Манасиева летопис: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
[[Image:57-manasses-chronicle.jpg|thumb|right|200 px|Покръстването на българите, Миниатюра от Ватиканския препис Манасиевата летопис]]
[[Image:57-manasses-chronicle.jpg|thumb|right|200 px|Покръстването на българите, Миниатюра от Ватиканския препис Манасиевата летопис]]
'''Манасиевата летопис''' или '''Манасиевата хроника''' е български средновековен писмен паметник, превод на Световната летопис на византийския писател [[Константин Манасий]]. Оригиналният текст е [[поезия|в мерена реч]] и се състои от 6733 стиха. Той обхваща събития [[от сътворението на света]] до началото на управлението на византийския император [[Алексий I Комнин]] (1081-1118). Хрониката е написана по желание на севастократорица Ирина, съпруга на [[севастократор]] Андроник Комнин, брат на император [[Мануил I Комнин]]<ref>Божилов, Иван, Стара българска литература, Том II - Исторически съчинения, Български писател, С., 1983, стр. 400</ref>.
'''Манасиевата летопис''' или '''Манасиевата хроника''' е български средновековен писмен паметник, превод на Световната летопис на ромейския писател [[Константин Манасий]]. Оригиналният текст е [[поезия|в мерена реч]] и се състои от 6733 стиха. Той обхваща събития [[от сътворението на света]] до началото на управлението на ромейския император [[Алексий I Комнин]] (1081-1118). Хрониката е написана по желание на севастократорица Ирина, съпруга на [[севастократор]] Андроник Комнин, брат на император [[Мануил I Комнин]]<ref>Божилов, Иван, Стара българска литература, Том II - Исторически съчинения, Български писател, С., 1983, стр. 400</ref>.
Преводът е направен в немерена реч, в периода [[1335]]-[[1345]] година по заповед на цар [[Иван Александър]] (1331-1371) и има 19 добавки, свързани с българската история. Запазени са 5 [[препис]]а.
Преводът е направен в немерена реч, в периода [[1335]]-[[1345]] г. по заповед на цар [[Иван Александър]] (1331-1371 г.) и има 19 добавки, свързани с българската история. Запазени са 5 [[препис]]а.
[[Image:62-manasses-chronicle.jpg|thumb|right|200 px|Нападението на Константинопол, Миниатюра от Ватиканския препис Манасиевата летопис]]
[[Image:62-manasses-chronicle.jpg|thumb|right|200 px|Нападението на Константинопол, Миниатюра от Ватиканския препис Манасиевата летопис]]
== Известни преписи ==
== Известни преписи ==

Версия от 11:52, 4 ноември 2012

Покръстването на българите, Миниатюра от Ватиканския препис Манасиевата летопис

Манасиевата летопис или Манасиевата хроника е български средновековен писмен паметник, превод на Световната летопис на ромейския писател Константин Манасий. Оригиналният текст е в мерена реч и се състои от 6733 стиха. Той обхваща събития от сътворението на света до началото на управлението на ромейския император Алексий I Комнин (1081-1118). Хрониката е написана по желание на севастократорица Ирина, съпруга на севастократор Андроник Комнин, брат на император Мануил I Комнин[1]. Преводът е направен в немерена реч, в периода 1335-1345 г. по заповед на цар Иван Александър (1331-1371 г.) и има 19 добавки, свързани с българската история. Запазени са 5 преписа.

Нападението на Константинопол, Миниатюра от Ватиканския препис Манасиевата летопис

Известни преписи

Московски препис

Московският препис е българска редакция и представлява най-старият запазен препис на летописа, съхранен в Сборника на поп Филип от 1345 година. Днес се намира в Държавния исторически музей в Москва.

Ватикански препис

Крум пирува след победата над император Никифор, Миниатюра от Ватиканския препис на Манасиевата хроника

Ватиканският препис се състои от 206 пергаментови листа. Той е единственият илюстриран с оригинални миниатюри - 69 на брой с над 100 отделни сцени. От тях 18 миниатюри са посветени на събития от българската история[2], на българо-руските и българо-византийски отношения. Останалите са заети от изгубения днес византийски първообраз. Този препис се съхранява във Ватиканската библиотека.

Тулчански препис

Тулчанският препис е българска редакция от XVI-XVII век. Съхранява се в ръкописната сбирка на Румънската академия на науките в Букурещ.

Хилендарски препис

Хилендарският препис от 1510 година е в сръбска редакция на старобългарския език и се съхранява в Хилендарския манастир.

Новгородски препис

Новгородският препис от XVII век също е в сръбска редакция на старобългарския език. Днес се намира в Санкт Петербург.

Външни препратки

Бележки

  1. Божилов, Иван, Стара българска литература, Том II - Исторически съчинения, Български писател, С., 1983, стр. 400
  2. Дуйчев, Иван, Миниатюрите на Манасиевата летопис, С., 1962