Китенска река
Китенска река (Караагач, Орляшка река) | |
![]() Устието на Китенска река | |
Общи сведения | |
---|---|
Местоположение | България Област Бургас Община Малко Търново Община Царево Община Приморско |
Дължина | 30,5 km |
Водосб. басейн | 182 km² |
Начало | |
Място | СИ от вр. Демира рида Босна част от Странджа |
Координати | |
Надм. височина | 331 m |
Устие | |
Място | залив Караагач, Черно море |
Координати | |
Надм. височина | 0 m |
Китенска река в Общомедия |
Китенска река (или Орляшка река, до 1980 г. Караагач) е река в Югоизточна България, Област Бургас — общини Малко Търново, Царево и Приморско, вливаща се в залива Караагач на Черно море. Дължината ѝ е 30,5 km (по други данни 36 km).
Китенска река води началото си под името Стара Визица от странджанския рид Босна, от 331 м н.в., на около 400 м североизточно от връх Демира (424 м). Почти по цялото си протежение (с изключение на най-долното си течение) протича в дълбока и залесена долина. В началото тече на изток, в средното си течение, където се нарича Орляшка река — на североизток, а в най-долното си течение, след устието на левия си приток Узунчаирска река — отново на изток, вече под името Китенска река. Влива се в югоизточната част на залива Караагач, на Черно море, на около 800 м южно от град Китен. При устието си образува дълбок лиман, който на места достига до 11-14 m дълбочина.
Площта на водосборния басейн на Китенска река е 182 км2, като границите на водосборния ѝ басейн са следните:
- на север и запад — с водосборния басейн на Дяволска река;
- на югозапад и юг, по билото на рида Босна — с водосборния басейн на река Велека;
- на изток — с водосборните басейни на малки и къси реки, вливащи се директно в Черно море.
Основни притоци: → ляв приток, ← десен приток
- → Тиклешка река
- → Илиева река
- ← Трионска река
- → Узунчаирска река (най-голям приток)
Реката е с ясно изразен зимен максимум — януари и февруари и летен минимум — август, като често пресъхва в средното течение.
По течението на реката няма населени места.
Китенска река е изключително богата на риба и редки растителни и животински видове. Протича през карстов район, което е причина за загубата на вода в речното си корито.
Вижте още
Топографска карта
Източници
- „Голяма енциклопедия България“, БАН, т. 6 (ЗНА-КРУ), ИК „Труд“, София, 2012, ISBN 978-954-8104-28-9 / ISBN 978-954-398-141-0, с. 2328.
- Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 194. http://alba-books.com/alba-books/index.php?route=product/product&product_id=7581