Втори македонски конгрес
| Втори македонски конгрес | |
| — конгрес — | |
 Статути на Македонската организация, приети на II конгрес, 15 декември 1895 г. | |
| Място | София, България |
|---|---|
| Дата | 3 – 16 декември 1895 г. |
Вторият извънреден македонски конгрес е конгрес на Македонската организация, провел се в София от 3 до 16 декември 1895 година. На конгреса се стига до разцепление в организацията, като от една страна са представителите на русофилската опозиция в България, а от друга Наум Тюфекчиев и военните, осъществили Четническата акция и настояващи за незабавни нови революционни действия.[1]
Конгресът е свикан с Окръжно № 265 от 5 ноември 1895 година. Открит е от председателстващия Македонския комитет Наум Тюфекчиев в присъствието на 14 членове на комитета – Йосиф Ковачев, Васил Диамандиев, Димитър Карамфилович, Димитър Ризов, Александър Радев, М. Иванов, Димитър Матов, Полихрон Нейчев, Коста Шахов, Я. Спространов, Никола Червениванов, Тома Карайовов, Георги Георгов и Илия Георгов.
Делегати[2]
[редактиране | редактиране на кода]Решения
[редактиране | редактиране на кода]За председател на конгреса е избран Александър Людсканов, за подпредседател Ив. Козарев, а за секретари Никола Наумов и Илия Георгов. Първият обсъждан на конгреса въпрос по искане на Андрей Башев е дали да бъдат допуснати до участие делегати от Революционните комитети в Македония и офицерите, взели участие в Четническата акция. Конгресът стига до заключението, че революционните комитети не са организирани по решенията на I македонски конгрес, не са явна организация, а тайна и идването им на конгреса е риск и за делото и за самите тях, тъй като ще се разберат от турското правителство и
| „ | за да се премахнат за в бъдеще какви и да било нередовности от страна на бюрото на комитета, което е в най-близки отношения с тия комитети, взе се решение с поименно гласуване, щото Македонските революционни комитети да не се представляват в конгреса, като се дава право на комитета само той да ръководи Вътрешната революционна организация в Македония.[4] | “ |
Офицерите участници в Четническата акция също не са допуснати като делегати на конгреса. Въпросът с офицерите е повдиган отново като се оформят три групи – да се допуснат със съвещателен глас, да се допуснат с решаващ глас и да не се допускат изобщо. Нейчев, Ляпчев, и Ризов се изказват за допускането на офицерите единствено със съвещателен глас, тъй като в противен случай ще се избере комитет, който ще е за въстание при всички обстоятелства. На осмото си заседание на 11 декември конгресът ги допуска като делегати без право на глас, но те отказват.[5] В знак на протест към „изолирането на Македония“ от конгреса и недопускането на офицерите на 15 декември Антон Бузуков и двамата софийски делегати Никола Наумов и Спиро Петков заявяват, че отказват да участват в избора на бъдещия комитет, и че вече са съставили нов Македонски комитет. Така в редовете на Македонската организация започва разцепление.[6]
Конгресът изпраща на граф Николай Игнатиев телеграма по повод 40-годишнината от назначаването му за флигел-адютант на императора телеграма, с която се подчертава предаността към Санстефанския идеал:
| „ | Принимая живейше участие в сороколетном юбилее Вашего сиятельства, Македонский конгрес горячу привествует автора приподанного в Сан-Стефано Болгарскому народу завета. Председател Людсканов.[7] | “ |
Конгресът разглежда Решенията на Първия македонски конгрес и на тяхна база на 15 декември приема нови Статути на македонските дружества, в които целта на организацията и средствата за постигането ѝ остават непроменени – автономия за Македония и Одринско чрез легални политически средства и „прилагание мероприятия, диктувани от силата на обстоятелствата“, които в тайните протоколи са наречени „терор и въстание“.
| „ | I Целта на македонските дружества
1. Целта на македонските дружества е придобиването за население в Македония и Одринско политическа автономия, приложена и гарантирана от Великите сили. II Средства за постигане на целта 2. Въздействие върху правителствата и общественото мнение в България и Европа чрез: а) печатно слово; б) агитации и митинги; в) изпращане на меморандуми и делегати до европейските дворове; г) преговори с другите балкански държавици за общо действие в полза на автономията г) поддържане избора за депутати в Народното събрание на ония лица, които се задължават да действуват и за постигане целта на македонските дружества; 3. Прилагане мероприятия, диктувани от силата на обстоятелствата.[8] |
“ |
Комитетът се преименува на Върховен македонски комитет „за отличие от съществуващите в странство тайни и явни комитети“, а членовете му са намалени на 12 като бюрото отпада. В член 18 е прието допълнение, което при прилагане на член 3, тоест за решение за въстание, се изисква не вишегласие, а гласовете на 2/3 от всички членове на комитета.
Нов Върховен комитет
[редактиране | редактиране на кода]На последното заседание на 16 декември присъстващите 26 делегати избрат нов състав на комитета.
|
Избрани за членове
|
Неизбрани за членове
|
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Елдъров, Светлозар. Организации, идеологии и програми на македоно-одринското движение в България (1895 – 1899), във: Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 – 1903), Иврай, София, 2003, стр. 70-72, 82-85.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 53-57, 60, 66.
- ↑ Георгиев, Георги. Македоно-одринското движение в Кюстендилски окръг (1895 – 1903). София, Македонски научен институт, 2008. ISBN 9789548187756. с. 35.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 56.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 68-70.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 72-73.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 60.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 75.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 73-74.
| |||||||
