ а б в Taylor 2001, с. xiv.
  10. ↑ а б в Βιλαμόβιτς 2005, с. 47.
  11. ↑ Plato 2012a.
  12. ↑ Xenophon 2012.
  13. ↑ Nails 2002, с. 247.
  14. ↑ Nails 2002, с. 246.
  15. ↑ Diogenes Laertius, Life of Plato, IV
  16. ↑ Notopoulos 1939, с. 135.
  17. ↑ Plato 2012b.
  18. ↑ Plutarch 2012.
  19. ↑ Plato 2012c.
  20. ↑ Plato 2012d.
  21. ↑ Aristophanes 2012.
  22. ↑ Plato 2012e.
  23. ↑ Guthrie 1986, с. 11.
  24. ↑ Kahn 2004, с. 186.
  25. ↑ Apvlei 2012.
  26. ↑ Diogenes Laertius, Life of Plato, IV
  27. ↑ Smith 1870, с. 393.
  28. ↑ Diogenes Laertius, Life of Plato, V
  29. ↑ Aristotle 2012a.
  30. ↑ а б в Михайлов 1979, с. 16.
  31. ↑ Plato 2012f.
  32. ↑ Plato 2012 g.
  33. ↑ Aristotle 2012b.
  34. ↑ Strauss 1964, с. 50 – 1.
  35. ↑ McEvoy 1984.
  36. ↑ а б Михайлов 1979, с. 23.
  37. ↑ Riginos 1976, с. 73.
  38. ↑ Cairns 1961, с. xiii.
  39. ↑ Schofield 2008, с. 47 – 51.
  40. ↑ Eucken 1983, с. 107ff., 235ff..
  41. ↑ Riginos 1976, с. 194.
  42. ↑ Schall 1996.
  43. ↑ а б Riginos 1976, с. 195.
  44. ↑ Михайлов 1979, с. 25 – 27
  45. ↑ GradeSaver 2007.
Цитирани източници
  • Михайлов, Георги. Платон – живот и творчество. // Платон. Диалози, т. 1. София, Наука и изкуство, 1979. ISBN 953-12-7261-1. (на български)
  • Apvlei и др. De Dogmate Platonis Liber Primus // thelatinlibrary.com. The Latin Library, 2012. Посетен на 18 ноември 2012. (на латински)
  • Aristophanes. Wasps, 97 // perseus.tufts.edu. perseus.tufts.edu, 2012. Посетен на 18 ноември 2012. (на английски)
  • Aristotle. Metaphysics, 1.987a // perseus.tufts.edu. perseus.tufts.edu, 2012a. Посетен на 18 ноември 2012. (на английски)
  • Aristotle. Metaphysics, 1.987b // perseus.tufts.edu. perseus.tufts.edu, 2012b. Посетен на 18 ноември 2012. (на английски)
  • Cairns, Huntington. Introduction // Hamilton, Edith et al. The Collected Dialogues of Plato, Including the Letters. Princeton University Press, 1961. ISBN 0-691-09718-6. (на английски)
  • Encyclopaedia Britannica. Encyclopaedia Britannica, 2002. (на английски)
  • Eucken, Christoph. Isokrates: Seine Positionen in der Auseinanderstzung mit den zeitgenössischen Philosophen. Berlin, Walter de Gruyter, 1983. ISBN 9783110086461. (на немски)
  • Biography of Aristotle // ClassicNote. GradeSaver, 2007. Посетен на 3 декември 2003. (на английски)
  • Guthrie, W.K.C. A History of Greek Philosophy: Volume 4, Plato: The Man and His Dialogues: Earlier Period. Cambridge University Press, 1986. ISBN 0-521-31101-2. (на английски)
  • Irwin, T. H. The Platonic Corpus // Fine, G. (ed.). The Oxford Handbook of Plato. Oxford University Press, 2010. (на английски)
  • Kahn, Charles H. Plato and the socratic dialogue: The Philosophical Use of a Literary Form. Cambridge University Press, 2004. ISBN 0-521-64830-0. (на английски)
  • McEvoy, James. Plato and The Wisdom of Egypt // Irish Philosophical Journal 1 (2). Belfast, Department of Scholastic Philosophy, Queen's University of Belfast, 1984. Посетен на 3 декември 2003. (на английски)
  • Nails, Debra. Ariston/Perictione // The People of Plato: A Prosopography of Plato and Other Socratics. Hackett Publishing, 2002. ISBN 0-87220-564-9. (на английски)
  • Notopoulos, A. The Name of Plato // Classical Philology 34 (2). The University of Chicago Press, April 1939. DOI:10.1086/362227. p. 135 – 145. (на английски)
  • Plato. Republic, 2.368a // perseus.tufts.edu. perseus.tufts.edu, 2012a. Посетен на 20 октомври 2012. (на английски)
  • Plato. Charmides, 158a // perseus.tufts.edu. perseus.tufts.edu, 2012b. Посетен на 18 ноември 2012. (на английски)
  • Plato. Gorgias, 481d // perseus.tufts.edu. perseus.tufts.edu, 2012c. Посетен на 18 ноември 2012. (на английски)
  • Plato. Gorgias, 513b // perseus.tufts.edu. perseus.tufts.edu, 2012d. Посетен на 18 ноември 2012. (на английски)
  • Plato. Parmenides, 126b // perseus.tufts.edu. perseus.tufts.edu, 2012e. Посетен на 18 ноември 2012. (на английски)
  • Plato. Apology, 38b // perseus.tufts.edu. perseus.tufts.edu, 2012f. Посетен на 18 ноември 2012. (на английски)
  • Plato. Phaedo, 59b // perseus.tufts.edu. perseus.tufts.edu, 2012 g. Посетен на 18 ноември 2012. (на английски)
  • Plutarch. Lives by Plutarch, translated by John Dryden. Pericles // wikisource.org. wikisource.org, 2012. Посетен на 18 ноември 2012. (на английски)
  • Riginos, Alice Swift. Platonica: The Anecdotes Concerning the Life and Writing of Plato. Brill Archive, 1976. ISBN 9789004045651. (на английски)
  • Schall, James V. On the Death of Plato. Some Philosophical Thoughts on the Thracian Maidens // The American Scholar 65. 1996. (на английски)
  • Schofield, Malcolm. Plato in His Time and Place // Fine, Gail (ed.). The Oxford Handbook of Plato. Oxford, 2008. (на английски)
  • Smith, William. Plato // Dictionary of Greek and Roman Biography and Mythology. 1870. (на английски)
  • Strauss, Leo. The City and Man. Chicago, University of Chicago Press, 1964. (на английски)
  • Taylor, Alfred Edward. Plato: The Man and his Work. Courier Dover Publications, 2001. ISBN 0-486-41605-4. (на английски)
  • Plato // www-history.mcs.st-andrews.ac.uk. University of St Andrews, 1999. Посетен на 23 септември 2012. (на английски)
  • Xenophon. Memorabilia, 3.6.1 // perseus.tufts.edu. perseus.tufts.edu, 2012. Посетен на 20 октомври 2012. (на английски)
  • Βιλαμόβιτς, Ούλριχ Μαίλλεντορφ. Πλάτων. Κάκτος, 2005, [1917]. ISBN 960-382-664-2. (на гръцки)

Външни препратки

Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Платон.
Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Платон.

Литература

Библиографии

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Платон&oldid=9623861“.