Гаврил Радомир: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
| Ред 4: | Ред 4: | ||
| описание на изображението= |
| описание на изображението= |
||
| управление=[[15 октомври]] [[1014]]–[[август]] [[1015]] |
| управление=[[15 октомври]] [[1014]]–[[август]] [[1015]] |
||
| коронация= |
| коронация=1014 |
||
| обкръжение= |
| обкръжение= |
||
| пълно име= |
| пълно име= |
||
| други титли= |
| други титли= |
||
| кръщене= |
| кръщене=976 |
||
| роден= |
| роден=971 |
||
| място на раждане= |
| място на раждане=Срем |
||
| починал=[[1015]] |
| починал=[[1015]] |
||
| място на смъртта=[[Петърско|Петрискос]], днес [[Гърция]] |
| място на смъртта=[[Петърско|Петрискос]], днес [[Гърция]] |
||
Версия от 15:37, 17 май 2019
| Гаврил Радомир | |
| цар на България | |
| Управление | 15 октомври 1014–август 1015 |
|---|---|
| Коронация | 1014 |
| Наследил | Самуил |
| Наследник | Иван Владислав |
| Лични данни | |
| Роден | 971
Срем |
| Починал | |
| Погребан в | Малко Преспанско езеро[1] |
| Кръщене | 976 |
| Семейство | |
| Династия | Комитопули[3] |
| Баща | Самуил |
| Майка | Агата |
| Бракове | Маргьорита Унгарска [2] Ирина от Лариса |
| Потомци | Петър II Делян и Агата (съпруга на Едуард Изгнаника)(?) (от унгарката) още петима сина и две дъщери (от Ирина)[4] |
| Гаврил Радомир в Общомедия | |
Гаврил (Гавраил, Габриел) Радомир е български цар (1014 – март 1015), първороден син на цар Самуил и Агата. Във византийски извори е наричан и „Роман“.[5]
Биография
На 14 юни 987 г. избухва свада между Самуил и брат му Арон, който водил преговори за мир с Василий II. Тя завършва с унищожаването на целия Аронов род с изключение на сина му Иван Владислав, за когото се застъпва неговият братовчед Гаврил Радомир. Допуска се, че Иван Владислав и Гаврил Радомир участват в битката при Траянови врата в Ихтиманския проход през 986 г., когато византийците са разгромени. Тази теза е застъпена в някои исторически трудове, но редица изследователи я отхвърлят.[6]
Самуил и Гаврил Радомир са ранени при успешната за византийците битка при р. Сперхей през 996 г. Цар Самуил, на върха на своята мощ, оженва Гаврил Радомир за Маргьорита, дъщерята на унгарския владетел Геза (971 – 997). Този брак е разтрогнат след смъртта на Геза, тъй като българите не подкрепят сина му Стефан I в претенциите му за унгарския престол. В резултат на това византийци и унгарци чрез съвместни действия разгромяват българските войски на северозапад. Видин пада през 1003 г.
Непосредствено след битката при Беласица, през лятото на 1014 г., Гаврил Радомир разгромява войската на солунския дук Теофилакт Вотаниат край Струмица.[7] Цар Самуил умира на 6 октомври същата година.[8] Девет дни по-късно Гаврил Радомир, който не отстъпва по пълководчески дарби на баща си, заема престола.[9] Същата есен (1014 г.) император Василий II прониква с армията си до Битоля и опожарява дворците на Радомир.[10]
Според Скилица Гаврил Радомир е убит по време на лов от братовчед си Иван Владислав (март месец 1015 г.), който се провъзгласява за цар и изпраща писмо на Василий II с предложение за мир и обещание за подчинение. Предполага се, че византийската дипломация участва в преврата. Според Дуклянския Презвитер, Василий II обещал Драч на Иван Владислав за убийството.[11] Най-възрастният син на Гаврил Радомир е измъчван и ослепен, а другите му деца се предават на Василий II в Охрид, след гибелта на цар Иван Владислав през 1018 г., заедно с царица Мария, нейните деца, както и войводите.
Семейство
Гаврил Радомир има съвсем кратък брак с дъщеря на унгарския владетел Геза Унгарски (971 – 997). От този брак се ражда Петър Делян, предводител на българско въстание срещу византийското владичество през 1040 – 1041 г.[12]
Според хипотеза на Ян Младжов,[13] византолог в Историческия факултет на Университета по хуманитарни науки в Сан Диего, Гаврил Радомир и унгарската принцеса имат и дъщеря Агата, която е омъжена за английския престолонаследник Едуард Изгнаника.
След брака си с унгарката Гаврил Радомир се жени за Ирина от Лариса, също така известна като Ирина Каматерос/ Ирина Радомирова (за да се отличи от другата Ирина – императрица на Византия). От нея има петима синове и две дъщери, чиито имена не са известни.
Други
В чест на Гаврил Радомир от 1942 година, най-високият връх на планината Беласица носи името Радомир.
Бележки
- ↑ Муцопулос, Николаос. „Базиликата „Свети Ахилий“ в Преспа. Един исторически паметник-светиня“, София, 2007.
- ↑ Маневски
- ↑ Съществува хипотеза, че родът на комитопулите е клон на династията Дуло. Тя се основава на предположението, че комит Никола е потомък на Гавраил (син на Борис I), както и на хипотезата за произход на Крумовата династия от рода Дуло.[1]
- ↑ Родословна таблица на комитопулите, в: Златарски, В., История на българската държава през средните векове, том I, част 2, София 1971, с. 832 (изтеглено на 16.12.2007)
- ↑ Златарски, В., История на българската държава през средните векове, т.1, ч. 2, с. 704 (изд. София 1971)
- ↑ Златарски, В., История на българската държава през средните векове, т.1, ч. 2, с. 639 – 640 (изд. София 1971)
- ↑ Златарски, История на българската държава през средните векове, т. 1, ч. 2, с. 698 – 699
- ↑ Златарски, История на българската държава през средните векове, т. 1, ч. 2, с. 701
- ↑ Златарски, История на българската държава през средните векове, т. 1, ч. 2, с. 704 – 705
- ↑ Златарски, История на българската държава през средните векове, т. 1, ч. 2, с. 706
- ↑ Летопись попа Дуклянина, XXXVI
- ↑ Андреев, Й., Лазаров, Ив., Павлов, Пл., Кой кой е в средновековна България, София 1995, с. 314 – 315
- ↑ Mladjov, Ian. „Reconsidering Agatha, Wife of Eadward the Exile,“ in The Plantagenet Connection, vol. 11, Summer/Winter 2003, pp. 1 – 85.
Външни препратки
| Самуил | → |  |
→ | Иван Владислав |
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
