Света Марина (Ладарево)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Света Марина.

„Света Марина“
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място Ладарево
Вероизповедание Българска православна църква - Българска патриаршия
Епархия Неврокопска
Архиерейско наместничество Санданско
Тип на сградата трикорабна базилика
Време на изграждане 1864 година
Съвременен статут действащ храм

„Света Марина“ е възрожденска църква в светиврачкото село Ладарево, България, част от Неврокопската епархия на Българската православна църква. Обявена е за паметник на културата.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Църквата е построена през 1864 година[1] на километър южно от Ладарево и на километър източно от Ласкарево, като гробищен храм, обслужващ и двете села.[2] В архитектурно отношение първоначално е вкопана каменна трикорабна псевдобазилика без прозорци и с женска църква на запад. В 1968 – 1969 година храмът е цялостно преустроен – стените са надстроени, а външният трем е превърнат в притвор.[1]

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Цялата декоративна украса във вътрешността, без подиконните табла, е от 1884 – 1885 година, дело на Атанас Буовски-[1] над южната врата отвътре има надпис: „Всичката живопись въвъ черквата „Св. Марина“, иконостаса съсъ голѣми и малки икони и сички други изображения и украшения по зидоветѣ, дирецитѣ и тавана, се извърши съсъ иждивение на г. Недѣлча Златковъ от с. Бождово вѣчна му память, покойня 1885 униіе 15 от рука Атанасова поп К. иконописец“. Иконата на Света Марина е датирана 1884 година, а тази на Света Богородица има надпис „ѿ руки Атанасова поп К = иконопісец 1884 октомвріе 5“. В притвора е била голямата сцена „Водене на болния при врачката“. Колоритът на изображенията е свеж и динамичен, лицата и ръцете са в топли и приятни тонове, а облеклата са хармонизирани.[3] При голямото преустройство през 1968 – 1969 година са унищожени повечето стенописи, като оцелява единствено Богородица Ширшая небес в олтарната апсида.[1]

Иконостасът е рисуван и частично резбован по царските двери, като венчилката е унищожена. Подиконите табла традиционно изобразяват сцени от Шестоднева и са дело на талантлив майстор, който предлага интересни линейно и колоритно решения. Иконите в храма – 7 царски и 17 малки на иконостаса, както и 7 целувателни – са с високи художествени качества.[1]

В храма има и други ценни произведения на възрожденското изкуство – четири ковани свещника, сребърна утвар, сред която дискос от 1894 г., потир с лъжица и 3 кандила.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 499.
  2. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 27.
  3. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 291.
     Портал „Православие“         Портал „Православие          Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „България“         Портал „България