Трън (община Битоля)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Трън (Община Битоля))
Вижте пояснителната страница за други значения на Трън.

Трън
Трн
— село —
41.0731° с. ш. 21.4106° и. д.
Трън
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаБитоля
Географска областПелагония
Надм. височина563 m
Население113 души (2002)
Пощенски код7204
МПС кодBT
Трън в Общомедия

Трън (на македонска литературна норма: Трн) е село в община Битоля на Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира на 578 m надморска височина в средната част на Битолското поле, на 10 km североизточно от Битоля, от дясната страна на Църна.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Трън е село в Битолската кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Трънъ има 240 жители, всички българи християни.[2]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Трън е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 29 къщи.[3]

След Илинденското въстание в началото на 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[4] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Трън има 200 българи екзархисти.[5]

По време на Балканската война в 1912 година 1 човек от Трън е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[6]

В 1961 година има 305 жители.[1] Трънчани се изселват предимно в Битоля, Горно и Долно Оризари, презокеанските земи и Европа.[1] Според преброяването от 2002 година селото има 113 жители, всички македонци.[7]

Националност Всичко
македонци 113
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

В селото има църква „Свети Никола“.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Трн // Мој Роден Крај. Архивиран от оригинала на 2021-02-14. Посетен на 11 ноември 2017.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 239.
  3. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 11. (на македонска литературна норма)
  4. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 168-169. (на френски)
  6. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 884.
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 7 октомври 2007