Брест (община Брод)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Брест.

Брест
Брест
— село —
Църквата „Свети Йоан Кръстител“ в Горната махала на Брест
Църквата „Свети Йоан Кръстител“ в Горната махала на Брест
Macedonia relief location map.jpg
41.725° с. ш. 21.1569° и. д.
Брест
Страна Флаг на Република Македония Република Македония
Регион Югозападен
Община Брод
Географска област Горно Поречие
Надм. височина 944 m
Население (2002) 70 души
Пощенски код 6535
Брест в Общомедия

Брест (на македонска литературна норма: Брест) е село в Република Македония, в община Брод (Македонски Брод).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в областта Горно Поречие под връх Фойник. Има три махали - Огненовци, Льонгуровци и Филиповци.

История[редактиране | редактиране на кода]

В 19 век Брест е село в Поречка нахия на Кичевска каза на Османската империя. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Брез (Brez) е посочено като село с 11 домакинства с 50 жители българи.[1]

Язовирът Козяк от връх Фойник над Брест

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Брезъ е населявано от 204 жители българи християни.[2]

Цялото село в началото на 20 век е сърбоманско. Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Брес има 27 сръбски къщи.[3] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Брез има 160 българи патриаршисти сърбомани.[4]

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Бреа като българско село.[5]

След Втората световна война значителна част от населението на Брес мигрира към Брод, прилепските села и Прилеп, селата от Полога и в Скопие и околинностите. Част от населението мигрира в запдноевропейските страни, най-често Германия.

Според преброяването от 2002 година селото има 189 жители - 186 македонци и 3 сърби.[6]

Църкви[редактиране | редактиране на кода]

  • „Свети Талалей“ - построена през 1922 година, с дарение на Стефко Ангелкович и семейството му. До църквата има камбанария и изворчето Шошор[7]
  • „Свети Йоан Кръстител“ - построена през 2004 година, в двора ѝ има подслон, а над църквата се намира извора Горник[7]
  • „Свето Преображение Господне“ - намира се на връх Фойник над селото. През месец август жителите от трите села Брест, Косово и Требове организират събор в двора на църквата. През 2012 година църквата е все още в строеж[7]
  • „Света Петка“, малката гробищна църква в селото

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 94-95.
  2. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.258.
  3. Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
  4. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.156-157.
  5. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. - София, 1929.
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  7. а б в Бродско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 7 март 2014 г.


Населени места в Община Брод (Македонски Брод)
Брод (Македонски Брод) | Белица | Бенче | Битово | Близанско | Брезница | Брест | Вир | Вълче | Горни Манастирец | Горно Ботуше | Горно Круше | Грешница | Девич | Долни Манастирец | Долно Ботуше | Долно Круше | Драгов дол | Дреново | Заград | Звечан | Здуние | Зъркле | Ижище | Инче | Калугерец | Ковач | Ковче | Косово | Крапа | Латово | Локвица | Лубще | Могилец | Модрище | Ореховец | Рамне | Растеш | Русяци | Самоков | Сланско | Слатина | Старо село | Суходол | Сушица | Тажево | Томино село | Тополница | Требино | Требовле | Црешнево

Исторически села: Барбарас | Бракяни

     Портал „Македония“         Портал „Македония