Африка: Разлика между версии

Редактиране
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Bot: Automated text replacement (- в момента +)
Ред 1: Ред 1:
{{Друго значение|континента|римската провинция|Африка (римска провинция)}}
mrazq afrikanci dano eda vumrete ot ebola site {{Друго значение|континента|римската провинция|Африка (римска провинция)}}
{{Инфокаре регион
{{Инфокаре регион
| карта = Africa (orthographic projection).svg
| карта = Africa (orthographic projection).svg
Ред 17: Ред 17:
}}
}}


в субтропичните.
'''Африка''' е вторият по големина и по население [[континент]] в света след [[Азия]]. Със своята площ от около 30 221 532 km² (11 мили²) (включително площта на [[остров]]ите), тя заема 6 % от повърхността и 20,3 % от сушата на [[Земя]]та, а нейните над 1 001 320 281 обитатели представляват над 15 % от [[население]]то на [[свят|света]]. Континентът е заобиколен от [[Средиземно море]] на [[север]], [[Суецки канал|Суецкия канал]] и [[Червено море]] по протежението на [[Синайски полуостров|Синайския полуостров]] на [[североизток]], [[Индийски океан|Индийския океан]] на [[югоизток]], и [[Атлантически океан|Атлантическия океан]] на [[запад]]. Континентът има 52 суверенни [[държава|държави]], включително остров [[Мадагаскар]], редица други островни групи и [[Сахарска арабска демократична република]], държава-членка на [[Африкански съюз|Африканския съюз]], чиято държавност се оспорва от [[Мароко]].

Африка, по-специално [[Централна Африка|Централна]] и [[Източна Африка]], е широко разглеждана сред научната общност като мястото, от където произхождат хората и [[човекоподобни]]те [[маймуни]], както е видно от откриването на най-ранните [[хоминиди]] и техните предци, както и по-късно тези, които са на около седем милиона години.

Африка лежи от двете страни на [[Екватора]], което е предпоставка за обхващането на редица климатични зони. Единственият континент, който стига от северния умерен до южния умерен пояс. Меридианът [[Гринуич]] също преминава по нейната територия.

== Етимология ==
[[Римска империя|Древните римляни]] я наричали ''Africa terra'' – ''земята на африте'', заради най-северната част на континента, която днес заема [[Тунис]]. Названието може да произлиза [[финикийски език|финикийското]] ''„афар, прах“''; или пък от [[племе]]то африди, които населявали [[Северна Африка]], около [[Картаген]]; или пък да идва от [[гръцки език|гръцкото]] ''африке'', ''без студ''; или пък от [[латински език|латинското]] ''africa'', ''слънчев''.

== География ==
[[Файл:Africa FebAug.gif|thumb|250px|Сателитна снимка на Африка, показваща [[растителност]]та през [[август]] и [[февруари]]]]
Африка се отделя от [[Европа]] чрез [[Средиземно море]], свързана е с [[Азия]] естествено, но понастоящем границата между двата континента е [[Суецкият канал]]. На изток бреговете се мият от [[Индийски океан]], на [[запад]] от [[Атлантически океан]]. Най-северната точка на континента е нос [[Рас ал Абиад]] в [[Тунис]] – 37°21′ с.г.ш., най-южната – нос [[Иглен нос]] в [[Република Южна Африка]] – 34°51′15″ ю.г.ш., най-западната точка на континента е нос [[Алмади]] в [[Сенегал]], а при островите [[Кабо Верде]] з.г.д. е 17°33′22″. Най-източната точка е нос [[Рас Хафун]] в [[Сомалия]] – 89°31′66″ и.г.д. [[Брегова линия|Бреговата линия]] на континента е слабо разчленена и е дълга 26 000 km. По-голямата част от континента е разположена в [[Източно полукълбо|Източното полукълбо]].

На континента са разположени 63 политически територии, от които 54 независими държави. Най-голямата е [[Алжир]] – 10-та в света, следвана от [[Судан]] – 16-та в света. Най-малката държава са [[Сейшелски острови]], а на самия материк – [[Гамбия]].

Континентът по принцип се разделя на четири основни географски региона:
* '''[[Северна Африка]]''' – [[пустиня|пустинен]] и полупустинен регион, където се намират едни от най-големите държави на континента. [[Населението]] е предимно [[мюсюлманство|мюсюлманско]] и френскоговорящо.
* '''[[Западна Африка]]''' – с повече [[валежи]] от [[Северна Африка]], смесено [[християнство|християнско]] и мюсюлманско население. Някои от най-западните страни ([[Сиера Леоне]], [[Либерия]]) се отличават с много влажен климат.
* '''[[Източна Африка]]''' – разнообразна в езиково и религиозно отношение, по-скоро християнско население. [[Туризъм|Туризмът]] е добре застъпен в част от източноафриканските държави, най-вече [[Кения]] и [[Танзания]].
* '''[[Южна Африка]]''' – предимно англоговорящо християнско население. [[Република Южна Африка]] е най-добре развитата страна на континента и е основна туристическа дестинация.

=== Релеф ===
[[Файл:Iharen.jpg|мини|ляво|250п|Възвишението [[Ихарен]] в планинския масив [[Ахагар]], Алжир]]
По-голямата част от Африка е разположена върху стабилна зона на [[Африканската литосферна плоча]]. Повърхността ѝ е сравнително заравнена от външните земни процеси, но е с голяма [[надморска височина]]. По периферията на Африканската плоча са активните зони. По надморска височина континентът се поделя на две части: Северозападна Африка и Югоизточна Африка.

Безспорно най-отличителната планинска система в Африка е разположена на изток – [[Източноафриканска рифтова система (вулкани)|Източноафриканската рифтова система]] от [[вулкани]] – тя се простира от [[Етиопия]] ([[Етиопско плато]]) до [[ЮАР]] ([[Драконови планини]]). Част от нея продължава на [[Арабския полуостров]]. Планинските вериги са разположени успоредно на бреговата линия, оформяйки масив с формата на кука, простиращ се от [[Еритрея]] до [[Ангола]]. Други забележителни [[планини]] са [[Атласки планини|Атласките]] в северна Африка, както и масивите [[Тибести]] в [[Сахара]], [[Фута Джалон]] в западна Африка и [[Камерунска планинска верига|Камерунската планинска верига]].

Най-високата планина е [[Килиманджаро]] с връх [[Ухуру]], висок 5895 m, други планини са [[Драконови планини]], [[Атласки планини]], [[Рувензори]], [[Етиопска планинска земя]], [[Тибести]], [[Камерун (планина)|Камерун]] и др.

Най-голямата [[пустиня]] на [[Земята]] е в Африка – [[Сахара]], с площ от 9 000 000 km². Други големи пустини са [[Намиб]], [[Калахари]], [[Арабска пустиня]]. В резултат на тектоничното движение се е образувала т. нар. [[Източноафриканска рифтова долина]], чиято средна височина е под морското равнище и където са разположени [[Велики африкански езера|Великите африкански езера]].

=== Води ===
[[Файл:Victoria Falls 2012 05 24 1720 (7421917344).jpg|мини|250п|[[Виктория (водопад)|Водопадът Виктория]], [[Зимбабве]]]]
Повечето големи реки се вливат в [[Атлантическия океан]]. На африканския континент е най-дългата река на планетата [[Земя]] – [[Нил]], дълга 6 671 km. Други големи реки са [[Конго (река)|Конго]] (Заир), [[Нигер (река)|Нигер]], [[Сенегал (река)|Сенегал]], [[Замбези]], [[Оранжева река]], [[Лимпопо]], [[Руфиджи]] и [[Убанги]]. Изворите на Нил и Конго се намират в планините на източна Африка. Големите реки се характеризират с множество бързеи и водопади по горното си течение, но по долното са отлични за транспортни цели. По-малките реки често пресъхват преди да стигнат голям воден басейн, в който да се изтекат.

Разположено между ДР Конго, [[Бурунди]], Танзания и [[Замбия]] е второто по дълбочина езеро на [[Земята]] – [[Танганика]], дълбоко 1 470 m, принадлежащо към Великите африкански езера. Други големи езера са [[Чад (езеро)|Чад]] в централна Африка, [[Виктория (езеро)|Виктория]], [[Няса]], Рудолф, [[Мверу]] и [[Киву]].

=== Климат ===
[[Файл:Nyiragongo.jpg|мини|250п|ляво|Образуване на мъгли над екваториална гора. Поглед към вулкана [[Нирагонго]], ДРК]]
В Африка симетрично на [[екватор]]а ca разположени 4 [[климатични пояси|климатични пояса]]: [[екваториален климатичен пояс|екваториален]], [[субекваториален климатичен пояс|субекваториален]], [[тропичен климатичен пояс|тропичен]] и [[субтропичен климатичен пояс|субтропичен]]. Тази характерна особеност на географското разположение е причина в различните части на континента да няма големи температурни амплитуди. Въпреки това различията в релефа и въздушните течения са предпоставка за образуването едновременно на [[екваториална гора|екваториални гори]], [[савана|савани]], [[полупустиня|полупустини]], [[пустиня|пустини]].

Най-горещите точки на континента са в Северна Африка, където се намира най-голямата пустиня в света – [[Сахара]]. Разредеността на въздуха и високите нива на слънчева радиация в централните части на пустинята са причина през деня температурите да са много високи, а през нощта те да падат до почти минусови стойности. По̀ на юг океанското влияние донякъде допринася за регулирането на климата и образуването на най-големият полупустинен регион в света – [[Сахел]]. В крайните южни и северни части на континента климатът е умерен. Трябва обаче да се отбележи, че най-крайните северни страни са по-горещи и сухи от най-крайните южни, тъй като последните са под благоприятното влияние на Индийския и Атлантическия океан. Във високите планини се установява [[планински климатичен пояс|планински климат]]. Най-високите планини са част от [[хионосфера]]та.

[[Валеж]]ните количества са пряко зависими от разположението на слънцето спрямо повърхността и релефа. В тропичните региони валежите са най-обилни, когато слънчевата светлина пада перпендикулярно на Земята или малко след това. Най-обилните валежи са над тропическите гори по Екватора и по горното течение на Нил, но количеството дъжд не достига това на най-влажните места на планетата. Най-оскъдни са валежите над Сахара и [[Калахари]].

=== Флора, фауна и климат ===
{{раздел-мъниче}}
В Африка симетрично на екватора ca разположени екваториален, субекваториален, тропичен, субтропичен климатичен пояс. Във високите планини се установява планински климат. Най-високите планини са част от хионосферата. Този климат предразполага към образуването на екваториални гори, савани, полупустини, пустини на континента. [[Флора]]та и [[фауна]]та на Африка са може би едни от най-запазените на Земята. Тук се срещат редица видове, характерни само за този континент. Голямото многообразие от видове се опазва от огромна мрежа от резервати и паркове, предпазващи животните от бракониерство и намеса на човека. Той е най-горещият континент. Валежите в Африка са разпределени много неравномерно.

=== Природни ресурси ===
{{раздел-мъниче}}
Африка е богата на природни ресурси. Особено големи са запасите на различни [[минерал]]ни суровини.

Експлоатират се големите находища на [[нефт]] и [[газ]] в Северна и Западна Африка, в Либия, Алжир и Нигерия; на [[желязна руди]] в Либерия, Мавритания, Гвинея и Габон; на манганови и уранови руди в Нигер и Габон; на [[боксит]]и в Камерун и Гвинея. Значителни са находищата на [[въглища]], [[злато]] и [[диамант]]и в Южна Африка, на [[мед]]ни и [[кобалт]]ови руди в Заирската котловина, на [[фосфор]]ити в Атласките планини. Хидроенергийните ресурси са около 1/5 от световните. Агроклиматичните и почвените условия позволяват развитие на различна земеделска дейност по долината на Нил, по африканското Средиземноморие и в субтропичните.


'''Екология и биоразнообразие'''
'''Екология и биоразнообразие'''

Версия от 11:04, 21 ноември 2017

mrazq afrikanci dano eda vumrete ot ebola site

Тази статия е за континента. За римската провинция вижте Африка (римска провинция).
Африка
Площ30 221 532 km²
Население1 001 320 281 души
Гъстота33,0 души/km²
Държави58
Зав. територии7
Езициарабски,
оромо,
хауса
и други
ГрадовеКайро,
Лагос,
Киншаса,
Йоханесбург,
Хартум
и други
Африка в Общомедия

в субтропичните.

Екология и биоразнообразие

Африка има над 3000 резервата , със 198 морски защитени зони, 50 биосферни резервата и 80 влажни зони. Значителното унищожаване на местообитанията, увеличаването на човешкото население и бракониерството, намаляват африканското биологично разнообразие и обработваемата земя. Човешкото посегателство, гражданските вълнения и въвеждането на видове, които не са местни, заплашват биологичното разнообразие в Африка.

Според Университета на Пенсилванския африкански изследователски център, 31% от пасищата в Африка и 19% от горите ѝ и гористите местности се класифицират като понижени. Африка губи над четири милиона хектара гори годишно, което е два пъти повече от средната норма за обезлесяване за останалата част от света. Някои източници твърдят, че приблизително 90% от първоначалните девствени гори в Западна Африка са били унищожени. Над 90% от първоначални гори на Мадагаскар са унищожени след пристигането на хората преди 2000 години. Около 65% от земеделските земи на Африка страдат от ерозия на почвата.

История

 Основна статия: Древна Либия

Първите сведения за народите на Африка са получени от елинските и римските автори. Те описват съвременните им и по-древни цивилизации на древните африкански народи, най-известни от които са тези на Древен Египет, Нубия и Картаген. В този период северните африкански земи са били част и от Римската империя и държавата на Александър Македонски.

През Средновековието информацията за Африка се свързва с арабското нашествие на континента и разпространението на исляма в значителна част от континента.

До този момент представите на европейците за Африка са предимно свързани с легенди, предания и антични източници. Нов етап в историята на Африка е започването на Великите географски открития. Установено от експедициите е, че голямата част от чернокожото население на Африка живее в общества със слабо развита социална и политическа структура. Налице са слаби и нетрайни държавни образувания. Тази среда се оказва добра почва за организиране на колонии от водещите европейски държави от периода на Великите географски открития – Великобритания, Франция, Испания, Португалия, Холандия, а по-късно Германия, Италия и Белгия. Единствената страна непопаднала под колониална власт, но силно зависима е Етиопия.

След края на Първата световна война се извършва преразпределение на колониалното влияние в Африка – Германия губи своите колонии. След Втората световна война започва процесът на придобиване на независимост на африканските колонии. Този процес трае до средата на 80-те години на ХХ век. Независимите държави остават крайно зависими от своите бивши метрополии. Това се дължи на слабото икономическо развитие, породено от хищическото използване на ресурсите им, без да се инвестира в развитието на тези територии. Показателен пример за това са бившите португалски колонии, които понастоящем са едни от най-бедните в света – Ангола, Мозамбик, Сао Томе и Принсипи, Гвинея-Бисау.

Друг важен момент от най-новата история на Африка е, че границите между отделните държави не са прекарани съгласно етническо разпределение на народите, а са остатък от политическите взаимоотношения между бившите метрополии. Така етносите биват разделени изкуствено и редица държави са с повишено етническо напрежение, водещо до непрестанни конфликти, допълнително забавящи развитието на континента. Страните от Африка, с изключение на Република Южна Африка, са част от страните на Третия свят.

Около 3300 г. пр.н.е., историческите данни са изложени в Северна Африка с повишаването на грамотността във фараонските цивилизации на Древен Египет.

Един независим център на цивилизацията с търговските връзки към Финикия е създадена от финикийци от Тир върху северозападния африканския бряг в Картаген.

Европейското проучване на Африка започва с древните гърци и римляни. През 332 г. пр.н.е., Александър Велики е посрещнат като освободител в Перскийския окупиран Египет. Той основава Александрия в Египет, която се превръпща в просперираща столица на династията на Птолемеите след смъртта му.

След завладяването на средиземноморското крайбрежие на Северна Африка от Римската империя, районът е интегриран икономически и културно в римската система. Настъпва Римско селище в съвременния Тунис и на други места по крайбрежието. Първият римски император роден в Северна Африка е Септимий Север. Роден е в днешна Либия, майка му е с корени от Италия и Рим.

Християнството се разпространява в тези области в ранна дата, от Юдея през Египет и извън границите на римския свят в Нубия.

В началото на 7 век, новосформираният Арабско ислямски халифат разширява дейността си в Египет, а след това в Северна Африка. Закратко местният берберски елит е интегриран в мюсюлманските арабски племена. 

Ислямът се разпространява в Субсахарска Африка главно чрез търговски пътища и миграцията.

Ръст на търговията с роби

Робството отдавна се практикува в Африка. Между 7-ми и 20-ти век, арабската търговия с роби (известна също като робството на Изток) взима 18 милиона роби от Африка. Между 15-ти и 19-ти век (500 години), търговията на Атлантически роб се оценява на 7 – 12 милиона роби в Новия свят. Повече от 1 милион европейци са заловени от средиземноморски пирати и продадени като роби в Северна Африка между 16-ти и 19-ти век.

В Западна Африка спадът на търговията с роби причинява драматични икономически промени в местните политически общества..Между 1808 г. и 1860 г., британската западна африканска ескадрила иззема приблизително около 1600 кораби с роби и освобождава 150,000 африканци, които са на борда. 

Действия се взимат и по отношение на африканските лидери, които отказват да се съгласят с британските договори с незаконната търговия. Например срещу "узурпирането на крал Лагос ", свален от власт през 1851 г., който е против робските договори, които са подписани с над 50 африкански владетели. Най-големите сили на Западна Африка), приемат различни начини за адаптиране към промяната. Асанте и Дахомей се концентрират върху развитието на „законната търговия“ във формата на палмово масло, какао, дървен материал и злато, формиращи основата на модерният търгови износ на Западна Африка.

Берлинска конференция

На конференцията в Берлин проведена през 1884 – 85 г. бе важно събитие в политическото бъдеще на африканските етнически групи. Тя бе свикана от крал Леополд 2 на Белгия и с участието на европейските сили, които имат претенции към африканските територии. Той иска да сложи край на надпреварата на европейските сили за Африка, като се съгласява на политическо разделение и сфери на влияние.

Вижте също

Икономика

 Основна статия: Икономика на Африка
Карта на страните в света според индекса им на човешко развитие (ИЧР) за 2010 г. С черно са отбелязани страните с най-нисък индекс, повечето от които са в Африка.

Икономиката на страните от африканския континент е най-слабо развитата в света. Основна причина за това е характерът на националните стопанства на повечето държави, които са ориентирани към развитие на първичния сектор. Това екстензивно стопанско развитие е пряко следствие от колониалния период на континента, когато колониите са служели единствено като източник на евтини суровини и в тях не е била добре развивана инфраструктурата. След деколонизацията континентът се превръща в едно от основните идеологически бойни полета в Студената война, и десетките войни породени от конфликта между суперсилите допринасят за допълнителното усложнение на икономическата ситуация. От 54 различни страни на континента, 25 от тях са в списъка на ООН с най-слабо развитите държави.

Бардера, Сомалия. Стотици градове в Африка имат слабо развита (или отсъстваща) инфраструктура.

Днес в основата на повечето африкански икономики стоят екстензивното земеделие, добивът на полезни изкопаеми и някои преработващи отрасли.

Изключение сред африканските държави прави Република Южна Африка, която се счита за единствената развита държава на континента. След падането на режима на апартейд обаче и нейните икономически показатели рязко започват да се влошават. Важно перо от икономиката на някои от африканските държави е туризмът. Все повече хора желаят да посетят природните и исторически забележителности. Политическата нестабилност в редица държави обаче възпрепятства цялостното развитие на туризма.

Население

Населението на Африка е най-бързо нарастващото в света. Според изчисления на ООН, населението на континента се е удвоило между 1982 и 2009 година,[1] а между 1955 и 2009 то се е учетворило.[2] Към края на 2009 г. то вече е било около 1 милиард души.[1] Най-населената страна е Нигерия (160 млн. души), следвана от Египет (ок. 80 милиона) и Етиопия (78 млн. души).

Поради по-слабата икономическа и политическа развитост на повечето държави от континента не е възможно да се предостави и обработи точна информация за нуждите на демографската статистика. Най-голямата раждаемост в света е в Нигер – 50,08 раждания на 1 000 души, което съпоставено с около 10 смъртни случая на 1000 души дава прираст от близо 40%, или 3,66% годишно нарастване на населението.[3] Средното ниво на естественият прираст в относителен израз за континента е около 25 – 30‰. Характерна особеност за демографската ситуация на континента е, че от 2000 г. се наблюдават страни с отрицателен естествен прираст – Ботсуана, Република Южна Африка, Свазиленд и Лесото. Това се дължи на високия процент болни от СПИН в тези страни. В Лесото, Ботсуана и Свазиленд продължителността на живота е под 35 години.

Континентът е слабо урбанизиран. Изключения са северноафриканските страни и РЮА. За континента са характерни няколко огромни градове, типичен пример за псевдоурбанизация. Това са многомилионните Кайро, Лагос, Киншаса, Абиджан и др.

В Африка се говорят множество местни диалекти, но като втори език навсякъде се използва английски и френски. Средната гъстота е 30 души на квадратен километър.

Култура

Различни издания на Корана в библиотека в Шингети, Мавритания

Културното разнообразие на Африка включва арабската култура от Северна Африка, пренесената от колонизаторите западноевропейска култура и разбира се огромното многообразие на местните културни общности, формирани по етнически признак.

Следи от културите на древни цивилизации са намерени предимно в Северна Африка – районът на Египет, Судан, Либия, Алжир, Тунис и Мароко. В пустинята Сахара в планинските ѝ части са открити рисунки по скалите останали от пещерната епоха – планината Тибести. По-голямата част от чернокожото население не е оставило следи за своята култура в миналато, поради отсъствие на азбука и ниската степен на обществено развитие. Първи сведения за самобитността на африканската култура се придобиват от европейските колонизатори. Важен момент от развитието на африканската култура е пренасянето ѝ в Америка от чернокожите роби, където впоследствие се развива като афро-американска култура.

Религия

Многообразието от религии е присъщо за Африка. Най-значимо присъствие имат ислямът и християнството. Ислямът е разпространен в северните части на континента, вследствие на арабската експанзия през Средновековието. Тук е застъпено сунитство. Разпространението на християнството започва още по времето на Римската империя. Първо се християнизират жителите на провинция Египет. Днес наследници на тези ранно християнизирани хора се считат коптите. В малко по-късен етап се християнизират и етиопците. Днес по-голямата част от населението също изповядва християнската вяра, като се счита, че тяхната църква принадлежи към източно православния свят. Силното християнизиране на континента по време на Великите географски открития и последвалата ги колонизация на континента. Католицизмът е силно застъпен от испанските, португалските и френските колонизатори. Протестантството се разпространява от англичани и холандци. Въпреки това в наши дни все още значителна част от населението изповядва местни религиозни вярвания и култове към духове, предмети и явления. В Бенин вуду-магията е със статут на официална религия.

Религиозното разнообразие в континента и политическите граници, прокарани на неетническа основа са в основата на редица военни кървави конфликти, съпътстващи развитието на африканския континент през най-новата му история.

Държави

Страните в Африка са 54. Повечето от тях са били колонии на различни колониални империи. В някои от африканските страни все още се говори на езика на колониалистите. Техните граници са се променяли. Ето и няколко карти с техните изменения

  • Колониите на Африка през 1913: белгийски, френски, немски, великобритански, италиански, португалски и испански (в бяло са независимите държави)
    Колониите на Африка през 1913: белгийски, френски, немски, великобритански, италиански, португалски и испански (в бяло са независимите държави)
  • Колониите на Африка през 1914
    Колониите на Африка през 1914
  • Анимирана карта на обявяването на независимост на колониите (1950 – 1993)
    Анимирана карта на обявяването на независимост на колониите
    (1950 – 1993)
Име на държавата или територията и знаме Площ
(km²) 		Население
(2014 приблизително) 		Гъстота на
населението
(на km²) 		Столица
Източна Африка
 Бурунди 27,830 10,163,000 322.9 Бужумбура
 Джибути 23,000 864,618 22.4 Джибути
 Еритрея 121,320 6,340,000 46.5 Асмара
 Етиопия 1,127,127 86,613,986 75.6 Адис Абеба
 Замбия 752,614 15,092,666 15.7 Лусака
 Кения 582,650 44,360,000 66.0 Найроби
 Коморски острови 2,170 724,300 346.7 Морони
 Мавриций 2,0404 1,257,900 Порт Луи
 Мадагаскар 587,040 20,696,070 35.1 Антананариво
 Малави 118,480 16,363,000 120.4 Лилонгве
Мейот (Франция) 374 212,600 489.7 Мамудзу
 Мозамбик 801,590 23,700,715 27.0 Мапуто
Реюнион (Франция) 2,512 820,136 296.2 Сен Дьони
 Руанда 26,338 10,537,222 397.6 Кигали
 Сейшелски острови 455 90,945 192.2 Виктория
 Сомалия 637,657 10,496,000 15.4 Могадишу
 Танзания 945,087 44,928,923 43.3 Додома
 Уганда 236,040 35,357,000 137.1 Кампала
Централна Африка
 Ангола 1 246 700 20 609 294 10,3 Луанда
 Габон 267 667 1 672 000 5,6 Либревил
 Демократична република Конго 2 345 410 67 514 000 29,2 Киншаса
 Екваториална Гвинея 28 051 1 622 000 22,6 Малабо
 Камерун 475 440 20 386 800 39,7 Яунде
 Република Конго 342 000 4 448 000 11,7 Бразавил
 Сао Томе и Принсипи 1 001 187 356 212,4 Сао Томе
 Централноафриканска република 622 984 4 616 000 7,2 Банги
 Чад 1 284 000 12 825 000 8,0 Н'джамена
 Южен Судан 619 745 11 296 000 Джуба
Северна Африка
 Алжир 2 381 740 37 900 000 14,3 Алжир
 Египет [4] 1 002 450 83 600 000 82,9 Кайро
 Западна Сахара 266 000 567 000 1,5 Ел Аюн
 Либия 1 759 540 6 602 000 4,0 Триполи
 Мароко 446 550 33 077 100 78,0 Рабат
 Судан 1 861 484 37 077 100 16,4 Хартум
 Тунис 163 610 10 777 500 64,1 Тунис
Испански и португалски територии в Северна Африка:
Канарски острови (Испания)[5] 7,492 1,694,477 (2001) 226.2 Главни градове: Лас Палмас де Гран Канария,
Санта Круз де Тенерифе
Мадейра (Португалия)[6] 797 245,000 (2001) 307.4 Главен град: Фуншал
Мелиля (Испания)[7] 12 66,411 (2001) 5,534.2
Сеута (Испания)[8] 20 71,505 (2001) 3,575.2
Южна Африка
 Ботсвана 600,3706[9] Габороне 2,024,904
 Зимбабве 390,580 12,973,904 29.1 Хараре
 Лесото 30,355 2,074,000 70.2 Масеру
 Намибия 825,418 2,113,077 2.6 Виндхук
 Република Южна Африка 1,219,912 52,980,990 40.2 Блумфонтейн, Кейп Таун, Претория[10]
 Есватини 17,363 1,250,000 64.7 Мбабане
Западна Африка
 Бенин 112,620 10,323,000 Порто Ново
 Буркина Фасо 274,200 17,322,796 57.4 Уагадугу
 Гамбия 11,300 1,849,000 157.7 Банджул
 Гана 239,460 24,658,823 99.5 Акра
 Гвинея 245,857 10,824,200 40.9 Конакри
 Гвинея-Бисау 36,120 1,704,000 42.5 Бисау
 Кабо Верде 4,033 490,875 107.3 Прая
 Кот д'Ивоар 322,460 23,202,000 63.9 Абиджан,[11] Ямусукро
 Либерия 111,370 4,294,000 30.9 Монровия
 Мавритания 1,030,700 3,460,040 3.0 Нуакшот
 Мали 1,240,000 15,302,000 10.2 Бамако
 Нигер 1,267,000 17,129,076 12.1 Ниамей
 Нигерия 923,768 173,615,000 161.5 Абуджа
Света Елена, Възнесение и
Тристан да Куня (Великобритания) 		410 14.4 Главен град: Джеймстаун
 Сенегал 196,190 13,567,338 69.9 Дакар
 Сиера Леоне 71,740 6,190,280 89.9 Фрийтаун
 Того 56,785 6,190,155 106.0 Ломе
Африка Общо 30,368,609 33.0

Източници

  1. ↑ а б Africa population tops a billion // BBC, 2009-11-18.
  2. ↑ "World Population Prospects: The 2004 Revision" United Nations (Department of Economic and Social Affairs, population division)
  3. ↑ Списък на страни според нарастване на населението на година, ЦРУ
  4. ↑ Египет се счита за трансконтинентална държава, като по-голямата ѝ част е разположена в Северна Африка, а останалата – в Западна Азия
  5. ↑ Испанските Канарски острови се считат за част от Северна Африка, защото са по-близо до Африка, отколкото до Европа.
  6. ↑ Островите Мадейра се считат за част от Северна Африка, защото са по-близо до Африка, отколкото до Европа.
  7. ↑ Испанският ексклав Мелиля е изцяло заобиколен от Мароко и се счита за част от Северна Африка.
  8. ↑ Испанският ексклав Сеута е изцяло заобиколен от Мароко и се счита за част от Северна Африка.
  9. ↑ USCensusBureau:Countries and Areas Ranked by Population: 2009 [неработеща препратка]
  10. ↑ Блумфонтейн е съдебната столица, Кейп Таун е законодателната, а Претория е административната столица на РЮА.
  11. ↑ Ямусукро е официалната столица на Кот д'Ивоар, но Абиджан продължава да бъде столица де факто.

Вижте също

Портал
Портал
 Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Африка&oldid=8263742“.