Заек подземник: Разлика между версии
м r2.7.3) (Робот: Променяне от th:Oryctolagus на th:กระต่ายยุโรป |
м Робот Добавяне: fy:Wylde knyn |
||
Ред 62: | Ред 62: | ||
[[fr:Oryctolagus cuniculus]] |
[[fr:Oryctolagus cuniculus]] |
||
[[frr:Kanin]] |
[[frr:Kanin]] |
||
[[fy:Wylde knyn]] |
|||
[[gl:Coello]] |
[[gl:Coello]] |
||
[[he:ארנבון מצוי]] |
[[he:ארנבון מצוי]] |
Версия от 06:16, 20 януари 2013
Заек подземник | ||||||||||||||||||||||||||||||
Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||||||||||
Застрашен[1] | ||||||||||||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||||
(Linnaeus, 1758) | ||||||||||||||||||||||||||||||
Разпространение | ||||||||||||||||||||||||||||||
Заек подземник в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Зайците подземници (Oryctolagus cuniculus) са вид дребни бозайници от семейство Зайцови (Leporidae), единствените представители на род Oryctolagus.
Предполага се, че заекът подземник първоначално е разпространен в Северозападна Африка и на Пиренейския полуостров, но в наши дни се среща в голяма част от Европа и е интродуциран в Америка и Австралия, където е смятан за инвазивен вид. В България е интродуциран през 1934 година на остров Свети Иван, където има стабилна популация. Разновидност на заека подземник е питомният заек, отглеждан в много страни по света.[2]
Ушите на заека подземник са сравнително къси, а главата е относително голяма. На цвят обикновено е сивокафяв до кафяв, коремът е бял. Предпочита сухи местности в близост до гори или градини. Храни се с тревисти растения, корени, тънки клони на храсти. Активен е главно през нощта, като не се отдалечава много от жилището си. То представлява сложна система от тунели, които обикновено прокопава сам, макар че понякога използва и стари дупки на лисици или язовци.[2]
Размножителният период на заека подземник е между февруари и септември. Бременността продължава между 28 и 32 дни. Женските раждат 3 до 5 пъти в годината, обикновено по 5-6, в редки случаи до 12 малки. При раждането си малките са напълно безпомощни, на 3-4 седмици започват самостоятелен живот, а на 5-8 месеца достигат полова зрялост.[2]
Бележки
- ↑ Oryctolagus cuniculus (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
- ↑ а б в Шаблон:ФБ 27