Партийно-правителствени резиденции в България 1944 – 1989

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Партийно-правителствените резиденции, използвани от властта в Царство България в периода след 9 септември 1944 г. и в Народна република България в периода от 1946 г. до демократичните промени през 1989 г., наброяват повече от 40. Част от тях представляват бивши резиденции на заможни българи и на царското семейство. Много от тях са новопостроени, като през последните 25 години от управлението на Тодор Живков са построени около 21 резиденции[1]. Тук са изброени някои от тях, съобразно съвременното административно-териториално деление на Република България.

Област София[редактиране | редактиране на кода]

Резиденции, построени преди 1944 г.[редактиране | редактиране на кода]

Резиденции, построени след 1944 г.[редактиране | редактиране на кода]

Софийска област[редактиране | редактиране на кода]

Резиденции, построени преди 1944 г.[редактиране | редактиране на кода]

  • Дворец „Царска Бистрица[9] – Боровец, построен в периода 1898 – 1914 г. Национализиран след падането на монархията. Първоначално реституиран, а впоследствие отнет от царските наследници. Отворен за посещения[10].
  • Планинска резиденция „Боровец“.[10] Резиденцията включва т. нар. „Регентска къща“, построена през 1941 г., в която са отсядали проф. Богдан Филов и ген. Никола Михов. През 1986 г. капацитетът ѝ е разширен с 4 бунгала. Впоследствие е почивна база на Министерския съвет, а сега е отдадена под наем[11][12].

Царските ловни хижи[13] в Рила са национализирани след 1946 г., и са използвани както следва: „Саръгьол[11], построена през 1912 – 1914 г. – като ловна хижа, стопанисвана от Българския ловно-рибарски съюз; „Ситняково[12], построена през 1914 г. – като почивна станция на Съюза на българските писатели; „Овнарско“[13], построена през 1910 г. – като туристическа база, сега е разрушена.

Резиденции, построени след 1944 г.[редактиране | редактиране на кода]

  • Резиденция „Правец“[14] – гр. Правец. Строена през 1971 г. Днес е ловна резиденция на Държавно ловно стопанство „Правец“[14].
  • Ловна резиденция „Арамлиец“[15] – с. Вакарел, община Ихтиман. Сега ДЛС „Арамлиец“. Включва 408 дка гора[15].
  • Ловна резиденция „Търсава“[16] – с. Ябланица, община Своге. Строена през 1979 – 1980 г. Днес е къща за гости, предлагаща възможност за лов и риболов[16].

Област Благоевград[редактиране | редактиране на кода]

  • Планинска резиденция „Банско[17]. Строена през 1983 г. След демократичните промени е почивна база на Министерския съвет, а след това хотел „МС Банско“[17].
  • Резиденция „Свети Врач“[18] – гр. Сандански. Тя е построена през 1985 година за прием и обслужване на правителствени делегации. Паркът на резиденцията е озеленен с редки представители на местната екзотична флора, има обширно изкуствено езеро и тенис корт. Днес е хотелски комплекс[18].
  • Резиденция „Бачиново“[19]Благоевград. Вече не съществува, на нейно място е построен комплекс от жилищни сгради.[19]

Област Бургас[редактиране | редактиране на кода]

  • Морска резиденция „Перла“[20] – гр. Приморско, открита през 1978 г. Днес не се използва, има планове за строеж на курортен комплекс на територията ѝ[20].
  • Почивна база „Приморско“[21] – гр. Приморско – Построена през 1966 г. Днес е почивна станция на Министерския съвет, хотел „Праймъри“[21].
  • Морска резиденция „Чайка“[22] – к.к. „Слънчев бряг“, строена през 1968 г. Приватизирана и преустроена като част от хотелски комплекс „Чайка ризорт“[22].
  • Почивна база на Министерския съвет[23] в к.к. „Слънчев бряг“[23].
  • Резиденция[24] – гр. Созопол. Използвана е национализирана 200-годишна къща. В сградата сега се помещава Етнографският музей на града[24].

Област Варна[редактиране | редактиране на кода]

Резиденции, построени преди 1944 г.[редактиране | редактиране на кода]

  • Дворец Евксиноград[25] – гр. Варна. Строителството на двореца и парка е започнато още през 19 в. при княз Александър, по-късно е построена и „Фердинандовата къща“. Основна морска резиденция на царското семейство, след това правителствена. През 50-те години в комплекса са построени почивните домове „Тунела“ и „Манастира“, в следващите десетилетия са добавени вилите „Слънчевото бунгало“, „Магнолия“, „Кипарис“ и „Чинар“, както и 16 бунгала. Сега комплексът е почивна правителствена резиденция[25].

Резиденции, построени след 1944 г.[редактиране | редактиране на кода]

  • Почивна база „Св. св. Константин и Елена“[26] в к.к. „Св. св. Константин и Елена“ – строена през 1959 г. Днес е база на Министерския съвет[26].
  • Морска резиденция – Комплекс на ЦК и МС[27], днес „Слънчев ден“ в к.к. „Дружба“ (дн. „Св. св. Константин и Елена“). Старите хотели са строени в края на 70-те години. Сега е частен хотелски комплекс. През април 2015 г., в инцидент по време на незаконно разрушаване на един от хотелите с цел презастрояване, загиват четирима работници[27].
  • Морска резиденция „Оазис“[28] (дн. „Ривиера“) – к.к. „Златни пясъци“, открита през 1956 г. с хотел „Оазис“, който е и първият хотел в курорта. Следват хотелите „Империал“ (1976 г.), „Нимфа“ и „Лотос“. Сега е частен хотелски комплекс, като е построен още един хотел[28].
  • Ловен дом [29]. Сега част от ДЛС „Шерба“[29].

Област Велико Търново[редактиране | редактиране на кода]

  • Резиденция „Арбанаси“[30] – с. Арбанаси. Проектирана и построена през 1975 г. резиденция на Тодор Живков. До 1991 г. комплексът е правителствена резиденция, след което започва да функционира като хотел. През 2001 г. е напълно обновен в луксозен петзвезден бутиков хотел „Арбанаси Палас“[30].
  • Вила[31] на Окръжен народен съвет на БКП – с. Вонеща вода. Построена през 1971 г. Сега е частен спа хотел[31].

Област Видин[редактиране | редактиране на кода]

Област Враца[редактиране | редактиране на кода]

Област Габрово[редактиране | редактиране на кода]

Област Добрич[редактиране | редактиране на кода]

  • Резиденция в гр. Добрич[35]. Днес на територията на парка има частен хотел[34], разсадник и зоопарк.
  • Морска резиденция в Дуранкулашкото езеро[36] – с. Дуранкулак. Представлява единична постройка на Малкия остров в езерото, до която се е стигало чрез понтонен мост. Сега е частна собственост.
  • Морска резиденция „Шабла“[37] – с. Езерец. Построена през 1970 г. Състои се от основна сграда с 6 апартамента, наречена „Добруджански двор“, и от 2 луксозни къщи. Днес е почивна база на Министерския съвет[35].
  • Ловна резиденция „Диана“[38] край гр. Тервел. Построена през 1978 г. Сега е частен ловен клуб „Диана“[36].
  • Ловен дом „Кьостата“[39] край гр. Тервел. Сега се ползва от ДЛС „Тервел“[37].

Област Кърджали[редактиране | редактиране на кода]

Област Кюстендил[редактиране | редактиране на кода]

Област Ловеч[редактиране | редактиране на кода]

Област Монтана[редактиране | редактиране на кода]

Област Пазарджик[редактиране | редактиране на кода]

Област Перник[редактиране | редактиране на кода]

Област Пловдив[редактиране | редактиране на кода]

Резиденции, построени преди 1944 г.[редактиране | редактиране на кода]

  • Дворец Кричим [53] – с. Куртово Конаре. Построен в периода 1905 – 1936 г. при царете Фердинанд и Борис III. След 1946 г. е национализиран и използван за ловна резиденция от членовете на БКП и на правителството. След демократичните промени исковете за реституция на царските наследници са отхвърлени, продължава да е държавна собственост[49].
  • Дворец „Къщата“[54] в гр. Баня. Построен през 1929 г. като лятна вила на царското семейство, национализиран след 1946 г. Реституиран на царските наследници, като през 2014 г. е обявена от тях за продажба[50].

Резиденции, построени след 1944 г.[редактиране | редактиране на кода]

Област Разград[редактиране | редактиране на кода]

  • Ловна резиденция „Воден“[61] край гр. Исперих. Сега към ДЛС „Воден – Ири Хисар“. Включва 8128 xa с дъбови гори, примесени с цер, липа, благун и акация. Ловят се зубър, черен щъркел, благороден елен, дива свиня, елен-лопатар, муфлон, чакал, див заек, лисица, дива котка, вълк и др[57].

Област Русе[редактиране | редактиране на кода]

  • Резиденция Лесопарк „Липник“[62] край гр. Русе. Построена през 1981 г. около честванията „1300 години България“. Два от апартаментите са били предназначени за Тодор Живков и Николае Чаушеску. Сега е частна собственост, като се предвижда да се превърне в луксозен старчески дом[58].

Област Силистра[редактиране | редактиране на кода]

  • Ловна резиденция „Ири Хисар“[63], община Главиница. Построена през 1973 г. Днес е част от ДЛС „Воден – Ири Хисар“[59]. Площ от 6366 ха.
  • Резиденция до село Ветрен[64]. Сега се ползва като почивен дом от общ. Силистра.

Област Сливен[редактиране | редактиране на кода]

  • Ловна резиденция[65] край гр. Сливен. Сега хотел „Шато Алпиа“[60].
  • Ловна хижа „Елените“[66], северно от гр. Твърдица. Сега се стопанисва, въз основа на концесия, от фирмата „Балкан хънтинг“[61].

Област Смолян[редактиране | редактиране на кода]

Област Стара Загора[редактиране | редактиране на кода]

  • Ловна резиденция „Трънково“[68]. Сега се ползва от ДЛС „Мазалат“[63].

Област Търговище[редактиране | редактиране на кода]

  • Ловни домове „Еленово“[69], „Голямо градище“[70] и „Славяново“. Стопанисват се от ДЛС „Черни Лом“[64].

Област Шумен[редактиране | редактиране на кода]

  • Недовършена резиденция „Висока поляна“[71].
  • Ловна резиденция „Паламара“[72]. Сега част от ДЛС „Паламара“[65].

Област Ямбол[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Царският дворец в Wikimapia
  2. Дворец „Врана“ в Wikimapia
  3. Правителствена резиденция „Изток“ в Wikimapia
  4. Правителствена резиденция „Лозенец“ в Wikimapia
  5. Резиденция „Бояна“ в Wikimapia
  6. Резиденция „Аглика“ в Wikimapia
  7. Резиденция „Банкя“ в Wikimapia
  8. Резиденция „Бистрица“ в Wikimapia
  9. Дворец „Царска Бистрица“ в Wikimapia
  10. Планинска резиденция „Боровец“ в Wikimapia
  11. Дворец „Саръгьол“ в Wikimapia
  12. Дворец „Ситняково“ в Wikimapia
  13. Дворец „Овнарско“ в Wikimapia
  14. Резиденция „Правец“ в Wikimapia
  15. Ловна резиденция „Арамлиец“ в Wikimapia
  16. Ловна резиденция „Търсава“ в Wikimapia
  17. Планинска резиденция „Банско“ в Wikimapia
  18. Резиденция „Свети Врач“ в Wikimapia
  19. Резиденция Бачиново в Wikimapia
  20. Морска резиденция „Перла“ в Wikimapia
  21. Почивна база „Приморско“ в Wikimapia
  22. Морска резиденция „Чайка“ в Wikimapia
  23. Почивна база на Министерския съвет в Слънчев бряг в Wikimapia
  24. Резиденция в гр. Созопол в Wikimapia
  25. Резиденция „Евксиноград“ в Wikimapia
  26. Почивна база „Св. св. Константин и Елена“ в Wikimapia
  27. Морска резиденция – Комплекс на ЦК и МС в Wikimapia
  28. Морска резиденция „Оазис“ в Wikimapia
  29. Ловен дом в Wikimapia
  30. Резиденция „Арбанаси“ в Wikimapia
  31. Вила на ОНС на БКП в Wikimapia
  32. Резиденция във Видин в Wikimapia
  33. Резиденция „Турканица“ в Wikimapia
  34. Ловна резиденция „Мазалат“ в Wikimapia
  35. Резиденция в гр. Добрич в Wikimapia
  36. Резиденция край с. Дуранкулак в Wikimapia
  37. Морска резиденция „Шабла“ в Wikimapia
  38. Ловна резиденция „Диана“ в Wikimapia
  39. Ловен дом „Кьостата“ в Wikimapia
  40. Резиденция край гр. Кърджали в Wikimapia
  41. Резиденция „Ючбунар“ в Wikimapia
  42. Вила на ОК на БКП край Ловеч в Wikimapia
  43. Резиденция „Къпинчо“ в Wikimapia
  44. Изоставена вила в Wikimapia
  45. Хижа Чоканя в Wikimapia
  46. Резиденция „Расника“ в Wikimapia
  47. Ловна резиденция „Беглика“ в Wikimapia
  48. Балнеоложка резиденция „Велинград“ в Wikimapia
  49. Резиденция на ЦК на БКП в Wikimapia
  50. Резиденция край гр. Пазарджик в Wikimapia
  51. Резиденция при язовир Широка поляна в Wikimapia
  52. Ловна резиденция „Студена“ в Wikimapia
  53. Дворец „Кричим“ в Wikimapia
  54. Дворец „Къщата“ в Wikimapia
  55. Ловна резиденция „Карамуш“ в Wikimapia
  56. Балнеоложка резиденция „Магнолия“ в Wikimapia
  57. Резиденция „Нареченски бани“ в Wikimapia
  58. Резиденция „Чекерица“в Wikimapia
  59. Резиденция „Бузлуджа“ в Wikimapia"
  60. Резиденция край Първенец в "Wikimapia"
  61. Ловна резиденция „Воден“ в Wikimapia
  62. Резиденция Лесопарк „Липник“ в Wikimapia
  63. Ловна резиденция „Ири Хисар“ в Wikimapia
  64. Резиденция Ветрен в Wikimapia
  65. Ловна резиденция край гр. Сливен в Wikimapia
  66. Ловна хижа „Елените“ в Wikimapia
  67. Планинска резиденция „Орлица“ в Wikimapia
  68. Ловна резиденция „Трънково“ в Wikimapia
  69. Ловен дом „Еленово“ в Wikimapia
  70. Ловен дом „Голямо градище“ в Wikimapia
  71. Резиденция „Висока поляна“ в Wikimapia
  72. Резиденция „Паламара“ в Wikimapia
  73. Резиденция „Дом за отдих“ в Wikimapia

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]