Битоля (средновековен град)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Битоля
Битола
Информация
Териториална единица Община Битоля
Местоположение Битоля
Време на основаване средновековие
Съвременно състояние частично запазена
Собственик държавна

Битоля (на македонска литературна норма: Битола) е средновековен град в Пелагония, засвидетелстван в историческите източници, чието местоположение е неустановено. Видният археолог Иван Микулчич го локализира в акропола на античния град Хераклея Линкестис.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

В писмените документи се казва, че в края на X век българският цар Самуил[2] завладява Битоля от Византийската империя, а синът му цар Гаврил Радомир край Битоля изгражда дворец, изгорен от император Василий II Българоубиец в 1014 година.[3] От 1016/1017 година е Битолският надпис на българския цар Иван Владислав, който обновява крепостта.[4] В 1018 година градът се предава на император Василий II и останал във византийски ръце следните три века с малки прекъсвания. В XI и XII век в Битоля (наричана Пелагония, Хераклея Мизийска, Бутела) много пъти престояват лично византийските владетели, като тук подготвят военните си походи. В писмото на Мануил I Комнин до опата Вибалд от 1153 година е сигнирано „a castro Pelagoniae“. В 1082 година за кратко го владеят норманите на Боемунд I Антиохийски, около 1200 година Добромир Хриз и Мануил Камица, в 1230 година епирският деспот Теодор Комнин, а след това цар Иван Асен II, в 1246 г. отново епирците, в 1252/1253 година Никейската империя, в 1257/1258 г. епирският деспот Михаил II Комнин, а от следната година градът пада е в ръцете на Никейската империя и наследилата я Византия. От 1330 година е в ръцете на Сърбия, а в 1385 година пада под османска власт.[3]

През цалото средновековие Битоля има голямо воено-стратегическо значение, което доминира над цивилната функция на града като стопанско и културно средище на региона. При османското завоевание градът е целостно разрушен и на терена няма надземни средновековни остатъци. Туският град (касаба) Манастир е неукрепен и според преброяването от 1467/1468 година имала само 463 къщи. Развива се по-късно като голям град (шехер) далече от старата крепост, в центъра на денешния град и северно от Драгор.[3]

Локализиране[редактиране | редактиране на кода]

Според Иван Микулчич средновековният град Битоля трябва да се търси в акропола на антична Хераклея, на 80 - 100 m северно от разкопания епископски комплекс на града.[1] В подкрепа на това Микулчич превежда Битолския надпис Иван Владислав, в който се казва „обнови сѧ съ градь“, тоест царят е използвал вече съществуващи зидове, които само е обновил, а освен силната крепост на Хераклея в района няма други големи крепости.[2]

Алтернативно гледище търси локацията на средновековна Битоля в Кале, северозападно от града, но там няма крепостни стени и няма вода, което прави възможността там да е бил средновековният град малка.[3]

Останки[редактиране | редактиране на кода]

След аваро-славянските нападения над Хераклея Линкестис, датирани според монети в 586 година, от античния град остават единствено само няколко големи сгради - епископският комплекс с 2 базилики и епископският дворец. Върху тях вероятно е построе през средновековието манастирски комплекс, по който новото селище добива славянското име Битоля, от обителъ. На гръцки тя носи името Пелагония (Πελαγονία).[1]

Разкопките в 1961 - 1974 година разкриват следи от примитивни славянски жилища, датирани огнищна керамика, бронзов накит, железни инструменти и византийски монети в X - XIII век. На 250 - 300 метра източно, около базилика Д, в 1980 - 1986 година са открити гробища от периода, датирани с накит и византийски монети в X - XIII век. Източно от некропола има жилищни слоеве от късното средновековие.[1]

На върха на ридчето има останки от крепостна стена с няколко кули, сравнително добре запазени на терена. От южната страна на върха, в съвременните лозя има следи от две крепостни стени, едната от които може би е късноантична, а другата средновековна. Тези стени обхващат пространство от 0,8 или 1,5 ha, сравнително голямо за периода.[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 140.
  2. а б в Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 141.
  3. а б в г Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 142.
  4. Заимов, Йордан. Битолският надпис на цар Иван Владислав, самодържец български. Епиграфско изследване. София, Издателство на Българската академия на науките, 1970.
     Портал „Македония“         Портал „Македония