Брест (община Брод)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Брест.

Брест
Брест
— село —
Църквата „Свети Йоан Кръстител“ в Горната махала на Брест
Църквата „Свети Йоан Кръстител“ в Горната махала на Брест
Macedonia relief location map.jpg
41.725° с. ш. 21.1569° и. д.
Брест
Страна Флаг на Република Македония Република Македония
Регион Югозападен
Община Брод
Географска област Горно Поречие
Надм. височина 944 m
Население (2002) 70 души
Пощенски код 6535
Брест в Общомедия

Брест (на македонска литературна норма: Брест) е село в Република Македония, в община Брод (Македонски Брод).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в областта Горно Поречие под връх Фойник. Има три махали – Огненовци, Льонгуровци и Филиповци.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Брест е село в Поречка нахия на Кичевска каза на Османската империя. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Брез (Brez) е посочено като село с 11 домакинства с 50 жители българи.[1]

Язовирът Козяк от връх Фойник над Брест

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Брезъ е населявано от 204 жители българи християни.[2]

Цялото село в началото на XX век е сърбоманско. Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Брес има 27 сръбски къщи.[3] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Брез има 160 българи патриаршисти сърбомани.[4]

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Бреа като българско село.[5]

След Втората световна война значителна част от населението на Брес мигрира към Брод, прилепските села и Прилеп, селата от Полога и в Скопие и околинностите. Част от населението мигрира в запдноевропейските страни, най-често Германия.

Според преброяването от 2002 година селото има 189 жители – 186 македонци и 3 сърби.[6]

Църкви[редактиране | редактиране на кода]

  • „Свети Талалей“ – построена през 1922 година, с дарение на Стефко Ангелкович и семейството му. До църквата има камбанария и изворчето Шошор[7]
  • „Свети Йоан Кръстител“ – построена през 2004 година, в двора ѝ има подслон, а над църквата се намира извора Горник[7]
  • „Свето Преображение Господне“ – намира се на връх Фойник над селото. През месец август жителите от трите села Брест, Косово и Требове организират събор в двора на църквата. През 2012 година църквата е все още в строеж[7]
  • „Света Петка“, малката гробищна църква в селото

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 94-95.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 258.
  3. Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
  4. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.156-157.
  5. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  7. а б в Бродско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 7 март 2014 г.


     Портал „Македония“         Портал „Македония