ПФК Локомотив (Пловдив)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Flag of Bulgaria.svg „Локомотив“ (Пловдив)
Lokomotivplovdiv.jpg
Прозвище„Смърфовете“[1]
„Железничарите“
Основан25.07.1926 г.;
преди 96 години
 (25.07.1926)[2]
ДържаваБългария
Стадион„Локомотив“
Капацитет12 000
СобственикБългария Христо Крушарски
ПрезидентБългария Лъчезар Димитров
ТреньорБългария Александър Томаш
ПървенствоПърва лига
2021/22Първа лига, 9-о
СпонсорFlag of Bulgaria.svg Уинбет
ЕкипировкаFlag of the United States.svg Найк
Уебсайтlokomotivpd.com
Домакин
Гост
Трети екип
ПФК Локомотив в Общомедия

Локомотив (Пловдив) е български професионален футболен отбор от Пловдив. Цветовете на клуба са черно, бяло и червено. Домакинските си мачове от 1982 година играе на стадион „Локомотив“ с капацитет 12 000 места.

„Локомотив“ е шампион на България за сезон 2003/04, двукратен носител на Купата на България (2018/19 и 2019/20), както и двукратен носител на Суперкупата на България (2004 и 2020).

История[редактиране | редактиране на кода]

=Основан: 25 юли 1926г. Цветове: бяло-черно-червено.

Държавно първенство: шампион (2004г.), вицешампион (1973г.), бронзов медалист (1969г., 1974г., 1992г., 2005г.); полуфиналист (1945г.).

Първенец на Южнобългарската футболна дивизия, съставена от осемте най-силни отбора в Южна България – 1941г.

Държавна купа: носител (2020г., 2019г., 1983г.), финалист (1940г., 1942г., 1948г., 1960г., 1971г., 1982г., 2012г.).

Суперкупа: носител (2020г., 2004г.).


Днешният Локомотив Пловдив се родил на 25 юли 1926г.с името Пловдивски Спортклуб. На този ден, следвайки своите свободни граждански воли, клубовете Караджа и Атлетик сключили равнопоставен съюз. Тържественото им обединително събрание станало в едно от духовните средища на Пловдив – централното читалище “Иван Вазов”, издигащо снага на самия Понеделник пазар. Тоест, Пловдивски Спортклуб, който четвърт век по-късно щял да приеме името Локомотив Пловдив, се родил в сърцето на града. Спортклуб с течение на годините все повече спечелвал пловдивчани. Клубът се радвал на многобройни привърженици още преди първата си градска титла през 1936г., но възходът, започнал в същата година, усилил популярността на червено-черно-белия клуб. Постепенно Спортклуб достигнал ръста на най-масова спортна организация в Пловдив. Критерият за това бил количествен, тоест – лесно измерим, еднакъв за всички клубове и позволяващ съпоставка. А именно – броят на картотекираните членове. И още нещо – съществувала негласна надпревара между българските спортни клубове кой щял да картотекира най-голям брой членове, а БНСФ (Българската национална спортна федерация) насърчавала картотекирането на максимален брой клубни членове.

В началото на 40-те години Спортклуб бил безспорно най-масовата, тоест най-голямата спортна организация в Пловдив, а през 1942г. и 1943г. бил обявен и за най-голямата спортна организация в България.

През 1933г. Спортклуб станал първенец на 2-ра пловдивска дивизия, встъпвайки в елитната 1-ва, чиято титла извоювал за първи път през 1936г. През 1938г. Пловдивски Спортклуб (както вече било официалното му име) се преборил за място в Националната футболна дивизия, учредена година по-рано и включваща 10-те най-добри български тима. В нея спортклубци се състезавали с успех две години – до разпускането й, като за това им представяне значителна заслуга имал техният унгарски треньор Ласло Клайн (ученик на прочутия тогава англичанин Джими Хоган, когото специалистите днес наричат “създателят на тоталния футбол”). През втория си сезон в НФД (1939/40г.) Спортклуб бил единственият клуб, представляващ цялата Южна България в елитния футбол.

В годините до 1944г. тимът станал Южнобългарски първенец и достигнал четвъртфинал за Държавно първенство (1941г.), като през 1940г. и 1942г. играл на финалните мачове за Царската купа (Държавната купа). Специално за втория мач, състоял се на 3 октомври 1942г. в София, постъпленията от него се оказали рекордни за цялата дотогавашна история на българския футбол, надхвърляйки постъпленията на всеки от дотогава изиграните финални мачове за Държавно първенство или Царската купа! А на 3 октомври 1942г. в София бил поставен и още един, дори по-внушителен рекорд: привържениците на Спортклуб направили невиждано дотогава “нашествие” в чужд град, като според оценки на столичната преса, над 3000 пловдивчани пристигнали в София, за да окуражават своя тим.


През 1948г. Спортклуб вече носел името Славия-Ченгелов. Клубът все така стоял в сърцето на града, централната част.

И в края на 40-те продължавал да бъде най-голямата спортна организация в Пловдив. Критерият оставал количествен, но след 1944г. била променена неговата философия – клубовете се съревновавали за това кой щял да мобилизира максимален брой членове за физкултурния парад. Той се провеждал веднъж годишно в рамките на т. нар. “Ден на физкултурата”. През 1945г., 46г. и 47г. Спортклуб (с имена С. П. 45, Славия, Славия-Ченгелов) спечелил три пъти поред купата за най-масово представила се спортна организация на физкултурния парад и съгласно регламента купата останала завинаги притежание на клуба.

През месец август на 1949г. дошла поредната вълна за „реорганизиране” на българските спортни (футболни) клубове – тя била обявена посредством решение на ЦК на БКП. Съобразно това решение териториалният принцип на изграждане на клубовете се премахвал, заменяйки се от производствено-ведомствен. Така, различните профсъюзи (ведомства) се окрупнявали в няколко големи групи, всяка от които излъчвала своя т.нар. „Доброволна спортна организация” (ДСО). Така било на теория, а на практика съществуващите дотогава клубове се трансформирали в ДСО, като на много места тази трансформация била съпроводена и с нови обединения между съществуващите клубове.

Именно по силата на тези обстоятелства, през месец октомври 1949г. Славия Пловдив се обединил с още един клуб – който тогава се казвал Локомотив, ала, както щяло да се окаже, на това обединение било съдено да остави важни последици в клубната история. Тук е времето да изпълним уговорката, която направихме още в самото начало и, оставяйки за момент едното направление в биографията на днешния ПФК Локомотив Пловдив, да последваме другото “разклонение” от същата биография – то обещава да изясни произхода на името, с което този клуб е обичан от десетки хиляди пловдивчани през последните десетилетия.


Клубът, с който Славия Пловдив се обединил през октомври 1949г., се казвал Локомотив – това всъщност бил ЖСК Пловдив, преименуван след 1944-та година според изискванията на съветския образец. Биографията му до 1949г. била такава: пловдивският Железничарски спортен клуб (ЖСК) бил учреден в рамките на кампания по основаване на Железничарски спортни клубове в цялата страна. На 1 април 1935г. официалният орган на Профсъюза на железничарите и моряците – „Железничарски подем”, обявил създаването на Културно-просветен комитет към Профсъюза. Този комитет включвал няколко секции: читалищна, религиозна, музикална, туристическа, за хигиенна грижа, въздържателна, спортна и женска.

Нужно било във всеки по-голям железопътен център да бъде учреден Културно-просветен комитет, обхващащ съответните секции, включително и спортна. В Пловдив изискването за учредяване на Железничарски спортен клуб се осъществило на 13 юни 1935г. На тази дата било проведено учредително събрание на ЖСК Пловдив, съставил се учредителен протокол и се избрало временно клубно настоятелство. На първото общо годишно събрание на ЖСК (1 октомври 1935г.) бил утвърден постоянен Управителен съвет, а на следващия ден представителният тим провел първата си тренировка.

Заради последвалата по-сетне „корекция” в годината на основаване, нужно е да акцентираме върху факта, че и до днес са запазени официални и общодостъпни документи, които категорично посочват 1935-та като година на основаване на пловдивския ЖСК.

Годините на прохождане на този клуб били обаче твърде трудни, като той бил приет за член на Спортната федерация (БНСФ) едва през април 1938г., а първия си официален мач изиграл на 25 юни 1939г. (2:11 срещу Спортклуб). В края на 1944г. ЖСК бил обединен с Левски Пловдив под името „ЖСК-Левски”, което дружество година по-късно се разпаднало, а останалият като самостоятелен клуб ЖСК бил преименуван на Локомотив (както и всички останали клубове ЖСК в страната).

В исторически план, ЖСК Пловдив, най-вече в лицето на ведомственото ръководство, имал огромен принос в развитието на спортната база в Пловдив през 40-те години на ХХ век. Със средства основно на БДЖ (плюс малки суми от сп. кл. Левски Пловдив и Пловдивската Община), на мястото на игрище „Левски” през 1943г. бил изграден първият стадион в Пловдив, разполагащ с масивни трибуни. Той първоначално носел името „ЖСК-Левски” или „БДЖ-Левски”.


В спортно отношение, отборът на ЖСК Пловдив играел в цветовете синьо и бяло, като към момента на обединението със Славия Пловдив (октомври 1949г.) имал една титла от градско първенство и един мач на държавно равнище (домакинска победа с 4:3 над хасковския България през септември 1944г.). Към октомври 1949г. ЖСК (под името Локомотив) се състезавал на третото равнище във футболната йерархия – Южната зона.

Към същия онзи момент – октомври 1949г., Спортклуб (под името Славия Пловдив) бил член на елитната “А” РФГ, като в годините след 1944-та тимът достигнал до полуфинал за държавно първенство (1945г.) и до четвъртфинал (1948г.), а в турнира за Купата бил полуфиналист (1945г.) и финалист (1948г.).


Вследствие на успешното си представяне през целия сезон 1948г. (футболен първенец и на Пловдивска областна група), то Славия бил определен за единствения тим, който да представлява Пловдив в новоучредената “А” Републиканска футболна дивизия. Именно поради това клубът, който днес носи името „Локомотив” Пловдив, фигурира в специализираната футболна литература като един от десетте съучредители на „А” РФГ през есента на 1948г. Пак поради същите основания, първият мач на Славия Пловдив в „А” РФГ (10 октомври 1948г. срещу „ТВП” Варна) фигурира като първи мач на Локомотив Пловдив в „А” РФГ.

Колкото до равносметката от дотогава извървения от Спортклуб път – тя наистина впечатлявала: Спортклуб (след 1944г. под имената СП45, Славия, Славия-Ченгелов) бил изиграл общо 84 мача на държавно равнище, с голова разлика 157:129. Към октомври 1949г. нито един друг пловдивски клуб дори не се доближавал до такива показатели. А Славия имал безспорно превъзходство и в друго: за годините 1945-49г. клубът бил пет пъти поред официално обявяван за най-голямата (най-масовата) спортна организация в Пловдив, а през 1948г. – и в България.


През октомври 1949г., по силата на поредната „реорганизация” на българския спорт, пловдивските Славия и Локомотив трябвало да бъдат обединени, за да изградят ДСО Енергия Пловдив. Допълвайки казаното относно мащабите на двата обединяващи се клуба, трябва да се спомене и това, че както Славия била по официални данни най-големият към онзи момент пловдивски клуб, по същия начин – съобразно същите официални данни, Локомотив бил най-малкият клуб в града.

Така, през октомври 1949г. Славия Пловдив имал поредното свое (външно наложено) обединение, вследствие на което приобщил клуба Локомотив. Последвала поредната смяна на името – ДСО Енергия, което няколко дни по-късно било променено на ДСО Торпедо Пловдив.

В чисто спортно отношение, цветовете на клуба оставали същите: червено-черно-бяло, нещо повече – Торпедо Пловдив не само се състезавал в същите цветове, както Славия Пловдив, но и използвал същите екипи, с които дотогава Славия играела в „А” РФГ. С много малки изключения, отборът оставал същият, както, естествено, и неговите привърженици. От страна на Локомотив дошли двама играчи (и двамата юноши на други клубове, състезавали се в Локомотив само от година време), ала най-важният принос била материалната база – стадионът-красавец „Локомотив-Спартак”, най-модерният за времето си в града (той също бил преименуван – тъй като ЖСК вече се казвал Локомотив, а Левски пък бил станал Спартак Пловдив).

С името ДСО Торпедо Пловдив отборът играл в „А” РФГ през 1950г. В течение на същата година били афиширани планове за нови реорганизации – някои от съществуващите ДСО щели да бъдат преструктурирани. Така, станало ясно, че от ДСО Торпедо щял да бъде изваден профсъюзът на транспортните работници, който щял да излъчи своя ДСО – под името Локомотив.


Специално за Пловдив, решено било в „А” РФГ да остане да се състезава отборът, който щял да се казва „Локомотив”, а пък „Торпедо” щял да бъде изпратен на трето равнище във футболната йерархия. С оглед на това, целият отбор на Славия Пловдив, състезавал се през 1950г. под името Торпедо Пловдив, бил „прехвърлен” в транспортния профсъюз. Тоест, на всеки играч се намерила формална работа в автомобилния или железопътния транспорт, така че да се запази отборът и той да продължи да играе в „А” РФГ.

Именно това се и случило: отборът, който през 1949г. играел в „А” РФГ под името Славия Пловдив, а през 1950г. играел в „А” РФГ под името Торпедо Пловдив, от новата 1951г. заиграл в „А” РФГ под името Локомотив Пловдив. Разбира се, цветовете му през цялото това време оставали неизменни – червено-черно-бяло, както неизменни били и неговите привърженици, които и през 1949г., и през 1950г., и през 1951г. препълвали трибуните на стадиона „Локомотив-Спартак” (средно по около 10 000 души посещаемост).

Вследствие на почти пълна подмяна на представителния отбор, през 1955г. Локомотив Пд отпаднал в “Б” РФГ – трябва да се каже, че от учредяването на “А” РФГ през 1948г. само два тима не били губили мястото си в елита: Локомотив Пловдив и Левски София. А един столичен всекидневник (“Вечерни новини”) изразил съжалението си, че в “Б” група отпадал “един от нашите стари и уважавани футболни отбори”.

Последвали 5 години във втора дивизия, през което време тимът достигнал до финал за Купата – 1960г. Както и в предходния си финал (1948г.), според оценките на централната преса, отборът бил подкрепян в София от около 5000 свои привърженици. В сезона 1960/61г. Локомотив се завърнал в “А” РФГ, където през сезон 1968/69г. спечелил за първи път медали – бронзови. През 1972/73г. тимът бил вицешампион, а през следващото първенство отново спечелил бронз. През 1971г. изиграл петия си финал за Купата – който отново бил неуспешен!

В сезона 1979/80г. Локомотив за втори път в историята си изпаднал в “Б” РФГ, където прекарал три години. В две от тях – 1982г. и 1983г., тимът достигал до финали за Купата, като най-сетне, при седмия си опит успял да я спечели!

Според данните от пресата, във финалния мач на 1 юни 1983г., изиграл се на Националния стадион в София, Локомотив Пловдив бил подкрепян от над 15 000 свои привърженици!Още същия сезон, обаче, тимът отпада в “Б” РФГ, моментално завръщайки се в елита (1984/85г.).

През 1991/92г. Локомотив печели бронзовите медали, а през 1998/99г. изпада за две години в “Б” РФГ, откъдето се завръща в елита по административен път посредством лиценза на кюстендилския Велбъжд. Сезонът 2003/04г. донася първата шампионска титла в историята на Локомотив Пловдив – тя се отпразнува по безпрецедентен за България начин: с тържествено шествие на привържениците от клубния стадион до Централния площад, където пред 40 000 души бива вдигната Шампионската купа! Разбира се, площадът, на който се разиграва този празник, съставлява неизменна част от ІV-ти пловдивски район.

Лятото на 2004г. добавя в клубната витрина и Суперкупа на България. През следващия сезон Локомотив Пловдив за четвърти път става бронзов медалист от първенствата на елитната група. Сезон 2018/19 изписа златна страница в историята на Локомотив. “Черно-белите” спечелиха Купата на България, побеждавайки Ботев Пловдив на финала в София с 1:0. Ален Ожболт, който отбеляза победния гол с пета, ще остане завинаги в сърцата и спомените на локомотивци! 1-ви юли 2020г. – Купата е отново черно-бяла! Бруно Акрапович и неговите възпитаници задържаха трофея в Пловдив! Локомотив се изправи срещу ЦСКА-София на националния стадион и победи столичаните след дузпи. Момчил Цветанов стана третият играч спечелил шест трофея за Купата на България в историята на Българския футбол. Именно той отбеляза петата и победна дузпа на финала.

„Торпедо“ (Пловдив)[редактиране | редактиране на кода]

Емблема на „Торпедо“ (Пловдив)

В чисто спортно отношение цветовете на отбора запазват тези на Славия, който към този момент е най-големият пловдивски отбор – червено-черно-бяло. С много малки изключения и отборът остава същият, както и неговите привърженици. От страна на Локомотив идват само двама играчи (и двамата юноши на други клубове, състезавали се в Локомотив само един сезон). Най-важният принос е материалната база – стадионът-красавец „Локомотив-Спартак“, най-модерният за времето си в града (той също е преименуван, тъй като ЖСК става Локомотив, а Левски – Спартак (Пловдив)).

С името Торпедо (Пловдив) отборът играе в „А“ група през сезон 1950. В течение на същата година се афишират планове за нови реорганизации – някои от съществуващите ДСО-та се преструктурират. От ДСО „Торпедо“ е изваден Профсъюзът на транспортните работници, който излъчва свое ДСО под името Локомотив. Впоследствие се решава в „А“ група да остане отборът на Локомотив, а пък Торпедо е изпратен в третото равнище на футболната йерархия. С оглед на това бившият вече отбор на Славия (Пловдив) e „прехвърлен“ към транспортния профсъюз. На всеки играч е намерена формална работа в автомобилния или железопътния транспорт, така че да се запази отборът и остане в елитната група.

ДФС „Локомотив“, Пловдив[редактиране | редактиране на кода]

Така отборът, който през 1949 г. играе в „А“ РФГ под името Славия Пловдив, а през 1950 г. играе в „А“ РФГ под името Торпедо Пловдив, от новата 1951 г. заиграва в „А“ РФГ под името Локомотив Пловдив. Цветовете му през цялото това време остават непроменени – червено-черно-бяло, както и неговите привърженици, които и през 1949 г., и през 1950 г., и през 1951 г. препълват трибуните на стадиона „Локомотив-Спартак“ (средно по около 10 000 души посещаемост).

Въведеният през август 1949 г. модел на „Доброволни спортни организации“ е преустановен през пролетта на 1957 г. с решение отново на ЦК на БКП. Съобразно това решение, възстановявал се териториално-производственият принцип, по който се изграждат българските спортни дружества. Така, през пролетта на 1957 г. съществуващите ДСО били трансформирани в ДФС – Дружества за физкултура и спорт, базирани в отделните райони на големите градове. Заедно с това започнал и процес на възвръщане на изконните имена: ДСО Динамо София станава ДФС Левски София, ДСО Ударник София станава ДФС Славия София, СКНА Пловдив станава АСК „Ботев“ Пловдив и т.н.

В Пловдив, на учредителното събрание на Дружеството за физкултура и спорт в ІV-ти район група привърженици предлагат дружеството на ІV-ти район да се казва ЖСК Славия, но тъй като железопътният транспорт е „прехвърлен“ да „се води“ в ІV-ти район (макар там да няма нито една жп линия), то Дружеството за физкултура и спорт на ІV-ти район получава името ДФС „Локомотив“ Пловдив. Под това име и с цветовете бяло-черно-червено този клуб се състезава и до днес. Спрямо реорганизацията от пролетта на 1957 г. трябва да се допълни, че към ДФС „Локомотив“ Пловдив се вливат ДСО „Торпедо“ и ДСО „Септември“.

В рамките на периода 1948 – 55 г. клубът се състезава в елитната футболна група. През 1953 г. дели 3 – 4 място по голова разлика, а през 1954 г. е най-високо класиралият се извънстоличен отбор. В турнира за Купата Локомотив достига на два пъти до полуфинали (1952 г., 1954 г.).

Вследствие на почти пълна подмяна на представителния отбор, през 1955 г. Локомотив Пд отпадна в „Б“ РФГ – трябва да се отбележи, че от учредяването на „А“ РФГ през 1948 г. само два отбора не били губили мястото си в елита: Локомотив Пловдив и Левски София. В този момент столичен всекидневник („Вечерни новини“) изразява съжалението си, че в „Б“ група отпада „един от нашите стари и уважавани футболни отбори“.

Настояще[редактиране | редактиране на кода]

Христо Бонев – един от основните играчи на отбора през 60-те и 70-те години на ХХ век.

Последвали 5 години във втора дивизия, през което време отборът достига до финал за Купата – 1960 г. Както и в предходния си финал (1948 г.), според оценките на централната преса, отборът е подкрепян в София от около 5000 свои привърженици. В сезона 1960/61 г. Локомотив се завъръща в „А“ РФГ, където през сезон 1968/69 г. печели за първи път медали – бронзови. През 1972/73 г. отборът става вицешампион, а през следващото първенство отново печели бронз. През 1971 г. изиграва петия си финал за Купата, който отново бил неуспешен

През 1980 г. Локомотив за втори път в историята си изпада в „Б“ РФГ, където прекарва три сезона. През последните два от тях – 1981/82 г. и 1982/83 г., отбора достига до финали за Купата на Съветската армия. Сезон 1981/82 е последният, в който турнирът е със статут на турнир за националната купа. На 12 юни 1982, на стадион „Слави Алексиев“ в гр. Плевен, пред 8000 зрители, пловдивчани играят сърцато срещу Локомотив Сф, но губят след продължения с 1:2.

През следващата година Локомотив печели първия трофей в своята историята. На полуфинал за Купата, е отстранен родният колос ЦСКА „Септемврийско знаме“, който само година по-рано елиминира на четвъртфинал в турнира за КЕШ могъщия Ливърпул. На стадиона в гр. Ихтиман локомотивци са безапелационни и печелят с 3:2, като доминират през целия мач. На 1 юни 1983 г. на Националния стадион „Васил Левски“ в София пред 25 000 зрители Локомотив побеждава на финала „Чирпан“ с 3:1 и заслужено печели първия трофей в своята историята. Отборът получава правото да представя България в Турнира за Купата на УЕФА. 1983 г. се оказва паметна и по други причини. Няколко дни след триумфа, Локомотив играе бараж за влизане/оставане в „А“ група с елитния „Черноморец“, но не успява да го премине след загуба с 1:2 в Бургас и 0:0 в Пловдив. Няколко седмици по-късно Спартак (Плевен) е изваден от „А“ РФГ заради опит за уреждане на резултат. Назначен е допълнителен бараж за влизане в „А“ РФГ между „Локомотив“ Пд и „Осъм“ Ловеч, спечелен от „Локомотив“ драматично с 2:1 след продължения. Така отборът се завръща в „А“ група, но отново изпада през следващия сезон – 1983/84.

През сезон 2001/2002 г. Велбъжд (Кюстендил) се обединява с Локомотив (Пловдив) от Първа лига (втори ешалон). Новия отбор се нарича Локомотив 1926 (Пловдив) и под това име участва в надпреварата на Висшата лига. Отборът заема мястото на „Велбъжд“ в елита, а кюстендилският тим заиграва във Втора група. В Пловдив идват и най-добрите играчи на бронзовите медалисти, начело с треньора Димитър Димитров - Херо, който се среща навръх 42-ия си рожден ден с боса на „ВАИ холдинг“ Георги Илиев, за да обсъдят летните трансфери в новия им отбор.

Основните акционери на „железничарите“ Федя Миков и Георги Христолов обявяват, че нямат нищо против Илиев да поеме клуба. Досегашният президент на „Локо“ Любомир Корадов се съгласява да не се признават резултатите от последното общо събрание, на което е бил избран на този пост. Корадов мотивира решението си с интересите на клуба, който ще мери сили с най-големите отбори у нас без да е добил право на това с игра. Поканата към Георги Илиев е отправил лично легендата на „черно-белите“ Христо Бонев, който очаква 30 000 души за първия домакински мач. Тимът на „Велбъжд“ пък бива поет от приближени на Г. Илиев и в него се обиграват предимно млади таланти.

Сезонът 2003/04 г. донася първата шампионска титла в историята на Локомотив Пловдив – тя е отпразнувана по безпрецедентен за България начин: с тържествено шествие на привържениците от клубния стадион до Централния площад, където пред 40 000 души е вдигната Шампионската купа. Лятото на 2004 г. добавя в клубната витрина и Суперкупа на България. През следващия сезон Локомотив Пловдив за четвърти път става бронзов медалист от първенствата на елитната група.

През юли 2014 г. след няколкогодишно противопоставяне на привържениците на клуба срещу начинът на управление от едноличния му собственик до този момент Константин Динев, на 7 юли 2014 г. „Сдружение Бъдеще за Локомотив“ (представляващо феновете от отбора) става притежател на 96% от акциите на отбора. От 3 юни 2015 г. собствеността на Локомотив се прехвърля на сдружението „Обединение за Локомотив“, което се захваща с управлението на отбора.

Наименования[редактиране | редактиране на кода]

  • ЖСК (1936 – 1944)
  • ЖСК „Левски“ (1944 – 1945)
  • „Локомотив“ (1945 – 1949)
  • „Енергия“ (1949)
  • „Торпедо“ (1949 – 1951)
  • „Локомотив“ (от 1951 г.)

Емблеми[редактиране | редактиране на кода]

Настоящият клубен герб представлява щит с вертикално обособена черна и червена половина. В центъра на щита в характерно графично начертание е разположена буквата „Л“. В горната си част щитът е опасан от бяла лента с надпис „Пловдив“. В долната част на щита под буквата „Л“ са поставени криле, символизиращи историческата обвързаност на клуба с железниците.

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

Национални успехи[редактиране | редактиране на кода]

Първа лига

Купа на България

Суперкупа на България

  • Bulgarian supercup.pngGold medal icon.svg Носител (2 пъти) – 2004, 2020
  • Silver medal icon.svg Финалист (2 пъти) – 2012, 2019

Купа на Съветската армия

  • Gold medal icon.svg Носител (1 път) – 1982/83

Европейски клубни турнири[редактиране | редактиране на кода]

Най-успешно Локомотив се представя в Купата на панаирните градове през сезон 1964/65: 1/32-финал – елиминира Войводина 1:1, 1:1, допълнителен мач на неутрален терен в София: 2:0; 1/16-финал – елиминира Петролул 0:1, 2:0; 1/8-финал – отпада от Ювентус 1:1, 1:1, допълнителен мач в Торино: 1:2.[3]

След равния мач в Торино италианските вестници не скриват доброто си впечатление от играта на пловдивчани. „Туто спорт“: „Ювентус“ се огъна пред българския „Локомотив“; „Ла стампа“: „Бяло-черните“ се изгубиха сред сърцатите българи; „Гадзета дело Спорт“: За Купата на панаирните градове „Ювентус“ угасна срещу българите от Пловдив.[4]

В началото на сезон 2012/13, когато отборът участва във втория предварителен кръг на турнира Лига Европа черно-белите се изправят срещу нидерландския Витес и отпадат от надпреварата след зрелищно домакинско реми 4:4 в първия мач, игран на Градския стадион в Ловеч, и загуба с 3:1 при гостуването на стадион „Гелредоме“ в Арнем (Нидерландия).[5]

През сезон 2020/21 пловдивчани се изправят срещу английския Тотнъм във втория предварителен кръг на турнира Лига Европа. Заради пандемията от Ковид-19 победителят от двубоя се излъчва в един мач, който се провежда на стадион „Локомотив“. Отборът на Тотнъм, който е финалист в турнира Шампионска лига от предходния сезон, пристига в Пловдив воден от португалския треньор Жозе Моуриньо и водещите си звезди, сред които Хари Кейн, Сон Хюн-мин и Уго Лорис. След нулево първо полувреме домакините от Локомотив откриват резултата в 71-та минута с попадение на Георги Минчев. Авансът на домакините продължава до 78-та минута, когато Хари Кейн изравнява от дузпа. Три минути по-късно англичаните правят пълен обрат, оформяйки крайния резултат – 1:2.[6]

Сезон Турнир Етап Страна Отбор Домакин Гост Резултат
1963 – 64 Купа на панаирните градове 1/16-финал Flag of Romania (1965–1989).svg Стягул Рошу 3 – 1 2 – 1 5 – 2
Купа на панаирните градове 1/8-финал Flag of Hungary.svg Дожа Уйпещ 1 – 3 0 – 0 1 – 3
1964 – 65 Купа на панаирните градове 1/32-финал Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Войводина (Нови Сад) 1 – 1 1 – 1 2 – 0 /Трети мач в София/
Купа на панаирните градове 1/16-финал Flag of Romania (1965–1989).svg Петролул 2 – 0 0 – 1 2 – 1
Купа на панаирните градове 1/8-финал Flag of Italy.svg Ювентус 1 – 1 1 – 1 1 – 2 /Трети мач в Торино/
1965 – 66 Купа на панаирните градове Първи квалификационен кръг Flag of the Czech Republic.svg Спартак (Бърно) 1 – 0 0 – 2 1 – 2
1967 – 68 Купа на панаирните градове Втори квалификационен кръг Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Партизан (Белград) 1 – 1 1 – 5 2 – 6
1969 – 70 Купа на панаирните градове Втори квалификационен кръг Flag of Italy.svg Ювентус 1 – 2 1 – 3 2 – 5
1971 – 72 Купа на УЕФА Втори квалификационен кръг Flag of East Germany.svg Карл Цайс Йена 3 – 1 0 – 3 3 – 4
1973 – 74 Купа на УЕФА Първи квалификационен кръг Flag of Malta.svg Слиема Уондърърс 1 – 0 2 – 0 3 – 0
Купа на УЕФА Втори квалификационен кръг Flag of Hungary.svg Хонвед 3 – 4 2 – 3 5 – 7
1974 – 75 Купа на УЕФА Първи квалификационен кръг Flag of Hungary.svg Раба ЕТО Гьор 3 – 1 1 – 3 4 – 4 /4 – 5 след дузпи/
1976 – 77 Купа на УЕФА Втори квалификационен кръг Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Цървена звезда 2 – 1 1 – 4 3 – 5
1983 – 84 Купа на УЕФА 1/32-финали Flag of Greece.svg ПАОК 1 – 2 1 – 3 2 – 5
1992 – 93 Купа на УЕФА 1/32-финали Flag of France (1794–1815, 1830–1974, 2020–present).svg Оксер 2 – 2 1 – 7 3 – 9
1993 – 94 Купа на УЕФА 1/32-финали Flag of Italy.svg Лацио 0 – 2 0 – 2 0 – 4
2004 – 05 Шампионска лига Втори квалификационен кръг Flag of Belgium (civil).svg Брюж 0 – 4 0 – 2 0 – 6
2005 – 06 Купа на УЕФА Втори квалификационен кръг Flag of Serbia and Montenegro (1992–2006).svg ОФК Београд 1 – 0 1 – 2 2 – 2 /ПГЧТ/
Купа на УЕФА Първи квалификационен кръг Flag of England.svg Болтън 1 – 2 1 – 2 2 – 4
2006 – 07 Интертото Втори квалификационен кръг Flag of Romania.svg Фарул (Констанца) 1 – 1 1 – 2 2 – 3
2012 – 13 Лига Европа Втори квалификационен кръг Flag of the Netherlands.svg Витес (Арнем) 4 – 4 1 – 3 5 – 7
2019 – 20 Лига Европа Втори квалификационен кръг Flag of Slovakia.svg Спартак (Търнава) 2 – 0 1 – 3 3 – 3 /ПГЧТ/
Лига Европа Трети квалификационен кръг Flag of France (1794–1815, 1830–1974, 2020–present).svg Страсбург 0 – 1 0 – 1 0 – 2
2020 – 21 Лига Европа Първи квалификационен кръг Черна гора Искра (Даниловград) N/A 1 – 0 1 – 0
Лига Европа Втори квалификационен кръг Flag of England.svg Тотнъм Хотспър 1 – 2 N/A 1 – 2
2021 – 22 Лига на конференциите Втори квалификационен кръг Flag of the Czech Republic.svg Словачко 1 – 0 0 – 1 1 – 1 /3 – 2 след дузпи/
Лига на конференциите Трети квалификационен кръг Flag of Denmark.svg Копенхаген 1 – 1 2 – 4 3 – 5

Детско-юношеска школа[редактиране | редактиране на кода]


Самият факт, че „Локомотив“ създава десетки футболисти, преминали през различните национални гарнитури на страната, говори за добра работа на детско-юношеската школа. Почти във всички първенства за подрастващи – деца, юноши младша и старша възраст – отборите на „Локомотив“ са сред челниците в страната и водещи в окръга. За първи път детски железничарски отбор влиза във финалната четворка на републиканско първенство през 1960 г. Тогава треньорът Христо Бъчваров разчита на футболисти, които скоро ще станат известни и сред мъжете – Хр. Бонев, Т. Паунов, Г. Пеев, П. Манов и други.

Особен ръст детско-юношеската школа на „Локомотив“ бележи през 70-те и 80-те години. През тези години с много любов работят Христо Бъчваров, Георги Киров, Йордан Андреев, по-късно – Атанас Ангелов. С много заслуги към детско-юношеската школа на „Локомотив“ са и Васил Анков, Чавдар Муратев, Недялко Стамболиев, Петър Харитев, Ганчо Пеев, Михаил Георгиев, Петър Базарски и много други. Открояват се и редица спортни деятели, които обикалят пловдивските улици, търсят талантливи попълнения за любимия отбор: Панайот Паришев, д-р Тодор Тотев, Борис Стойков, Жеко Койчев и други, които със своя скромен, но всеотдаен труд допринасят много за издигане на футбола в железничарското дружество.

Една от най-характерните черти на детско-юношеската школа на „Локомотив“ – за разлика от много други школи – е, че почти винаги най-добрите от подрастващите стават титуляри в представителния отбор. Тази тенденция се забелязва от десетилетия:

Христо Попов, Стефан Паунов, Георги Киров, Атанас Тодоров, Иван Лазаров, Аспарух, Методи и Васил Караяневи, Никола и Борис Белкови, Димитър Батинов, Христо Бъчваров, Хр. Бонев, Г. Пеев, Тодор Паунов, Петър Манов, Васил Валентинов, Минчо Овчаров, Красимир Чавдаров, Веселин Балевски, Ружди Керимов, Георги Загорчев, П. Станков, А. Садъков, Е. Ераносян, Хр. Колев, Емил Илиев, Рачо Килапов, Георги Димитров, Стефан Драганов...

През 1979 г. юношите младша възраст на „Локомотив“ достигат до финалния турнир в Русе и печелят третото място. Следващата година (1980) юношите от същата възрастова група донасят първата в историята на дружеството републиканска титла, след като на финала в София надиграват „Левски-Спартак“ с 4:3 (след дузпи, редовното време – 0:0). Съставът в този мач: Любен Жилков, Атанас Тосков, Георги Танев, Минко Иванов, Асен Юмеров, Петър Бумбаров, Иван Петков, Иван Дивров (Георги Попов), Ем. Илиев, Хр. Колев, Ангел Костадинов. Дял за успеха имат също Васил Палавуров, Валентин Вълков, Стойчо Мазгалов, Васил Джонджоров, разбира се, и треньорите Атанас Ангелов и Иван Андреев.

През 1981 г. същите тези футболисти достигат до финалната четворка при юношите – старша възраст, въпреки че са с година-две по-малки от своите противници. През 1982 г. юношите старша възраст на „Локомотив“ (с треньор Чавдар Муратев) са отново сред най-добрите в страната. Малко не им достига до шампионската титла. Заемат второто място след „Тракия“. Следващата година отборът е отново втори в републиканското първенство (след ЦСКА). Малко юношески отбори в България могат да се похвалят с такова постоянство за толкова продължително време.

1985 г. носи нов връх. „Локомотив“ за втори път е републикански шампион по футбол – този път за деца. Във финалния турнир, който се провежда в Пловдив, младите локомотивци постигат три убедителни победи: над ЦСКА „Септемврийско знаме“ с 6:1, над „Пирин“ с 4:0 и над ЖСК „Спартак“ с 5:4 и заслужено застават на най-високия връх. Съставът на този отбор, от който с надежда се очакват попълнения за представителния е: Стоян Лулчев, Кирил Рудов, Димитър Радев, Лазар Тръпчев, Васил Гергевски, Михаил Юмерски, Румен Татаров, Георги Будев, Стефан Иванов, Георги Армазов, Тодор Милев, Валентин Вълков, Иван Витков, Димитър Иванов, Димитър Чобанов, Стоян Делчев, Тодор Капитански, Васил Бибилеков, Петър Секулов, Пламен Маджаров. Треньори: Атанас Ангелов и Петър Базарски.

Юношите на „Локомотив“ се представят много добре и на международното поле, и в своя клуб, и в националния отбор. През 1976 г., на турнир за юноши до 18 години на остров Корсика, младите пловдивчани постигат три впечатляващи резултата срещу националните отбори: с Югославия 2:1, с Франция 1:1 и с Мароко 0:0. През 1981 г. те печелят големия международен турнир в Хановер, където участват много силни отбори от цял свят. Показателен е фактът, че след този турнир отборът получава покани да гостува в Барселона и Калифорния. Наближават стотина юношите на „Локомотив“, преминали през младежкия национален отбор, през националните отбори за юноши младша и старша възраст. Просто не е възможно да ги изброяваме. Ще споменем само, че рекордьор по участия в „А“ юношеския ни отбор е Аян Садъков – 40 мача (15 гола), Красимир Манолов има 37 мача и 13 гола, Веселин Балевски – 30, Николай Курбанов – 27 с 6 гола и т.н. Красимир Манолов е участник в българския юношески национален отбор, спечелил купата на УЕФА в XXVII първенство на Стария континент.

Ето какво пише журналистът Асен Виденов във вестник „Старт“: „Колкото и да „раздава“ на другите, „Локомотив“ създава много! Създава добри млади играчи, най-силните от който остават верни на своя клуб...“

Стадион „Локомотив“[редактиране | редактиране на кода]

Стадион „Локомотив“ през април 2022 г.
Централната трибуна на стадиона

Стадион „Локомотив“ е разположен в парк Лаута (в югоизточната част на Пловдив). Той е част от спортен комплекс Локомотив, състоящ се от стадион с лекоатлетическа писта, три помощни терена, тенис кортове, зала за волейбол и закрита лекоатлетическо хале.

Капацитетът на стадион „Локомотив“ е около 12 000 души (до 2004 г. e с капацитет 18 600 седящи места). Централната трибуна на стадиона е покрита с козирка. Размерът на игралното поле е 105,3 м на дължина и 71,4 м на ширина. Теренът е основно ремонтиран през 2016 г. Съоръжението разполага с осветителната система с мощност от 1898 лукса.[7][8]

История[редактиране | редактиране на кода]

През 19411942 г. с помощта на БДЖ започва изграждането на масивна трибуна за 7000 зрители на игрището на „Левски Пловдив“ (между Асеновградско шосе и ЖП коловозите) и на 11 юли 1943 г. за първи път се провеждат състезания на него. Единствен в града и окръга до 1954 г. в продължение на 11 години на него се провеждат и организират всички големи спортни празненства и състезания.[9]

Днешният стадион „Локомотив“ е завършен през 1982 г. Десет години преди това са изградени намиращите се в непосредствена близост помощни тренировъчни терени, а в средата на 70-те е построена хандбалната зала, намираща се също в спортния комплекс. При построяването си, капацитетът му е предвиден да побира 24 000 души.

Първият мач изигран на стадион „Локомотив“ е на 6 септември 1982 г., когато Локомотив Пловдив побеждава Нефтохимик Бургас с 4:1.[10]

Рекордното посещение е през 1983 г., когато „Черноморец“ гостува на Локомотив, в мач за влизане в елитната група. Стадионът побира 33 000 души, а поне 6000 остават извън неговите рамки.

Привърженици[редактиране | редактиране на кода]

Привържениците на Локомотив по време на Пловдивското дерби

Черно-белите фенове са сред водещите в България по организираност и численост. Неслучайно и първият организиран фенклуб на привърженици в България е този на Локомотив Пловдив. Той е официално учреден на 11 май 1988 г. ставайки първият фенклуб на български футболен тим.[11]

Най-старата фенска фракция е основана в началото на 1992 г. под името „Tequila Boys“ като съществува и до днес, но с друго наименование – „The Usual Suspects“.[12]

Всички организирани групи от фенове на Локомотив са обединени под името „Lauta Army“.

Привържениците на клуба, които живеят извън България също са организирани във фенклубове – в САЩ, Великобритания, Франция, Германия, Испания и други страни, в които има българска диаспора. Фенклубовете извън страната са обединени от 2015 г. под името „World Wide Locos“.[13]

Рекордни посещения[редактиране | редактиране на кода]

  • Рекордът за най-голяма домакинска публика на мач в „Б“ група принадлежи на привържениците на Локомотив Пловдив. На 15 март 1983 г. Локо Пловдив играе дербито си с Берое (Стара Загора) пред над 40 000 зрители на стадион „9-и септември“ (сега „Пловдив“). Пловдивският любимец с Христо Бонев в състава си бие с 2:1 заралии, а пръскащият се по шевовете стадион остава в историята на родния футбол като мачът, събрал най-голямата маса от футболни запалянковци.[14]
  • Рекордът за най-голяма гостуваща публика също принадлежи на феновете на Локомотив Пловдив. На 11 август 1983 г. отборът печели бараж-квалификация за влизане в „А“ група играна в София срещу Осъм (Ловеч).[15] Черно-белите бият с 2:1 след продължения и голове на Аян Садъков и Едуард Ераносян. Над 35 000 запалянковци от Пловдив окупират софийския стадион „Васил Левски“.[16] Това е абсолютният рекорд за гостуваща публика и то поставен в „Б“ група, което спомага за изграждането на образа на локо-публиката като най-вярна в страната. Неописуема гледка представлява връщането от София до Пловдив по автомагистрала Тракия – огромни, километрови колони от всевъзможни МПС-та с надути клаксони, шум и еуфория до небето.
  • Феновете на Локомотив Пловдив държат рекорда и за най-голяма гостуваща публика в „Б“ група. На 22 юни 1985 г. около 10 – 12 000 пловдивчани посещават Казанлък в мач от „Б“ група на стадион „Цвятко Радойнов“ срещу отбора на Розова долина, за да подкрепят своя отбор в последната му крачка към „А“ РФГ. Черно-белите печелят с 0:3 с голове на Садъков, Бурнарски и Ераносян.[17][18]

Приятелства[редактиране | редактиране на кода]

  • Феновете на Локомотив имат силно приятелство с привържениците на италианския Наполи. В много случаи фенове на двата отбора пътуват, за да гледат мачове на любимите си отбори заедно.[19][20]

Съперничества[редактиране | редактиране на кода]

  • Най-големият съперник на Локомотив е Ботев (Пловдив). Мачовете между двата клуба са известни като Пловдивското дерби и датират от 30-те години на ХХ век.[21] Двубоите между двата противника винаги са с огромен заряд и страхотна атмосфера по трибуните.

Играчи[редактиране | редактиране на кода]

Към 2 юли 2022 г.

Състав 2022/2023[редактиране | редактиране на кода]

Вратари
01 Flag of Bulgaria.svg Илко Пиргов
23 Flag of Croatia.svg Динко Хоркаш
Защитници
03 Flag of Brazil.svg Луан
04 Flag of Bulgaria.svg Мартин Паскалев
05 Flag of Bulgaria.svg Тодор Павлов
13 Flag of Brazil.svg Матеус Силва
19 Flag of Bulgaria.svg Александър Василев
20 Flag of Serbia.svg Милош Петрович
50 Flag of Croatia.svg Йосип Томашевич
91 Flag of the Republic of the Congo.svg Райън Бидунга
Халфове
06 Flag of Bulgaria.svg Сами Мехмедов
07 Flag of Belgium (civil).svg Бабакар Дион
09 Flag of Bulgaria.svg Бирсент Карагарен
10 Flag of Brazil.svg Джовани
15 Flag of Côte d'Ivoire.svg Пиер Зебли
25 Flag of Bulgaria.svg Христо Иванов
33 Flag of Bulgaria.svg Георги Каракашев
34 Flag of Bulgaria.svg Петър Витанов
39 Flag of Bulgaria.svg Иван Сулев
Нападатели
11 Flag of Bulgaria.svg Ивайло Димитров
14 Flag of Bulgaria.svg Димитър Илиев Captain sports.svg
21 Flag of Brazil.svg Евандро
99 Flag of Bulgaria.svg Преслав Боруков

Спортно-технически щаб[редактиране | редактиране на кода]

Длъжност Име
Старши треньор Flag of Bulgaria.svg Александър Томаш
Помощник-треньор Flag of Bulgaria.svg Константин Мирчев
Треньор на вратарите Flag of Bulgaria.svg Тодор Кючуков
Лекар Flag of Bulgaria.svg Константин Павлов
Кинезитерапевт Flag of Bulgaria.svg Славчо Меченов
Кинезитерапевт Flag of Bulgaria.svg Димитър Клисаров
Кинезитерапевт Flag of Bulgaria.svg Благой Вангелов
Администратор Flag of Bulgaria.svg Тома Цилев
Пресаташе Flag of Bulgaria.svg Николай Тънковски
Домакин Flag of Bulgaria.svg Здравко Драгоев

Замразени номера[редактиране | редактиране на кода]

No. Играч Националност Позиция Дебют Последен мач Източник
8 Христо Бонев Flag of Bulgaria.svg България Атакуващ полузащитник 5 юни 1965 15 октомври 1983 [22]

Футболист на годината[23][редактиране | редактиране на кода]

Година Победител
2006 Flag of Bulgaria.svg Стоян Колев
2007 Flag of Brazil.svg Даксон да Силва
2008 Flag of Bulgaria.svg Йордан Милиев
2009 Flag of Bulgaria.svg Кирил Акалски
2010 Flag of Bulgaria.svg Здравко Лазаров
2011 Flag of Bulgaria.svg Здравко Лазаров
2012 Flag of Bulgaria.svg Христо Златински
2013 Flag of Bulgaria.svg Мартин Камбуров
2014 Flag of Bulgaria.svg Мартин Камбуров
2015 Flag of Bulgaria.svg Мартин Камбуров
 
Година Победител
2016 Flag of Bulgaria.svg Мартин Камбуров
2017 Flag of Bulgaria.svg Мартин Камбуров
2018 Flag of Bulgaria.svg Димитър Илиев
2019 Flag of Bulgaria.svg Димитър Илиев
2020 Flag of Bulgaria.svg Димитър Илиев
2021 Flag of Bulgaria.svg Димитър Илиев

Класиране по сезони[редактиране | редактиране на кода]

Първа професионална футболна лига„А“ футболна група„Б“ футболна група„А“ футболна група„Б“ футболна група„А“ футболна група„Б“ футболна група„А“ футболна група„Б“ футболна група„А“ футболна група

Последни 10 сезона[редактиране | редактиране на кода]

Сезон Група Място М П Р З Г.Р. Т Купа на България Суперкупа на България EKT Голмайстор [24]
2012/13 А ФГ 9 30 10 9 11 37:34 39 1/16 финал Финалист - Рангел Абушев /8 гола/
2013/14 А ФГ 7 38 15 5 18 49:55 50 1/2 финал - - Мартин Камбуров /20 гола/
2014/15 А ФГ 10 32 9 5 18 28:52 32 1/2 финал - - Мартин Камбуров /13 гола/
2015/16 А ФГ 5 32 15 4 13 40:45 49 1/8 финал - - Мартин Камбуров /18 гола/
2016/17 Първа Лига 5 36 14 10 12 50:52 52 1/4 финал - - Мартин Камбуров /17 гола/
2017/18 Първа Лига 8 36 11 11 14 35:48 44 1/16 финал - - Димо Бакалов /9 гола/
2018/19 Първа Лига 10 34 10 8 16 37:40 38 Носител на Купата - Лига Европа Димитър Илиев /9 гола/
2019/20 Първа Лига 5 31 15 8 8 53:35 53 Носител на Купата Финалист Лига Европа Димитър Илиев /12 гола/
2020/21 Първа Лига 2 31 17 10 4 48:23 61 1/4 финал Носител на Купата Лига на конференциите Димитър Илиев /13 гола/
2021/22 Първа Лига 9 32 9 11 12 36:43 38 1/4 финал - - Димитър Илиев /13 гола/

Почетни листи[редактиране | редактиране на кода]

Най-много мачове[редактиране | редактиране на кода]

Христо Бонев – рекордьор по изиграни мачове и отбелязани голове за Локомотив Пловдив.[25]
Име Период Мачове
1 Flag of Bulgaria.svg Христо Бонев 1963 – 1967
1968 – 1979
1982 – 1984
404
2 Flag of Bulgaria.svg Георги Василев 1965 – 1980 386
3 Flag of Bulgaria.svg Станчо Бончев 1962 – 1967
1969 – 1980
331
4 Flag of Bulgaria.svg Ганчо Пеев 1966 – 1981 327
5 Flag of Bulgaria.svg Илко Бекяров 1959 – 1973 314
6 Flag of Bulgaria.svg Недялко Стамболиев 1967 – 1978 290
7 Flag of Bulgaria.svg Тодор Иванов 1971 – 1980 237
8 Flag of Bulgaria.svg Аян Садъков 1978 – 1989
1992 – 1994
228
9 Flag of Bulgaria.svg Мартин Камбуров 2000 – 2001
2002 – 2006
2007 – 2008
2013 – 2014
2014 – 2017
227
10 Flag of Bulgaria.svg Васил Анков 1965 – 1973 220
Мартин Камбуров е 4-кратен голмайстор на Първа лига с Локомотив Пловдив.

Най-много голове[редактиране | редактиране на кода]

Име Период Голове
1 Flag of Bulgaria.svg Христо Бонев 1963 – 1967
1968 – 1979
1982 – 1984
180
2 Flag of Bulgaria.svg Мартин Камбуров 2000 – 2001
2002 – 2006
2007 – 2008
2013 – 2014
2014 – 2017
145
3 Flag of Bulgaria.svg Георги Василев 1965 – 1980 115
4 Flag of Bulgaria.svg Иван Кънчев 1956 – 1969 73
5 Flag of Bulgaria.svg Аян Садъков 1978 – 1989
1992 – 1994
66
6 Flag of Bulgaria.svg Едуард Ераносян 1978 – 1988
1993 – 1995
64
7 Flag of Bulgaria.svg Димитър Илиев 2004 – 2009
2018 –
63
8 Flag of Bulgaria.svg Стефан Драганов 1985 – 1991
1995 – 1997
54
9 Flag of Bulgaria.svg Георги Димитров 1983 – 1991
1994 – 2001
46
10 Flag of Bulgaria.svg Христо Колев 1982 – 1988
1997 – 1998
40
Димитър Илиев е Футболист № 1 на България за 2019 и 2020 г. Той е капитан и лидер на отбора в последните години.

Голмайстори на „А“ група[редактиране | редактиране на кода]

Име Сезон Голове
Flag of Bulgaria.svg Едуард Ераносян 1983/84 19
Flag of Bulgaria.svg Мартин Камбуров 2003/04 25
Flag of Bulgaria.svg Мартин Камбуров 2004/05 27
Flag of Bulgaria.svg Мартин Камбуров 2013/14 20
Flag of Bulgaria.svg Мартин Камбуров 2015/16 18

Футболист №1 на България[редактиране | редактиране на кода]

Име Година
Flag of Bulgaria.svg Христо Бонев 1969
Flag of Bulgaria.svg Христо Бонев 1972
Flag of Bulgaria.svg Христо Бонев 1973
Flag of Bulgaria.svg Димитър Илиев 2019
Flag of Bulgaria.svg Димитър Илиев 2020
  • Данните са до 25 май 2022.

Известни футболисти[редактиране | редактиране на кода]

1940-те – 1950-те години

Христо БъчваровИван ЛазаровХристо ПоповНикола АровПетър СъбевСтефан ПауновАндрея КошеровГеорги КировАспарух КараяневАтанас ТодоровДимитър БатиновТодор ФинковДимитър СтанчевНиколай МилковТодор АтлиевПетър КолевКирил МинковДавид ПоповБорис Белков

1960-те – 1970-те години

Иван КънчевИлия БекяровИван БояджиевДимитър ГрънчаровСтанчо БончевГеорги МицинДимитър МулетаровСпас ИлиевИван МаноловТодор ПауновВасил АнковГеорги ВасилевГанчо ПеевНедялко СтамболиевГеорги ВълковМихаил ГеоргиевКоста БосаковТодор ИвановНиколай КурбановВладимир ФатовИван КючуковКрасимир МаноловРужин КеримовМинчо ОвчаровЙордан КичековХристо Бонев

1980-те – 1990-те години

Аян СадъковЕдуард ЕраносянХристо СотировИван МариновХристо КолевАльоша БайрактаровЛюбомир БурнарскиФедя МиковГеорги ЙордановЛюбен ЖилковИван БеделевДимитър КалкановГеорги ДимитровГеорги КарушевГеорги ФидановГеорги ТашевЮлиян ДжевизовКрасимир КостовПетър ПашевМихаил ЮмерскиКостадин ВидоловВалентин ВълчевСтефан ЛулчевИван ГоведаровГеорги ИвановАлександър РадевЛазар ВъчковВасил КамбуровВасил КръстевЙовко ИвановВасил КолевСтоян КолевАтанас ГеоргиевДанаил Бачков

2000-те – 2010-те години

Дончо ДоневЛюбослав ПеневТраян ДянковМитко ТрендафиловМетоди СтойневКирил КотевАлександър ТунчевВладимир ИвановИван ПасковХристо ЗлатинскиЙордан МилиевИван ИвановКрасимир ДимитровМартин КамбуровГеорги ИлиевЙордан ТодоровЗдравко ЛазаровЙордан ГосподиновМихаил ВенковДаниел ГеоргиевМартин РайновПламен КрумовИван ГорановДимо БакаловИлко ПирговМартин ЛуковДимитър ИлиевБирсент КарагаренПарвизджон УмарбаевВанчо ТраяновМилош ПетровичДинис АлмейдаЕкундайо ДжаейобаЗоран БалдовалиевДаксон да СилваЕвертон Джилио – ТомГара ДембелеБазил де КарвальоАлен Ожболт

Шампионски отбор – сезон 2003/04[редактиране | редактиране на кода]

Сезон 2003/2004
Играч Позиция
Вратари
1 Flag of Bulgaria (bordered).svg Васил Камбуров Вратар
12 Flag of Bulgaria (bordered).svg Румен Попов Вратар
32 Flag of Bulgaria (bordered).svg Красимир Петков Вратар
Защитници
2 Flag of Bulgaria (bordered).svg Владимир Иванов Десен бек
3 Flag of Bulgaria (bordered).svg Александър Тунчев Централен защитник
4 Flag of Bulgaria (bordered).svg Георги Петров Централен защитник
5 Flag of Bulgaria (bordered).svg Петър Колев Централен защитник
6 Flag of Bulgaria (bordered).svg Кирил Котев Централен защитник
17 Flag of Bulgaria (bordered).svg Несим Нешадов Централен защитник
20 Flag of Bulgaria (bordered).svg Иван Пасков Централен защитник
24 Flag of North Macedonia.svg Роберт Петров Ляв бек
Полузащитници
4 Flag of Bulgaria (bordered).svg Недялко Хубенов Десен халф
7 Flag of North Macedonia.svg Жарко Серафимовски Десен халф
9 Flag of Bulgaria (bordered).svg Светослав Бърканичков Атакуващ халф
10 Flag of Bulgaria (bordered).svg Атанас Георгиев Атакуващ халф
11 Flag of Bulgaria (bordered).svg Мартин Камбуров Атакуващ халф
14 Flag of Bulgaria (bordered).svg Велко Христев Десен халф
16 Flag of Bulgaria (bordered).svg Димитър Ценовски Дефанзивен халф
16 Flag of Bulgaria (bordered).svg Иво Михайлов Атакуващ халф
17 Flag of North Macedonia.svg Ванчо Траянов Атакуващ халф
19 Flag of Bulgaria (bordered).svg Красимир Димитров Дефанзивен халф
19 Flag of Bulgaria (bordered).svg Добрин Орловски Дефанзивен халф
21 Flag of Bulgaria (bordered).svg Георги Илиев Атакуващ халф
22 Flag of Bulgaria (bordered).svg Траян Дянков Десен халф
25 Flag of Serbia.svg Иван Кризманич Дефанзивен халф
Flag of North Macedonia.svg Деян Постоловски Халф
Нападатели
9 Flag of North Macedonia.svg Бобан Янчевски Централен нападател
10 Flag of Serbia.svg Дарко Спалевич Централен нападател
13 Flag of Bulgaria (bordered).svg Методи Стойнев Централен нападател
15 Flag of Serbia.svg Нешко Милованович Централен нападател
18 Flag of Bulgaria (bordered).svg Явор Въндев Ляво/дясно крило
23 Flag of Nigeria.svg Екундайо Джайеоба Централен нападател
Треньорски щаб
Flag of Bulgaria (bordered).svg Едуард Ераносян Старши треньор
Flag of Bulgaria (bordered).svg Иван Маринов Помощник-треньор
Flag of Bulgaria (bordered).svg Георги Василев Помощник-треньор
Flag of Bulgaria (bordered).svg Любомир Шейтанов Треньор на вратарите

С най-много мачове – сезон 2003/04[редактиране | редактиране на кода]

Известни привърженици[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Галов, Николай. Знаете ли защо футболистите на Локомотив (Пд) са наричани „смърфовете“?. // www.tribunaplovdiv.bg. Посетен на март 23, 2017.
  2. bgclubs.eu
  3. На тази дата преди 49 години, пловдивското “Юве” надигра “Ювентус”
  4. Когато Локо делеше мегдан с Ювентус
  5. Локо (Пд) се сбогува с Лига Европа след неприятно поражение в Холандия
  6. Скандален немски рефер посече Локо Пловдив срещу Тотнъм
  7. “Хит” ООД
  8. Официален сайт на Локомотив Пловдив
  9. Стадионите: Старият "Локомотив" е красавецът на Пловдив
  10. 30 ГОДИНИ СТАДИОН „ЛОКОМОТИВ”.
  11. 25 години Клуб на Привържениците на Локомотив Пловдив
  12. Lauta Hools чества 20 години
  13. Локомотивците в чужбина: Forza Loko, Viva Locos!!!
  14. В. „Отечествен глас“, 17 март 1983 г.
  15. През 1982/83 г. се местим на Лаута, печелим първата Купа, играем 2 баража и постаявяме рекорд по посещаемост на чужд терен
  16. В. „Отечествен глас“, 14 август 1983 г.
  17. В. „Отечествен глас“, 23 юни 1985 г.
  18. В. „Искра“, Казанлък, 28 юни 1985 г.
  19. Фен организацията на Локо "Наполетани" чества 15 годишнина
  20. Фенове на Наполи подкрепяха Локомотив вчера
  21. Дербито на Пловдив - Куриози от ранните времена
  22. Замразените номера на великите
  23. АКЦЕНТИТЕ ОТ “ЧЕРНО-БЯЛА КОЛЕДА” 2020
  24. Players - First League - Bulgaria - Results, fixtures, tables and news - Soccerway. // int.soccerway.com. Посетен на 12 май 2022.
  25. Български легенди >> Христо Бонев
  26. В Локо почетоха Слона и бронза от 92-а
  27. Ирмена Чичикова със „Златна мечка“
  28. Фенклубът на Локо поздрави Ирмена Чичикова за Златната мечка
  29. 12 000 лева събра изложба за "Локо"
  30. ТРАДИЦИИ В ЧЕРВЕНО-ЧЕРНО-БЯЛО
  31. Зума проправи пътя на другите големи осмици
  32. ТРАДИЦИИ В ЧЕРВЕНО-ЧЕРНО-БЯЛО
  33. Известен пловдивчанин празнува златна сватба на приказно място
  34. Известен режисьор подкрепи кампанията на фенклуба на Локо
  35. Александър Русев облече звезда на кеча с фланелка на Локомотив!
  36. Васил Миленчев е най-добър съдия на сабя в света за 2020 година
  37. От "Лаута" към наш представител в Токио: Локо Пловдив, дори на края на света!
  38. Мико Кузманов пред dsport: Готов съм да не ходя на мач, само Локо Пд да продължава да бие
  39. Рекордьор на България: Кръвта вода не става! Поколения наред и завинаги - само Локо!
  40. Габи Петрова и Драго Симеонов с призив към феновете на Локомотив
  41. Йосиф Миладинов бе зарадван от любимия си Локо Пловдив

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]