Свети Георги (Арменско)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Георги.

„Свети Георги“
Aγίου Γεωργίου
Карта Местоположение в Лерин
Вид на храмаправославна църква
Страна Гърция
Населено мястоАрменско
РелигияВселенска патриаршия
ЕпархияЛеринска, Преспанска и Еордейска
Тип на сградататрикорабна базилика
Изграждане1873 година
Статутпаметник на културата

„Свети Георги“ (на гръцки: Aγίου Γεωργίου) е възрожденска православна църква в леринското село Арменско (Алона), Егейска Македония, Гърция. Храмът е Леринската, Преспанска и Еордейска епархия.[1]

Църквата е построена в 1873 година и е един от най-забалежителните храмове в района.[2] Според Георги Трайчев манастирът е основан в 1860 година.[1] Трайчев пише за историята му:

Гръцкия владика прави опити, за да го владѣе. Намиса се и властьта. Владиката твърди, че нему принадлежи манастира, понеже той го билъ осветилъ. Селянитѣ, обаче, отговарятъ много умно и духовито, че и тѣ сѫ вѣнчани отъ него (владиката), следователно и тѣхнитѣ жени би трѣбвало, споредъ логиката владишка, да бѫдат негови (на владиката). Властьта, слушайки тоя изобличителенъ аргументъ срещу дѣдо владика, уважава просбата на селянитѣ и манастира остава тѣхна собственость.[1]

Към края на османската власт в 1912 година манастирът заедно със „Свети Архангели“ в Айтос и „Свети Лука“ в Неред е един от трите български манастира в Леринско.[3]

В архитектурно отношение църквата представлява трикорабна базилика с трем от запад. Олтарното пространство е изписано. Притежава ценен резбован и изписан иконостас със стари икони. Църквата е обявена за защитен паметник в 1985 година.[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Трайчевъ, Георги. Манастиритѣ въ Македония. София, Македонска библиотека № 9, 1933. с. 199.
  2. а б ΥΑ ΥΠΠΕ/Β/Φ36/67505/1475/20-12-1984 - ΦΕΚ 47/Β/29-1-1985 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2022-04-14. Посетен на 15 май 2015.
  3. Трайчевъ, Георги. Манастиритѣ въ Македония. София, Македонска библиотека № 9, 1933. с. 198 – 200.