Света Неделя (Дебрене)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Света Неделя.
| „Света Неделя“ | |
 Престолната икона на Света Неделя, Дичо Зограф, 1844 г. | |
 Местоположение в Сандански | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  България |
| Населено място | Дебрене |
| Религия | Българска православна църква - Българска патриаршия |
| Епархия | Неврокопска |
| Архиерейско наместничество | Санданско |
| Тип на сградата | трикорабна псевдобазилика |
| Изграждане | 1844 г. |
| Статут | действащ храм |
| „Света Неделя“ в Общомедия | |
„Света Неделя“ е възрожденска църква в светиврачкото село Дебрене, България, част от Неврокопската епархия на Българската православна църква.[1][2] В църквата се намират едни от най-ранните икони на видния дебърски майстор Дичо Зограф, от 1844 година.[3]
Архитектура[редактиране | редактиране на кода]
Църквата е построена през първата половина на XIX век. В архитектурно отношение представлява трикорабна псевдобазилика с открит трем от северната страна. Апсидата на изток е изключително тясна. В 1903 година в северозападната част на комплекса е издигната камбанария.[1] Към храмовия комплекс има и сграда, строена за килийно училище.[4]
Живопис[редактиране | редактиране на кода]
Църквата е преустроявана няколко пъти, като при едно от преустройствата участва Илия Йосифов,[1] изработил иконостаса на храма.[5] Иконостасът е триделен и има хубава резба по венчилката. Живописта по него е по-късна. 40-те иконостасни икони са от 1844 година и са донесени от Мелник. Таваните над трите кораба са дъсчени и апликирани. Владишкият трон е частично резбован, като в основата му има пластично изрязани лъвски фигури. В църквата има и три ковани свещника.[1]
Антон Попстоилов, който в 1919 и 1922 година, проучва Мелнишко и Горноджумайско, пише, че църквата е строена в 1844 година, всички надписи по стенописите и иконите са на гръцки, а на патронната икона на Света Неделя има надпис: „ο ζωγραφος δημτος δεπρελης. 1844 μν δεκε ιε / зѡграфъ смиренї дичо ѡ деборъ аѡмд декември їе“. Текстът на Попстоилов е публикуван едва в 1993 година. По-късно стенописите в църквата са замазани, а иконите са надживописани вероятно заради гръцките надписи.[4] Според Иванка Гергова някои от иконостасните икони са на Дичо Зограф – подписът на гръцки съвпада с този, който видният дебърски зограф е оставил в двете си ерминии.[6] На Дичо са иконите „Света Неделя“, „Света Богородица с Младенеца“ (надписана на гърба 1844),[7] „Свети Николай“ (с преписан ктиторски надпис „Подарена отъ Гога Костадиновъ 24 юли 1844“), „Слизане в Ада“ (на Адамовия саркофаг се чете „Подарена отъ Сми..нъ Китановъ / Изографъ Ди...26/1844“)[8] „Слизане в Ада“ е една от най-хубавите икони в църквата, показваща уменията и добрата подготовка на 25-годишния Дичо.[8] Композицията на иконата е динамична, но и балансирана, а детайлите са прецизно изпълнени. Гръцкият текст, с който Христос се обръща към Адам, когото вади от гроба е рядък. Свитък с текст държи и Свети Йоан Предтеча, а фрази, произнасят и дяволите под краката на Христос. Описанието на сцената в ерминията на Дичо в Центъра за слвяновизантийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“ е точно такова.[9] От останалите царски икони „Св. св. Кирил и Методий“ е късна, а иконите „Свети Йоан Рилски“, „Свети Георги“, „Христос Вседържител“, „Свети Йоан Предтеча“, „Свети Харалампий“ и „Архангел Михаил вади душата на грешника“ може би са синхронни на Дичовите, но атрибуцията им е несигурна.[9]
- Икони на Дичо Зограф, 1844 г.
-
„Света Богородица с Младенеца“ -
„Свети Николай“ -
Детайл от „Слизане в Ада“
Царските двери са подписани от Атанас Попконстантинов и датирани 1844 година, като негово дело е и задпрестолното разпятие.[4]
Една от иконите в църквата – тази на Свети Пантелеймон е дело на анонимната Охридска пробарокова група от XVIII век. Дичо Зограф на няколко пъти е получавал поръчки да обнови икони на това ателие.[10]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 243.
- ↑ Гергова, Иванка. Най-ранните икони на Дичо Зограф в България // Патримониум.мк IX (14). Скопје, КАЛАМУС. с. 203.
- ↑ Гергова, Иванка. Най-ранните икони на Дичо Зограф в България // Патримониум.мк IX (14). Скопје, КАЛАМУС. с. 208.
- ↑ а б в Гергова, Иванка. Най-ранните икони на Дичо Зограф в България // Патримониум.мк IX (14). Скопје, КАЛАМУС. с. 204.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 406.
- ↑ Гергова, Иванка. Най-ранните икони на Дичо Зограф в България // Патримониум.мк IX (14). Скопје, КАЛАМУС. с. 204 – 250.
- ↑ Гергова, Иванка. Най-ранните икони на Дичо Зограф в България // Патримониум.мк IX (14). Скопје, КАЛАМУС. с. 205.
- ↑ а б Гергова, Иванка. Най-ранните икони на Дичо Зограф в България // Патримониум.мк IX (14). Скопје, КАЛАМУС. с. 206.
- ↑ а б Гергова, Иванка. Най-ранните икони на Дичо Зограф в България // Патримониум.мк IX (14). Скопје, КАЛАМУС. с. 207.
- ↑ Гергова, Иванка. Най-ранните икони на Дичо Зограф в България // Патримониум.мк IX (14). Скопје, КАЛАМУС. с. 210.
