Света Марина (Ладарево)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Света Марина.
| „Света Марина“ | |
 | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  България |
| Населено място | Ладарево |
| Религия | Българска православна църква - Българска патриаршия |
| Епархия | Неврокопска |
| Архиерейско наместничество | Санданско |
| Тип на сградата | трикорабна базилика |
| Изграждане | 1864 година |
| Статут | действащ храм |
„Света Марина“ е възрожденска църква в светиврачкото село Ладарево, България, част от Неврокопската епархия на Българската православна църква. Обявена е за паметник на културата.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
Църквата е построена през 1864 година[1] на километър южно от Ладарево и на километър източно от Ласкарево, като гробищен храм, обслужващ и двете села.[2] В архитектурно отношение първоначално е вкопана каменна трикорабна псевдобазилика без прозорци и с женска църква на запад. В 1968 – 1969 година храмът е цялостно преустроен – стените са надстроени, а външният трем е превърнат в притвор.[1]
Архитектура[редактиране | редактиране на кода]
Цялата декоративна украса във вътрешността, без подиконните табла, е от 1884 – 1885 година, дело на Атанас Буовски-[1] над южната врата отвътре има надпис: „Всичката живопись въвъ черквата „Св. Марина“, иконостаса съсъ голѣми и малки икони и сички други изображения и украшения по зидоветѣ, дирецитѣ и тавана, се извърши съсъ иждивение на г. Недѣлча Златковъ от с. Бождово вѣчна му память, покойня 1885 униіе 15 от рука Атанасова поп К. иконописец“. Иконата на Света Марина е датирана 1884 година, а тази на Света Богородица има надпис „ѿ руки Атанасова поп К = иконопісец 1884 октомвріе 5“. В притвора е била голямата сцена „Водене на болния при врачката“. Колоритът на изображенията е свеж и динамичен, лицата и ръцете са в топли и приятни тонове, а облеклата са хармонизирани.[3] При голямото преустройство през 1968 – 1969 година са унищожени повечето стенописи, като оцелява единствено Богородица Ширшая небес в олтарната апсида.[1]
Иконостасът е рисуван и частично резбован по царските двери, като венчилката е унищожена. Подиконите табла традиционно изобразяват сцени от Шестоднева и са дело на талантлив майстор, който предлага интересни линейно и колоритно решения. Иконите в храма – 7 царски и 17 малки на иконостаса, както и 7 целувателни – са с високи художествени качества.[1]
В храма има и други ценни произведения на възрожденското изкуство – четири ковани свещника, сребърна утвар, сред която дискос от 1894 г., потир с лъжица и 3 кандила.[1]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е ж Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 499.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 27.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 291.
