Михаил Кантакузин: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахване на Категория:Руска аристокрация; Добавяне на Категория:Руски князе, ползвайки HotCat
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
{{Личност
{{Биография инфо|
име= Михаил Кантакузин
| име = Михаил Кантакузин
| име-оригинал =
| портрет=
| категория = офицер
| описание= Руски военен деец
| описание = руски офицер
| роден-място=[[Руска империя]]
| портрет =
| починал-място=[[Руска империя]]
| портрет-описание =
| още=
| пол =
| име-рождено =
| роден-дата = [[1840]]
| роден-място = [[Руска империя]]
| починал-дата = [[1891]]
| починал-място = [[Руска империя]]
| националност = {{Русия}}
| работил =
| псевдоним =
| вложки =
| още =
| баща =
| майка =
| брак =
| деца =
| подпис =
| сайт =
}}
}}


'''Михаил Александрович Кантакузин''' е наследствен [[княз]]. Руски военен деец, [[офицер]], [[генерал-майор]], участник в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]]. Военен министър на [[Княжество България]] (1884-1885).
'''Михаил Александрович Кантакузин''' ({{lang|ru|Михаил Александрович Кантакузин}}) е наследствен княз. Руски офицер, генерал-майор и военен деец. Участник в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]]. Военен министър на [[Княжество България]] (1884-1885).


==Биография==
==Биография==
Михаил Кантакузин е роден през 1840 година в Русия. През 1859 година завършва Военно училище, а през 1868 година Николаевската академия на Генералния щаб. Участва в работите по конвенцията за съвместни действия на Русия и Румъния срещу Османската империя.
Михаил Кантакузин е роден през 1840 година в Русия в семейство на потомствен дворянин. Ориентира се към военното поприще. Завършва Военно училище, а през 1868 година Николаевската академия на Генералния щаб (1877-1878). Участва в работите по конвенцията за съвместни действия на Русия и Румъния срещу Османската империя.


Участва в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]] като помощник на началника щаба на [[Въоръжени сили на Русия в Руско-турската война (1877 – 1878)|Действащата руска армия на Балканския полуостров]].
По време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]] е помощник-началник щаб на Действащата армия на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]]<ref>Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 36, ISBN 954-528-790-X</ref>. Остава на служба в [[Българска армия|българската армия]]. В периода 1884-1885 година е назначен за военен министър на [[Княжество България]]. Спазва стриктно [[Българо-руска военна конвенция (1883)‎|българо-руската военна конвенция от 1883 г.]] Полага усилия да се изгради целесъобразна структура на армията. По негово време са сформирани пехотните [[полк]]ове (1884), което води до усъвършенстването на пехотните [[бригада|бригади]], създадени през 1883 година. Като цяло армията е подготвена и с успех участва в [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война]]. На 22 септември 1885 г. поради отзоваване на всички руски офицери от [[Княжество България]] е освободен от поста и се завръща в Русия. Умира през 1891 година.


След войната остава на служба в [[Българска армия|българската армия]]. Назначен за военен министър на [[Княжество България]] (1884-1885). Спазва стриктно [[Българо-руска военна конвенция (1883)‎|българо-руската военна конвенция от 1883 г.]] Полага усилия да се изгради целесъобразна структура на армията. По негово време са сформирани пехотните полкове (1884), което води до пълноценни пехотни бригади, създадени през 1883 г. Като цяло армията е подготвена и с успех участва в [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война от 1885 г.]] На 22 септември 1885 г. поради отзоваване на всички руски офицери от Княжество България е освободен от поста и се завръща в Русия.

Умира през 1891 година.
== Източници ==
== Източници ==
<references />
<references />
* Цураков А. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща „Труд“, с. 36.



{{пост списък|Министър на отбраната на България|10}}
{{пост списък|Министър на отбраната на България|10}}
Ред 23: Ред 43:


{{СОРТКАТ:Кантакузин, Михаил}}
{{СОРТКАТ:Кантакузин, Михаил}}
[[Категория:Министри на отбраната на България]]
[[Категория:Руски князе]]
[[Категория:Участници в Руско-турската война (1877 – 1878)]]
[[Категория:Участници в Руско-турската война (1877 – 1878)]]
[[Категория:Руски генерали]]
[[Категория:Руски генерали]]
[[Категория:Руски князе]]
[[Категория:Министри на отбраната на България]]

Версия от 14:46, 30 декември 2019

Михаил Кантакузин
руски офицер
Роден
Починал

Националност Русия

Михаил Александрович Кантакузин (на руски: Михаил Александрович Кантакузин) е наследствен княз. Руски офицер, генерал-майор и военен деец. Участник в Руско-турската война (1877-1878). Военен министър на Княжество България (1884-1885).

Биография

Михаил Кантакузин е роден през 1840 година в Русия в семейство на потомствен дворянин. Ориентира се към военното поприще. Завършва Военно училище, а през 1868 година Николаевската академия на Генералния щаб (1877-1878). Участва в работите по конвенцията за съвместни действия на Русия и Румъния срещу Османската империя.

Участва в Руско-турската война (1877-1878) като помощник на началника щаба на Действащата руска армия на Балканския полуостров.

След войната остава на служба в българската армия. Назначен за военен министър на Княжество България (1884-1885). Спазва стриктно българо-руската военна конвенция от 1883 г. Полага усилия да се изгради целесъобразна структура на армията. По негово време са сформирани пехотните полкове (1884), което води до пълноценни пехотни бригади, създадени през 1883 г. Като цяло армията е подготвена и с успех участва в Сръбско-българската война от 1885 г. На 22 септември 1885 г. поради отзоваване на всички руски офицери от Княжество България е освободен от поста и се завръща в Русия.

Умира през 1891 година.

Източници

  • Цураков А. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща „Труд“, с. 36.