Бойко Димитров (политик)
| Бойко Димитров | |
| български политик | |
| Роден | |
|---|---|
| Учил в | Московски държавен институт по международни отношения |
| Партия | Българска комунистическа партия |
| Народен представител в: VII ВНС | |
Бойко Георгиев Димитров е български дипломат и политик от Българската комунистическа партия (БКП) и от наследилата я Българска социалистическа партия (БСП). Той е външен министър на България в правителствата на Георги Атанасов и Андрей Луканов (1989-1990).
Биография
Бойко Димитров е роден през 1941 в Плевен и съвсем малък остава сирак. Неговите родители Коста Златарев и Мара Денчева, комунистически дейци, са убити през 1941-1944. След Деветосептемврийския преврат през 1944 е осиновен от водача на БКП Георги Димитров. През 1963 завършва Института за международни отношения в Москва, след което работи в българското представителство в Организацията на обединените нации в Ню Йорк (1964-1966). През 1967 става член на БКП и до 1968 е чиновник в администрацията на Министерския съвет. От 1969 до 1974 работи в Института за външна политика и е главен редактор на списание „Международни отношения“. От 1974 до 1978 е служител в администрацията на Централния комитет (ЦК) на БКП.[1]
От 1978 до 1982 Бойко Димитров е посланик на България в Хавана. През 1981 става член на ЦК на БКП и след завръщането си в България отново е на служба в администрацията на комитета. След като на 17 ноември 1989 дотогавашният външен министър Петър Младенов става председател на Държавния съвет, мястото му е заето от Бойко Димитров. След преименуването на БКП той става член на Висшия съвет на БСП. Остава външен министър до септември 1990.[1]
Източници
- ↑ а б Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
| |||||||||||||||