Евровизия 1970

Евровизия 1970
	Евровизия 1970
Дати
Финал	21 март 1970 г.
Домакин
Място	Нидерландия; Конгресен център „РАИ“, Амстердам
Водещи	Вили Доб
Режисьор	Тео Ордеман
Местно излъчване	Нидерландска радио-телевизия (NOS)
Участници
Брой участници	12
Оттегляне	Норвегия; Португалия; Финландия; Швеция
Нула точки	Люксембург
	Карта на участниците Участващи страни Страни участвали преди, но не и през 1970 г.;
Вот
Система за гласуване	Журита с 10 члена, всеки от които може да поставя по 1 точка
Победител	Ирландия; Дана – „All kinds of everything“
	← 1969Евровизия 1971 →
	Евровизия 1970 в Общомедия

Евровизия 1970 е 15-ото ежегодно издание на едноименния песенен конкурс. Тъй като през 1969 г. побеждават едновременно 4 държави, организаторите от Европейския съюз за радио и телевизия (ЕСРТ) теглят жребий коя от четирите държави да е домакин на това издание. Късметът се пада на Нидерландия.

История

Специалистите сочат оформлението на сцената на „Евровизия“ през 1970 г. от нидерландеца Роланд де Гроот като еталон за дизайн – декорът се състои от няколко хоризонтални панели и сфери, които се движат нагоре-надолу. А накрая, докато победителят изпълнява своята песен, зад гърба му се появява огромното лого на това издание, в което различните цветове светят. Самият конкурс се провежда на 21 март в Конгресен център РАИ в Амстердам. Той остава в историята с най-краткото му откриване. Водещата Вили Доб се задоволява само да отправи приветствие на френски, английски и нидерландски, което трае точно 24 секунди. Тя се появява отново чак в края на шоуто, за да приеме вота на журитата. Това участие също е кратко, заради малкия брой участници. Четири телевизии му обявяват бойкот, с което бройката е сведена до 12 – най-малката от 1960 г. За първи път организаторите решават всяка песен да е предшествана от видеокартичка, заснета в родната държава на изпълнителя. Въпреки старанието на домакините обаче над „Евровизия“ надвисва заплахата да загуби ореола си на най-голямото шоу на континента. Това принуждава организаторите да променят някои точки в регламента на провеждането му.^[1] Все пак в това издание се включват двама знакови за следващите десетилетия изпълнители – Хулио Иглесиас, заел 4-то място, и Джани Моранди, класиран едва осми. Люксембург, който обикновено винаги се класира добре, този път получава нула точки. Великобритания се представя с певицата от Уелс Мери Хопкин. Ирландия изпраща изпълнителка от друга държава – макар и ирландка по националност, Дана е от Северна Ирландия, която политически е част от Великобритания. Но такава размяна на изпълнители е вече традиция на „Евровизия“ – френскоезичните държави често си заемат певци, а Монако и Люксембург си избират представители от други страни.

Макар и да побеждава ирландската песен „All Kinds of Everything“, големият хит на това издание е всъщност британската „Knock, Knock (Who's There?)“. Излъчването на фестивала и по Българската телевизия я прави популярна също и в България, а Мими Иванова и оркестър „София“, на който тогава е солистка, записват нейна версия на български език.^[2]

Бойкот

Телевизиите на Португалия и на трите скандинавски държави – Норвегия, Финландия и Швеция, обявяват бойкот на „Евровизия“. Те заявяват, че не са съгласни със системата на гласуване, при която всеки член на журито има по един глас. Техният мотив е, че това често води до положение, когато журито в една държава дава всичките си точки на само една, две или три песни и ощетява останалите. Четирите телевизии заявяват и че не са удовлетворени от резултатите от вота през 1969 г.^[3]

Промени в правилата

Победата едновременно на четири песни през 1969 г. кара организаторите да коригират системата за определяне на победител. Промените предвиждат, че ако накрая няколко изпълнители получат еднакъв брой точки, ще представят песните си отново. След това всички останали журита, без тези в страните на оспорващите победата изпълнители, ще гласуват повторно. Ако и тогава две или повече песни получат равен резултат, те вече се обявяват за победители.

Резултати

№	Страна	Език	Изпълнител/и	Песен	Превод	Точки	Място
01	Нидерландия	нидерландски	Патрисия и „Хъртс ъф соул“	„Waterman“	„Водолей“	7	7
02	Швейцария	френски	Анри Де	„Retour“	„Завръщане“	8	4
03	Италия	италиански	Джани Моранди	„Occhi di ragazza“	„Очи на момиче“	5	8
04	Югославия	словенски	Ева Сършен	„Pridi, dala ti bom cvet“	„Ела, ще ти дам цвете“	4	11
05	Белгия	френски	Жан Вале	„Viens l’oublier“	„Ела, за да забравиш за него“	5	8
06	Франция	френски	Ги Боне	„Marie Blanche“	„Мари Блонш“	8	4
07	Великобритания	английски	Мери Хопкин	„Knock, knock (Who’s there?)“	„Чук-чук (Кой е тук?)“	26	2
08	Люксембург	френски	Давид Александър Винтер	„Je suis tombé du ciel“	„Паднах от небето“	0	12
09	Испания	испански	Хулио Иглесиас	„Gwendolyne“	„Гвендолин“	8	4
10	Монако	френски	Доминик Дюсо	„Marlène“	„Марлен“	5	8
11	Германия	немски	Катя Ебщайн	„Wunder gibt es immer wieder“	„Чудесата се случват отново и отново“	12	3
12	Ирландия	английски	Дана	„All kinds of everything“	„Всичко наоколо“	32	1

Гласуване

		Точки
		Гласуваща страна
Получаваща страна	Нидерландия	7			3	3			1
	Швейцария	8	2					2	1				2	1
	Италия	5				1					2		2
	Югославия	4							4
	Белгия	5						3		1				1
	Франция	8			1	2						2		3
	Великобритания	26	3	2	2	4		2		2		4	4	3
	Люксембург	0
	Испания	8			3					2		3
	Монако	5		1			1	2			1
	Германия	12		1	1					3	4	1		2
	Ирландия	32	5	6			9	1	4	2	3		2