История на Сицилия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Римски амфитеатър в Сицилия.
Американски войници наблюдават разбит бомбардировач в Сицилия по време на ВСВ

Историята на Сицилия обхваща времето от палеолита до наши дни.

Сицилия обикновено се е контролирала от чужди сили - римски, вандалски, византийски, ислямски, нормански, на Свещената Римска империя при Хоенщауфените, каталонски и испански, като съществуват кратки периоди на относителна независимост на острова още от античността при древните гърци и по-късно по времето на Арабския халифат, както и през Средновековието когато е учредено Кралство Сицилия.

Праистория[редактиране | редактиране на кода]

Най-ранните следи от човешко присъствие на Сицилия са открити на островчето Леванцо край Трапани, както и в пещерата Адаура, в планината Пелегрино, край Палермо, където се открити и рисунки. Тези следи са от времето на палеолита и принадлежат на народ, препитаващ се с лов, риболов и събирателство.[1]

Древност[редактиране | редактиране на кода]

.

В древността територията на Сицилия е била населявана от три племена - сикули, сикани и елими.

Античност[редактиране | редактиране на кода]

През Античността владението и контролът върху острова бил многократно предмет на спорове и войни между Древна Гърция и Древен Рим от една страна и Пунически Картаген - от друга. Островът се е разглеждал като част от Магна Греция. За властта върху острова избухват изпърво Сицилийските войни, а по-сетне и Пуническите войни. Не без основание, бащата на историята Цицерон описва Сиракуза по него време като най-големия и най-красивия древногръцки град в света. [2]

След разрушаването на Картаген Рим установява свой контрол върху острова и съответно и върху Средиземноморието. Насетне тук се установяват вандалите, които след като били победени във Вандалската война го отстъпили на византийците.

Средновековие[редактиране | редактиране на кода]

Сицилиански барок от 1768 г.

През Ранното Средновековие островът е завладян от арабите и тук е установен Сицилийски емират. Следва византийска реконкиста в съюз с норманите и благодарение на Георги Маниак островът е възвърнат за християнството посредством учреденото тук Сицилианско кралство. Първите му владетели са от норманската династия Отвил. По време на царуването на Карл I Анжуйски от него се отделя Неаполитанското кралство. По-късно през Средновековието островът е последователно владение на Кралство Арагон, Испанската корона и Свещената римска империя.

Ново време[редактиране | редактиране на кода]

През 1816 г. кралството се слива с Неаполитанското кралство в Кралството на двете Сицилии, а през 1861 г. последното влиза в състава на обединеното Кралство Италия.

По време на Втората световна война оттук започва разгръщането на съюзническите сили в Европа, след решението на конференцията в Казабланка за това, предхождано от отвоюването на Северна Африка от съюзниците.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Фретинье, Жан-Ив. История на Сицилия. От древността до наши дни, София 2013, с. 17.
  2. Sicilia's Urbs of Syracusa. // AncientWorlds.net, 20 November 2007.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]