Румъния: Разлика между версии

Румъния
	Румъния
	Знаме Герб Герб
	Девиз: Deșteaptă-te, române! (Събуди се, румънецо!)
География и население
Площ	238 391 km²; (на 78-мо място)
Столица	Букурещ
Най-голям град	Букурещ
Официален език	румънски език
Население (2009)	19 599 506; (на 49-мо място)
Гъстота на нас.	79,9 души/km²
Управление
Форма	Полупрезидентска република
Президент на Румъния	Клаус йоханис
История
Независимост	от Османската империя 9 май 1877
Икономика
БВП (ППС, 2005)	$ 199,2 млрд; (на 43-то място)
БВП на човек (ППС)	$ 8 785
Валута	Лея (RON)
Други данни
Часова зона	EET (UTC+2)
Автомобилно движение	дясно
Интернет домейн	ro
Телефонен код	40
ITU префикс	ROU
Официален сайт	www.guv.ro
	Румъния в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 13:16, 2 ноември 2011

Румъния е държава в Югоизточна Европа. Тя граничи на североизток с Молдова и Украйна, на запад — с Унгария и Сърбия, а на юг — с България. На изток има излаз на Черно море. Площта ѝ е 238 396 км², от които 231 244 км² суша и 7 152 км² водна площ.

География

Основна статия: География на Румъния

Общата дължина на границата на Румъния е 3 149.9 км, от тях 681 км с Молдова, 649 км с Украйна, 631 км с България, 546 км с Сърбия и 448 км с Унгария. Най - високата точка в страната е връх Молдовяну (2 544 м н.м) в Карпатите.

История

Основна статия: История на Румъния

Областите на днешна Румъния са обитавани няколко века пр.н.е. от даки и гети. През 106 г. Дакия е завзета от римския император Траян.

През 14 век възникват княжествата Молдова и Влахия. През 16 век те попадат под властта на Османската империя, но имат известна вътрешна самостоятелност.

През 1859 г. Александру Йоан Куза е избран за княз на Княжество Влахия и Молдова и на 24 декември 1861 г. обявява независимостта на държавата Румъния.

Куза се посвещава активно на реформирането на страната, извършва поземлена реформа, освобождава зависимите селяни и им раздава земя, въвежда всеобщо избирателно право, съставя наказателен и граждански кодекс, основава университетите в Яш и Букурещ и полага основите на модерната румънска армия. Румъния постига истинска независимост обаче едва след края на Руско-турската освободителна война през 1877 г.

Румъния взима участие и в Първата световна война (1914-1918 г.) Решението на Румъния да се включи на страната на Антантата идва чак през 1916г, две години след смъртта на Карол 1. Съюзническите сили, кооито се нуждаели от румънската помощ, се съгласили на големите искания, включващи анексирането на Трансилвания и на Банат по река Тиса чак до Сегед,т.е. отвъд етническата граница и включващи голяма част от съвременна Унгария. Румъния получила също така уверения, че ще получи част от Буковина и участие на равни начала на бъдещата мирна конференция. След като получила тези обещания през август страната влязла в конфликта. На 14 август започнала мобилизация и още на същия ден била обявена война, но само на Австро-Унгария. Подхранваните надежди били, че така ще може да се отстрани намесата на Германия и България не се сбъдват. След няколко дни български, германски и турски представители съобщават, че държавите им се намират в състояние на война с Румъния. Румънската столица е овладяна в първите дни на декември, а до края на 1916 г. е завзета цяла Добруджа, а румънските и руските войски са отхвърлени чак зад река Серет. След като кралят и правителството избягват в Яш под техен контрол остава само 1/3 от румънската предвоенна територия.

През пролетта на 1918 г. Румъния не е в състояние повече да воюва с Централните сили. Крал Фердинанд Румънски поверява правителството на германофила Маргиломан и на 23 април в Букурещ е подписан мирен договор между Румъния, от една страна, и Германия, Австро-Унгария, България и Турция- от друга. С тежки териториални и икономически клаузи Румъния се превръща в германски протекторат. Държавата отново влиза във война на 10 ноември, една седмица след капитулирането на Хабсбургската империя и един ден преди германската капитулация. На базата на това действие румънските представители претендират за териториите, обещани им в споразумението от 1916 г., въпреки факта, че правителството по-късно сключило отделен мир с Германия. Румънската армия окупира по-голямата част от въпросните територии, включително Бесарабия. През април 1919 г. румънски части навлизат в унгарска територия и скоро окупират Будапеща.

Население

Основна статия: Население на Румъния

Етнически групи в Румъния
етноси			процент
румънци			89.5%
унгарци			6.6%
цигани			2.5%
други			1.4%

Населението на страната е 21 469 959 (2009). Според последното преброяване (2002) християните са 99% от населението, от тях 86,8% са православни, 7,5% са протестанти и 4,7% католици, мюсюлманите са 0,3%, неопределени хора са 0,7% и 0,1% са атеисти. Етнически румънците съставляват 89,5 % от населението.

Най-голямото малцинство в страната са унгарците (6,6 %), което включва и етническата група на унгарското малцинство - Секеите. Второто по-големина малцинство са циганите (2,46 %). ^[2] За българско население се приемат Шкеите и Банатските българи.^[3] Броят на потвърдилите се за българи е 8 025 души, основно в Банат, в Банат има и около 20 000 българи сърбомани и хърватомани. Коренното българско население е мнозинството от населението на Добруджа (предимно в Констанца, Тулча, Бабадаг и др.). ^[4] В 1940 г. по Крайовската спогодба българите от Северна Добруджа са принудително изселени в България и на тяхно място идват румънски колонисти от южна Добруджа, която е върната на България. Така българите от мнозинство стават маргинално малцинство в тази част от областта останала в границите на Румъния. Има и много български емигранти във Влахия, преселили се по времето на османското владичество, които са повече от добруджанците, много са останали там и са били езиково асимилирани и запачнали да се осъзнават за румънци. Българската общност в страната според изследователи достига 250 000 души, някои източници твърдят, че в страната има над милион езикво асимилирани българи. По официални данни, в областта Банат, българите са мнозинство в община Стар Бешенов, окръг Тимиш.

Външна политика на Румъния

Основна статия: Външна политика на Румъния

Към момента Румъния поддържа двустранни дипломатически връзки със 177 държави от 191-те страни членки на ООН, както и със Светия престол, Суверенния военен орден на Малта и Националната палестинска власт. На 1 януари 2007 г. беше приета в Европейския съюз заедно с България.

Дипломатически мисии

Антон Пакурецу (2009 - )
Михаил Рошиану (2004 - 2009)
Михаил Григорие (1999-2004)

Телекомуникации

Телекомуникациите в Румъния са един от най-бързо развиващите се сектори. Брой абонати на стационарни телефонни постове:

01.01.1998 г. — 3 375 000
31.12.2000 г. — 3 814 000
31.12.2001 г. — 4 029 000
11.01.2002 г. — 4 174 000
11.01.2003 г. — 4 300 000
30.09.2004 г. — 4 514 000

Брой на ползващите мобилни телефони:

1996 г. — 50 000
1997 г. — 250 000
31.12.2000 г. — 2 019 000
31.12.2001 г. — 4 600 000
31.12.2002 г. — 5 100 000
31.12.2003 г. — 6 900 000
30.09.2004 г. — 9 080 354

(данни на румънското Министерство на комуникациите)

Икономика

Основна статия: Икономика на Румъния

Въпреки положителните тенденции на икономическо развитие (растеж на БВП от 2001 година насам — средно 5%), румънската икономика има нужда от по-нататъшни реформи. Бюрокрация, корупция, продължаващи слабости в правосъдието и митнически проблеми забавят навлизането на чуждестранни капитали.

Известен успех е постигнат по отношение на овладяването на инфлацията, която от 34% (2001) спадна през 2004 г. до 9,2%.

Икономическите показатели сочат наличието на предпоставки за силен икономически растеж, но това зависи и в голяма степен от международната конюнктура.

Продължава приватизацията. През юли 2004 г. беше направена сериозна стъпка в тази насока, когато австрийската фирма OMV купи значителен дял от румънския газов и нефтен концерн PETROM (60 000 работници).

Град Тимишоара може да бъде сочен като пример за икономически „БУМ“ в Румъния. Населението му сега е около 350 000 жители, но в следващите 5 години се очаква удвояването му. В края на 2005 г. тук е открит най-големият търговски център (Shopping Mall) в Европа, към града са насочени огромни чуждестранни инвестиции (от Германия, Австрия, Унгария, Италия, САЩ и др.)

Положителни са и тенденциите в развитието на туризма. През 2003 г. туризмът е привлякъл 780 милиона долара — с 14% повече, отколкото през 2002 г. и 1,1 милиона чуждестранни туристи.

От 1 юли 2005 г. в Румъния започна смяна на парите, като бяха зачеркнати четири нули от старата парична единица. От август 2005 г., курсът е 3,48 леи = 1 евро. В обращение са нови банкноти и монети.

От януари 2005 г. в страната е въведена винетна система за всички видове МПС. Винетки могат да се закупят на ГКПП и по бензиностанциите.

Румъния е известна с традиционното си земеделие — и най-вече със зърнените храни.

Армия

Основна статия: Въоръжени сили на Румъния

Румъния разполага със: Сухопътни войски, Военноморски сили и Военновъздушни сили. След присъединяването на Румъния към НАТО през 2004 г. следва период на интензивно реформа в армията за превръщането ѝ в професионална до 2007 г. с личен състав от 90 000 души, от които около 75 000 военни и 15 000 цивилни. От тези 75 000, около 45 000 в сухопътни войски, около 13 250 във военновъздушните сили, 6 800 във военноморските, а останалите 8 800 — с други задачи^[5].

Държавно устройство

Основна статия: Държавно устройство на Румъния

Парламентът на Румъния е двукамерен: Сенат със 137 члена и Камара на депутатите със 314 члена. 18 допълнителни места в Камарата на депутатите са запазени за представители, избрани от 18-те официално признати и регистрирани в Румъния малцинства. Всеки депутат представлява около 70 000 от жителите на страната, а всеки сенатор — около 160 000 жители. Парламентът има законодателна роля. Членовете на парламента се избират по пропорционалния принцип, с пряко и тайно гласуване. Избирателният праг за партии е 5% от общия брой гласове. Парламентарните избори се провеждат на всеки 4 години, като последните са проведени на 28 ноември 2004 г.

Президентът на Румъния се избира с пряко гласуване на всеки 5 години по мажоритарната система, като за спечелил изборите се смята събралият на първия тур 50%+1 от гласовете на избирателите. Ако този процент не се достигне на първия тур, се провежда втори, в който участват двамата кандидати, спечелили най-голям брой гласове на първия и печели събралият повече гласове. До последните промени в Конституцията на Румъния, въведени през 2003 г., мандатът на президента беше 4 години. В правомощията на президента е да определи кандидат за министър-председател след консултации с политическата партия, която има абсолютно мнозинство в парламента или, ако няма такава, с партиите, представени в парламента. След това министър-председателят на свой ред си избира министри, а съставът на правителството се подлага на одобрение от парламента. Правителството, заедно с президента представлява изпълнителната власт в държавата. Последните избори за президент се състояха на 28 ноември 2004 г. (първи тур), съответно на 12 декември 2004 г. (втори изборен тур).

Съдебната власт се упражнява от Върховния съд и Върховния касационен съд, съвместно със съдилищата и апелативните съдилища.

Конституцията на Румъния, приета през 1991 г. и изменена през 2003 г., се основава на приетата през 1923 конституция на страната и тази на V-та Френска република.

Административно деление

Основни статии: Административно деление на Румъния и Окръзи в Румъния

Румъния е поделена на 1 град със специален статут (Букурещ) и 41 окръга: Алба, Арад, Арджеш, Бакъу, Бихор, Бистрица-Насауд, Ботошани, Брашов, Браила, Бузъу, Караш-Северин, Калараш, Клуж, Кюстенджа, Ковасна, Дъмбовица, Долж, Галац, Гюргево, Горж, Харгита, Хунедоара, Яломица, Яш, Илфов, Марамуреш, Мехединц, Муреш, Нямц, Олт, Прахова, Сату Маре, Сълаж, Сибиу, Сучава, Телеорман, Тимиш, Тулча, Васлуй, Вълча, Вранча.

Култура

Традиционно румънско изкуство

Традиционната (народна) култура е оказала силно влияние върху изкуството на румънските творци. Животът и обичаите на румънците (народ, занимаващ се предимно със земеделие и скотовъдство) са били дълго предпочитан извор на вдъхновение на румънските писатели. Произведенията на множество румънски композитори са частично повлияни от румънската народна музика.

Композиторът Джордже Енеску, скулпторът Константин Брънкуш и писателят Еуджен Йонеску са може би най-известните румънски творци. Произведенията на Енеску, наречени „Румънски рапсодии“ имат в основата си румънската народна музика. Някои от скулптурите на Брънкуш също съдържат елементи от румънското народно изкуство.

Дванадесета среща на франкофонията

Като франкофонска страна с традиции, Румъния беше домакин през ноември 2006 г. на 12-та Sommet de la Francophonie / Среща на франкофонския свят в Букурещ.

Медии и Телевизия

В Румъния има множество национални телевизии, сред които най-популярни са: TVR 1, TVR 2, TVR Cultural, TVR International (държавни), PRO TV, PRO Cinema, Acasa, Antena 1, Antena 3 (Romania), Euforia TV — Antena 4, Prima TV, Realitatea TV, National TV, N24, B1 TV, Telesport, TV Sport, Ocram TV (OTV).

За печатните издания виж: Списък на румънски вестници

Съществуват няколко информационни агенции, сред които най-авторитетни са ROMPRES www.rompres.ro (официален сайт) и Mediafax

Външни връзки

Фестивали

Външни препратки

Министерство на телекомуникациите, на английски език

Галерия

Дворец на културата, Яш
Букурещкия университет
Православна катедрала, Клуж-Напока

Православна катедрала, Клуж-Напока
Католическа църква, Клуж-Напока
Национален театър, Клуж-Напока
Църква в Борзещ
Румънският парламент (2006)
Средновековния център на град Сибиу

Бележки

Външни препратки

Румънски дипломатически и икономически мисии на Румъния в чужбина и дипломатически мисии, акредитирани в Букурещ
World Statesmen: Romania, История на Румъния и областите, влизащи в нея: национални знамена и химни, хронологическа таблица — на английски език.
Официален сайт на румънското правителство, на английски
Президентство на Румъния, на английски
Румънският Сенат (Горната камара на парламента)
Камара на депутатите (Долната камара на парламента)
Министерство на туризма, на английски
Министерство на външните работи, на английски
Карта на Румъния
Снимки от столицата Букурещ
Информация за Румъния

Шаблон:Link FA

[1] ttp://www.agerpres.ro/english/index.php/news-of-the-day/item/89649-Almost-196-ml-people-registered-in-Romanias-Population-and-Homes-Census.html

[2] [1]

[3] ttp://www.bulgarnation.com/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%20%D0%B2%20%D0%A0%D1%83%D0%BC%D1%8A%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%A1%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0%20%D0%BD%D0%B0%20%D1%81%D0%B5%D0%BA%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5,%D0%A1%D0%B8%D0%B1%D0%B8%D1%83,%D0%90%D0%BB%D0%B1%D0%B0.html

[4] ttp://vmro-rousse.hit.bg/bulgarite_po_sveta/BG_po_sveta_PlPavlov.html

[5] В. „Адевърул“, на румънски език

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

@@ Ред 19: / Ред 19: @@
   население-година=2009 |
   население-място=49-мо |
-  население=21&nbsp;469&nbsp;959<ref>Румънски статистически институт, юни 2009</ref> |
+  население=19&nbsp;599&nbsp;506<ref>http://www.agerpres.ro/english/index.php/news-of-the-day/item/89649-Almost-196-ml-people-registered-in-Romanias-Population-and-Homes-Census.html</ref> |
   население-гъстота=91 |
   БВП-година=2005 |