Христо Попов (подполковник)

Вижте пояснителната страница за други личности с името Христо Попов.

---

Христо Попов
български офицер и политик
Роден	18 декември 1858 г. Шумен, Османска империя
Починал	28 октомври 1951 г. София, Народна република България
Учил в	Национален военен университет
Военна служба
Звание	Подполковник
Години	1878 – 1889
Служил на	България
Род войски	Артилерия
Войсково поделение	№ 6 пеша дружина 1-ви пехотен полк
Отличия	Вижте по-долу
Народен представител в: X ОНС   XVI ОНС   XVII ОНС
Христо Попов в Общомедия

Христо Георгиев Попов е български офицер и политик, военен деец от Сръбско-българската война в която командва 1-ви пехотен полк в боевете при Гургулят. Като политик от Либералната партия става кмет на София (1899 – 1901) и министър на вътрешните работи и народното здраве (1915 – 1916).

Биография

Христо Попов е роден на 30 декември (18 декември стар стил) 1858 г. в Шумен. През 1875 – 1876 г. е учител в родния си град, а по време на Руско-турската война сътрудничи на руските войски. През 1879 г. завършва с първия випуск Военното училище в София, а след това и Николаевската военна академия в Санкт Петербург.

След Съединението и внезапното изтегляне на руските офицери от Българската армия, на 11 септември 1885 г. Христо Попов е преназначен за командир на 1^-ви пехотен софийски полк, макар че е само капитан. През Сръбско-българската война (1885) с полка си участва в боевете на Сливнишката позиция. На 7 ноември е назначен за командващ на отряд на крайния ляв фланг и при Гълъбовци възпрепятства Моравската и Шумадийската дивизии при обхода им на левия фланг. Заедно с отряда си участва в боевете при Гургулят, Бански дол и Пирот (14 – 15 ноември). Награден е с военен орден „За храброст“ III степен.

През 1886 г. Попов участва в потушаването на проруския метеж, целящ отстраняването на княз Александър I Батенберг. На 12 януари 1889 г. се уволнява от армията като майор.

След като напуска армията, Христо Попов завършва право в Женева. След завръщането си в България е активен участник в Либералната (радославистка) партия. От 24 април 1899 до 16 януари 1901 година е кмет на София. През този период е пуснат първият трамвай в града, започват работа първите инсталации за електрическо улично осветление и е утвърден първият герб на София.

Попов участва в Балканската война, а след нейния край е председател на парламентарната анкетна комисия, разследвала причините за Първата национална катастрофа. От 1915 до 1916 е вътрешен министър в правителството на Васил Радославов. За участието си в него през 1923 е осъден на 10 години затвор от Третия държавен съд, но е амнистиран на 19 юли 1924.

Подполковник Христо Попов умира на 28 октомври 1951 година в София.

Памет

На Христо Попов е наречена улица в квартал „Манастирски ливади“ в София (Карта).

Военни звания

• Зауряд-прапоршчик (30 август 1878)
• Подпоручик (10 май 1879)
• Поручик (24 март 1882)
• Капитан (25 февруари 1885)
• Майор (19 март 1886)
• Подполковник (28 юли 1913)

Награди

• Военен орден „За храброст“ III степен

Библиография

• Гургулят, Брезник, Трън и Пирот или Брезнишко-Трънският отряд в Сръбско-българската война 1885 г. 1889.

Източници

• Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 5 и 6. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.
• Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 36
• Съединението 1885 – енциклопедичен справочник. София, Държавно издателство „д-р Петър Берон“, 1985., с. 176