Брест (община Брод)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Брест.
| Брест Брест | |
| — село — | |
 Църквата „Свети Йоан Кръстител“ в Горната махала на Брест | |
  Брест | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Брод |
| Географска област | Горно Поречие |
| Надм. височина | 944 m |
| Население | 70 души (2002) |
| Пощенски код | 6535 |
| Брест в Общомедия | |
Брест (на македонска литературна норма: Брест) е село в Северна Македония, в община Брод (Македонски Брод).
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира в областта Горно Поречие под връх Фойник. Има три махали – Огненовци, Льонгуровци и Филиповци.
История
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Брест е село в Поречка нахия на Кичевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Брез (Brez) е посочено като село с 11 домакинства с 50 жители българи.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Брѣзъ е населявано от 204 жители българи християни.[2]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Брезе е чисто българско село в Кичевската каза на Битолския санджак с 30 къщи.[3]
Цялото село в началото на XX век е сърбоманско. Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Брес има 27 сръбски къщи.[4] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Брез има 160 българи патриаршисти сърбомани.[5]
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Бреа като българско село.[6]
След Втората световна война значителна част от населението на Брес мигрира към Брод, прилепските села и Прилеп, селата от Полога и в Скопие и околинностите. Част от населението мигрира в запдноевропейските страни, най-често Германия.
Според преброяването от 2002 година селото има 189 жители – 186 македонци и 3 сърби.[7]
Църкви
[редактиране | редактиране на кода]- „Свети Талалей“ – построена през 1922 година, с дарение на Стефко Ангелкович и семейството му. До църквата има камбанария и изворчето Шошор[8]
- „Свети Йоан Кръстител“ – построена през 2004 година, в двора ѝ има подслон, а над църквата се намира извора Горник[8]
- „Свето Преображение Господне“ – намира се на връх Фойник над селото. През месец август жителите от трите села Брест, Косово и Требове организират събор в двора на църквата. През 2012 година църквата е все още в строеж[8]
- „Света Петка“, малката гробищна църква в селото
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Църквата „Св. Талалей“ -
Църквата „Св. Преображение“ -
Икона на Св. Талалей над входа на едноименната църква -
Каменна плоча, посочваща пътя към „Св. Илия“ край Фойник
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 94-95.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 258.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 36. (на македонска литературна норма)
- ↑ Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 156-157. (на френски)
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 29 септември 2007
- ↑ а б в Бродско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2012-06-14. Посетен на 7 март 2014 г.
