Направо към съдържанието

Партийно-правителствени резиденции в България 1944 – 1989

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия

Партийно-правителствените резиденции, използвани от властта в Царство България в периода след 9 септември 1944 г. и в Народна република България в периода от 1946 г. до демократичните промени през 1989 г., наброяват повече от 40. Част от тях представляват бивши резиденции на заможни българи и на царското семейство. Много от тях са новопостроени, като през последните 25 години от управлението на Тодор Живков са построени около 21 резиденции. Тук са изброени някои от тях, съобразно съвременното административно-териториално деление на Република България.

Област София

[редактиране | редактиране на кода]

Резиденции, построени преди 1944 г.

[редактиране | редактиране на кода]

Резиденции, построени след 1944 г.

[редактиране | редактиране на кода]

Софийска област

[редактиране | редактиране на кода]

Резиденции, построени преди 1944 г.

[редактиране | редактиране на кода]
  • Дворец „Царска Бистрица“[9] – Боровец, построен в периода 1898 – 1914 г. Национализиран след падането на монархията. Първоначално реституиран, а впоследствие отнет от царските наследници. Отворен за посещения.
  • Планинска резиденция „Боровец“.[10] Резиденцията включва т. нар. „Регентска къща“, построена през 1941 г., в която са отсядали проф. Богдан Филов и ген. Никола Михов. През 1986 г. капацитетът ѝ е разширен с 4 бунгала. Впоследствие е почивна база на Министерския съвет, а сега е отдадена под наем.

Царските ловни хижи в Рила са национализирани след 1946 г., и са използвани както следва: „Саръгьол“[11], построена през 1912 – 1914 г. – като ловна хижа, стопанисвана от Българския ловно-рибарски съюз; „Ситняково“[12], построена през 1914 г. – като почивна станция на Съюза на българските писатели; „Овнарско“[13], построена през 1910 г. – като туристическа база, сега е разрушена.

Резиденции, построени след 1944 г.

[редактиране | редактиране на кода]
  • Резиденция „Правец“[14] – гр. Правец. Строена през 1971 г. Днес е ловна резиденция на Държавно ловно стопанство „Правец“.
  • Ловна резиденция „Арамлиец“[15] – с. Вакарел, община Ихтиман. Сега ДЛС „Арамлиец“. Включва 408 дка гора.
  • Ловна резиденция „Търсава“[16] – с. Ябланица, община Своге. Строена през 1979 – 1980 г. Днес е къща за гости, предлагаща възможност за лов и риболов.
  • Резиденция „Средна гора“[17] – в района на Челопеч. Използвана от Вълко Червенков. Придобита е от „Дънди Прешъс Металс“, заедно с рудник „Челопеч“.

Област Благоевград

[редактиране | редактиране на кода]
  • Планинска резиденция „Банско“[18]. Строена през 1983 г. След демократичните промени е почивна база на Министерския съвет, а след това хотел „МС Банско“.
  • Резиденция „Свети Врач“[19] – гр. Сандански. Тя е построена през 1985 година за прием и обслужване на правителствени делегации. Паркът на резиденцията е озеленен с редки представители на местната екзотична флора, има обширно изкуствено езеро и тенис корт. Днес е хотелски комплекс.
  • Резиденция „Бачиново“[20] – Благоевград. Вече не съществува, на нейно място е построен комплекс от жилищни сгради.

Област Бургас

[редактиране | редактиране на кода]
  • Морска резиденция „Перла“[21] – гр. Приморско, открита през 1978 г. Днес не се използва, има планове за строеж на курортен комплекс на територията ѝ.
  • Почивна база „Приморско“[22] – гр. Приморско – Построена през 1966 г. Днес е почивна станция на Министерския съвет, хотел „Праймъри“.
  • Морска резиденция „Чайка“[23] – к.к. „Слънчев бряг“, строена през 1968 г. Приватизирана и преустроена като част от хотелски комплекс „Чайка ризорт“.
  • Почивна база на Министерския съвет[24] в к.к. „Слънчев бряг“.
  • Резиденция[25] – гр. Созопол. Използвана е национализирана 200-годишна къща. В сградата сега се помещава Етнографският музей на града.

Област Варна

[редактиране | редактиране на кода]

Резиденции, построени преди 1944 г.

[редактиране | редактиране на кода]
  • Дворец Евксиноград[26] – гр. Варна. Строителството на двореца и парка е започнато още през 19 в. при княз Александър, по-късно е построена и „Фердинандовата къща“. Основна морска резиденция на царското семейство, след това правителствена. През 50-те години в комплекса са построени почивните домове „Тунела“ и „Манастира“, в следващите десетилетия са добавени вилите „Слънчевото бунгало“, „Магнолия“, „Кипарис“ и „Чинар“, както и 16 бунгала. Сега комплексът е почивна правителствена резиденция.

Резиденции, построени след 1944 г.

[редактиране | редактиране на кода]
  • Почивна база „Св. св. Константин и Елена“[27] в к.к. „Св. св. Константин и Елена“ – строена през 1959 г. Днес е база на Министерския съвет.
  • Морска резиденция – Комплекс на ЦК и МС[28], днес „Слънчев ден“ в к.к. „Дружба“ (дн. „Св. св. Константин и Елена“). Старите хотели са строени в края на 70-те години. Сега е частен хотелски комплекс. През април 2015 г., в инцидент по време на незаконно разрушаване на един от хотелите с цел презастрояване, загиват четирима работници.
  • Морска резиденция „Оазис“[29] (дн. „Ривиера“) – к.к. „Златни пясъци“, открита през 1956 г. с хотел „Оазис“, който е и първият хотел в курорта. Следват хотелите „Империал“ (1976 г.), „Нимфа“ и „Лотос“. Сега е частен хотелски комплекс, като е построен още един хотел.
  • Ловен дом [30]. Сега част от ДЛС „Шерба“.

Област Велико Търново

[редактиране | редактиране на кода]
  • Резиденция „Арбанаси“[31] – с. Арбанаси. Проектирана и построена през 1975 г. резиденция на Тодор Живков. До 1991 г. комплексът е правителствена резиденция, след което започва да функционира като хотел. През 2001 г. е напълно обновен в луксозен петзвезден бутиков хотел „Арбанаси Палас“.
  • Вила[32] на Окръжен народен съвет на БКП – с. Вонеща вода. Построена през 1971 г. Сега е частен спа хотел.

Област Видин

[редактиране | редактиране на кода]

Област Враца

[редактиране | редактиране на кода]

Област Габрово

[редактиране | редактиране на кода]

Област Добрич

[редактиране | редактиране на кода]
  • Резиденция в гр. Добрич[36]. Днес на територията на парка има частен хотел, разсадник и зоопарк.
  • Морска резиденция в Дуранкулашкото езеро[37] – с. Дуранкулак. Представлява единична постройка на Малкия остров в езерото, до която се е стигало чрез понтонен мост. Сега е частна собственост.
  • Морска резиденция „Шабла“[38] – с. Езерец. Построена през 1970 г. Състои се от основна сграда с 6 апартамента, наречена „Добруджански двор“, и от 2 луксозни къщи. Днес е почивна база на Министерския съвет.
  • Ловна резиденция „Диана“[39] край гр. Тервел. Построена през 1978 г. Сега е частен ловен клуб „Диана“.
  • Ловен дом „Кьостата“[40] край гр. Тервел. Сега се ползва от ДЛС „Тервел“.

Област Кърджали

[редактиране | редактиране на кода]

Област Кюстендил

[редактиране | редактиране на кода]

Област Ловеч

[редактиране | редактиране на кода]
  • Вила на ОК на БКП[43] - гр. Ловеч.
  • Вила на Окръжния народен съвет - с. Сливек.
  • Резиденция на Тодор Живков - с. Соколово.
  • Резиденция „Къпинчо“[44] - гр. Троян.
  • Изоставена вила[45], близо до х. Бенковски.
  • Хижа Чоканя[46], ползвана като вила на Добри Джуров. Сега частна вила „Кордела“.

Област Монтана

[редактиране | редактиране на кода]

Област Пазарджик

[редактиране | редактиране на кода]

Област Перник

[редактиране | редактиране на кода]

Област Пловдив

[редактиране | редактиране на кода]

Резиденции, построени преди 1944 г.

[редактиране | редактиране на кода]
  • Дворец Кричим [54] – с. Куртово Конаре. Построен в периода 1905 – 1936 г. при царете Фердинанд и Борис III. След 1946 г. е национализиран и използван за ловна резиденция от членовете на БКП и на правителството. След демократичните промени исковете за реституция на царските наследници са отхвърлени, продължава да е държавна собственост.
  • Дворец „Къщата“[55] в гр. Баня. Построен през 1929 г. като лятна вила на царското семейство, национализиран след 1946 г. Реституиран на царските наследници, като през 2014 г. е обявена от тях за продажба.

Резиденции, построени след 1944 г.

[редактиране | редактиране на кода]

Област Разград

[редактиране | редактиране на кода]
  • Ловна резиденция „Воден“[62] край гр. Исперих. Сега към ДЛС „Воден – Ири Хисар“. Включва 8128 xa с дъбови гори, примесени с цер, липа, благун и акация. Ловят се зубър, черен щъркел, благороден елен, дива свиня, елен-лопатар, муфлон, чакал, див заек, лисица, дива котка, вълк и др.

Област Русе

[редактиране | редактиране на кода]
  • Резиденция Лесопарк „Липник“[63] край гр. Русе. Построена през 1981 г. около честванията „1300 години България“. Два от апартаментите са били предназначени за Тодор Живков и Николае Чаушеску. Сега е частна собственост, като се предвижда да се превърне в луксозен старчески дом.

Област Силистра

[редактиране | редактиране на кода]
  • Ловна резиденция „Ири Хисар“[64], община Главиница. Построена през 1973 г. Днес е част от ДЛС „Воден – Ири Хисар“. Площ от 6366 ха.
  • Резиденция до село Ветрен[65]. Сега се ползва като почивен дом от общ. Силистра.

Област Сливен

[редактиране | редактиране на кода]
  • Ловна резиденция[66] край гр. Сливен. От 1990 г. до 2010 г. вече бившата резиденция функционира като хотелски комплекс ,,Шато Алпиа’’. През 2011 г. хотелският комплекс преустановява работа, а бившата резиденция е продадена на софийска фирма, чието име не става известно в публичното пространство и от тогава до ден днешен е частен имот. .
  • Ловна хижа „Елените“[67], северно от гр. Твърдица. Сега се стопанисва, въз основа на концесия, от фирмата „Балкан хънтинг“.

Област Смолян

[редактиране | редактиране на кода]

Област Стара Загора

[редактиране | редактиране на кода]
  • Ловна резиденция „Трънково“[69]. Сега се ползва от ДЛС „Мазалат“.

Област Търговище

[редактиране | редактиране на кода]
  • Ловни домове „Еленово“[70], „Голямо градище“[71] и „Славяново“. Стопанисват се от ДЛС „Черни Лом“.

Област Шумен

[редактиране | редактиране на кода]
  • Недовършена резиденция „Висока поляна“[72].
  • Ловна резиденция „Паламара“[73]. Сега част от ДЛС „Паламара“.

Област Ямбол

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Царският дворец в Wikimapia
  2. ↑ Дворец „Врана“ в Wikimapia
  3. ↑ Правителствена резиденция „Изток“ в Wikimapia
  4. ↑ Правителствена резиденция „Лозенец“ в Wikimapia
  5. ↑ Резиденция „Бояна“ в Wikimapia
  6. ↑ Резиденция „Аглика“ в Wikimapia
  7. ↑ Резиденция „Банкя“ в Wikimapia
  8. ↑ Резиденция „Бистрица“ в Wikimapia
  9. ↑ Дворец „Царска Бистрица“ в Wikimapia
  10. ↑ Планинска резиденция „Боровец“ в Wikimapia
  11. ↑ Дворец „Саръгьол“ в Wikimapia
  12. ↑ Дворец „Ситняково“ в Wikimapia
  13. ↑ Дворец „Овнарско“ в Wikimapia
  14. ↑ Резиденция „Правец“ в Wikimapia
  15. ↑ Ловна резиденция „Арамлиец“ в Wikimapia
  16. ↑ Ловна резиденция „Търсава“ в Wikimapia
  17. ↑ Резиденция „Средна гора“ в Wikimapia
  18. ↑ Планинска резиденция „Банско“ в Wikimapia
  19. ↑ Резиденция „Свети Врач“ в Wikimapia
  20. ↑ Резиденция Бачиново в Wikimapia
  21. ↑ Морска резиденция „Перла“ в Wikimapia
  22. ↑ Почивна база „Приморско“ в Wikimapia
  23. ↑ Морска резиденция „Чайка“ в Wikimapia
  24. ↑ Почивна база на Министерския съвет в Слънчев бряг в Wikimapia
  25. ↑ Резиденция в гр. Созопол в Wikimapia
  26. ↑ Резиденция „Евксиноград“ в Wikimapia
  27. ↑ Почивна база „Св. св. Константин и Елена“ в Wikimapia
  28. ↑ Морска резиденция – Комплекс на ЦК и МС в Wikimapia
  29. ↑ Морска резиденция „Оазис“ в Wikimapia
  30. ↑ Ловен дом в Wikimapia
  31. ↑ Резиденция „Арбанаси“ в Wikimapia
  32. ↑ Вила на ОНС на БКП в Wikimapia
  33. ↑ Резиденция във Видин в Wikimapia
  34. ↑ Резиденция „Турканица“ в Wikimapia
  35. ↑ Ловна резиденция „Мазалат“ в Wikimapia
  36. ↑ Резиденция в гр. Добрич в Wikimapia
  37. ↑ Резиденция край с. Дуранкулак в Wikimapia
  38. ↑ Морска резиденция „Шабла“ в Wikimapia
  39. ↑ Ловна резиденция „Диана“ в Wikimapia
  40. ↑ Ловен дом „Кьостата“ в Wikimapia
  41. ↑ Резиденция край гр. Кърджали в Wikimapia
  42. ↑ Резиденция „Ючбунар“ в Wikimapia
  43. ↑ Вила на ОК на БКП край Ловеч в Wikimapia
  44. ↑ Резиденция „Къпинчо“ в Wikimapia
  45. ↑ Изоставена вила в Wikimapia
  46. ↑ Хижа Чоканя в Wikimapia
  47. ↑ Резиденция „Расника“ в Wikimapia
  48. ↑ Ловна резиденция „Беглика“ в Wikimapia
  49. ↑ Балнеоложка резиденция „Велинград“ в Wikimapia
  50. ↑ Резиденция на ЦК на БКП в Wikimapia
  51. ↑ Резиденция край гр. Пазарджик в Wikimapia
  52. ↑ Резиденция при язовир Широка поляна в Wikimapia
  53. ↑ Ловна резиденция „Студена“ в Wikimapia
  54. ↑ Дворец „Кричим“ в Wikimapia
  55. ↑ Дворец „Къщата“ в Wikimapia
  56. ↑ Ловна резиденция „Карамуш“ в Wikimapia
  57. ↑ Балнеоложка резиденция „Магнолия“ в Wikimapia
  58. ↑ Резиденция „Нареченски бани“ в Wikimapia
  59. ↑ Резиденция „Чекерица“в Wikimapia
  60. ↑ Резиденция „Бузлуджа“ в Wikimapia"
  61. ↑ Резиденция край Първенец в "Wikimapia"
  62. ↑ Ловна резиденция „Воден“ в Wikimapia
  63. ↑ Резиденция Лесопарк „Липник“ в Wikimapia
  64. ↑ Ловна резиденция „Ири Хисар“ в Wikimapia
  65. ↑ Резиденция Ветрен в Wikimapia
  66. ↑ Ловна резиденция край гр. Сливен в Wikimapia
  67. ↑ Ловна хижа „Елените“ в Wikimapia
  68. ↑ Планинска резиденция „Орлица“ в Wikimapia
  69. ↑ Ловна резиденция „Трънково“ в Wikimapia
  70. ↑ Ловен дом „Еленово“ в Wikimapia
  71. ↑ Ловен дом „Голямо градище“ в Wikimapia
  72. ↑ Резиденция „Висока поляна“ в Wikimapia
  73. ↑ Резиденция „Паламара“ в Wikimapia
  74. ↑ Резиденция „Дом за отдих“ в Wikimapia

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Партийно-правителствени_резиденции_в_България_1944_–_1989&oldid=12812911“.