Български владетели

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Част от серията статии
за българите
Coat of arms of Bulgaria.svg

Българска култура
Литература · Музика · Изкуство
Кино · Имена · Кухня
Хора · Носии · Спорт

По региони и страни
(включително диаспората)

Република Македония
Сърбия
Румъния · САЩ · Унгария
Гърция · Източна Тракия
Малоазийски българи
Банатски българи
Бесарабски българи
Карашовени
Българи-мюсюлмани (Помаци)
Горани · Гагаузи

Религия
Православие · Ислям
Католицизъм · Протестантство

Диалекти
на българския език

източни (рупски) · западни
(торлашки · шопски · македонски)
банатски

История · Владетели

Списък по исторически период[редактиране | редактиране на кода]

Титла Име Династия Династичен герб Години на управление Бележки

Владетели на Велика България[редактиране | редактиране на кода]

Хан (патриций)[1] Кубрат (Курт) род Дуло 632665 [2] Основател на Велика България
Хан[1] Батбаян (Безмер) род Дуло 665 – 668 [2]

Владетели на Първата българска държава[редактиране | редактиране на кода]

Хан[1] Аспарух род Дуло 681700 Основател на Дунавска България. Син на хан Кубрат
Хан[1] (кесар) Тервел (Тривелий) род Дуло 700 – ок. 718 Син на хан Аспарух
Хан[1] Кормесий род Дуло ок. 718 / 738 Първороден син на хан Тервел
Хан[1] Севар род Дуло 738 – 753 Син на хан Кормесий. Убит от боилите за провизантийска политика
Хан[1] Кормисош род Вокил 753 / 756
Хан[1] Винех род Вокил 753760 Убит заедно с рода си за провизантийска политика
Хан[1] Телец род Угаин 760 – 763 Убит от боилите след военно поражение
Хан[1] Сабин род Вокил 763 – 765 Детрониран от народен събор за провизантийска политика
Хан[1] Умор род Вокил 765 – управлява само 40 дни Син на хан Савин. Свален с бунт, за да не провежда провизантийска политика
Хан[1] Токту род Угаин 765 – управлява няколко месеца Внук на хан Севар. Детрониран и убит заедно с брат си от провизантийската аристокрация
Хан[1] Паган неизвестен род 765766 Син на хан Винех. Убит от слугите си за провизантийската си политика
Хан[1] Телериг неизвестен род 766777 Син на хан Тервел и брат на хан Кормесий
Хан[1] Кардам неизвестен род 777 – 803 Син на хан Телериг
Хан[1] Крум (Крун) неизвестен род, може би Дуло 803 – 814 Син на хан Токту. Пръв владетел от Крумовата династия
Хан (канасубиги) Омуртаг Крумова династия, вероятно част от Дуло 814 – 831 Син на хан Крум
Хан (канасубиги) Маламир Крумова династия, вероятно част от Дуло 831 – 836 Син на хан Омуртаг
Хан[1] Пресиян I Крумова династия, вероятно част от Дуло 836 – 852 Племенник на хан Маламир
Княз[1] / Борис I (Михаил) Крумова династия, вероятно част от Дуло 852 – 864 – хан
864 – 889 – княз
Син на хан Пресиян
Княз Владимир (Расате) Крумова династия, вероятно част от Дуло 889 – 893 Първороден син на княз Борис I
Цар Симеон I Крумова династия, вероятно част от Дуло 893 – 913 – княз
913 – 918 – василевс на българите
918 – 927 – василевс на българите и ромеите
Син на княз Борис I и брат на княз Владимир
Цар Петър I (Свети цар Петър) Крумова династия, вероятно част от Дуло 927 – 969 Син на Симеон I
Цар Борис II Крумова династия, вероятно част от Дуло 969971 Първороден син на цар Петър I
Колективно наместничество на комитопулите Давид, Мойсей, Арон, Самуил Комитопули 971 – 977 Синове на Комит Никола
Цар Роман Крумова династия, вероятно част от Дуло 977997 Син на цар Петър I, брат на цар Борис II
Цар Самуил* – Комитопули 997 – 1014 Син на Комит Никола
Цар Гавраил Радомир* Комитопули 10141015 Син на цар Самуил
Цар Иван Владислав Комитопули 1015 –1018 Братовчед на цар Гаврил Радомир
Княз Пресиян II-Фружин* Комитопули 1018 Син на цар Иван Владислав

Владетели при въстания срещу византийската власт[редактиране | редактиране на кода]

Цар Петър II (Делян) Комитопули, 10401041 Син на цар Гаврил Радомир
Цар Петър III (Константин Бодин) Комитопули, 1072 най-малкият син на зетския крал Михаил от династията Воиславлевичи. Внук на Теодора Косара и Иван Владимир.
Цар Нестор ?, 1074 Вдига въстание против ромейската власт в Северна България.
Цар Добромир ?, 1079 Вдига въстание против ромейската власт в Месемврия.

Владетели на Втората българска държава[редактиране | редактиране на кода]

Цар Петър IV (Тодор) Асеневци Blason Jean Assen II, Tsar de Bulgarie (selon Gelre).svg 11851197
Цар Иван Асен I (Белгун) Асеневци Blason Jean Assen II, Tsar de Bulgarie (selon Gelre).svg 11901196 Брат на цар Петър IV
узурпатор Добромир Хриз ? - 1185 - 1203 Самостоятелен владетел в Просек.
Цар Иванко Асеневци Blason Jean Assen II, Tsar de Bulgarie (selon Gelre).svg 1196 Братовчед на цар Иван Асен I и негов убиец.Впоследствие се обявява за независим владетел във Видинско.
севастократор Стрез Асеневци 1207 - 1219 Самостоятелен владетел в Просек.
деспот Алексий Слав Асеневци 1207 - 1230 Самостоятелен владетел в Мелник.
Цар Калоян (Йоаница) Асеневци Blason Jean Assen II, Tsar de Bulgarie (selon Gelre).svg 11971207 Брат на царете Асен и Петър
Цар Борил Асеневци Blason Jean Assen II, Tsar de Bulgarie (selon Gelre).svg 1207 – 1218 Според някои е узурпатор. Племенник на Асен, Петър и Калоян
Цар Иван Асен II Асеневци Blason Jean Assen II, Tsar de Bulgarie (selon Gelre).svg 1218 – 1241 Син на цар Иван Асен I
Цар Коломан (Калиман) I Асен Асеневци Blason Jean Assen II, Tsar de Bulgarie (selon Gelre).svg 1241 – 1246 Регентски съвет
Цар Михаил II Асен Асеневци Blason Jean Assen II, Tsar de Bulgarie (selon Gelre).svg 1246 – ок. 1253 – регенти
ок. 12531256 – цар
Регентски съвет, начело с Ирина Комнина; после самостоятелно
Цар Калиман II Асеневци Blason Jean Assen II, Tsar de Bulgarie (selon Gelre).svg 1256
Цар Ростислав Михайлович тъст на Михаил II Асен 1256 – 1261
Цар Мицо Асен Мицо / Асеневци 12561263
Цар Константин I Асен Тих / Асеневци 12571277
Император Яков Светослав Асеневци 12621276 Обявява се за независим владетел на Видинско.
Цар Ивайло (по прякор Бърдоквата) ? 12781279
Цар Иван Асен III Мицо / Асеневци 1279 – 1280 Син на цар Мицо Асен
Цар Георги I Тертер Тертеровци Terteroba coat of arms.jpg 1280 – 1292
Цар Шишман I Шишмановци / Асеневци 12801313 Видински деспот, наследник на Асеневци. Обявява се за цар, но признава върховенството на Търново
Цар Смилец Смилец BG 1295 Lord Maréchal.jpg 12921298
Цар Йоан Смилец Смилец BG 1295 Lord Maréchal.jpg 1298 – 1300 Регентски съвет, начело с майка му Смилцена, а после с деспот Елтимир
Цар Чака татарин, потомък на Чингис хан / Тертеровци 12991300
Цар Теодор Светослав (Светослав Тертер) Тертеровци Terteroba coat of arms.jpg 1300 – 1321
Цар Михаил Тих / Асеневци 1301 Син на Константин I Асен и Мария Палеологина
Цар Георги II Тертер Тертеровци Terteroba coat of arms.jpg 13211322
Цар Михаил III Шишман Асен Шишмановци / Асеневци 13231330
Цар Иван Стефан Шишмановци / Асеневци 1330 – 1331
Цар Иван Александър Шишмановци (Срацимировци) Stratemirovic Coat of Arms.jpg 1331 – 1371
Цар Белаур Шишмановци / Асеневци 13311336 Брат на Михаил III Шишман. Управлява Видинската област, убит след война с Търново
Цар Михаил Асен Шишмановци / Асеневци 1336 – 1354 Син на Иван Александър, обявен за съцар в Търново
Цар Иван Асен IV Шишмановци / Асеневци 13361349 Син на Иван Александър, обявен за съцар в Преслав
Цар Иван Срацимир Шишмановци (Срацимировци) Stratemirovic Coat of Arms.jpg 13361355 – съцар
13551396 – цар
Обявен за съцар.
Управлява Видинското царство с прекъсване
Цар Шишман II Шишмановци / Асеневци 1341 Син на Михаил III Шишман. Непризнат в България, признат във Византия (в емиграция)
Севастократор Момчил 1341 Самостоятелен владетел на Беломорска област.
Цар Иван Шишман Шишмановци (Срацимировци) Stratemirovic Coat of Arms.jpg 13711395 Управлява Търновското царство
Цар Иван Асен V Шишмановци (Срацимировци) Stratemirovic Coat of Arms.jpg 13711388 Брат на Иван Шишман, известен и като цар Ясен
Цар Фружин Шишмановци (Срацимировци), потомък на Иван Шишман Stratemirovic Coat of Arms.jpg 13931417 Умира в изгнание без да управлява
Цар Константин II Асен Шишмановци (Срацимировци) Stratemirovic Coat of Arms.jpg 13961422 Умира в изгнание без да управлява

Владетели при въстания срещу османската власт[редактиране | редактиране на кода]

Цар Константин II Асен, Константин С(т)рацимир Шишмановци (Срацимировци), единствен син на цар Иван Срацимир Stratemirovic Coat of Arms.jpg 1598
Цар Фружин Шишмановци (Срацимировци), син на цар Иван Шишман. Бори се над 40 години за престола и освобождението на България. Stratemirovic Coat of Arms.jpg 1598
Цар Шишман III, Тодор Балина Шишмановци (Срацимировци), вероятно потомък на Фружин Stratemirovic Coat of Arms.jpg 1598
Цар Ростислав Стратимирович Шишмановци (Срацимировци) Stratemirovic Coat of Arms.jpg 1686
Крал Петър Карпош Обявен за крал от Свещената Римска империя. Обявил карпошкото въстание през 1689 г. 1689
Княз Велчо Атанасов Обявил през 1835 г. въстание в Търновско с претенции за княз на България. Велчова завера 1835

Владетели на Третата българска държава[редактиране | редактиране на кода]

Княз Александър Боев Екзарх Два пъти кандидат за княз на България, участвал официално в гласуването.
Княз Александър I Батенберг Батенберг Coat of arms of the House of Battenberg.svg 17 април 187926 август 1886
Княз Валдемар Датски Олденбургови, (Дания) Royal Arms of Denmark (1903-1948).svg 29 октомври 1886 Избран за княз от III ВНС, но отказва престола
Княз / цар Фердинанд Сакскобургготски Wappen Sachsen Coburg Gotha.png 7 юли 188722 септември 1908 – княз
22 септември 1908 – 3 октомври 1918 – цар
Цар Борис III Сакскобургготски Wappen Sachsen Coburg Gotha.png 3 октомври 1918 – 28 август 1943 Син на княз/цар Фердинанд
Цар Симеон II Сакскобургготски Wappen Sachsen Coburg Gotha.png 28 август 1943 – 15 септември 1946 Регентски съвет. Син на цар Борис III. Министър-председател на България от 2001 до 2005 г.

Родословни дървета[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т Няма преки данни за титлата на повечето ранни български владетели. Запазеният късен средноруски препис на „Именник на българските ханове“ използва титлата княз. По аналогия с използваната от Омуртаг и Маламир титла „канасубиги“ (KANAΣYBIΓI) съвременните историци им приписват титлата кан или хан. Самата титлата „кан“, произлизаща от Централна Азия, е разпространена най-вече сред монголите и тюрките.
  2. а б Именник на българските канове

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]