Ян Люксембургски: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 26: | Ред 26: | ||
'''Ян Люксембургски''' ({{lang-lb|Jang de Blannen}}, {{lang-de|Johann der Blinde von Luxemburg}}, {{lang-cs|Jan Lucemburský}}, [[10 август]] [[1296]] – [[26 август]] [[1346]]) е [[граф]] на [[Люксембург]] (1313–1346), [[маркграф]] на [[Моравия]] (1311–1333), [[крал]] на [[Бохемия]] (1311–1346) и титулуван [[крал]] на [[Полша]]. |
'''Ян Люксембургски''' ({{lang-lb|Jang de Blannen}}, {{lang-de|Johann der Blinde von Luxemburg}}, {{lang-cs|Jan Lucemburský}}, [[10 август]] [[1296]] – [[26 август]] [[1346]]) е [[граф]] на [[Люксембург]] (1313–1346), [[маркграф]] на [[Моравия]] (1311–1333), [[крал]] на [[Бохемия]] (1311–1346) и титулуван [[крал]] на [[Полша]]. |
||
Ян е син на свещения римски император [[Хайнрих VII (Свещена Римска империя)|Хайнрих VII]] и [[Маргарета Брабантска (1276-1311) |
Ян е син на свещения римски император [[Хайнрих VII (Свещена Римска империя)|Хайнрих VII]] и [[Маргарета Брабантска (1276-1311)|Маргарита Брабантска]]. Той е брат на френската кралица [[Мария Люксембургска]] - съпруга на крал [[Шарл IV (Франция)|Шарл IV]], и на унгарската кралица [[Беатрикс Люксембургска]] - съпруга на унгарския крал [[Карл Роберт Анжуйски|Карой I]]. |
||
Въпреки че е израснал във Франция, Ян отрано взима активно участие в политическите дела в Германия. През 1310 г. император Ханрих урежда брака на сина си с чешката принцеса [[Елишка Пршемисловна|Елишка]] - сестрата на убития чешки крал [[Вацлав III]] и една от последните живи представителки на чешката кралска династия на [[Пршемисловци]]те. Бракът с чешката княгиня дава основание на Ян да предяви претенциите си към чешката корона и да застане начело на военна кампания срещу Прага, където е избран за крал на Чехия на мястото на избягалия [[Хайнрих (Бохемия)|Хайнрих]] от [[Каринтия]]. Благодарение на този си успех Ян Люксембургски става и принц-електор на Свещената Римска империя и претендент за короните на Полша и Унгария като наследник на убития [[Вацлав III]]. През 1314 г. се кандидатира за титлата [[Римски крал|Крал на Римляните]] и да наследи императорския трон на баща си, но вместо него за такъв е избран [[Лудвиг IV (Свещена Римска империя)|Лудвиг IV Вителсбах]]. |
Въпреки че е израснал във Франция, Ян отрано взима активно участие в политическите дела в Германия. През 1310 г. император Ханрих урежда брака на сина си с чешката принцеса [[Елишка Пршемисловна|Елишка]] - сестрата на убития чешки крал [[Вацлав III]] и една от последните живи представителки на чешката кралска династия на [[Пршемисловци]]те. Бракът с чешката княгиня дава основание на Ян да предяви претенциите си към чешката корона и да застане начело на военна кампания срещу Прага, където е избран за крал на Чехия на мястото на избягалия [[Хайнрих (Бохемия)|Хайнрих]] от [[Каринтия]]. Благодарение на този си успех Ян Люксембургски става и принц-електор на Свещената Римска империя и претендент за короните на Полша и Унгария като наследник на убития [[Вацлав III]]. През 1314 г. се кандидатира за титлата [[Римски крал|Крал на Римляните]] и да наследи императорския трон на баща си, но вместо него за такъв е избран [[Лудвиг IV (Свещена Римска империя)|Лудвиг IV Вителсбах]]. |
Версия от 11:47, 25 април 2014
Ян Люксембургски | |
Крал на Бохемия | |
Пражани отварят вратите на града си пред Ян Люксембургски, автор : Йохан Матхаузер | |
Управление | в Чехия 1310-1346, в Люксембург 1309-1346 |
---|---|
Лични данни | |
Роден | |
Починал | |
Други титли | Крал на Полша, Граф на Люксембург |
Семейство | |
Династия | Люксембурги |
Баща | Император Хайнрих VII |
Майка | Маргарита Брабантска |
Бракове | Елишка Пршемисловна Беатрис Бурбонска |
Ян Люксембургски в Общомедия |
Ян Люксембургски (Шаблон:Lang-lb, Шаблон:Lang-de, Шаблон:Lang-cs, 10 август 1296 – 26 август 1346) е граф на Люксембург (1313–1346), маркграф на Моравия (1311–1333), крал на Бохемия (1311–1346) и титулуван крал на Полша.
Ян е син на свещения римски император Хайнрих VII и Маргарита Брабантска. Той е брат на френската кралица Мария Люксембургска - съпруга на крал Шарл IV, и на унгарската кралица Беатрикс Люксембургска - съпруга на унгарския крал Карой I.
Въпреки че е израснал във Франция, Ян отрано взима активно участие в политическите дела в Германия. През 1310 г. император Ханрих урежда брака на сина си с чешката принцеса Елишка - сестрата на убития чешки крал Вацлав III и една от последните живи представителки на чешката кралска династия на Пршемисловците. Бракът с чешката княгиня дава основание на Ян да предяви претенциите си към чешката корона и да застане начело на военна кампания срещу Прага, където е избран за крал на Чехия на мястото на избягалия Хайнрих от Каринтия. Благодарение на този си успех Ян Люксембургски става и принц-електор на Свещената Римска империя и претендент за короните на Полша и Унгария като наследник на убития Вацлав III. През 1314 г. се кандидатира за титлата Крал на Римляните и да наследи императорския трон на баща си, но вместо него за такъв е избран Лудвиг IV Вителсбах.
Подобно на на своите предшественици на чешкия престол Ян среща враждебното отношение на чешките благородници, които гледат на него като на крал-чужденец. Поради това скоро Ян се отказва от прякото управление на Чехия и се отдава на пътешествия. По-голямата си част от времето прекарва в Люксембург и Франция, но пътешествията му го отвеждат още в Силезия, Полша, Литва, Тирол, Северна Италия и в Папски Авиньон. Съперничеството на Владислав I Локетек за полската корона е причина Ян Люксембургски да подкрепи тевтонците във Полско-тевтонската война от 1326-1332.
През 1336 г. Ян Люксембургски получава офталмия (възпаление на очите). Последвалото лечение от известният тогава лекар Ги дьо Шоляк не дава резултат.
След избухването на Стогодишната война през 1337 г. Ян Люксембургски става съюзник на френския крал и дори през 1338 е назначен за губернатор на Лангедок.
Ян Люксембургски е убит през 1346 г., докато се сражава срещу англичаните в битката при Креси с предсмъртните думи [1]:
„ | С Божията помощ никога не ще Бохемски крал да побегне пред боя! | “ |
Семейство
Ян Люксембургски се жени два пъти. От първия си брак с чешката принцеса Елишка Пршемисловна (1292-1330) той има седем деца:
- Маргарита Люксембургска (1313–1341), омъжена за баварския херцог Хайнрих XIV
- Бона Люксембургска (1315–1349), омъжена за френския крал Жан II
- Карл IV Люксембургски (1316-1378), крал на Чехия и по-късно свещен римски император
- Отокар Люксембургски (1318–1320)
- Ян Индржих Люксембургски (1322-1375), маркграф на Моравия
- Анна Люксембургска (1323-1338), омъжена за австрийкия херцог Ото IV „Веселия“
- Елизабет (1323–1324)
През 1334 г. Ян Люксембургски се жени за Беатрис Бурбонска (ок. 1320–1383), дъщеря на бурбонския херцог Луи I. От този брак Ян Люксембургски има един син:
- Венцел I Люксембургски (1337–1383), граф и херцог на Люксембург след 1353 г.
Той има извънбрачен син:
- Николаус Люксембургски (1322–1358), патриарх на Аквилея (1350–1358)
Източници
Шаблон:Монарх-мъниче Шаблон:Чехия-мъниче
Хайнрих VII | → | Граф на Люксембург (1308 – 1346) | → | Карел I |
Индржих Корутански | → | Крал на Бохемия (1310 – 1346) | → | Карел I |
Индржих Корутански | → | Титулуван крал на Полша (1310 – 1346) | → | - |
|
|