Български владетели
(пренасочване от Списък на български владетели)
Направо към навигацията
Направо към търсенето
|
Списък по исторически период[редактиране | редактиране на кода]
| Титла | Име | Династия | Династичен герб | Години на управление | Бележки | ||
|---|---|---|---|---|---|---|---|
Владетели на Велика България[редактиране | редактиране на кода] | |||||||
| Хан (патриций)[1] | Кубрат (Курт) | род Дуло | — | 632 – 665 | [2] Основател на Велика България | ||
| Хан[1] | Батбаян (Безмер) | род Дуло | — | 665 – 668 | [2] | ||
Владетели на Първата българска държава[редактиране | редактиране на кода] | |||||||
| Хан[1] | Аспарух | род Дуло | — | 681 – 700 | Основател на Дунавска България. Син на хан Кубрат | ||
| Хан[1] (кесар) | Тервел (Тривелий) | род Дуло | — | 700 – ок. 718 | Син на хан Аспарух | ||
| Хан[1] | Кормесий | род Дуло | — | ок. 718 / 738 | Първороден син на хан Тервел | ||
| Хан[1] | Севар | род Дуло | — | 738 – 753 | Син на хан Кормесий. Убит от боилите за провизантийска политика | ||
| Хан[1] | Кормисош | род Вокил | — | 753 / 756 | |||
| Хан[1] | Винех | род Вокил | — | 753 – 760 | Убит заедно с рода си за провизантийска политика | ||
| Хан[1] | Телец | род Угаин | — | 760 – 763 | Убит от боилите след военно поражение | ||
| Хан[1] | Сабин | род Вокил | — | 763 – 765 | Детрониран от народен събор за провизантийска политика | ||
| Хан[1] | Умор | род Вокил | — | 765 – управлява само 40 дни | Син на хан Савин. Свален с бунт, за да не провежда провизантийска политика | ||
| Хан[1] | Токту | род Угаин | – | 765 – управлява няколко месеца | Внук на хан Севар. Детрониран и убит заедно с брат си от провизантийската аристокрация | ||
| Хан[1] | Паган | неизвестен род | — | 765 – 766 | Син на хан Винех. Убит от слугите си за провизантийската си политика | ||
| Хан[1] | Телериг | неизвестен род | — | 766 – 777 | Син на хан Тервел и брат на хан Кормесий | ||
| Хан[1] | Кардам | неизвестен род | — | 777 – 803 | Син на хан Телериг | ||
| Хан[1] | Крум (Крун) | неизвестен род, може би Дуло | — | 803 – 814 | Син на хан Токту. Пръв владетел от Крумовата династия | ||
| Хан (канасубиги) | Омуртаг | Крумова династия, вероятно част от Дуло | — | 814 – 831 | Син на хан Крум | ||
| Хан (канасубиги) | Маламир | Крумова династия, вероятно част от Дуло | — | 831 – 836 | Син на хан Омуртаг | ||
| Хан[1] | Пресиян I | Крумова династия, вероятно част от Дуло | — | 836 – 852 | Племенник на хан Маламир | ||
| Княз[1] / | Борис I (Михаил) | Крумова династия, вероятно част от Дуло | — | 852 – 864 – хан 864 – 889 – княз |
Син на хан Пресиян | ||
| Княз | Владимир (Расате) | Крумова династия, вероятно част от Дуло | — | 889 – 893 | Първороден син на княз Борис I | ||
| Цар | Симеон I | Крумова династия, вероятно част от Дуло | — | 893 – 913 – княз 913 – 918 – василевс на българите 918 – 927 – василевс на българите и ромеите |
Син на княз Борис I и брат на княз Владимир | ||
| Цар | Петър I (Свети цар Петър) | Крумова династия, вероятно част от Дуло | — | 927 – 969 | Син на Симеон I | ||
| Цар | Борис II | Крумова династия, вероятно част от Дуло | — | 969 – 971 | Първороден син на цар Петър I | ||
| Колективно наместничество на комитопулите | Давид, Мойсей, Арон, Самуил | Комитопули | — | 971 – 977 | Синове на Комит Никола | ||
| Цар | Роман | Крумова династия, вероятно част от Дуло | — | 977 – 997 | Син на цар Петър I, брат на цар Борис II | ||
| Цар | Самуил* – | Комитопули | — | 997 – 1014 | Син на Комит Никола | ||
| Цар | Гавраил Радомир* | Комитопули | — | 1014 – 1015 | Син на цар Самуил | ||
| Цар | Иван Владислав | Комитопули | — | 1015 –1018 | Братовчед на цар Гаврил Радомир | ||
| Княз | Пресиян II-Фружин* | Комитопули | — | 1018 | Син на цар Иван Владислав | ||
Владетели при въстания срещу византийската власт[редактиране | редактиране на кода] | |||||||
| Цар | Петър II (Делян) | Комитопули, | — | 1040 – 1041 | Син на цар Гаврил Радомир | ||
| Цар | Петър III (Константин Бодин) | Комитопули, | — | 1072 | най-малкият син на зетския крал Михаил от династията Воиславлевичи. Внук на Теодора Косара и Иван Владимир. | ||
| Цар | Нестор | ?, | — | 1074 | Вдига въстание против ромейската власт в Северна България. | ||
| Цар | Добромир | ?, | — | 1079 | Вдига въстание против ромейската власт в Месемврия. | ||
Владетели на Втората българска държава[редактиране | редактиране на кода] | |||||||
| Цар | Петър IV (Тодор) | Асеневци | .svg){kind=small} |
1185 – 1197 | |||
| Цар | Иван Асен I (Белгун) | Асеневци | |
1190 – 1196 | Брат на цар Петър IV | ||
| узурпатор | Добромир Хриз | ? | - | 1185 - 1203 | Самостоятелен владетел в Просек. | ||
| Цар | Иванко | Асеневци | |
1196 | Братовчед на цар Иван Асен I и негов убиец.Впоследствие се обявява за независим владетел във Видинско. | ||
| севастократор | Стрез | Асеневци | 1207 - 1219 | Самостоятелен владетел в Просек. | |||
| деспот | Алексий Слав | Асеневци | 1207 - 1230 | Самостоятелен владетел в Мелник. | |||
| Цар | Калоян (Йоаница) | Асеневци | |
1197 – 1207 | Брат на царете Асен и Петър | ||
| Цар | Борил | Асеневци | |
1207 – 1218 | Според някои е узурпатор. Племенник на Асен, Петър и Калоян | ||
| Цар | Иван Асен II | Асеневци | |
1218 – 1241 | Син на цар Иван Асен I | ||
| Цар | Коломан (Калиман) I Асен | Асеневци | |
1241 – 1246 | Регентски съвет | ||
| Цар | Михаил II Асен | Асеневци | |
1246 – ок. 1253 – регенти ок. 1253 – 1256 – цар |
Регентски съвет, начело с Ирина Комнина; после самостоятелно | ||
| Цар | Калиман II | Асеневци | |
1256 | |||
| Цар | Ростислав Михайлович | тъст на Михаил II Асен | 1256 – 1261 | ||||
| Цар | Мицо Асен | Мицо / Асеневци | — | 1256 – 1263 | |||
| Цар | Константин I Асен | Тих / Асеневци | — | 1257 – 1277 | |||
| Император | Яков Светослав | Асеневци | — | 1262 – 1276 | Обявява се за независим владетел на Видинско. | ||
| Цар | Ивайло (по прякор Бърдоквата) | ? | — | 1278 – 1279 | |||
| Цар | Иван Асен III | Мицо / Асеневци | — | 1279 – 1280 | Син на цар Мицо Асен | ||
| Цар | Георги I Тертер | Тертеровци |  |
1280 – 1292 | |||
| Цар | Шишман I | Шишмановци / Асеневци | — | 1280 – 1313 | Видински деспот, наследник на Асеневци. Обявява се за цар, но признава върховенството на Търново | ||
| Цар | Смилец | Смилец |  |
1292 – 1298 | |||
| Цар | Йоан Смилец | Смилец | |
1298 – 1300 | Регентски съвет, начело с майка му Смилцена, а после с деспот Елтимир | ||
| Цар | Чака | татарин, потомък на Чингис хан / Тертеровци | — | 1299 – 1300 | |||
| Цар | Теодор Светослав (Светослав Тертер) | Тертеровци | |
1300 – 1321 | |||
| Цар | Михаил | Тих / Асеневци | — | 1301 | Син на Константин I Асен и Мария Палеологина | ||
| Цар | Георги II Тертер | Тертеровци | |
1321 – 1322 | |||
| Цар | Михаил III Шишман Асен | Шишмановци / Асеневци | — | 1323 – 1330 | |||
| Цар | Иван Стефан | Шишмановци / Асеневци | — | 1330 – 1331 | |||
| Цар | Иван Александър | Шишмановци (Срацимировци) |  |
1331 – 1371 | |||
| Цар | Белаур | Шишмановци / Асеневци | — | 1331 – 1336 | Брат на Михаил III Шишман. Управлява Видинската област, убит след война с Търново | ||
| Цар | Михаил Асен | Шишмановци / Асеневци | — | 1336 – 1354 | Син на Иван Александър, обявен за съцар в Търново | ||
| Цар | Иван Асен IV | Шишмановци / Асеневци | — | 1336 – 1349 | Син на Иван Александър, обявен за съцар в Преслав | ||
| Цар | Иван Срацимир | Шишмановци (Срацимировци) | |
1336 – 1355 – съцар 1355 – 1396 – цар |
Обявен за съцар. Управлява Видинското царство с прекъсване | ||
| Цар | Шишман II | Шишмановци / Асеневци | — | 1341 | Син на Михаил III Шишман. Непризнат в България, признат във Византия (в емиграция) | ||
| Севастократор | Момчил | — | 1341 | Самостоятелен владетел на Беломорска област. | |||
| Цар | Иван Шишман | Шишмановци (Срацимировци) | |
1371 – 1395 | Управлява Търновското царство | ||
| Цар | Иван Асен V | Шишмановци (Срацимировци) | |
1371 – 1388 | Брат на Иван Шишман, известен и като цар Ясен | ||
| Цар | Фружин | Шишмановци (Срацимировци), потомък на Иван Шишман | |
1393 – 1417 | Умира в изгнание без да управлява | ||
| Цар | Константин II Асен | Шишмановци (Срацимировци) | |
1396 – 1422 | Умира в изгнание без да управлява | ||
Владетели при въстания срещу османската власт[редактиране | редактиране на кода] | |||||||
| Цар | Константин II Асен, Константин С(т)рацимир | Шишмановци (Срацимировци), единствен син на цар Иван Срацимир |
1598 | ||||
| Цар | Фружин | Шишмановци (Срацимировци), син на цар Иван Шишман. Бори се над 40 години за престола и освобождението на България. |
1598 | ||||
| Цар | Шишман III, Тодор Балина | Шишмановци (Срацимировци), вероятно потомък на Фружин | |
1598 | |||
| Цар | Ростислав Стратимирович | Шишмановци (Срацимировци) | |
1686 | |||
| Крал | Петър Карпош | Обявен за крал от Свещената Римска империя. | Обявил карпошкото въстание през 1689 г. | 1689 | |||
| Княз | Велчо Атанасов | Обявил през 1835 г. въстание в Търновско с претенции за княз на България. Велчова завера | 1835 | ||||
Владетели на Третата българска държава[редактиране | редактиране на кода] | |||||||
| Княз | Александър Боев Екзарх | Два пъти кандидат за княз на България, участвал официално в гласуването. | |||||
| Княз | Александър I Батенберг | Батенберг |  |
17 април 1879 – 26 август 1886 | |||
| Княз | Валдемар Датски | Олденбургови, (Дания) | .svg) |
29 октомври 1886 | Избран за княз от III ВНС, но отказва престола | ||
| Княз / цар | Фердинанд | Сакскобургготски |  |
7 юли 1887 – 22 септември 1908 – княз 22 септември 1908 – 3 октомври 1918 – цар |
|||
| Цар | Борис III | Сакскобургготски | |
3 октомври 1918 – 28 август 1943 | Син на княз/цар Фердинанд | ||
| Цар | Симеон II | Сакскобургготски | |
28 август 1943 – 15 септември 1946 | Регентски съвет. Син на цар Борис III. Министър-председател на България от 2001 до 2005 г. | ||
Родословни дървета[редактиране | редактиране на кода]
Крумовата династия
Династия на Комитопули
Асенова династия
Смилецовата династия
Тертеровата династия
Шишмановата династия
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Йордан Андреев, Милчо Лалков: Българските канове и царе. Абагар, Велико Търново 1996, ISBN 954-427-216-X.
- Steven Runciman, A History of the First Bulgarian Empire, George Bell & Sons, London, oclc 832687, 1930
- Paul Stephenson: Byzantium's Balkan Frontier. A Political Study of the Northern Balkans (900 – 1204). Cambridge University Press, Cambridge 2004, ISBN 0-511-03402-4.
- Daniel Ziemann: Vom Wandervolk zur Grossmacht. Die Entstehung Bulgariens im frühen Mittelalter (7.–9. Jahrhundert). Böhlau, Köln/Wien 2007, ISBN 978-3-412-09106-4
- Васил Златарски: История на българската държава през средните векове, Част I. Епоха на хуно-българското надмощие (679 – 852), Наука и изкуство, София 1971, oclc 67080314
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т Няма преки данни за титлата на повечето ранни български владетели. Запазеният късен средноруски препис на „Именник на българските ханове“ използва титлата княз. По аналогия с използваната от Омуртаг и Маламир титла „канасубиги“ (KANAΣYBIΓI) съвременните историци им приписват титлата кан или хан. Самата титлата „кан“, произлизаща от Централна Азия, е разпространена най-вече сред монголите и тюрките.
- ↑ а б Именник на българските канове
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
- Списък на държавните глави на България от 1946 до днес
- Поменици на българските владетели
- Именник на българските ханове
- Деяновци
- Мърнявчевичи
- Бранковичи
- Неманичи
- Родословно дърво на българските монарси
| |||||