Кладоробски манастир
| Кладоробски манастир Κοιμήσεως της Θεοτόκου | |
 | |
 Местоположение в Лерин | |
| Вид на храма | православен манастир |
|---|---|
| Страна |  Гърция |
| Населено място | Кладороби |
| Религия | Вселенска патриаршия |
| Епархия | Леринска, Преспанска и Еордейска |
| Изграждане | 1803 г./1955 г. |
Кладоробският манастир „Успение Богородично“ (на гръцки: Κοιμήσεως της Θεοτόκου) е православен мъжки манастир в леринското село Кладороби (Кладорахи), Гърция, част от Леринската, Преспанска и Еордейска епархия на Вселенската патриаршия, под управлението на Църквата на Гърция.[1]
Манастирът е основан в края на XVIII век с пожертвованията на местните жители и леринчани.[1] Според секретаря на Леринската българска митрополия Васил Трифонов годината на създаване на манастира е 1803.[2]
След случаен пожар манастирът изгаря и е възстановен в 1880 година с труда на селяните от Кладороби и околните села.[3]
По време на гръцката въоръжена пропаганда в Македония в началото на XX век манастирът е седалище на гръцките андартски чети, воюващи с българските на ВМОРО. По това време с помощта на леринските гилдии са издигнати нови конаци.[1] Манастирът остава до края на османската власт патриаршистки.[2] Манастирът е заможен като има стада овце и крави и 70 декара земя.[3]
След Балканските войни манастирът запада.[1] По време на Първата световна война манастирът е използван за военна болница от войските на Антантата.[3]
В 1955 година е възстановен от митрополит Василий Лерински.[1]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д Ι.Μ. Κοιμήσεως της Θεοτόκου – Κλαδορράχη // Ιερά Μητρόπολη Φλωρίνης, Πρεσπών και Εορδαίας. Посетен на 1 януари 2015.
- ↑ а б Трайчевъ, Георги. Манастиритѣ въ Македония. София, Македонска библиотека № 9, 1933. с. 199.
- ↑ а б в Στρέζου, Ελένη. Η Εκπαίδευση και ο Πολιτισμός στη Φλώρινα την περίοδο της Κατοχής και του Εμφυλίου μέσα από τον Τοπικό Τύπο (1940 - 1949). Μεταπτυχιακή Διπλωματική Εργασία. Φλώρινα, Πανεπιστήμιο Δυτικής Μακεδονίας, Παιδαγωγική Σχολή Φλώρινα, Παιδαγωγικό Τμήμα Δημοτικής Εκπαίδευσης, Δεκέμβριος 2014. σ. 235. Архив на оригинала от 2021-06-01 в Wayback Machine.
| |||||||||||||||||||||||
