Унгария
Унгария на унгарски: Magyarország | |
Девиз: няма | |
Химн: Himnusz | |
Местоположение на Унгария | |
География и население | |
---|---|
Площ | 93 011,4 km²[1] (на 108-мо място) |
Води | 0.74% |
Столица | Будапеща |
Най-голям град | Будапеща |
Официален език | унгарски |
Демоним | унгарец |
Население (2017) | 9,797,561 (на 92-ро място) |
Гъстота на нас. | 103 души/km² (на 103-то място) |
Управление | |
Форма | Парламентарна република |
Президент | Янош Адер |
Министър-председател | Виктор Орбан |
История | |
Основаване | 896 г. |
Влизане в ЕС | 1 май 2004 |
Икономика | |
БВП (ППС, 2018) | $306.787 млн. (на 57-мо място) |
БВП на човек (ППС) | $31,370 (на 45-то място) |
Валута | Форинт (HUF) |
Други данни | |
Часова зона | UTC+1 |
Автомобилно движение | дясно |
Код по ISO | HU |
Интернет домейн | .hu |
Телефонен код | +36 |
ITU префикс | HNG |
Официален сайт | www.kormany.hu/en |
Унгария в Общомедия |
Унгария (на унгарски: Magyarország[2]) е вътрешноконтинентална държава в Централна Европа. Тя няма излаз на море и граничи с Австрия, Словакия, Украйна, Румъния, Сърбия, Хърватия и Словения. Площта ѝ е 93 030 km2, от които 92 342 km2 суша и 688 km2 водна площ.
Наименование
Наименованието „Унгария“ идва от средногръцкото име Οὔγγροι, което изглежда е заето през старобългарски от огурското оногур („десет огури“). Оногури е общото име на група народи, включени в племенния съюз на прабългарите, които се установяват в източните части на днешна Унгария след разгрома на Аварския каганат. Изглежда унгарците са част от групата на оногурите, като може би дори съставляват мнозинството от тях.[3][4]
Унгарското име на страната е Magyarország, съставено от magyar („унгарски“) и ország („страна“). Думата magyar идва от magyeri („маджари“), едно от седемте главни полуномадски унгарски племена, които се установяват в Централна Европа в края на IX век.[5][6][7] Първата част на името – magy, вероятно идва от протоугърското *mäńć- („човек“), срещащо се също в етнонима „манси“ (mäńćī, mańśi, måńś). Втората част – eri („човек“, „хора“, „род“) се е запазила в унгарското férj („съпруг“) и е когнатна с марийското erge („син“) и архаичното финско yrkä („младеж“).[8]
География
В днешните си граници Унгария заема основната част от Панонската низина, намираща се в Карпатския басейн и пресичана от река Дунав.
Поради централното си разположение тя се е смята за мост между Изтока и Запада[9].
История
- Официално име на Унгария:
- 895 – 1000 г.: Княжество Унгария
- 1000 – 1918 г.: Кралство Унгария
- 1918 – 1919 г.: Унгарска народна република
- 1919 – 1919 г.: Унгарска съветска република
- 1919 – 1920 г.: Унгарска република
- 1920 – 1946 г.: Kралство Унгария
- 1946 – 1949 г.: Унгарска република
- 1949 – 1989 г.: Унгарска народна република
- 1989 – 2012 г.: Унгарска република
- 2012 – понастоящем: Унгария
Население
Население: 9 942 000 души. (По данни от преброяването от 2012 г.)
Националности: 9 416 045 – унгарци, 1 358 – българи, 190 046 – цигани (роми), 2 509 – гърци, 15 620 – хървати, 2 962 – поляци, 32 233 – германци, 620 – арменци, 7 995 – румънци, 1 098 – рутени, 3 816 – сърби, 17 693 – словаци, 3 040 – словенци, 5 070 украинци, 16 081 – други националности, 570 537 – неотговорили на въпроса за националността.
Майчин език: 9 546 374 – унгарски, 152 072 – друг език, 541 106 – неотговорили на въпроса за майчиния език.
Религиозна принадлежност: 5 289 521 – римокатолици, 268 935 – католици-униати, 15 928 – източноправославни, 1 622 796 калвинисти (реформати), 304 705 – лютеранци (евангелисти), 17 705 – баптисти, 5 840 – адвентисти, 34 530 – други протестантски деноминации, 24 340 – други християнски деноминации, 12 871– евреи, 13 567 – други нехристиянски деноминации, 1 483 369 – атеисти, 1 734 333 – неотговорили на въпроса за религиозната принадележност.
Държавно устройство
Еднокамарен парламент, 199 депутати: се избират по партийни листи в 20 многомандатни райони. Избори на всеки 4 години.
Министър-председателят се избира по предложение на президента на републиката от парламента с обикновено мнозинство на всички депутати. Останалите членове на правителството се назначават от президента на републиката по предложение на министър-председателя. Правителството се състои от министър-председателя и министрите, заместник министър-председатели няма, при необходимост министър-председателят се замества от един от министрите, посочен от него. Понастоящем има 14 министри. Въоръжените сили на Унгария в лицето на Унгарската армия са подчинени на изпълнителната власт и по-конкретно на Министерството на отбраната, а чрез него – на министър-председателя.
Президентът на републиката, който има главно церемониални функции, се избира от парламента за 5 години.
Конституционен съд: 11 съдии, избирани от парламента. Председателят на Конституционния съд се избира от самите конституционни съдии.
Върховен съд: председателят на Върховния съд се избира от парламента.
- Дипломатически мисии в България
Досегашните дипломатически мисии в България:
- Юдит Ланг, посланик (2008 – )
- Йеньо Фалер, посланик (2005 – 2008)
Административно деление
Унгария административно е разделена на 20 медье (области), като една от тях е столицата Будапеща. Сегашното административно деление е въведено през 1950 г.
Стопанство
Брутният вътрешен продукт на Унгария за 2004 г. възлиза на 20 414 млрд. унгарски форинта (81 млрд. евро) или около 8000 евро на глава от населението,65% от БВП се осигурява от сектора на услугите, 31,2% на индустрията и едва 3,8% на селското стопанство.
Голяма роля за унгарското стопанство играе туристическия сектор. Важни туристически центрове са столицата Будапеща и езерото Балатон.
Половината от износа се пада на изделия на машиностроенето и автомобилостроенето. Важни индустриални райони са областта на столицата Будапеща и западната част на страната около границата с Австрия.
След идването на власт на Виктор Орбан и партията Фидес, Унгария води самостоятелна външна политика от тази на Европейския съюз, особено по отношение на Русия, с която осъществява тясно сътрудничество в сферите на промишлеността и енергетиката. Покупателната способност на населението се увеличава с 10% годишно. Унгария е страна с най-нисък процент на безработица от съседните си страни.
Инфраструктура
Култура
Дата | Българско име | Унгарско име | Забележки |
---|---|---|---|
15 март | Ден на революцията и борбата за свободата от 1848 – 1849 г. | Az 1848-as forradalom és szabadságharc napja | Годишнина на 15 март 1848 г. |
20 август | Ден на основаването на държавата | Az államalapítás napja | Ден на коронясването на първия унгарски крал Ищван първи. |
23 октомври | Ден на революцията и борбата за свободата от 1956 г. | Az 1956-os forradalom és szabadságharc napja | Годишнина на въстанието от 23 октомври 1956 г. |
Дата | Българско име | Унгарско име | Забележки |
---|---|---|---|
1 януари | Нова Година | Újév | Първият ден на годината. |
март/април | Великден | Húsvét | Великден се празнува два дни: неделя и понеделник, според грегорианския календар. |
1 май | Празник на труда | A munka ünnepe | Ден в памет на загиналите работници в Чикаго през 1875 г. |
7 седмици след Великден | Свети Дух | Pünkösd | Празнува се два дни: неделя и понеделник. |
1 ноември | Ден на мъртвите | Halottak napja | Голяма задушница. |
25 декември, 26 декември | Коледа | Karácsony | Коледа се празнува два дни. |
Дата | Българско име | Унгарско име | Забележки |
---|---|---|---|
24 декември | Бъдни вечер | Szenteste | Денят преди Коледа. |
31 декември | Денят на Силвестър | Szilveszter | Последният ден на годината. |
Дата | Българско име | Унгарско име | Забележки |
---|---|---|---|
25 февруари | Ден на жертвите на комунизма | A kommunizmus áldozatainak napja | |
16 април | Ден на холокоста | A holokauszt áldozatainak napja | |
4 юли | Ден на Трианонския мирен договор | Trianoni emléknap | Възпоменателен ден на Трианинския мирен договор от 1920 г. |
6 октомври | Ден на героите от Арад | Aradi vértanúk napja | Ден на екзекутирания първия унгарски министър-председател Лайош Батяни и на 13-те екзекутирани генерали в Арад, през 1849 г. |
Дата | Българско име | Унгарско име | Забележки |
---|---|---|---|
14 февруари | Ден на св. Валентин | Valentin-nap | Празнува се от част от населението, главно от по-младите |
8 март | Международен ден на жената | Nemzetközi nőnap | Празнува се от около половината от населението, не е толкова разпространен като в България |
първа неделя на май | Ден на майките | Anyák napja | Ден за майките, бабите, тъщите и свекървите / празнува се на практика във всички семейства. |
последна неделя на май | Ден на детето | Gyereknap | Празнува се от една по-малка част от населението, с намаляваща тенденция. |
6 декември | Ден на св. Николай | Mikulás | Празнува се във всички семейства с деца и в училищата, децата получават подаръци. |
Други
Австрия | Словакия | Украйна | ||
Словения | Румъния | |||
Унгария | ||||
Хърватия | Сърбия |
Бележки
- ↑ Magyarország közigazgatási helynévkönyve, 2015. január 1. // Централна статистическа служба, 3 септември 2015 г. Посетен на 30 юли 2016 г.
- ↑ Етимологически унгарската дума за Унгария Magyarország идва от magyar, „унгарски“, „унгарска“ и ország, „страна“.
- ↑ Király 1997, с. 266.
- ↑ Sugar 1990, с. 9.
- ↑ Balázs 1989, с. 8.
- ↑ Ertl 2008, с. 358.
- ↑ Kosztolnyik 2002, с. 3.
- ↑ starling.rinet.ru 2016.
- ↑ Múzeumi katalógusok – a közelmúlt arcai. // Посетен на 14 август 2012.
- Цитирани източници
- Balázs, György et al. The Magyars: the birth of a European nation. Corvina, 1989. (на английски)
- Ertl, Alan W. Toward an Understanding of Europe: A Political Economic Précis of Continental Integration. Universal-Publishers, 2008. (на английски)
- Király, Péter. A magyarok elnevezése a korai európai forrásokban / В: Honfoglalás és nyelvészet. Budapest, Balassi Kiadó, 1997. ISBN 9635061080. (на унгарски)
- Kosztolnyik, Z. J. Hungary under the early Árpáds: 890s to 1063. Eastern European Monographs, 2002. (на английски)
- Hungarian: „magyar“ // starling.rinet.ru. starling.rinet.ru, 2016. Посетен на 10 юли 2016. (на английски)
- Sugar, Peter F. (ed.). A History of Hungary. Indiana University Press, 22 ноември 1990. ISBN 978-0-253-20867-5. (на английски)
Външни препратки
- Официална страница на правителството на Унгария
- Официална страница на министър-председателя на Унгария
- Официална страница на парламента на Унгария
|
|
|
|