Родохори (дем Горуша): Разлика между версии
LordBumbury (беседа | приноси) м добавяне на вид |
Kerberizer (беседа | приноси) м Бот: {{Портал Македония}} --> {{Портал|Македония}} |
||
Ред 58: | Ред 58: | ||
{{Дем Горуша}} |
{{Дем Горуша}} |
||
{{Портал |
{{Портал|Македония}} |
||
[[Категория:Села в дем Горуша]] |
[[Категория:Села в дем Горуша]] |
Версия от 23:01, 3 февруари 2017
- Тази статия е за селото в Населица. За други значения на Радовища вижте Радовища. За други значения на Родохори вижте Родохори.
Родохори Ροδοχώρι | |
— село — | |
Страна | Гърция |
---|---|
Област | Западна Македония |
Дем | Горуша |
Географска област | Населица |
Надм. височина | 693 m |
Население | 87 души (2001) |
Пощенски код | 50002 |
Телефонен код | +30 24680 |
Родохори или Радовища (Шаблон:Lang-el, Родохори; катаревуса: Ροδοχώριον , Родохорион, до 1928 година: Ραδοβίτσι, Радовици или Ραδοβίστι, Родовисти; катаревуса Ραδοβίτσιον, Радовицион[1]) е село в Егейска Македония, Република Гърция, дем Горуша (Войо), област Западна Македония с 84 жители (2001 г.).
География
Селото е разположено в областта Населица на 20-ина километра югозападно от град Неаполи (Ляпчища) и около 10 километра южно от Цотили. Землището на селото на югоизток граничи с гревенското село Айдония.
История
В Османската империя
Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначалния патроним на -ишти, който произхожда от личното име *Радовит от *Радовид. Името е възникнало след отпадане на краесловните ерове, когато д в краесловна позиция е заменена с т.[2]
В края на XIX век Радовища е гръцко село в южния край на Населишка каза на Османската империя. Църквата „Свети Николай“ е от Възраждането.[3] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Радовисти (Radovisti), Сисанийска епархия, живеят 480 гърци.[4]
Според Васил Кънчов в 1900 година в Радовища живеят 366 гърци християни.[5] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев Радовища (Radovichta) е под върховенството на Цариградската патриаршия и в него има 325 гърци патриаршисти.[6]
Според статистика на гръцкото консулство в Еласона през 1904 година в Ραδοβίτση живеят 150 гърци християни.[7]
В Гърция
През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Радовища остава в Гърция. През 1913 година при първото преброяване от новата власт в Радовицион (Ραδοβίτσιον) са регистрирани 471 жители.[8]
В 1928 година името на селото е сменено на Родохорион.
- Преброявания
Личности
- Родени в Родохори
- Димитриос Константинидис Рангазас (1871 - 1902), гръцки общественик
- Йоаникий Константинидис (1814 - 1879), никейски и ираклийски митрополит
Бележки
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Ραδοβίτσι -- Ροδοχώριον
- ↑ Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 184.
- ↑ Ιεροί Ναοί του Αγίου Νικολάου στο Βόιο // Το Βόιον. Посетен на 2015-01-03.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 53.
- ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 272.
- ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 226-227.
- ↑ Σπανός, Κώστας. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
- ↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία
|