Направо към съдържанието

Горно Броди

Горно Броди
Άνω Βροντού
— село —
Горно Броди, изглед от планината Сминица. На заден план планините Черна гора и Алиботуш
Горно Броди, изглед от планината Сминица. На заден план планините Черна гора и Алиботуш
Гърция
41.3° с. ш. 23.6833° и. д.
Горно Броди
Централна Македония
41.3° с. ш. 23.6833° и. д.
Горно Броди
Сярско
41.3° с. ш. 23.6833° и. д.
Горно Броди
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемСяр
Географска областШарлия
Надм. височина1060 m
Население216 души (2021 г.)
Пощенски код621 00
Телефонен код2321
Горно Броди в Общомедия

Горно Броди (рядко Горни Брод, на гръцки: Άνω Βροντού, Ано Вронду) е село в Република Гърция, дем Сяр (Серес), област Централна Македония.

Селото е разположено на 35 километра от Сяр (Серес) в малка котловина между планините Шарлия (Бродската планина, на гръцки Врондос) от запад, Черна гора (Мавро Вуно) от североизток и Сминица (Меникио) от юг на 1060 метра надморска височина. Горно Броди е едно от най-южните села в историко-географската област Мървашко. През него тече Бродската река (Златарева река, Буланъка, Дурвица).

Според Йордан Н. Иванов Броди произхожда от брод (планински), за което свидетелстват и формите Горни и Долни Брод.[1] Жителското име е горнобро̀жденин, горнобро̀жденка, горнобро̀ждене.[2]

Първото споменаване за Броди е от XIV век в заповед от сръбския цар Стефан Душан до управителя на Вронду и Трилисион (Търлис) Райко.[3]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]
Югоизточната част на Горно Броди в началото на XX век с църквата „Свети Димитър“ (долу дясно) и кулата

Жителите на селото носят името мърваци и традиционно се занимават с рударство и скотовъдство. Горно Броди е най-големият железодобиваен център в областта Мървашко. До втората половина на XIX век главното занятие на местните е било железодобиването и свързаните с него професии и занаяти. Друг разпространен занаят сред бродчани е дърворезбарството на църковни иконостаси и часовникарството – Братя Димкови от Горно Броди са направили уникалния часовник в камбанарията на село Тешово. В края на XIX век железодобивната индустрия запада и с него започва да упада и селото. Оттук са излизали и известни строители и камбанолеяри.

Селото е най-големият център на железодобиването в Мървашко и железодобиването и свързаните с него професии са основно занимание на горнобродчани. В селото има около 12 пехци, от които до началото на 20 просъществуват само два. Горно Броди е и най-развитото самоковарско селище с повече от 20 самокова в XIX век, от които до края на века остават 5 – 6. В селото има и много кузни – 15 – 20 в края на XIX век, в които се изработват земеделски и домакински сечива, подкови и клинзи. Някои от кузните са доста модерни работилници. Продукцията им се изнася на Серския панаир.[4]

Васил Кънчов, който посещава Горно Броди през 1891 година, заварва самоковите в селото още работещи:

Беше вече тъмно, когато слизахме към Броди. Но пред нас светнаха в тъмнината големи червени пламъци, които фантастически осветяваха околността. Почена да се слуша срашно бъхтене на чукове и див плясък на вода. Разправиха ми, че това са бродските самокови, дето по цяла нощ се работи желязо. И наистина, като се приближихме до пещите, виждаха се през пламъците почернелите ковачи, които обикаляха пламъците. Всичко това приличаше на Плутоновата подземна ковачница.[5]

Възрожденски борби

[редактиране | редактиране на кода]
Кулата с камбанарията в Горно Броди

През XIX век Горно Броди е голямо чисто българско село. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 Горни брод (Gorni-brod) има 793 домакинства с 2700 жители българи.[6] В селото функционира и българско училище от 1868 година, когато учителят Георги Зимбилев от Либяхово заменя езика на преподаване в местното училище от гръцки на български.

Църквата „Свети Димитър
Камбаната в камбанарията

След Руско-турската война 1877 – 1878 в района на Горно Броди се подвизава четата на Зюмбюл войвода, който с брат си в продължение на 20 години защитава местното българско население. На Великден 1880 година четата на Зюмбюловци влиза с развети знамена в Горно Броди, войводата изгаря всички гръцки книги и кара гъркоманите да се закълнат пред иконата на Свети Кирил и Методий, че няма да правят злини на българското училище и българското богослужение. А на излизане от селото четата унищожава една черкезка потеря. Тези две събития принуждават управителя на Сяр да изпрати войска в Горно Броди, която арестува 90 души и много от тях са заточени в Анадола. Останалите са пуснати след като са накарани да се закълнат в гръцката митрополия. Българското училище е затворено и селото се връща под владичеството на Цариградската патриаршия.[7][8] През 1887 година българското училище е отворено наново.

В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) пише за Горно Броди:

Броди (Врондіа): главното село на каазата; 2 нови църкви и 1 стара; 1 училище, 6 хана, 57 магазина. Жителите се занимават с изгаряне на въглища в горите на Мадемохорския (Халкедонския) полуостров. Те се занимават с това от Света Богородица до Петровден. Земеделието жителите на това село го пренебрегват, тъй като тук освен ръж, нищо друго не расте. От лена, с чиято обработка се занимват жените, се приготвя плат. Селото е на склоновета на Черна гора, на която снегът се задържа до юни. То отстои на 6 часа от града.[9]

В статистическите си таблици Веркович отбелязва Горни Брод (Врондіа) като село със 798 български къщи.[10]

В 1891 година Георги Стрезов определя селото като част от Баницакол и пише:

Горно Броди, на север от града 6 часа, на края на същия дол, в който е разположен и манастирът. Пътят изкривен и стръмен, ту от едната страна, ту от другата; има два моста, от които по-големият се казва „Шейтан-кьопруси“...[11] Има две църкви: по-голямата „Св. Димитър“ и „Св. Богородица“. Последната е съградена преди 18 години; и в двете четат смесено: български и гръцки. Училищата две: гръцко с един учител и 40 ученика и българско с два учителя и повече от 120 ученика. Българското училище тая година се отвори отново с „емир“ от Солун и тази е първата година, която проживя мирно. Населението в тази паланка е чисто българско и расте твърде бързо. Има от 1200 къщи нагоре с 6000 и повече жители. Забележителна е тая паланка и с ожесточената борба, която се води между българска и гъркоманска партия – от трима-четири инаети българе. Преди три години в Броди имало християнин мюдюрин – сегашни върл гъркоманин.[12]
Горнобродска чета на ВМОРО след Хуриета. Снимка на Илия Гологанов, публикувана в „Дейли График“ на 29 август 1908 година

През 1893 година 850 от 900-те къщи на селото приемат върховенството на Българската екзархия. Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 в Горно Броди живеят 6100 души българи християни.[13] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в селото има 6480 българи екзархисти и 240 българи патриаршисти и функционират по едно основно и средно българско и гръцко училище.[14] В 1910 година според училищния инспектор към Българската екзархия в Сяр Константин Георгиев в Горно Броди има църква и училище, в което главен учител е Ботушаров, а другите учители са Иван Телятинов (преподава български език), Д. Попгеоргиев (преподава история), Екатерина Атанасова (преподава четене) и Д. Соянов (преподава смятане).[15] В училището учениците са 295, тъй като в селото е открито първокласно училище, а от тях 197 са момчета и 98 са момичета.[16] Според други източници учители в Горно Броди са Я. Чаков, Ю. Смилков, Н. Секулов, В. Пейкова, Е. Жилева, Е. Трендафилова и Магдалина Хаджиделева.[17]

Изпращане на доброволците от Горно Броди в Македоно-одринското опълчение

Жителите на селото участват активно в съпротивата на ВМОРО срещу османската власт. През 1903 година селото пострадва при убийството на Гоце Делчев в съседното село Баница, както и след Илинденското въстание, когато много от жителите му са арестувани и заточени, а друга част се изселва в България.

След Илинденското въстание голямото екзархийско българско село се превръща в трън в очите на гръцките андарти и то многократно е нападано от гръцки чети, ръководени от Серския гръцки силогос. Постепенно отношенията между екзархисти и патриаршисти се изострят и четите на ВМОРО често са принудени да извършват наказателни акции срещу патриаршистите от Броди, окончателно приели елинизма. В битката си с гръцката въоръжена пропаганда селото си извоюва названието Малка София. В 1909 година за мюдюрин в Горно Броди е назначен бившият четник Владимир Икономов.[18]

Селото е освободено от османска власт по време на Балканската война, когато в селото има 1100 къщи и над 8000 жители.[19] При избухването на войната сто и седем души от Горно Броди са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[20]

Над двадесет и един души родом от Горно Броди, в редиците на българската армия, загиват на фронта във войните за национално обединение на България.[21]

Изглед от Горно Броди

По време на Междусъюзническата война през юни 1913 година Горно Броди е унищожено напълно с артилерийски огън от гръцките войски като жителите му, които успяват да се спасят, избягват в България.[22]

В 1913 година гръцки учител в Горно Броди става Астериос Зорбас.[23]

След катастрофата на Гърция в Гръцко-турската война в 1923 година в Горно Броди са заселени много бежанци гърци от Мала Азия и Източна Тракия. Компактни маси българи от Горно Броди се установяват в Неврокоп (Гоце Делчев) (200 семейства) и Пловдив (300 семейства).[19] Значителни групи бежанци от селото има в Пазарджик, Пещера, Батак, София.[24]

Според преброяването от 1928 година Горно Броди е изцяло бежанско с 85 бежански семейства с 285 души.[25]

През април 1941 година българската армия навлиза в източната част на Егейска Македония и Горно Броди с цяло Сярско влиза в границите на България. Според българските статистики в селото има около 50 български гъркомански семейства и 50 гръцки колонисти, които живеят в центъра на селото около извора Кладнец, а останалата част от селото е в развалини, над които стърчи оцелялата часовникова кула.[19] Българските власти провеждат политика за насърчаване на завръщането на бежанците българи и изселване на придошлите гърци. В 1944 година селото окончателно влиза в рамките на Гърция.

По време на Гражданската война в Гърция селото е отново изгорено, тъй като е база на ЕЛАС. След това то е отново възстановено и в него живеят 200 гръцки семейства колонисти и 50 семейства от български произход.[26]

Прекръстени с официален указ местности в община Горно Броди на 6 юли 1968 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Карахи[27] или Карали[28] Καραλή Корифес Κορυφές[29] връх в Шарлия на ЮЗ от Горно Броди (1365 m)[27]
Кория[27] Κουρί Гимнон Γυμνόν[29] връх в Шарлия на ЮИ от Горно Броди (1176,6 m)[27]
Лясково[27] Λιάσκοβον Илиолустон Ήλιόλουστον[29] букова гора[30] и връх в Шарлия на ЗЮЗ от Горно Броди (1432,5 m)[27]
Лясково[27] Λιασκόβον Зесто Рема Ζεστό Ρέμα[29] река на Ю от Горно Броди[27]
Сотка[28] или Сойка Σόϊκα Толи Корфи Θολή Κορφή[29] местност на Ю от Горно Броди[28]
Чатал Дели[27] Τσατάλ Ντελή Трелос Τρελλός[29] местност в Сминица на Ю от Горно Броди[27]
Бабина гора[27] Μπάμπινα Γκόρα Мегали Корфи Μεγάλη Κορφή[29] дълъг хребет[31] в Шарлия на Ю от Горно Броди (1298,5 m)[27]
Сари Татарак[27] Σαρή Ταταράκ Фалакрон Φαλακρόν[29] връх в Сминица на ЮЮИ от Горно Броди[27]
Арнаутлук[27] Άρναουτλούκι Арванитика Άρβανίτικα[29] местност на Ю от Горно Броди, по десния бряг на Дурвица[27]
Преброявания
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 406 199 216
Георги Баждаров

Като голямо средище на късното Българско възраджане Горно Броди е дало няколко големи личности на българската нация. Оттук са хайдутите Георги Зимбилев и Георги Посерото, революционерите Димо Хаджидимов, Георги Радев, Атанас Свещаров и Георги Баждаров, художникът Аргир Калъчев и видният общественик Никола Димков, д-р Димитър Пасков, изобретател на лекарството против детски паралич нивалин. Жител на Горно Броди от по-ново време е гръцкият поет Тасос Стамбулоглу.

  1. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 82.
  2. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 103.
  3. Живојиновић, Драгић (2011). Простагма краља Душана кефалији Рајку. – Стари српски архив, књ. 10, 35, https://www.academia.edu/2486677/Prostagma_kralja_Dušana_kefaliji_Rajku_Prostagma_du_roi_Stefan_Dušan_adressé_au_képhale_Rajko_ 
  4. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 20.
  5. Кънчов, Васил. Избрани произведения. Том I. Издателство „Наука и изкуство“, София, 1970, стр. 179.
  6. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 116 – 117.
  7. Кънчов, Васил. Избрани произведения, Том I, София, 1970, стр. 186 – 187.
  8. Баждаров, Георги. „Горно Броди“, София, 1929, стр.47 – 48.
  9. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 62. (на руски)
  10. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 228 – 229. (на руски)
  11. Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 835.
  12. Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 836.
  13. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 176.
  14. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 198-199. (на френски)
  15. Галчев, Илия. „Българската просвета в Солунския вилает“, УИ, 2005, София, стр. 140 – 141.
  16. Галчев, Илия. „Българската просвета в Солунския вилает“, УИ, 2005, София, стр. 141.
  17. Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 59.
  18. Дебърски глас, година 1, брой 28, 11 октомври 1909, стр. 3.
  19. а б в Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 21.
  20. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 838.
  21. ДВИА, ф. 39
  22. Иванов, Йордан. „Населението в Югоизточна Македония (Сярско, Драмско и Кавалско)“. София, 1917, стр.22.
  23. Παπάζογλου, Χρ. Η ΠΑΙΔΕΙΑ ΣΤΗ ΔΡΑΜΑ KAΙ ΤΗΝ ΠΕΡΙΟΧΗ ΤΗΣ από το 1800 και μετά // Yauna Takabara. Посетен на 22 ноември 2014.
  24. Баждаров, Георги. „Горно Броди“, София, 1929, стр.84.
  25. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  26. Иван Катарджиев. „Серската област“, Скопје, 1961, стр. 95 и сл.
  27. а б в г д е ж з и к л м н о п р По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  28. а б в Serrai GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
  29. а б в г д е ж з и Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1042. (на гръцки)
  30. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 154.
  31. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 72.