Трамваи в София: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
уточнения за наклонените участъци и кои модели се движат по тях
→‎Депа и бази: допълнение - старите имена на депата
Ред 43: Ред 43:
През [[1987]] г. е открита първата в София трамвайна линия със стандартното за Европа междурелсие от 1435 mm (сегашна линия 20), свързваща кварталите Гео Милев и Дружба. Дотогава всички трамвайни линии в София са теснолинейни (с междурелсие 1009 mm). 8 години по-късно, през [[1995]] г., е завършено изграждането на втората линия с междурелсие 1435 mm (сегашна линия 22)<ref name="skgt history" />. Първите трамваи по линия №20 през 80-те години са български. През 90-те се въвеждат в експлоатация мотриси от чешките заводи "Татра" с междурелсие от 1435 mm именно за удължаващата се линия №20, чийто маршрут вече стига до паметника Левски, а в края на 90-те и до Младежкия театър.
През [[1987]] г. е открита първата в София трамвайна линия със стандартното за Европа междурелсие от 1435 mm (сегашна линия 20), свързваща кварталите Гео Милев и Дружба. Дотогава всички трамвайни линии в София са теснолинейни (с междурелсие 1009 mm). 8 години по-късно, през [[1995]] г., е завършено изграждането на втората линия с междурелсие 1435 mm (сегашна линия 22)<ref name="skgt history" />. Първите трамваи по линия №20 през 80-те години са български. През 90-те се въвеждат в експлоатация мотриси от чешките заводи "Татра" с междурелсие от 1435 mm именно за удължаващата се линия №20, чийто маршрут вече стига до паметника Левски, а в края на 90-те и до Младежкия театър.


Временно е разкрита трамвайна линия №21 с маршрут от Автостанция Изток до кв. Гео Милев и в период на няколко години по нея се движат стари германски мотриси "Дюваг" с междурелсие от 1435 mm, след което линията е закрита. (През 80-те години линия №21 се използва по новооткрития тогава тунел за Люлин с теснолинейно трасе до ж.к. Люлин 5, използвайки мотриси "София 70"). На 17-ти февруари 2010 е открита линия 23, свързваща [[Дружба_(квартал_на_София)|ж.к. Дружба]] 2 и [[Дружба_(квартал_на_София)|ж.к. Дружба]] 1. Впоследствие линията е удължена и към 2013 г. свързва [[Дружба_(квартал_на_София)|ж.к. Дружба]] 2 и [[Младежки_театър|Младежкия театър]].
Временно е разкрита трамвайна линия №21 с маршрут от Автостанция Изток до кв. Гео Милев и в период на няколко години по нея се движат стари германски мотриси "Дюваг" с междурелсие от 1435 mm, след което линията е закрита. (През 80-те години линия със същия номер 21 се използва по новооткрития тогава тунел за Люлин с теснолинейно трасе до ж.к. Люлин 5, използвайки мотриси "София 70"). На 17-ти февруари 2010 е открита линия 23, свързваща [[Дружба_(квартал_на_София)|ж.к. Дружба]] 2 и [[Дружба_(квартал_на_София)|ж.к. Дружба]] 1. Впоследствие линията е удължена и към 2013 г. свързва [[Дружба_(квартал_на_София)|ж.к. Дружба]] 2 и [[Младежки_театър|Младежкия театър]].


На 10-ти април 2010 е открита нова експериментална трамвайна линия 4, подпомагаща линия 5. Тя има маршрут бул. Никола Петков – пл. Македония – Централна гара – кв. Орландовци.
На 10-ти април 2010 е открита нова експериментална трамвайна линия 4, подпомагаща линия 5. Тя има маршрут бул. Никола Петков – пл. Македония – Централна гара – кв. Орландовци.
Ред 53: Ред 53:
== Депа и бази ==
== Депа и бази ==
Съхранението, поддръжката и експлоатацията на трамвайния подвижен състав се извършва от следните депа и бази:
Съхранението, поддръжката и експлоатацията на трамвайния подвижен състав се извършва от следните депа и бази:
* Депо „Клокотница“  Първи трамваен парк – първото трамвайно депо в София, което след дълги години на експлоатация е закрито през 1999 година.
* Депо „Клокотница“ (бивше "Станьо Василев") - Първи трамваен парк – първото трамвайно депо в София, което след дълги години на експлоатация е закрито през 1999 година.
* Депо „Красно село“ – преустроено в сегашния завод за трамваи „Трамкар“, до преустройството си – Втори трамваен парк
* Депо „Красно село“ – преустроено в сегашния завод за трамваи „Трамкар“, до преустройството си – Втори трамваен парк
* Депо „Банишора“ – Трети трамваен парк
* Депо „Банишора“ (бивше "Пенка Михайлова") – Трети трамваен парк
* Депо „Красна Поляна“ – Втори трамваен парк
* Депо „Красна Поляна“ (бивше "Шести септември") – Втори трамваен парк
* Депо „Искър“ – Четвърти трамваен парк – Построено в края на 1980-те години за новите линии за нормално междурелсие.
* Депо „Искър“ – Четвърти трамваен парк – Построено в края на 1980-те години за новите линии за нормално междурелсие.



Версия от 12:33, 19 февруари 2018

Софийски трамваен транспорт
Обща информация
СобственикСтолична община
Вид транспортТрамвай
Брой линии14[1]
Брой спирки338[2]
Оперативна информация
ОператорЦГМ
Статистика
Дължина308 km
Трамваи в София в Общомедия

Трамваи в София се движат от 1 януари 1901 г.[3]

Към началото на 2009 г. трамваите в София се движат по трасета с обща дължина над 300 km. Използват се 2 типа линии – теснолинейни и нормални. Теснолинейните имат междурелсие 1009 mm, а нормалните са със стандартното за Европа междурелсие от 1435 mm. Теснолинейни са повечето трамвайни линии в София, докато с нормално междурелсие са едва около 40 km линии (обслужвани от трамвайни линии 20, 22 и 23)[3].

История

Първият трамвай, Княжево, 1901 г.

Реализацията на идеята в София да бъде изградена мрежа от трамвайни линии започва на 1 декември 1898 г., когато община София отдава на концесия построяването на трамвайни линии на дружества от Франция и Белгия. Строителните работи продължават около година и на 1 януари 1901 г. официално тръгва първият трамвай в София. Първоначално пътниците са обслужвани от 25 мотриси и 10 ремаркета – двуосни, с дървена каросерия, които са се движили по 6 маршрута с обща дължина 23 km и единичен коловоз с междурелсие 1000 mm[3].

В периода 1903 – 1931 г. са доставени голям брой мотриси и ремаркета от европейски производители. През 1931 г. под ръководството на инж. Теодосий Кардалев започва производство на първите български ремаркета, при които се използва здрава ходова част от вече бракувани мотриси. Тези ремаркета са известни като „кардалевите ремаркета“. През 1936 г. са произведени и първите български мотриси с марката „ДТО“ (по името на Дирекцията на трамваите и осветлението в Столичната община). При производството им са използвани стари шасита, като всички останали елементи са подменяни с нови[4].

През 1934 г. на територията на днешния столичен район Красно село е изградено първото голямо трамвайно депо. В него през 1951 г. е създаден и завод за производство на трамвайни мотриси, наследник на създадената от инж. Кардалев техническа работилница на ДТО. До 1959 г. там са произведени общо 155 мотриси „ДТО“ и „Република“ – първият изцяло български трамвай.

След това трамвайният завод "София" пуска два нови модела трамваи: "Космомолец" през 1959 и "Космонавт" през 1961 г.

На базата на натрупания опит с трамвайните мотриси „Комсомолец” и „Космонавт“ и отчитане на конструктивните грешки и недостатъци (взели много висока цена с над 40 жертви, заради практическата липса на спирачки) е разработена нова двусекционна мотриса, която се появява през 1965 г. Мотрисата носи името „София” и която с различните й модификации (“София 70” – трисекционна, “София 100” – двусекционна и “България 1300” – трисекционна) постепенно установява продължително господство по теснопътните софийски релси. Първите пет мотриси „София” са произведени през 1965г., оцветени всяка в различен цвят – жълт, оранжев, син, зелен и бордо, а първата трисекционна мотриса „София 70” се появява през май 1970г. в оранжево-жълто. Двусекционните мотриси "София 65" (с 4 врати) са два вида: с лира и пантограф и се използват най-често по маршрути с наклонени участъци (Линии №6 и 9 в района на Хотел Хемус, подлеза на НДК и надлез "Надежда"), също по линии 2, 14, 19 през 60-те 70-те и 80-те години. Трисекционните модели "София 70" (с 5 врати) са с пантограф и се използват най-вече за линии 1, 3, 4, 5, 7, 10, 11, 13 през 70-те, 80-те и 90-те години, както и за линия 21 през 80-те.

Като идея мотрисата носи белезите на новите за времето вагоностроителни тенденции, но като конструкция и особено като изпълнение отстъпват значително на развитието на технологиите по това време.

Мотрисата „София” е двусекционна, триталигова, с колоосна формула Bo’2’Bo’, а „София 70” – трисекционна, Bo’2’2’Bo’. Всички мотриси „София 70“ са изведени от експлоатация към 2005 г. Една единствена е съхранена за музейни цели – с инв. н-р 174.

Трисекционната мотриса "България 1300" е създадена през 1981 г. по случай 1300 годишнината от създаването на България (681 г.). Първата серия мотриси от този модел се движи изцяло по новата тогава линия №15, свързваща ж.к. Иван Вазов с ж.к. Надежда 5.

Заради инциденти, трисекционните мотриси "София 70" и "България 1300" не се движат по линии с наклонени участъци: подлеза на НДК, горичката от пл. Йорданка Николова до Двореца на пионерите (днес: пл. Журналист - Семинарията) и участъка от Хотел Хемус до Хотел Витоша Ню Отани (днес: Хотел Маринела)

Последният български трамвай – двойносъчленен Т8М-900, използван и до днес, е произведен в завода през 1991 г.[3]. Оттогава заводът се занимава главно с ремонт на повредени и с обновяване на стари трамваи.

През 1987 г. е открита първата в София трамвайна линия със стандартното за Европа междурелсие от 1435 mm (сегашна линия 20), свързваща кварталите Гео Милев и Дружба. Дотогава всички трамвайни линии в София са теснолинейни (с междурелсие 1009 mm). 8 години по-късно, през 1995 г., е завършено изграждането на втората линия с междурелсие 1435 mm (сегашна линия 22)[3]. Първите трамваи по линия №20 през 80-те години са български. През 90-те се въвеждат в експлоатация мотриси от чешките заводи "Татра" с междурелсие от 1435 mm именно за удължаващата се линия №20, чийто маршрут вече стига до паметника Левски, а в края на 90-те и до Младежкия театър.

Временно е разкрита трамвайна линия №21 с маршрут от Автостанция Изток до кв. Гео Милев и в период на няколко години по нея се движат стари германски мотриси "Дюваг" с междурелсие от 1435 mm, след което линията е закрита. (През 80-те години линия със същия номер 21 се използва по новооткрития тогава тунел за Люлин с теснолинейно трасе до ж.к. Люлин 5, използвайки мотриси "София 70"). На 17-ти февруари 2010 е открита линия 23, свързваща ж.к. Дружба 2 и ж.к. Дружба 1. Впоследствие линията е удължена и към 2013 г. свързва ж.к. Дружба 2 и Младежкия театър.

На 10-ти април 2010 е открита нова експериментална трамвайна линия 4, подпомагаща линия 5. Тя има маршрут бул. Никола Петков – пл. Македония – Централна гара – кв. Орландовци.

През февруари 2014 г., след 34 години по софийските улици, окончателно е изведена от експлоатация серията трамваи Т8М-301 България 1300, обслужвала през годините линии 1, 4, 5, 6, 7, 11, 15, 17, 19.

От 26.05.2014 е изведена и серията мотриси Т6М-400 София-100, произведени 1981 – 1986 г. Над 30 години те обслужваха различни линии – 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 10, 11, 12, 15, 16, 19.

Депа и бази

Съхранението, поддръжката и експлоатацията на трамвайния подвижен състав се извършва от следните депа и бази:

  • Депо „Клокотница“ (бивше "Станьо Василев") - Първи трамваен парк – първото трамвайно депо в София, което след дълги години на експлоатация е закрито през 1999 година.
  • Депо „Красно село“ – преустроено в сегашния завод за трамваи „Трамкар“, до преустройството си – Втори трамваен парк
  • Депо „Банишора“ (бивше "Пенка Михайлова") – Трети трамваен парк
  • Депо „Красна Поляна“ (бивше "Шести септември") – Втори трамваен парк
  • Депо „Искър“ – Четвърти трамваен парк – Построено в края на 1980-те години за новите линии за нормално междурелсие.

Статистика

Средната скорост към 2010 г. е 12,7 km/h. За сравнение, метрото в София се движи с 38,84, а автобусите – с 19,4 km/h.[5]

Любопитно

Характерна особеност на трамваите в София е била вградената от външната им страна пощенска кутия, намираща се непосредствено до първата врата. Такава притежават всички трамваи, произведени специално за нуждите на софийския градски транспорт (на трамваите втора употреба, както и на представителите на модела Tatra T6B5 такива не са монтирани, а също и на новите, произведени през 2013 – 2014, мотриси Pesa 122NaSF Swing). Писмата от трамвайните пощенски кутии се събират на няколко възлови спирки в центъра на града и се предават за обработка в Централна поща.

През 2013 г. е заснет късометражен филм за историята на софийските трамваи, който е част от поредицата „5 минути София“ на „Камен Во студио“. Първата прожекция на филма е осъществена по инициатива на сдружение „Градски транспорт и инфраструктура“ на открито на бул. Витоша на 22 септември 2013 г. в рамките на провеждащата се Европейска седмица на мобилността. За декор на булеварда е разположена историческа мотриса Siemens Nr. 35. Тогава е представена и брошура с информация за всички доставени и експлоатирани в столицата трамваи от 1901 г. до 2013 г.

Линии

Линия Маршрут Депо Мотриса
1
ж.к. Иван Вазов – Надлез Надежда
Красна поляна
PESA 122NaSF Swing
3
кв. Орландовци – Гара Захарна фабрика
Банишора
Татра T6A2
4
бул. Никола Петков – кв. Орландовци
Банишора
T6M-700
5
кв. Княжево – Съдебна палата
Красна поляна
Т8М-700IT Inekon
6
ж.к. Обеля-2 – ж.к. Иван Вазов
Банишора
T8K-503,T6M-700, Т8М-900М
7
жк. Борово – Метростанция Хан Кубрат
Kрасна поляна
PESA 122NaSF Swing
8
ж.к. Люлин-5 – Съдебна палата
Банишора
Be4\6 Siemens
10
жк. Западен парк – Метростанция Витоша
Красна поляна
Татра T6A2, Татра Т6А2-СФ-99
11
кв. Илиянци – кв. Княжево
Красна поляна
Татра T4 – Т4D-C/B4D-C, Татра T6A2
12
кв. Илиянци – пл. Журналист
Банишора
Т6М-700, Be4\6 Siemens
18
кв. Орландовци – пл. Журналист
Банишора
Татра T6A2
20
Депо Искър – Метростанция Опълченска
Искър
Татра T6B5
22
Автостанция Изток – жк. Красна поляна
Искър
Татра T6A5
23
ж.к. Дружба-2 – ж.к. Гео Милев
Искър
Düwag GT8

Подвижен състав

София разполага със следния трамваен подвижен състав[6]:

Брой Марка и модел Снимка
9 Т8K-503
39 Т6М-700M
11 Т8М-900М
20 ČKD Т4D-C
20 ČKD B4D-C
15 ČKD Т4D-M
15 ČKD B4D-M
40 ČKD T6A2B
17 ČKD Т6A2-SF
25 PESA 122NaSF Swing
18 Т8М-700IT Inekon
37 ČKD T6B5
30 ČKD Т6A5
3 Duewag T4
5 Duewag GT6
6 Duewag GT8
28 Be 4/6 S Schindler/Siemens
13 Škoda ForCity Classic

Източници

  1. Официален сайт на Софийския Център за градска мобилност ЕООД – Посетен на 1.1.2013 г.
  2. Официален сайт на софийския Център за градска мобилност ЕООД – Виртуални табла, посетен на 27.04.2011 г.
  3. а б в г д Трамваен транспорт – в официалния сайт на софийския „Център за градска мобилност“ ЕООД, посетен на 14.01.2009 г.
  4. Статия „Историята на софийския трамвай“ от Георги Александров, посетен на 17.01.2009 г.
  5. Според консултанта, изготвил проекта за Генерален план за движение в София „Мот Макдоналд“ – по БТА. Автобусите в София с 19,4 км/ч, метрото – двойно по-бързо // 2010-11-26. Посетен на 2010-11-26.
  6. http://forum.gtsofia.info/index.php?action=dlattach;topic=7119.0;attach=120657 Подвижен състав в София]

Външни препратки