Направо към съдържанието

Вир (община Брод)

Вижте пояснителната страница за други значения на Вир.

Вир
Вир
— село —
Изглед отгоре към селото
Изглед отгоре към селото
41.6028° с. ш. 21.2761° и. д.
Вир
Страна Северна Македония
РегионЮгозападен
ОбщинаБрод
Географска областДолно Поречие
Надм. височина749 m
Население18 души (2002)
Пощенски код6533
Вир в Общомедия

Вир (на македонска литературна норма: Вир) е село в Северна Македония, в община Брод (Македонски Брод).

Селото се намира в областта Поречие в западното подножие на планината Даутица.

Апсидата на църквата.

В XIX век Вир е село в Поречка нахия на Кичевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Вар (Var) е посочено като село с 40 домакинства с 55 жители мюсюлмани и 106 жители българи.[1]

Църквата „Свети Никола“ е изградена в 1891 година.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Вир е населявано от 290 жители българи християни.[3]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Вир е чисто българско село в Кичевската каза на Битолския санджак с 30 къщи.[4]

Цялото село в началото на XX век е екзархийско. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Вир има 280 българи екзархисти и в селото работи българско училище.[5]

Църквата във Вир.

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Вир като българско село.[6]

Според преброяването от 2002 година селото има 18 жители македонци.[7]

В селото има и църква „Свети Атанасий Велики“.[2]

Родени във Вир
  • Божко Димитров Вирянец (? – 1914), сърбомански четнически войвода
  • Пройче, деец на сръбската въоръжена пропаганда в 1911 година, с месечна сръбска заплата две лири[8]
  1. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 96-97.
  2. а б Бродско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2012-06-14. Посетен на 7 март 2014 г.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 257.
  4. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 36. (на македонска литературна норма)
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 156-157. (на френски)
  6. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 27 септември 2007 
  8. Дебърски глас, година 2, брой 29, 30 януари 1911, стр. 2.